Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр. Русе, 26.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА административно дело №
577 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 10, ал. 6, вр. с чл. 10а от Закона за
социалните помощи за деца (ЗСПД), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Д.Ц. ***, депозирана чрез
адвокат-пълномощник П. И. ***, против Заповед № ЗСПД/Д-Р/6856 от 31.08.2021 г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Русе, с която на
жалбоподателката е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1
от ЗСПД за детето й В.П. Ц.. Изложени
са съображения за незаконосъобразност на отказа, поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречието му с
материалноправните разпоредби. Жалбоподателката твърди, че незаконосъобразно, с оглед
мотива на органа, е отказано отпускането на еднократна помощ за детето й,
ученичка в първи клас, като счита, че настоящите адреси на родителите са
неотносими към правото на детето да получи еднократна помощ като ученик, записан
в първи клас, при представени и приложени други изискуеми документи и при
спазени условия. Оспорват се и двете основания, посочени в заповедта. Иска се
отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган за
ново произнасяне по подаденото от жалбоподателката заявление-декларация с
дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира
се и присъждане на
направените по делото разноски, съгласно приложен
списък на разноските (л. 24, гръб от делото).
Ответникът по делото – Директорът
на ДСП – Русе, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Б. изразява,
както писмено (вж. писмен отговор с приложени към него писмени доказателства
вх. № 4121 от 18.10.2021 г. по описа на съда на л. л. 17 – 22 от делото), така
и в проведеното по делото о.с.з в хода по същество подробно становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. При евентуално уважаване на жалбата, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По фактите
На 17.08.2021 г., в законоустановения срок до
15.10.2021 г., жалбоподателката подала Заявление-декларация по образец,
съгласно Заповед № РД-01-73/22.03.2021 г., вх. № ЗСПД/Д-Р/6856 за получаване на
еднократна помощ на дъщеря й В.П. Ц., за покриване част от разходите в началото
на учебната година, поради това, че детето е записано в първи клас (л. л. 2 и 3
от преписката).
В заявлението-декларация Ц. декларирала, че е омъжена. Посочила е настоящия
адрес - личен и този на съпруга си. Декларирала е българското гражданство на
всички, както и изискуемите обстоятелства - че детето не е настанено за
отглеждане извън семейството, няма влязло в сила решение за развод, детето
живее постоянно в България, записано е да учи в първи клас за учебната
2021/2022 г. в държавно или общинско училище, за което и приложила
доказателства (вж. Удостоверение № 539 от 13.08.2021 г., издадено от Директора
на ОУ „Любен Каравелов“ – Русе на л. 5 от преписката). Посочила е своя банкова
сметка.
***, че в заявлението-декларация били посочени различни настоящи адреси на
заявителката и съпруга й, на Ц. била предоставена декларация, която тя
попълнила на 17.08.2021 г. и с която тя декларирала, че е запозната с
изискванията на чл. 5, ал. 1 от ППЗСПД и се задължава да отстрани допуснатите
нередовности и/или да предостави в Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе в
14-дневен срок следните документи, които е необходимо да бъдат приложени към
заявлението-декларация за отпускането на семейни помощи по реда на ЗСПД. В
полето за посочване на изискуемия документ е записано „настоящ адрес баща“. В
попълнената декларация има също така и текст, според който заявителката
декларира, че е уведомена, че след изтичане на този срок ще бъде издадена
заповед за отказ на семейните помощи за деца на основание чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД
(л. 6 от преписката).
В административната преписка се съдържа и лист за извършен предварителен
контрол за законосъобразност, преди вземане на решение за предоставяне на
социална подкрепа, в който е отбелязано наличието на всички относими документи
и спазване на срок (л. 4 от преписката).
Последвало издаването на оспорената
в настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-Р/6856 от 31.08.2021 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Русе, с която на жалбоподателката е отказано
отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето й В.П. Ц.
на основание чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД с фактически основания - не спазен дадения
законоустановен срок по чл. 5 ал. 1 от ППЗСПД, във връзка с условията на чл. 2,
ал. 2 от същия правилник
поради наличието на различни настоящи адреси на жалбоподателката и съпругът й /баща
на детето/.
Оспорената заповед е връчена на 03.09.2021 г. лично на
жалбоподателката (вж. известие за доставяне на л. 9, гръб от преписката).
Жалба срещу заповедта е подадена чрез органа на 14.09.2021
г., видно от поставения щемпел с входящ номер и дата в деловодството на ДСП –
Русе (л. 5 от делото).
По правото
Жалбата е насочена срещу годен за
оспорване административен акт, при спазване 14-дневния преклузивен срок за обжалване.
Депозирана е от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената
защита. Поради това оспорването следва да се разгледа като допустимо.
Разгледа по същество,
жалбата се явява основателна.
За валидността и законосъобразността на
обжалвания административен акт съдът следи служебно
(арг. от чл. 168 от АПК), на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При извършения такъв контрол на процесната заповед, съдът я намира за
незаконосъобразно издадена.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице, като в ал. 5 е указано, че отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира.
В чл. 2, ал. 1 от ППЗСПД е предвидено, че семейни помощи при отглеждане на деца се отпускат от Дирекциите „Социално подпомагане“ въз основа на молба-декларация заедно с необходимите документи, която се
подава по настоящ адрес на правоимащото лице, с изключение на
случаите по чл. 11, ал. 5.
Съгласно чл. 2 ал. 2
от ППЗСПД заявлението-декларация се подава от посочените в Закона за
семейни помощи за деца лица в дирекция
„Социално подпомагане“ по настоящия им адрес.
Според Устройствения
правилник на Агенция „Социално подпомагане“ Агенцията е ЮЛ и осъществява
дейностите, посочени в чл. 2, ал. 2, в това число предоставяне на социални
помощи и на семейни помощи за деца, закрила на детето и осигуряване на правата
на хората с увреждания.
Съгласно чл. 7 от Устройствения
правилник, регионалните дирекции за социално подпомагане и дирекции „Социално
подпомагане“ са част от структурата на АСП, именно чиито териториални поделения
са регионалните дирекции за социално подпомагане в областните административни
центрове и дирекциите „Социално подпомагане“.
Според чл. 14 регионалните
дирекции за социално подпомагане провеждат държавната политика в областта на
социалното подпомагане, целеви помощи, семейните помощи за деца, закрилата на
детето и правата на хората с увреждания на територията на областта в
сътрудничество с държавните органи, областните администрации, органите на
местното самоуправление и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи
дейност в обществена полза, които създават условия и съдействат за
реализирането на програми и проекти в обслужваните от тях области и др.
Правомощията на Дирекциите
„Социално подпомагане“ са разписани в чл. 16, в т.ч. дейности по идентифициране на нуждаещите се
от социална помощ лица и семейства; дейността по приемане на документите на
лицата и семействата, кандидатстващи за социални помощи, целеви помощи и
семейни помощи за деца; извършване на проверки на място, проучване документация и
събиране информация относно отпускането на социални помощи на лицата и
семействата; както и цялостната дейност по отпускане, изплащане, отказване и
прекратяване на социалните и целевите помощи и на семейните помощи за деца (чл.
16, т. 5).
По делото не е спорно, че в случая настоящият адрес на жалбоподателката е в гр. Русе
и именно пред ДСП - Русе е подадено Заявление-декларация по образец вх. № ЗСПД/Д-Р/6856 от 17.08.2021 г.
Семейните помощи за деца се отпускат със заповед
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице (чл. 10, ал.4 от ЗСПД). В чл. 10, ал. 5 от ЗСПД е предвидено, че
отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира и заповедта за отказ
се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от издаването.
Заповедта за отказ подлежи на обжалване пред съответния административен съд по
реда на АПК, решението на който е окончателно (ал. 6).
С оглед гореизложеното
оспорената заповед
се явява постановена
от териториално и материално компетентен административен орган.
В случая е спазена изискуемата писмена
форма, заповедта съдържа формална фактическа мотивировка, на която органът дава и правна обосновка.
Според настоящия състав на съда обаче заповедта е незаконосъобразна, тъй като е
постановена при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимия материален закон
и в несъответствие с целта на закона.
Както вече се посочи,
съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи
клас на държавно или общинско училище, се отпуска еднократна помощ за покриване
част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно
в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето, като считано от
01.01.2021 г. тази помощ се отпуска независимо от дохода на семейството (ал. 2).
В случая отказът за
отпускане на помощта по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД е
мотивиран с разпоредбата на чл. 5, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2 от ППЗСПД,
а като фактически основания са посочени: неспазен законоустановен срок на чл. 5,
ал. 1 от правилника, във връзка с условията на чл. 2, ал. 2, поради различни
настоящи адреси на жалбоподателката и съпругът й.
Правното и фактическо
основание са два отделни задължителни реквизита на всеки индивидуален
административен акт и посочването само на единия от тях не може да замести
другия.
Съгласно разпоредбата
на чл. 5, ал. 1 от ППЗСПД, в случаите, когато е
прието заявление-декларация с нередовни или липсващи
документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите
нередовности, а съгласно ал. 2 от ППЗСПД, когато
в срока по ал. 1 лицето не отстрани нередовностите, Директорът
на Дирекция „Социално
подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за отказ на исканата помощ, която се съобщава писмено на лицето.
Административният орган е приел, че подаденото заявление
не отговаря на чл. 2, ал. 2 от ППЗСПД и дал указания към Ц., съгласно които
родителите и съпрузите следва да уеднаквят настоящите си адреси в 14-дневен
срок. Аргументът е, че настоящият адрес на съпруга на жалбоподателката е гр.Русе,
***, а на жалбоподателката е ***.
В мотивите на заповедта
е отразено, че не е спазен законоустановеният срок по чл. 5, ал. 1 от
ППЗСПД, т.е. даденият 14-дневен срок, а като правно основание
за отказа е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД.
Спорен се явява въпросът дали посоченото основание за
отказ е налице, респ. дали е била налице нередовност в заявлението-декларация и
то такава, която да доведе до постановяване на оспорения административен акт.
На първо място в
случая даденият 14-дневен срок изтича на 31.08.2021г., с оглед датата
/17.08.2021 г./ на декларацията във вр. с чл. 5, ал. 1 от ППЗСПД или до тази
дата включително заявителката е могла да отстрани допуснати според АО
нередовности и/или да представи в ДСП – Русе изискуеми документи. След като към
датата на издаване на оспорената заповед даденият 14-дневен срок все още не е
изтекъл, то така посоченото основание за неспазен срок не е
налице.
Органите по социалното подпомагане са длъжни да
основат своя административен акт - независимо дали той е позитивен или
негативен за оспорващата - на действителните факти от значение за случая. Тези, описани в мотивите на оспорената
заповед, не са налице.
На следващо място, в заповедта административният орган
не е посочил кой от изискващите се документи не е представен, каква точно е констатираната нередовност, а само се е позовал на различни
настоящи адреси на съпрузите и родители на малолетното, записано в първи клас
дете, но с оглед на неизпълнено в срок указание за отстраняване на нередовност.
Като е посочил
неосъществено, а по преценка на съда и несъществуващо законово изискване,
административният орган освен нарушение на материалния закон, е допуснал и нарушение
на процесуалните правила.
В разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от ППЗСПД е предвидено, че семейни помощи при отглеждане на деца се отпускат от Дирекциите „Социално подпомагане“ въз основа на молба-декларация заедно с необходимите документи, която се
подава по настоящ адрес на правоимащото лице.
Съдът счита, че
посочената норма има предвид териториалната и материална компетентност на
администрацията на териториални поделения на регионалните дирекции за социално подпомагане в
областните административни центрове и дирекциите „Социално подпомагане“,
съгласно чл.7 от Устройствения правилник, респективно правомощието на
съответния директор на ДСП да отпусне или откаже отпускане на помощта, съгласно
разписаното в чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от ЗСПД и чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
ЗСПД, семействата на българските граждани имат право на семейни помощи за децата, които
отглеждат в страната, като по отношение на помощта по чл.
10а от ЗСПД това право не зависи от доходите им.
Разпоредбата на чл. 31 от ППЗДСП, указва на необходимите документи, които следва да
бъдат представени във връзка с искането: заявление-декларация по образец,
утвърден от министъра на труда и социалната политика, като с ал. 2 от същия текст е регламентирано, че към заявлението- декларация по ал. 1
се прилагат следните документи: удостоверение, че детето (децата) е записано в
първи клас на държавно или общинско училище, издадено от съответното училище;
медицински протокол на ЛКК –
неприложимо; копие от удостоверение за назначаване на
настойник или попечител - неприложимо.
Съществено в случая е и
обстоятелството, че видно от контролния лист, служител при ответника е приел,
че заявлението е окомплектовано с всички изискуеми документи, съответства на
нормативната уредба и на регламентираните срокове.
Така няма спор, че към заявлението на
жалбоподателката са декларирани и приложени всички изискуеми и относими
документи – удостоверение за записване на детето в първи клас в ОУ “Любен
Каравелов“ – Русе. Обстоятелствата, свързани със събитията раждане и сключване
на граждански брак подлежат на служебна проверка. Заявлението е подадено от
единия родител, който е посочил местоживеене ***, но различни настоящи адреси
на територията на гр. Русе – личен и на нейния съпруг /баща на детето/.
От формална страна
заявлението-декларация на жалбоподателката
за отпускане на помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД е
редовно, тъй като
съдържа изискуемата информация,
съгласно формата и към същото са приложени изискуемите по
закона и по
чл.
2, ал. 2 и чл. 31, ал. 1 от ППЗСПД документи.
Т.е. няма спор, че семейството на
жалбоподателката има право да кандидатства за помощта по чл. 10а от ЗСПД, като изцяло
съобразно закона, заявлението-декларация
е подадено от родител, чийто настоящ адрес е
в обхвата на териториалната компетентност на ДСП - Русе, при прилагане на
формално изискуемите документи.
Следващият съществен въпрос е дали е основание за
постановяване на отказ разминаването в настоящите адреси на родителите и
съпрузи, при положение, че живеят в едно и също населено място, обуславящо
териториална компетентност на органа по заявлението.
За да бъде мотивиран административният акт, той задължително
трябва да съдържа и обсъждане на всички релевантни факти. В случая това не е сторено именно по основния факт, който мотивира
органа да откаже въпросната помощ за детето.
Адресите на родители
на дете /семейство по смисъла на § 1, т. 1, б. „а“ от ДР на ЗСПД/, записано в
първи клас, били те и настоящи в рамките на едно населено място, са напълно
неотносими към правото на детето да му бъде отпусната еднократна помощ за
ученици, записани в първи клас по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца.
Както се посочи по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт, тяхното значение е
относимо към териториалната и материална компетентност на органа.
В настоящия случай
доводите на ответника, изложени в депозираните по делото писмен отговор на
жалбата и писмена защита, че жалбоподателката и нейният съпруг не живеели на
един съвместен адрес, поради което не изпълнявали семейните си задължения
съгласно Семейния кодекс и че това е основание за отказ за отпускане на такъв
вид помощ, са изцяло неоснователни и недоказани. Извън правомощията на
служителите от Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе е да установяват
извършването на административни нарушения на Закона за гражданската
регистрация, още повече да задължават извършването на такава, при положение че
не притежават такива правомощия. Подобна намеса е в противоречие и с правото на
защита на личен и семеен живот, регламентирано от чл. 8 от ЕКЗПЧС и Хартата на
основните свободи. Още повече, че в случая и липсата на съвместно отглеждане на
детето от родителите му не само не е установявана, такава проверка в хипотезата
на чл.10а от ЗСПД и чл. 31 от правилника не се и дължи.
Право на семейни
помощи за деца имат семействата, в които дори само единият от родителите е
български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в
страната /чл. 3, т. 2 и т. 3 от закона/. На семействата, чиито деца са записани
в първи клас на държавно или общинско училище, се отпуска еднократна помощ за
покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят
постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда
на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Помощта по ал. 1 се отпуска независимо
от дохода на семейството /чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПД/.
Във всички посочени
по-горе разпоредби не фигурират други условия за отпускане на еднократна помощ
за ученици, записани в първи клас, различни от посоченото в чл. 10а, ал. 1 от
ЗСПД, включително и с оглед на легалните дефиниции за семейство по смисъла на
ЗСПД. Още повече, че в случая на хипотезата на чл. 10а от закона не се и
изисква някаква допълнителна проверка, както обяснява и процесуалният
представител на ответника в проведеното о.с.з. по делото.
В случая семейството
на жалбоподателката отговаря на дефиницията по смисъла на § 1, т. 1, б. „а“ от
ДР на ЗСПД, която за разлика от б. „б“ на същата дефиниция, не изисква
съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, да съжителстват на един
настоящ адрес с техните ненавършили пълнолетие деца. Нещо повече и защото
семейство по смисъла на този закон е и само „родителят и неговите ненавършили
пълнолетие деца“.
Различните настоящи
адреси, на които са регистрирани жалбоподателката и нейният съпруг, не са и не
могат да бъдат определени за нередовен или липсващ документ, поради което
посоченото единствено фактическо основание за издаване на оспорения акт -
разпоредбата на чл. 5, ал. 2, вр. с чл. 2, ал. 2 от ППЗСПД, не отговаря на изискването
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактическите основания и правни
основания за издаване па акта.
Изискването на чл. 3,
т. 2, вр. с чл. 2, ал. 2, т. 6 и чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД сочат на правоимащите
лица - семейства на български граждани
за децата, които отглеждат в страната, и които за записани в първи клас, без
да се въвежда изискване за съвпадение на настоящ адрес в смисъла на адресна
регистрация на един и същ адрес.
Посочването на
настоящ адрес в заявлението е обуславящо за териториалната компетентност на
органа.
Като е посочил
несъществуващо законово изискване, административният орган е допуснал нарушение
на материалния закон.
Оспорената заповед
не съответства и на целта на чл. 1, ал. 2 от ЗСПД.
Еднократната целева
помощ за ученици е вид социално подпомагане и е способ за подпомагането на
семействата в отглеждането на техните деца. Общият режим на предоставяне на
семейни помощи за деца стъпва единствено на нуждата, за да постигне
необходимата справедливост по отношение условията, в които растат и се отглеждат
децата, тъй като висшите интереси на детето са и би трябвало да бъдат
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В
този смисъл е и чл. 3 от Конвенцията
за правата на детето.
С правната норма на чл. 10а от ЗСПД, при липсата на
подоходно изискване, законодателят е бил ръководен именно от висшите интереси
на детето, записано в първи клас, и чрез установения правен режим на семейни
помощи за деца е гарантирал съответстваща се дължима грижа.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че оспорената Заповед № ЗСПД/Д-Р/6856
от 31.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе следва да бъде отменена
като незаконосъобразна. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган, за
ново разглеждане и произнасяне в установения в закона срок по подаденото от С.Д.Ц. Заявление-декларация
вх. № ЗСПД/Д-Р/6856 от 17.08.2021 г. за получаване на
еднократна помощ на дъщеря й В.П. Ц. за покриване част от разходите за ученик,
записан в първи клас, в началото на учебната година, при спазване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона.
По разноските
С оглед изхода на
делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
на жалбоподателката следва да се присъдят направените в производството разноски
в размер на 10 лева – заплатена държавна такса за образуване на дело (л. 9 от
делото).
Основателно е и искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат П.И., който е оказал
безплатна правна помощ в проведеното производство по адм.
дело № 577/2021 г. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно
от Закона за адвокатурата, видно от съдържанието на представеното по делото
пълномощно на л. 8 от делото. Съгласно представения списък на разноските (л. 24,
гръб от делото) се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева, който е съобразен с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във
връзка с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед на което неоснователно се явява и възражението на
ответника за прекомерност. Доколкото отговорността за разноски е от
облигационно естество, направените разноски и възнаграждението за
предоставената безплатна правна помощ следва да бъдат присъдени в тежест на
Агенция за социално подпомагане, която е самостоятелно юридическо лице – чл. 2,
ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане.
С
оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-Р/6856 от 31.08.2021 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Русе, с която на С.Д.Ц. е отказано отпускането на
еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.
ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе за произнасяне по
подаденото от С.Д.Ц. Заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-Р/6856 от 17.08.2021 г. за получаване на еднократна помощ по
чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, при съблюдаване на задължителните
указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Агенция за
социално подпомагане, гр. София да заплати на С.Д.Ц.,
ЕГН **********,***, сумата от 10.00 (десет) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Агенция за
социално подпомагане, гр. София да заплати на адвокат П.К.И. ***, с личен адв. № **********, служебен
адрес: гр. Русе, ул. “Хан Аспарух“ № 31, ет. 2, сумата от 500.00 (петстотин)
лева – възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на
жалбоподателя.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: