ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 419
гр. Силистра, 3.08.2022 г.
Административен съд – Силистра, в закрито заседание на трети август две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
разгледа адм.дело № 115 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Г.Й.М., ЕГН **********, срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/ 9204#6 / 17.06.2022 г., с който заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие" е определил задължение на жалбоподателя за възстановяване на изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007 – 2013 г., направление „Биологично растениевъдство“, за кампании 2013, 2014 и 2015 във връзка с подадените от жалбоподателя общи заявления за подпомагане за 2013 г. с УИН 19/120413/84671, за 2014 г. с УИН 19/270514/98931 и за 2015 г. с УИН 19/010715/06364 в размер на 75319,58 лв., на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „б” от Наредба № 11 / 06.04.2009 г.
Като правни основания за издаването на гореописания АУПДВ са посочени също така разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: чл. 5, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни нравила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвет по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и чл. 80, § 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор.
Част от фактическото основание на АУПДВ е следното: «С влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 – 2013 г. с изх.№ 01-6500/9204 от 01.02.2022 г. ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на Г.Й.М.».
В жалбата е развит доводът, че през 2016 г., поради настъпила промяна в изискванията на процесната мярка (изменението и допълнението на Наредба № 11 / 06.04.2009 г., обн. в ДВ бр. 81 / 2015 г., в сила от 20.10.2015 г.), които жалбоподателят не е в състояние да покрие; вследствие на това договорите за ползваните от жалбоподателя земеделски земи са прекратени и той е подал до ответника заявление с приложени прекратителни анекси. Друг важен довод на жалбоподателя е базиран на чл. 45, т. 4 от Регламент (ЕО) № 1974/2006, чл. 47, т. 3 от Регламент(ЕС) № 1305/2013 и чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 / 06.04.2009 г.
След извършена служебна справка на интернет-адрес: <https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:62021CN0343&qid=1659516718804&from=EN> съдът установи, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело № C-343/21, образувано по повод на преюдициално запитване на Върховния административен съд на Република България относно следните въпроси: «1. Тълкуването на член 45, § 4 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 (1) за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 позволява ли да се приеме, че в случай като настоящия е налице „преразпределение на стопанството“ или „мерки за комасация“, поради които бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения? 2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, при липса на предприемане на необходимите мерки от страна на държавата членка за приспособяване на задълженията на бенефициера към новото положение на стопанството, налице ли е основание да не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението? 3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, как следва да се тълкува, при установените в производството по същество факти, разпоредбата на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 (2) на Съвета от 19 януари 2009 г. и какъв е характерът на срока по чл.75, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 (3) на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета?»
Гореописаното преюдициално запитване е направено с определение от 19.05.2021 г. на ВАС по адм.д. № 9205 / 2020 г., VIII о., по повод на следния казус: «[...] Жалбоподателят е земеделски производител [...] В това си качество през 2013 г. той подава заявление за подпомагане [...] Заявлението за подпомагане е одобрено, като жалбоподателят е поел задължение за спазване на петгодишен агроекологичен ангажимент по посоченото направление по реда и при условията на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007 г. – 2013 г. Едно от изискванията, което заявителят се е задължил да спазва, е да изпълнява дейностите по направлението върху едни и същи земеделски площи в продължение на пет последователни години. Жалбоподателят е бил одобрен за участие с 857 ха земеделски земи [...] Не е било спорно между страните, че [...] по заявленията му за плащания са изплатени следните суми [...] за кампания 2013 [...] 2014 [...] 2015 [...] 2016 [...] общо 1063317,54 лв. [...] жалбоподателят обективно е бил възпрепятстван да ползва през стопанската 2016 – 2017 г. същите имоти, с които е поел агроекологичния ангажимент и респ. да продължи да го изпълнява, доколкото не е имало предпоставки и за прилагане на чл. 37в, ал. 15 от ЗСПЗЗ. [...] С писмо [...], представляващо индивидуален административен акт, жалбоподателят е уведомен за прекратяване на агроекологичния му ангажимент по мярката. Актът [...] не е бил оспорен от жалбоподателя и е влязъл в сила [...] От страна на жалбоподателя е подадено писмено възражение [...] срещу образуването на производство по издаване на акт за установяване на държавно вземане. Жалбоподателят е изложил обстоятелствата, свързани със собствеността на заявените от него площи за подпомагане през 2013 г., които той четири години е ползвал въз основа на споразумение по чл. 37в по ЗСПЗЗ, с отказа на много стопани от агроекологичен ангажимент през 2015 г., следствие на промени в нормативната уредба през октомври 2015 г., за което им е била дадена възможност от страна на ДФЗ; с отказа на част от участниците в предходните споразумения по чл. 37в от ЗСПЗЗ да сключат такова за стопанската 2016/2017 г. Жалбоподателят е твърдял, че това са все обстоятелства, които не могъл да предвиди към момента на кандидатстване и поради това същите следва да попаднат в обхвата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г. и да не му се търси възстановяване на сумите».
Всичко изложено дотук сочи, че настоящият казус и казусът, по повод на който е направено описаното по-горе преюдициално запитване, са сходни както откъм факти, така и откъм приложими разпоредби от правото на Европейския съюз. Освен това пряко относими към материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ са поставените с преюдициалното запитване въпроси. Ето защо дело № C-343/21 на Съда на Европейския съюз се явява преюдициално спрямо настоящото дело. Следователно последното трябва да бъде спряно – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК – до приключването на преюдициалното производство (в съдебната практика е постановено спиране в почти идентичен случай – вж. определение от 04.05.2022 г. на ВАС по адм.д. № 7904 / 2021 г., VIII о.; определение № 7054 / 13.07.2022 г. на ВАС по адм.д. № 5383 / 2022 г., 5-чл. с-в).
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по адм.дело № 115 / 2022 г. на Административен съд – Силистра до приключването на дело № C-343/21 на Съда на Европейския съюз с влязъл в сила съдебен акт.
Да се докладва настоящото дело за възобновяване на производството след приключването на дело № C-343/21 пред Съда на Европейския съюз.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: ............................