Р Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 21.03.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 1 състав, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН
ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното
от съдия Воденичаров гр. дело № 13474 по описа на 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Ищцата К.В.И., малолетна,
действаща чрез родител и законен представител В. Светлославова В., чрез
процесуален представител излага в исковата молба, че на 26.05.2013 год. в
гр.София Е.С.Й. извършил блудствени действия спрямо нея, като я накарал да
събуе долнището на анцуга си и гащите, обърнал я с гръб към него, накарал я да
се наведе напред, след което я пипал между краката, после по влагалището и
накрая я стиснал силно по ануса и бръкнал с пръст във влагалището. Твърди, че вследствие
на това претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в унижение,
страх, силна болка, дълго време изпитвала напрежение и главоболие и се
чувствала зле физически и психически. Изживяла силен стрес от преживяното и
притеснение и срам от събличане или преобличане в училище, в час по физкултура.
Преживяното се отразило негативно на психиката й, като това състояние ще остане
за в бъдеще. В тази връзка моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 120 000
лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие
деянието си. Претендира законната лихва от момента на увреждането до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът
Е.С.Й., чрез процесуален представител оспорва иска, като твърди, че ищцата не е
преживяла описаните в исковата молба вреди. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена, като претендира разноските по делото.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните преценени
по реда на чл.236, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От присъда, постановена по НОХД №
6773/14 год. по описа на СРС, НК, 7 състав, влязла в сила на 13.12.2016 год. се
установява, че съдът е признал Е.С.Й. за виновен в това, че на 26.05.2013 год.,
около 13.25 ч. в гр.София, ж.к.**************е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст – К.В.И., като детето събуло долнището на анцуга
си и гащите си, обърнал я с гръб към Й., навела се напред, след което той я
пипнал между краката, после по влагалището и накрая бръкнал с пръст във
влагалището й.
От показанията на свидетеля Емилия
В., баба на ищцата се установява, че живее в едно домакинство с внучка си и има
непосредствени впечатления от нея. Дава показания, че К. била едно весело,
щастливо, прекрасно, усмихнато момиченце, активна спортистка и била за радост
на очите на цялото семейство, но след случилото се през 2013 год. животът на
детето се сринал. Първите няколко седмици след това деяние тя изпитвала много
силна физическа болка от станалото и това било придружено непрекъснато с
влизане в банята, миене, плачене, затваряне в стаята, усамотяване. Криела се
даже от майка си да не я види гола. Обличала под роклите клинове и общо взето
състоянието й било много сериозно за това, защото също непосредствено след
случката гръмнаха вестници, телевизия. Тя смятала, че всички знаят за това,
което се е случило с нея и изпитвала страшно много срам, ужас, стрес
непрекъснато. В показанията си заявява, че нощно време сънувала кошмари,
събуждала се с главоболие и започна да отказва да ходи на училище през първата
година. Там със съучениците започнала да страни, особено от момченцата, като в
час по физическо въобще не искала да се съблича. Стигнало се до това, че
започнала да страни и от близките вкъщи, особено от дядо си, като не искала да
сяда на масата до него, той ако я погалел, то тя бягала и се криела. Правели
опити в началото да потърсят лекарска помощ, но детето отказвало категорично. Дава
показания, че в момента състоянието на детето е такова, че не излиза навън, не
дружи с никой, няма приятели, особено момчета, седи вкъщи, чете книги, уроците
си учи, нещо, което я отклонява от такива мисли. Дружи с едно-единствено
момиченце, една нейна приятелка, но и то нещо напоследък спря да се вижда с
нея, може би защото тя й пълни главата с други неща, просто страни от всички.
От показанията на свидетеля М.Т.се
установява, че познава К.И. от самото й раждане, близка приятелка и е майка й,
и съответно нейната дъщеря е първа приятелка със самата К.. Дава показания, че
знае за извършените блудствени действия. На следващата седмица след това отишла
в дома на приятелката си и заварила нея и детето в изключително тежко
състояние, като К. не жалела да говори, треперела, плачела, затворила се била в
стаята, след което те не успели въобще да я изкарат от там. Наблюденията й са,
че при детето има коренна промяна след този инцидент. К. била изключително
контактна, жизнерадостна, игрива, много добро детенце и в едни момент тя се
дистанцира от всички и от всичко. Имало е случаи, в които примерно идва при
свидетелката и баща й, който също я познава от малка, тръгва да я гушне, да я
щипне по бузките и детето панически бяга и не желае никакви контакти, допири с
лица от мъжки пол. Нейната дъщеря е споделяла, че когато играят на площадката и
когато дъщеря й е казала „ето ги твоите съученици, да отидем с тях да се видим,
да поиграем“, К. е казала „не, не, това са момчета, недей да общуваш с тях,
това е опасно, недей“ и те се делят изключително на група двете като
отшелнички, защото тя не желае да общува с каквито и да било момчета. Заедно с
майката няколко години подред се опитвали да я заведат на почивка, нещо да я
разведри, но детето отказвало до миналата година, когато се съгласи и отишли
заедно на море. Там детето отказвало да се съблече по бански, ходело само с
клинове, с дълги панталони, с блузи с дълъг ръкав, въпреки високите температури,
тъй като изпитва ужас да няма никакви голи участъци по нея. Дава показания, че
когато били на морето заедно, спели в един апартамент, както апартаментът се
състоял от хол с разтегателен диван, а К. и майка й били в спалнята, и едната
нощ свидетелката се събудила от страшни писъци и истерии. Тъй като се изплашила,
влязла в стаята и видяла, че майката се опитвала да събуди детето, което се
мятало и пищяло „махнете го, махнете го, махнете го“. Започнали да я гушкат,
питали я „какво се случва, какво има“ и тя казала „сънувам този човек, не искам
да ме докосва, той ме преследва, не искам да ме вижда“ и била абсолютно
неадекватна. Заявява, че в рамките на почивката от две седмици това нещо се
повторило още веднъж. В момента състоянието на детето е изключително тежко и
според свидетелката тя има трайни увреждания за в бъдеще, защото не желае да
контактува с лица от другия пол, притеснява се от тялото си, притеснява се, че
някой я следи. В заключение заявява, че детето е изключително стресирано и наблюдава
абсолютна промяна в личността й от това, което познавала преди инцидента и след
това.
По делото е приета комплексна съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р.К. – специалист по
психиатрия, д-р П.В. – психиатър-сексолог и д-р В.В. – психолог, която съдът
кредитира като обективно дадена и от която се установява, че по време и
непосредствено след деянието неприятните усещания и болка са предизвикали страх
у К.И.. Първоначално деянието е довело до смущение, напрежение и стрес, които
са се изразявали в търсене на съдействие от близките /баба и майка/, а в последствие
е настъпила промяна в поведението, изразяващо се в страх да не се повтори
отново случилото се, нежелание да остава сама, да излиза, да се преоблича, да
контактува с връстници. Многокротната принуда да се разказва травматичното
преживяване от една страна е спомогнало за фиксирането му в съзнанието на
детето, а от друга е допринасяло за разреждане на емоционалното напрежение в детето
и за дезактуализиране на травматичното събитие. Дават заключение, въз основа на
свидетелските показания и личния преглед, че може да се приеме, че реакцията на
остър стрес след деянието в последствие е преминала в постравматично стресово
разстройство. Към момента на инкриминираното деяние И. е била в предпубертетна
фаза на психо-сексуално развитие. Към момента на освидетелстване при детето се
долавя ясно очертана тенденция към отслабване симптомите на посттравматичното
стресово разстройство. В заключението си заявяват, че доколко инкриминираното
деяние ще даде траен отпечатък върху нейната психика зависи в много голяма степен
от съчетанието на множество фактори, за които експертизата не разполага с
необходимата информация за представяне на валидна прогноза.
Останалите представени от
ответника писмени доказателства съдът намира за несъотносими към спора, поради
което не следва да се обсъждат и ценят.
При така
установена фактическа
обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, чиито елементи са деяние, извършено виновно, противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. С оглед така очертания фактически състав по делото
следва да бъде доказано от ищеца, че е налице действие на ответника, от което
като пряка и непосредствена последица да са му били причинени вреди. Непозволеното
увреждане се основава на правната норма, изискваща от гражданите да не се
увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите лица.
