Р Е Ш Е Н И Е
№ /16.12. 2020 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
09.11. 2020година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Антонина Николова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 313 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от Р.К.Ч. *** против „З.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *** с
цена на иска 50 000
лв. - частичен иск от 150 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 50,41 лв. – обезщетение за имуществени
вреди.
Ищцата Р.К.Ч. на 58 г. твърди,че на 27.10.2018 г., около 13.30 ч., на път
Ш-664, 17 км. след гр. Ч. в посока с. Б.Д., се движил л.а. марка „Хонда Сивик“,
с peг. № СТ 3067 ВН, управляван от водача Д.Н.Ч., ЕГН **********, който нарушил
правилата за движене по пътищата, вследствие на което предизвикал ПТП.
Вследствие на настъпилото ПТП са причинени травматични увреждания на намиращата
се на задната седалка Р.К.Ч..
Посочено е,
че от приложената към исковата молба справка от информационния център на
„Гаранционен фонд“ е видно, че за увреждащия лек автомобил, има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, със ЗАД „Д.“ АД, застрахователна полица
№BG/30/117003296338/15.12.2017 г. със срок на валидност една година, считано от
18.12.2017г. до 17.12.2018 г, валидна към датата на настъпилото застрахователно
събитие – 27.10.2018г. По силата на този договор за застраховка “Гражданска отговорност”
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с
притежаването и използването на МПС, съгласно чл.492 от КЗ в размер на 10 000
000 лв., за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2018 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила претенцията си за изплащане
на обезщетение пред ЗАД „Д.“ АД и е представила всички документи, с които
разполага. По случая е заведена щета № 0801-003149/2018-01 г., по която
застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок. Счита, че в случая
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното
дружество.
В резултат на
процесното ПТП пострадалата Р.К.Ч. е получила следните травматични увреждания :
контузио торацис декстра, пневмоторакс травматика декстра, фрактура косте IX
декстра. Статус пост тораконцинтезис декстра от дренаж.
След инцидента,
на същият ден - на 27.10.2018 г., пострадалата Р.Ч. е била приета за лечение в
МБАЛ "П."АД, гр. С.З., Клиника по гръдна хирургия със снета анамнеза
- „Касае се за пациентка, пострадала при ПТП като пътник на задната седалка.
Ударена от дясната страна на главата, гръдния кош и крайниците. От направената
рентгенография на гръдния кош - данни за травматичен парциален пневмоторакс
вдясно. “. