Определение по дело №2759/2015 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                            гр.София, 12.06.2015г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во гражданско отделение, 14-ти състав, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    КРАСИМИР МАЗГАЛОВ                                 

като  разгледа докладваното от съдията гр.д.№2759 по описа на Софийски градски съд за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба ищците Д.А.Б., Ц.Й.Б. и М.Й.Б. твърдят, че на 17.06.2006г. между Б. „П.Б."АД от една страна и Й.С. Б. и Д.А.Б. от друга страна бил сключен договор за ипотечен кредит за сумата от 32 000 евро с краен срок за иЗ.ължаване 23.10.2033г., с уговорено погасяване на 324 месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план- нераЗ.елна част от договора. Кредитополучателите се задължили да сключат договор за застраховка „Живот и трайна нетрудоспособност" в полза на Б.та за срока на договора за кредит, като при настъпване на застрахователно събитие Б.та като ползващо се лице има право да се удовлетвори предпочтително от застрахователната сума. На 02.11.2006г. Д.Б. и Й. Б. подписали декларации за съгласие върху живота им да бъде сключена застраховка „Живот" при условията на групов договор за застраховка „Живот" между ЗАД„Б. Живот"АД и „П. Е." АД. На 14.06.2010 г. „П.Б."АД сключила Групова застрахователна полица за застраховка „Живот на кредитополучател" с „Интерамерикан България Ж.озастраховане" (сега ЗД„Е.Живот"ЕАД), по силата на която автоматично било извършено прехвърляне на портфейла клиенти на Б.та по застраховка „Живот", между които Д.Б. и Й. Б.. Нови декларации за съгласие и въпросници за здравословното им състояние не били попълвани. В периода 12.-14.05.2010г. във връзка с констатирано онкологично заболяване Й. Б. претърпял редица оперативни процедури върху половата система. След проведени изследвания било установено, че са налице и метастази в белия му дроб. Въпреки проведеното лечение здравословното състояние на Й. Б. продължило да се влошава и на 03.03.2014г. същият починал. След смъртта му ищците останали единствени длъжници по договора за кредит. Във връзка със сключената застраховка „Ж." в полза на Б.та върху живота на Й. Б. като кредитополучател, на 07.03.2014г. ищцата Д.Б. уведомила застрахователната компания- ответника ЗД„Е.Живот" ЕАД за настъпилото застрахователно събитие и била образувана преписка по щета №BGR14GR10035. С писмо изх.№140308/11.07.2014г. ответникът не оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение, но отказал изплащане на обезщетение с аргумент за наличие на изключен риск по Общите условия на застрахователя, както и премълчана и/или укрита пред застрахователя информация за здравословното състояние на застрахования. Б.та, като страна в полза на която е сключена застраховката, не съдействала на наследниците на застрахования да получат дължимото застрахователно обезщетение, тъй като кредитът продължавал да бъде обслужван от Д.Б. в качеството и на солидарен длъжник и интересите на Б.та не били накърнени.

Според ищците Й. Б. е бил страна по застрахователното правоотношение като застрахован, макар и да не е страна по самия застрахователен договор, тъй като последният може да породи правоотношение между повече страни от тези по договора- договор в полза на трето лице по смисъла на чл.22 от ЗЗД. Независимо, че ползващо се лице по застрахователния договор е Б.та-кредитор, застрахованият също имал правен интерес от изпълнението на уговореното в застрахователния договор- изплащане на застрахователната сума от застрахователя в полза на Б.та. Изпълнението на уговореното имало директен ефект в патримониума на застрахования, защото се погасява задължението му по договора за кредит. Същият правен интерес имали и наследниците на застрахования кредитополучател, тъй като задължението към Б.та преминало в техния патримониум по силата на наследственото правоприемство. Твърдят също така, че съгласно чл.134 от ЗЗД застрахованият може да упражни имуществените права на Б.та, когато нейното бездействие заплашва неговото удовлетворение от застрахователя. Молят да бъде конституирана като ищец Б. „П.Б."АД и ответникът да бъде осъден да заплати в полза на същата Б. 54214,90 лева застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие по застраховка „Живот" на кредитополучателя Й. Б., представляващо остатък от задължението му по договора за кредит, считано от датата на застрахователното събитие- 03.03.2014г., до крайната дата по договора за кредит- 23.10.2033г.

Като съобрази изложеното в обстоятелствената част на исковата молба настоящият състав намира, че предявеният иск е недопустим. В случая се касае за договор за застраховка "Живот" по смисъла на чл.233 от КЗ. При този договор застраховащият (Б.та) сключва договор, чийто предмет е животът, здравето или телесната цялост на трето лице (кредитополучателят), а не на страната по договора, като при настъпване на застрахователното събитие, застрахователната сума се заплаща на застраховащия, а не на пострадалото лице. Страни по застрахователния договор в случая са ответникът и Б.та, а наследодателят на ищците е трето лице, чиито живот, здраве и телесна цялост са предмет на договора за застраховка. Неговата воля има значение дотолкова, доколкото съгласно чл.233, ал.1, изр.2 от КЗ се изисква изричното му писмено съгласие за сключване на договора (липсата на такова води до недействителност на договора). Третото лице, макар и да не е страна по застрахователния договор, може да го прекрати, ако отправи едностранно писмено изявление до застрахователя, съгласно чл.233, ал.2, изр.1 от КЗ. Дадените на третото лице възможности да влияе върху съществуването на застрахователния договор обаче, не го правят трето ползващо се лице по смисъла на чл. 22 от ЗЗД, тъй като след настъпването на застрахователното събитие застрахователната сума се заплаща не на него, а на застраховащия. В този смисъл застрахователният договор е своеобразно обезпечение по договора за кредит, което не е предоставено от кредитополучателя, а е осигурено от кредитора. Ако е настъпило застрахователно събитие и въпреки това кредитополучателят (респективно- неговите наследници) е погасил задълженията си по договора за кредит, същият би разполагал с две възможности: да претендира от кредитора (Б.та) връщане на недължимо платените суми- в случай, че е заплатено и застрахователно обезщетение от застрахователя, или на основание чл.242, ал.1, изр.2 от КЗ, като суброгирал се в правата на Б.та, да поиска заплащане на застрахователната сума направо от застрахователя. В случая обаче тези възможности не са открити за ищците, тъй като не се твърди погасяване на задълженията по договора за кредит, а тъкмо напротив.

Разпоредбата на чл.134 от ЗЗД дава на кредитора правно средство за защита срещу бездействие на неговия длъжник, с което рискува да намали имуществото си, т.е. да намали общото обезпечение. Функцията на правото по чл.134 ЗЗД е да се запази от намаляване и да се подготви за принудително изпълнение имуществото на длъжника. Тази разпоредба не се прилага, когато длъжникът бездейства, но наличното му имущество е достатъчно, за да покрие задълженията му. Задължително е също така претендиращият да упражни чуждо право по чл.134 ЗЗД да установи, че има вземане срещу титуляра на това право. В случая безспорно ищците не са и не могат да бъдат кредитори на Б.та.

Водим от горните съображения и на основание чл.130 от ГПК вр.чл.26, ал.2 от ГПК, Софийски градски съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

        

ВРЪЩА на ищците Д.А.Б., Ц.Й.Б. и М.Й.Б. подадената искова молба вх.№26008/26.02.2015г. на СГС, като недопустима.

         ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2759 по описа на Софийски градски съд за 2015г.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС, в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: