МОТИВИ към присъда № 16
от 03.02.2016 г. по НОХД № 6089/2015 г., БРС, НО, 20-ти състав
Бургаска районна
прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 310/2015 г. по
описа на 01-во РУ, гр. Бургас, ДП № 1252/2015 г. по описа на БРП, като е
повдигнала обвинение срещу П.В.М., ЕГН ********** за това, че на 26.02.2015
г. в град Бургас, в апартамент, находящ се на ул. “Оборище” № , при условията
на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - един брой употребяван компютър
марка “Супер Пауър”, 1,6 CPU, 1 гигабайт РАМ, 160 ГБ хард диск на стойност
110,00 лева; един брой употребяван захранващ кабел за компютър на стойност 0,80
лева; един брой употребяван LCD монитор марка “Филипс”, 17 инча, модел
170V7FB/00 на стойност 58,00 лева; един брой употребявана клавиатура марка
“Джениус” на стойност 6,00 лева; един брой употребявана мишка марка “Делукс” на
стойност 4,80 лева; един брой употребявана буфер система /5+1/ тонколони за
домашно кино марка “Сого” на стойност 48,00 лева - вещи на обща стойност 227,60
лева от владението на собственика им В.М.К., без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А” и б. “Б” от НК.
Производството пред
настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК,
като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.
372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на държавното
обвинение поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия. Намира
фактическата обстановка за изцяло изяснена, както в хода на досъдебното производство,
така в проведеното съдебно заседание. Моли
след редукцията по чл. 58а от НК на подсъдимия да бъде определено наказание в
размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода”, което да се
изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.
Служебният защитник на подсъдимия също счита фактическата
обстановка по делото за изяснена, предвид направеното от неговия подзащитен
самопризнание, като относно размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия, се солидаризира с казаното от представителя на БРП.
Подсъдимият няма какво да добави към казаното от своя защитник,
като в последната си дума изразява съжаление за стореното и моли за налагане на
минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.В.М. е роден на ***г***, понастоящем
Затвора Бургас, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
осъждан и е с ЕГН: **********. Понастоящем подсъдимия изтърпява наказание
лишаване от свобода в Затвора, гр. Бургас.
П.М. е осъждан многократно, като осъжданията,
които имат отношение към квалификацията по чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК са
следните:
С определение по НЧД № 2792/2011
г. на РС Бургас, влязло в сила на 05.12.2011 г., при условията на чл. 25, ал.
1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено общо наказание в размер на две
години и шест месеца „лишаване от свобода”, което да се изтърпи при
първоначален „строг” режим в затвор. Това определение е изменено с решение по
ВЧНД №1369/2011 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е постановено
присъединяване на основание чл.27, ал.2, вр. с ал.1 от НК изцяло на наказанието
от две години и осем месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим в затвор, а определението на първоинстанционния съд
е потвърдено в останалата част.
С влязло в сила определение на 22.03.2013 г.,
с което е одобрено споразумение, постигнато между БРП, подсъдимия и защитникът
му по за решаване на НОХД №480/2013 г. по описа на Районен съд-Бургас, на М. е
наложено наказание две години и десет месеца „лишаване от свобода”, което да
бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор.
Подсъдимият П.В.М. и
пострадалият В.М.К. се познавали от детските си години, но не се били виждали
отдавна. Поради това двамата се срещнали на 25.02.2015 год. следобед в
централната градска част на град Бургас, където пили заедно кафе. Същият ден,
но малко по – късно подсъдимият поканил К. на гости в дома си, находящ се в гр.
Бургас, ж.к. „Меден Рудник”, бл., където били и майката на подсъдимия, брат му -
Н В.М., както и свидетелите ЯН К и Р Н М. /жена на подсъдимия/.
След известно време Я К
предложил на компанията да се разходят до центъра на града, поради което В.К., подсъдимият
М., Недялко М. и Яни К хванали такси и се придвижили до квартирата на
пострадалия К.,***, където продължили да се черпят.
Малко по-късно същия ден
отново се върнали в кв. „Меден Рудник”, където били на гости на лице с името В.,
което било различно от пострадалия. Там продължили да пият, като мобилният
телефон на пострадалия - употребяван мобилен апарат марка/модел „Самсунг -
GTS-5560" заедно със един брой СИМ карта на „Вивател” бил взет на
съхранение от Недялко М. и Я К без намерение за присвояването му.
Около 06.00-07.00 часа на
26.02.2015 г. подсъдимият М., пострадалия К., Недялко М. и Яни Кръстев, вече
употребили значително количество алкохол, отново се преместила в квартирата на
пострадалия В.К.,***, където стояли до около 13.00 часа на същия ден.
Първи си тръгнал Яни
Николов. След това по указания на подсъдимия пострадалият В.К. излязъл от
квартирата си заедно с Недялко М., поради което в квартирата на пострадалия К.
останал сам единствено подсъдимият П.М..
Подсъдимият решил да се
възползва от създалата се ситуация и тръгвайки се отнел от владението на К.
следните, намиращи се в дома на пострадалия, вещи: един брой употребяван компютър марка „Супер
Пауър", 1,6 CPU, 1 гигабайт РАМ, 160 ГБ хард диск; един брой употребяван
захранващ кабел за компютър; един брой употребяван LCD монитор марка
„Филипс", 17 инча, модел 170V7FB/00; един брой употребявана клавиатура
марка „Джениус"; един брой употребявана мишка марка „Делукс"; един
брой употребявана буфер система /5+1/ тонколони за домашно кино марка
„Сого".
Непосредствено след това М.
заедно със съпругата си - Р М отишли в заложна къща „А и Д", където на
смяна бил служителят Е И. Д. Подсъдимият представяйки личната карта на
съпругата си заложил следните вещи - компютърът марка „Супер Пауър", 1,6 CPU,
1 гигабайт РАМ, 160 ГБ хард диск и буферната система /5+1/ тонколони за домашно
кино марка „Сого". Заложил ги за сумата от 60 лева. Именно тези два броя
вещи са открити в заложната къща и доброволно предадени, след което са
доброволно върнати на собственика им.
Останалите вещи: един брой употребяван
захранващ кабел за компютър; един брой употребяван LCD монитор марка
„Филипс", 17 инча, модел 170V7FB/00; един брой употребявана клавиатура
марка „Джениус"; един брой употребявана мишка марка „Делукс" подсъдимият
М. взел със себе си и впоследствие не са установени по делото, като по тази
причина същите са останали невъзстановени на пострадалия.
В хода на разследването била назначена и изготвена
съдебно-оценъчна експертиза, като видно от заключението на вещото лице (л. 31-32
от ДП), описаните по-горе и отнети от подсъдимия движими вещи са със следните стойности: един брой
употребяван компютър марка „Супер Пауър", 1,6 CPU, 1 гигабайт РАМ, 160 ГБ
хард диск бил на стойност 110.00 лева; един брой употребяван захранващ кабел за
компютър бил на стойност 0,80 лева; един брой употребяван LCD монитор марка
„Филипс", 17 инча, модел 170V7FB/00 бил на стойност 58.00 лева; един брой
употребявана клавиатура марка „Джениус" бил на стойност 6.00 лева; един
брой употребявана мишка марка „Делукс" бил на стойност 4,80 лева; един
брой употребявана буфер система /5+1/ тонколони за домашно кино марка
„Сого" бил на стойност 48.00 лева, а общата стойност на всички вещи била
227 лева и 60 ст.
Така изложената фактическа обстановка съдът
прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на
подсъдимия, с което същият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а именно: показанията на свидетелите В.М.К. /л.20/, Н
В.М. /л.21/, Я Н К /л.22/, Г А С /л.23/, Е И. Д /л.24/, Росица Николова Митева
/л.25/, съдебно-оценъчна експертиза /л.31-32/, както и писмените такива -
заложен билет №8464881 /л.14/, протокол за доброволно предаване от 24.03.2015
г. /л.15/ и справка за съдимост.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК.
От страна на съда не бяха констатирани противоречия,
несъответствия и непоследователност в събрания по делото годен доказателствен
материал, цитиран по-горе, събран по съответния процесуален ред.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че подсъдимият П.В.М., ЕГН ********** с деянието си е осъществил
състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК.
От обективна страна на 26.02.2015 г. в град Бургас, в
апартамент, находящ се на ул. “Оборище” № 84, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи - един брой употребяван компютър марка “Супер Пауър”,
1,6 CPU, 1 гигабайт РАМ, 160 ГБ хард диск; един брой употребяван захранващ
кабел за компютър; един брой употребяван LCD монитор марка “Филипс”, 17 инча,
модел 170V7FB/00; един брой употребявана клавиатура марка “Джениус”; един брой
употребявана мишка марка “Делукс”; един брой употребявана буфер система /5+1/
тонколони за домашно кино марка “Сого” - вещи на обща стойност 227,60 лева от
владението на собственика им В.М.К., без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е
налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността
на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което
обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя
фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът
счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се
установява, че подсъдимият е участвал, както в първата фаза на изпълнителното
деяние – прекъснал е владението на предишния собственик върху процесните вещи,
така и във втората фаза - трайното установяване на свое владение върху тях,
поради което престъплението е довършено.
Квалификацията на деянието
на подсъдимия по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” и б.„Б” от НК в
случая е обусловена от посочените по-горе в настоящите мотиви осъждания на М.,
като същевременно по отношение на наказанията, наложени на подсъдимия по тези
осъждания, към момента на процесната кражба не е бил изтекъл срокът по чл. 30 НК. Предвид изложеното, н
е са налице пречките, визирани в чл. 30, ал. 1 от НК за
приложението на чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е желаел
тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираните движими вещи са
чужди, съзнавал е, че прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, че
извършва деянието след като е осъждан с посочените присъди, че установява своя
фактическа власт върху вещите, като е целял това и е имал намерение
противозаконно да присвои вещите.
По вида и
размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54,
ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл. 55 от НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът
отчете твърде обремененото му съдебно минало, а именно - осъжданията, които са
извън правната квалификация на деянието като извършено при условията на опасен
рецидив, а като смекчаващи - оказаното съдействие на органите на
предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за
разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК, изразеното съжаление за
стореното, както и невисоката стойност на инкриминираните вещи.
С оглед на така
изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства
под средния размер, а именно три години лишаване от свобода и съобразно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3,
с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на две години лишаване
от свобода. Неговата престъпна деятелност се характеризира основно с
престъпления против собствеността на гражданите, поради което съдът намира, че
не следва да бъде определяно на М. наказание преди редукцията на чл.58, ал.1 от НК в размер на 2 години „лишаване то свобода”, тъй като едно такова наказание
не само не би способствало за поправянето му, но не би оказало и възпиращ
ефект.
Към момента на извършване на инкриминираното
деяние подсъдимият е бил осъждан на „лишаване от свобода” за престъпления от общ
характер, поради което по отношение на същия не са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед горното съдът
намери, че са налице предпоставките на чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС за
определяне на първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода”, което следва да бъде изтърпяно в затвор.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР, гр. Бургас направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 30,00 лева за изготвената оценъчна експертиза, както и по
сметка на РС Бургас сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.О.:К.М.