Съдът намира, че в настоящия
случай се подкрепиха с доказателства доводите на ищеца, изложени в исковата
молба, довели до причиняването му на неимуществени вреди, изразяващи се в болка
и страдание в резултат на действия на ответника. Извършването на деянието,
описано подробно в обстоятелствената част на исковата молба, неговата
противоправност и виновността на дееца – Е.С.Й., се установяват от приложената
и приета към делото присъда, постановена по НОХД № 6773/14 год. по описа на
СРС, НК, 7 състав. В тази връзка съдът приема за установено, че ответникът със
своите действия е причинил вреди на ищеца. Съдът приема, че вредите които са
били причинени на ищцата К.И. са пряка и непосредствена последица на
извършеното от причинителя на вредите Й. деяние. По тези съображения съдът
приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД делинквента следва да възмезди
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
По размера на неимуществените
вреди съдът приема следното:
В резултат на неправомерните
действия от страна на ответника, ищцата е претърпяла изключително тежки
психологични състояния. От показанията на разпитаните свидетели, които съдът
кредитира като логично и последователно дадени и вследствие лични впечатления
категорично се установи, че животът на малолетното дете се е променил коренно.
Вследствие на деликта е изпитвала много силна физическа болка от станалото и
това било придружено непрекъснато с влизане в банята, миене, плачене, затваряне
в стаята, усамотяване. Криела се е даже от майка си да не я види гола. Изпитвала
е срам от станалото, изразен пред децата с които общува и в училище. Отделно от
това започнала да страни от близките даже в вкъщи, като не искала да сяда на
масата до дядо си, а ако я погалел, то тя бягала и се криела. Вследствие на
този срам и унижение престанала да играе с връстници, като се ограничавала само
до една приятелка, а по отношение на момченцата изпитвала страх. Следва да бъде
отчетено даденото заключение на вещите лица, че при ищцата е налице реакцията
на остър стрес след деянието впоследствие преминал в постравматично стресово
разстройство и всичко това в предпубертетна фаза на психо-сексуално развитие
при ищцата.
Съдът след като отчете всички тези
обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане,
възрастта на ищцата /7 години/ и с оглед критерия за справедливост, визиран в
чл. 52 от ЗЗД счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени от
ответника, е необходима сума от 100 000 лева, за която сума искът с правно основание
чл. 45 от ЗЗД е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен и
отхвърлен до пълния размер като неоснователен и недоказан.
Съдът приема, че при задължение
за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение
в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл. 86 и чл. 84, ал.3
от ЗЗД. При непозволеното увреждане, съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, се дължат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица. В тази връзка лихвите
се явяват компенсаторни, а не мораторни и те се дължат, като допълнение на обезщетението
от деня на непозволеното увреждане. Следователно исковата сума следва да бъде
присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /26.05.2013
година/ до окончателното й изплащане.
При този изход на делото ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответника на правно основание чл.78, ал.3
от ГПК разноски в размер на 655 лева, изчислени по компенсация /ищеца не е
поискал и не е направил разноски, а ответника има право на разноски в размер на
655 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, при уважено възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, редуциран до сумата от 3 930
лева, определен съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед правната и
фактическа сложност на делото/. Тъй като ищеца е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва
да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 4 000 лева. Ответникът следва да бъде осъден
за заплати на адв. К.С., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в
размер на 3 530 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 45 от ЗЗД Е.С.Й. с ЕГН
********** *** да заплати на К.В.И. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, чрез адв. С., сумата от 100
000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от действия на ответника реализирани на 26.05.2013 год., заедно
със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2013 година до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК Е.С.Й. с
ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в
размер на 4 000 /четири хиляди/
лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Е.С.Й.
с ЕГН ********** да заплати на адвокат К.С. – САК адвокатско възнаграждение в
размер на 3 530 /три хиляди
петстотин и тридесет/ лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК К.В.И.
с ЕГН ********** да заплати на Е.С.Й.
с ЕГН ********** сумата от 655 /шестстотин
петдесет и пет/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: