РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Перник, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500195 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Е. Т. С. против решение № 38/11.11.2021 г. по гр.д. №
597/2021 г. на РС - Радомир, с което по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Е. Т. С. искове по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че дължи сумата от 41,69
лв., както следва: главница от 31,31 лв., представляващи главница за ползвана, но
незаплатена ТЕ, обективирана във фактури за периода м. 07.2017 г. – м. 11.2017 г., както и
законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 6,79 лв. за периода от
15.09.2018 г., до 01.12.2020 г., суми за дялово разпределение в размер на 2,76 лв. за периода
от м. 10.2017 г. до м. 11.2017 г., лихва за забава за периода от 01.12.2017 г. до 01.12.2020 г. в
размер на 0,83 лв.
В жалбата по подробни доводи и съображения се иска решението да бъде отменено
от въззивната инстанция като неправилно и незаконосъобразно и отхвърляне изцяло на
исковете, тъй като неправилно РС е приел, че възражението за пог. давност е неоснователно
и пог. давност започва да тече от 14.09.2018г. – 45 дни след изготвяне на изравнителната
сметка на 31.07.2018г.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
1
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
пред РС факти, че в процесния период между ищеца – като снабдител на ТЕ и ответника, в
качеството на клиент на ТЕ за битови нужди, по силата на чл. 153 ЗЕ са възникнали и са
съществували облигационни отношения относно продажбата на ТЕ, чието съдържание е
установено в Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото не се спори, че потребителите в процесната сграда са избрали да заплащат
консумираната ТЕ по прогнозни месечни вноски и една изравнителна вноска - чл. 155, ал. 1,
т. 2 ЗЕ. От съобщение към фактура № ***, издадено от ищеца се установява, че прогнозно
начислената ТЕ за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. е в размер на 184,17 лв.; няма платени
суми /главници/ за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г.; изравнение подадено от ФДР за
същия период е 152,84 лв., като сумата за реално консумирана ТЕ за периода 01.05.2017г. –
30.04.2018г. възлиза на сумата от 31,31 лв., формиран след приспадане от прогнозни
месечни вноски от 184,17 лв. на изравнение от ФДР от 152,84 лв. Пред районния съд в срока
по чл. 131 ГПК ответникът не е оспорил изрично и конкретно, че в исковия период ищецът е
доставял в топлоснабдения имот ТЕ на стойност и количество, равна на претендираната с
исковата молба сума, както и за начислената мораторна лихва. В отговора по чл. 131 ГПК и
във въззивната жалба единственото изрично и конкретно оплакване и възражение на
ответника се свежда до изтекла погасителна давност, поради което това е и единственият
спорен по делото въпрос, въведен и като предмет на въззивното обжалване.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЕ заплащането на ТЕ се осъществява чрез
прогнозни месечни вноски и изравнителна вноска. С изравнителната вноска се отчита
реално доставеното количество ТЕ и съобразно фактурираните до този момент суми за
съответния период се определя сума за доплащане от потребителя /когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество ТЕ/. Така за всеки отчетен период като конкретни задължения на потребителя за
плащане на цената на ТЕ са предвидени отделно, както това да заплаща месечните дължими
суми /които са по прогнозна стойност/, така и това да заплати дължимата сума от
изравнителния резултат на база еднократен отчет на уредите за дялово разпределение за
последния месец от отчетния период.
Законът /чл. 155, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЕ/ ограничава периода, в рамките на който делът на
потребител може да почива на предположение и утвърждава изискване дванадесетата
месечна вноска да бъде изготвена на база реален отчет, то и ищецът е обвързан от
нормативно установения механизъм и дължи да съобрази размера на задължението за
2
последния месец от отчетния период с резултата от дяловото разпределение. След като по
силата на закона вземането за доплащане според изравнителния резултат е относимо към
преценката за размера за вземанията за реално потребеното количество енергия за последния
месец от отчетния период, то законоустановените начини за определяне на дължимото
плащане чрез прогнозни месечни вноски и последваща изравнителна вноска обвързват
ищеца да ги зачете в рамките на индивидуалното правоотношение с всеки от потребителите.
При положение, че ежемесечно възникващото определяемо задължение не е било погасено,
явилата се при изравнителната сметка разликата обуславя единствено корекция в стойността
на сделката и то за съответния отоплителен период и по конкретно на задължението за
последния месец. Това по необходимост свързва изискуемостта на задължението за
последния месец съобразено с отчитане на средствата за дялово разпределение, а
изравнителният резултат отразява корекция в размер на задължението за последния месец, т.
е. добавяне на сумите за доплащане от потребителя за последния месец. Следователно
началото на погасителната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗДза вземанията за доплащане, когато
такива са констатирани на база на отчет на уредите за дялово разпределение, не се
отклонява от приложимите в тази връзка принципи и правила относно течението на
погасителната давност за отделните месечни вноски по прогнозна консумация (чл. 155, ал. 1,
т. 1 и т. 2 ЗЕ). При тези обстоятелства въззивният съд приема, че давностният срок за
вземането, произтичащо от определения с изравнителната сметка дял за целия отчетен
период започва да тече от деня, следващ посочения в чл. 33, ал. 2 ОУ падеж на задължението
за последния месец от процесния отчетен период - м.04.2018 г.
С оглед гореизложените съображения, въззивният съд приема, че възражението за
погасяване по давност на претенциите за главница, представляваща изравнения на ТЕ за
процесния период е изцяло неоснователно. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
приетото в чл. 33, ал. 2 от ОУ, задълженията за заплащане на ТЕ са възникнали като срочни
и стават изискуеми след 45 дни, следващи последния месец от отчетния период и от тази
дата започва да тече 3-год. давностен срок за претендираната главница – чл. 111, б. "в" ЗЗД и
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Имайки предвид, че исковата претенция е за изравнения на ТЕ за
последния месец от отчетен период - м.04.2018 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено пред СРС на 10.12.2020 г. и съответно от тогава е прекъсната
давността, това означава, че по давност е погасено вземането за главница, чиято
изискуемост е настъпила до 09.12.2017 г. Падежът на вземането за изравнения на ТЕ за
последния месец от отчетен период - м.04.2018 г. е настъпил на 15.06.2018 г. Съпоставяйки
момента когато погасителната давност е прекъсната – 10.12.2020 г. и падежът за изравнения
на ТЕ за последния месец от отчетния период - 15.06.2018 г., следва, че не са изтекли 3
години от настъпване на изискуемостта на всички задължения за главница и не са погасени
по давност всички задължения за главница, тъй като са изискуеми в периода след 10.12.2017
г., който не е обхванат от погасителната давност. Ето защо задължението за главница,
представляваща изравнения на ТЕ за процесния период не е погасено по давност и
3
претенцията е изцяло основателна. Гореизложените съображения в пълна степен важат и
относно вземанията за мораторна лихва, които са начислени за период, който също не е
обхванат от погасителната давност.
Страните не са навели други конкретни и обосновани възражения за въззивна ревизия
с оглед изискванията на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи
служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на решението.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр.
чл.25, ал. 1 от НЗПП, което му се дължи изцяло, предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38/11.11.2021 г. по гр.д. № 597/2021 г. по описа на
Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА Е. Т. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, съдебен адрес: ***, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Ястребец 23Б,
сумата 100 лв. – - разноски за ю.к. възнаграждение по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4