Определение по дело №537/2019 на Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. София, 30.08.2019 година

 

 

            С. О. СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тридесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     П. П.

ЧЛЕНОВЕ:               1. А. И.

2. Б. Г.

 

 

след като разгледа докладваното от младши съдия Г. ВЧНД № 537 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

   Образувано е по протест, подаден от прокурор Д. Б. при Районна прокуратура – С., срещу определение № 625 от 17.07.2019 година на Районен съд – Б., пети състав, по НЧД № 300/2019 година, с което е отменено постановление на прокурор при РП-С. с дата 10.04.2019 г. за прекратяване на досъдебно производство № 6/2016 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 224/2015 г. по описа на прокуратурата, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 пр. 2 от НПК.

В протеста се излагат подробни доводи, че изводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното определение, не са съобразени с действителните, отношения между свидетелите И., М. и Ц.. В тази насока се сочи, че не може по безспорен начин да се установи кой е собственик на инкриминираната вещ - лек автомобил марка „А. 80”, модел „С.“ с рег. № СА.С към момента на предаването и за вторични суровини. Изложена е тезата, че в случая се касае за продажба на индивидуално определена движима вещ на изплащане, но страните не са се уговорили, че собствеността преминава с плащане на последната вноска, поради което собствеността е преминала с подписването на договора. Твърди се, че подписаният договор, въпреки че е озаглавен като предварителен има белезите на окончателен договор. Изтъква се, че липсва поето договорно задължение от страна на М. да върне вещата, ако не изплати цялата договорена сума, както и че е платена една втора от цената на вещта. Според представителя на държавното обвинение индиция, че св. М. е считал лекия автомобил за своя собственост е твърдението му, че е направил допълнителни ремонти на същия. С посочените доводи се аргументира тезата, че не е осъществен състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна от свидетеля С. М..

С. о. съд, след като се запозна с изложените в протеста доводи и с материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

Протеста е подаден в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим.

Досъдебно производство № 6/2016 г. по описа на ОСлС при СОП,  пр. пр. № 224/2015 г. е образувано на 12.01.2016 г. при условията на чл. 212, ал. 1 от НПК, с постановление на прокурор от Районна прокуратура-С., срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата през 2014 г., в с. Р., общ. Б., противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „А. 80”, модел „С.“ с рег. № СА.С, собственост на Д. Й.. И., която владеел съгласно пълномощно от 26.02.2014 г., рег. № 485 на нотариус с район на действие РС-Б.– престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В хода на разследването по горепосоченото досъдебно производство няма привлечено в качеството му на обвиняем лице.

С постановление на прокурор при Районна прокуратура – С. от 21.02.2017 г. по пр. пр. № 224/2015 г. по описа на РП-С., на основание чл. 243, ал.1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство.

  С определение от 23.03.2017 г. на Районен съд – гр. С.,  постановено по НЧД № 66 по описа на съда за 2017 г., е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

С определение от 04.05.2017 г. по ВЧНД № 281/2017 г., състав на О. съд-С. е отменил определение от 23.03.2017 г. на Районен съд –С.,  постановено по НЧД № 66, както и постановлението за прекратяване на наказателното производство с дата 21.02.2017 г. и досъдебното производство е върнато за продължаване на разследването.

Досъдебно производство с № 6/2016 г. по описа на ОСлС при СОП,  пр. пр. № 224/2015 г. е прекратено повторно от прокурор при РП-Своге с постановление с дата 10.04.2019 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.

Постановлението за прекратяване е обжалвано от пострадалия Д. И. пред РС-Б..

С определение № 625 от 17.07.2019 г. по ЧНД № 300 по описа на съда за 2019 г. е отменено постановлението на РП-С. за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато с указания на прокуратурата.

По протест на прокурор при РП-С. срещу  постановеното определение с № 625 от 17.07.2019 г. по ЧНД № 300 по описа на РС-Б. пред О. съд-С. е образувано настоящето ВЧНД с № 537 по описа за 2019 г.

 

От фактическа страна:

 Свидетелят Д. Й. И. е притежавал лек автомобил марка „А. 80”, модел „С.“ с  рег. № СА.АС, който съхранявал в двора на къщата си, находяща се в с. Р., общ. Б.. Свидетелят Д. И. познавал свидетелите С. Ю. М.в и  Д. М. Ц., които са от същото село и извършвали възложена им работа от свидетеля И..

През месец февруари 2014 г. между свидетелите Д. И. и С. М. било постигнато съгласие за продажба на посочения лек автомобил за сумата от 1400 лева, която свидетеля М. обещал да изплати на десет месечни вноски по 140 лева.  

На 26.02.2014 г., с нотариално заверено пълномощно, свидетелят Д. И. писмено упълномощил свидетеля С. М. да управлява в страната и в чужбина собствения му лек автомобил марка „А. 80”, модел „С.“ с рег. № СА.С, както и да представлява И. пред всички данъчни, административни, митнически и други държавни органи на власт, пред оторизираните пунктове за ГТП, да представя всички документи във връзка с управлението му в случай на произшествие; да го представлява пред КАТ и от негово име да се снабдява с регистрационен талон на автомобила, нови регистрационни номера и други документи; да сключва договори за застраховка и да го представлява пред застрахователните дружества; да го представлява навсякъде, където е необходимо, включително пред КАТ и пред данъчните органи и да спре автомобила от движение. След подписване на пълномощното, на същата дата, свидетелят И.  предоставил лекия автомобил на свидетеля М. за ползване. При предаването на лекия автомобил свидетелят М. не извършил плащане към И., като му обяснил, че в момента няма пари и ще му плати при подписване на договора.

На 05.03.2014 г. между свидетеля Д. И. и свидетелката Д. М. Ц., която живее на семейни начала с М., е сключен договор, наименуван „предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство”. В точна 1 от договора е посочено, че свидетелят И. продава на свидетелката Ц. собствения си лек автомобил марка „А. 80”, модел „С.“ с рег. № СА.АС, за сумата от 1400 лева, която сума купувача се задължава да изплаща на равни вноски от по 140 лева в продължение на 10 месеца през 2014 г., считано от месец март. В т. 2 е посочено, че разноските по прехвърляне на собствеността на автомобила и данъка за 2014 г. са за сметка на продавача. В т. 3 е посочено, че разноските по застраховка „Гражданска отговорност“ и технически преглед на автомобила са за сметка на купувача. В т. 4 от договора е включена клауза, че при неизплащане на договорената за съответния месец сума, договорът прекратява своето действие, а купувачът е длъжен да изплати неустойка в размер на 500 лева. Посочено е също, че при сключване на договора са предоставени документите на автомобила. Страните се споразумели след изплащане на цялата договорена сума да отидат при нотариус и прехвърлят собствеността на автомобила.

От сключване на договора през месец март до месец юли 2014 г., включително свидетелката Д. Ц.изплащала редовно на свидетеля И. уговорените месечни вноски, като общо изплатила сума в размер на 700 лева.

След като в продължение на няколко месеца свидетелят Д. И. не получил плащания по договора, провел неколкократно разговори с Д. Ц. и С. М., като ги питал защо не му изплащат автомобила, а те изтъквали различни причини – че оженили дъщеря си, че се била разболяла и им трябвали пари за лечение и др.

На неустановена по делото дата, през есента на 2014г., Д. И. отишъл до дома на Ц. и М. в с. Р., общ. Б. и след като заявил, че са се забавили с плащането на вноските по договора и желае да му върнат автомобила, той взел ключовете за същия от таблото му.

След като разбрал, че ключовете на автомобила са взети от И. свидетелят М.извадил нови ключове и продължил да го ползва.

На неустановена по делото дата, в с. Л. автомобилът се повредил, след което М. го продал за скрап на свидетеля на С. Д. Г. за сумата от около 150 лева, като запазил единствено регистрационните табели. Свидетелят Г. разглобил автомобила, продал гумите и джантите на различни лица, а различните метали от автомобила предал в пункт за изкупуване на вторични суровини в гр. Б..

На неустановена дата през месец декември 2014 г. свидетелят Д. И. отишъл в дома на Д. Ц. и С. М., за да им поиска неизплатената сума от лекия автомобил. По време на разговора те му съобщили, че са предали същия за скрап  и отказали да му заплатят останалата сума по договора. Тогава Д. И. си поискал документите за колата, които бил предоставил на М. и той му ги върнал.

На 28.07.2015 г. с протокол за доброволно предаване св. М. предал в РУ-МВР гр.  Б. регистрационните табели на лек автомобил марка „А. 80”, модел „С.“ с рег. № СА.АС.

В хода на образуваното досъдебно производство е назначена и изготвена съдебно-автотехническа експертиза, съгласно която паричната стойност на процесния лек автомобил марка „А. 80”, към датата 05.03.2014 г., възлиза на сумата 1400 лева.

 

Въз основа на горепосочената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира за установено от правна страна следното:

При извършената проверка на атакувания съдебен акт въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство. Първоинстанционният съд е извършил анализ на доказателствената съвкупност в съответствие с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Не е игнорирано нито едно доказателство и доказателствено средство по делото, обсъждането, на което да би довело до други фактически изводи от направените.

Неоснователни са доводите изложени в протеста на прокурор при РП-С., че не е установено кой е собственик на инкриминираната вещ към момента на разпореждането с нея от свидетеля С. М., както и че след дата 05.03.2014 г. Д. И. не е собственик на същата. Същите са в противоречие с установената, от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, фактическа обстановка, както и в несъответствие с материалния закон, по следните съображения:

Изложените доводи, обосноваващи твърдението, че сключеният предварителен договор между Д. И. и Д. Ц. е окончателен не намират нито законова опора, нито могат да се обосноват от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства. Сключеният договор с дата 05.03.2014 г. видно от клаузите му носи белезите именно на предварителен договор по чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, по силата на който е предадено владението на лекия автомобил, но не е прехвърлена собствеността. Същият няма вещно-прехвърлително действие. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените аргументи в тази насока от районния съдия в проверявания съдебен акт.

Извършените частични плащания по договора в общ размер на 700 лева не могат да обосноват извода, че някой от свидетелите С. Ю.М. или Д. М. Ц. е придобил правото на собственост върху процесния лек автомобил. Посоченото твърдение не намира нито законова опора, имайки предвид, че страните не са сключили нотариално заверен писмен договор, каквато форма е предвидена в закона като условие за валидността, нито може да се изведе от приобщените доказателства. Видно от протокол за разпит на свидетел т. 2, л.7-8, св. С. М. заявява „през месец ноември 2010 г. М. дойде при мен, у нас и ми поиска да му дам документите на колата, под предлог, че ще я прехвърли и аз му ги дадох“. В протокол за разпит от 01.12.2017 г. свидетелката Д. Ц. твърди, че „Спомням си, че ми прочете, че трябва да платим както се бяхме договорили за 10 месеца и след това ще отидем при нотариус“ (т.3, л. 100-103). На следващо място, в приложения по делото предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство в т. 2 е посочено, че разноските за прехвърляне на автомобила са за сметка на продавача. От изложеното е видно, че страните по договора са имали знанието, че правото на собственост върху инкриминирания автомобил ще бъде прехвърлено по нотариален ред, след като бъде изплатена цялата договорена сума.

Извършените ремонтни дейности от страна на М. не променят по никакъв начин субективната му представа, че лекият автомобил е още собственост на Д. И..

От обективна страна, за да е съставомерно престъплението по чл. 206 от НК е необходимо фактическата власт на чуждата вещ да се намира в дееца на правно основание. При наличието на правомерно установена фактическа власт върху вещта, релевантно за отговорността е по-нататъшното фактическо или юридическо разпореждане с нея от дееца, извън волята на собственика на вещта. По делото е установено, че свидетелят С. Ю. М. е получил на правно основание пълната фактическа власт върху инкриминирания автомобил, по силата на издаденото пълномощно с дата 26.02.2014 г.

Действията на разпореждане с чуждата вещ са установени от данните по делото. Обективирани са с акта на предоставянето от С. М., в присъствието на Д. Ц., на фактическата власт върху лекия автомобил на трето лице – свидетеля С. Г., за скрап, срещу сумата около 150 лева, без да има право на това, без да бъде уведомен собственика на вещта и да бъде поискано неговото писмено съгласие. Следва да се отбележи, че свидетелят М. не е разполагал с правно основание да се разпорежда с лекия автомобил и по силата на предоставеното му пълномощно с дата 26.02.2014 г. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната сделка, в случая действия на управление на автомобила, но не и на разпореждане с него.

От свидетелските показания на М. и Ц. се установява, че автомобилът е предаден на свидетеля С. Г.за скрап след като И. е взел ключовете му и по този начин е направил опит да преустанови ползването му.  

Не могат да бъдат споделени и разсъжденията, че след като в сключения между страните договор не е посочено задължение за връщане на инкриминираната вещ, ако не се изплати цялата сума то нито М., нито Ц. са имали „субективно съзнание“, че трябва да я върнат. В т. 4 от предварителния договор е посочено, че при неизплащане на договорената за съответния месец сума договорът прекратява своето действие. Видно от показанията на свидетелката Ц., тя е била напълно наясно, че собствеността върху лекия автомобил ще им бъде прехвърлена след като изплатят цялата договорена сума, протокол за разпит с дата  01.12.2017 г. (т.3. л.100-103). Няма как да се обоснове извод, че свидетелите М. и Ц. не са знаели, че трябва да върнат автомобила на собственика му, имайки предвид, че двамата са пълнолетни лица, с житейски опит и че са знаели, че при неизпълнение на техните задължения по договора, същият ще бъде прекратен и няма да им бъде прехвърлено правото на собственост върху инкриминираната вещ.

Съставът на О. съд-С. не споделя доводите в протеста на прокурор при РП-С. за липса на умисъл за обсебване. Съзнанието за обществената опасност от неправомерното разпореждане с чуждата вещ и волята на дееца за настъпването общественоопасните последици от деянието се извеждат от установените факти, които правилно са анализирани от първоинстанционния съд. Деецът е съзнавал, че е получил фактическа власт върху инкриминираната вещ, но не е станал нейн собственик, аргументи, за което са изложени в настоящето определение, не е плащал вноските по сключения предварителен договор, предал е владението и на трето лице без знанието и съгласието на собственика и, след което е задържал получената парична сума.

В решение № 419/2000 г., III н.о., ВС е направил разграничение между обсебването и неизпълнението на граждански договор, като е посочил, че когато деецът се е разпоредил като със своя с поставената в негова фактическа власт движима вещ от нейния собственик, е налице престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, а не неизпълнение на граждански договор. Докато гражданският договор се сключва, за да породи права и задължения с намерение от страните да бъдат изпълнени точно и в срок, при обсебване, за разлика от договора за поръчка, заем за послужване, наем и др. лицето няма намерение да изпълни поетото задължение по договора.

Въпреки извършените действия по разследването по делото не е установено кога е предаден автомобила на свидетеля С. Г. за скрап. По делото е приложен договор сключен между „Н. груп“ ЕООД и С. Д. Г., с дата 09.01.2014 г., с който свидетелят твърди, че е продал частите от лекия автомобил (т. 3, л. 37). Следва по делото да бъдат извършени допълнителни действия по разследването с цел да се установи дали на посочената дата е предаден за скрап автомобила, тъй като, ако се установи, че датата е вярно отразена, тя предхожда предаването на лекия автомобил, от Д. И. на С. М. осъществено на 26.02.2014 г. Следва да се отбележи също, че на Д. И. до момента не са му разяснени правата, които има в наказателното производство в процесуалното качество на пострадал, съгласно разпоредбите на НПК, който пропуск следва да бъде отстранен. След изпълнение на дадените указания наблюдаващият делото прокурор следва да направи отново всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и упражни правомощията си по Глава осемнадесета от НПК.

 

По изложените съображения С. о. съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 625 от 17.07.2019 година на Районен съд- Б., пети състав, по НЧД № 300/2019 година, с което е отменено постановление на прокурор при РП-С. с дата 10.04.2019 г. за прекратяване на досъдебно производство № 6/2016 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 224/2015 г. по описа на прокуратурата, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 пр. 2 от НПК.

ВРЪЩА делото на РП-С.за изпълнение на дадените указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от настоящето определение да се изпрати на Д. Й. И..

           

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….......

                                                                                                                      (Пл. П.)

 

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

                                                                                                                (Ан. И.)

 

 

                                                                                                              2:………………

                                                                                                                (Б. Г.)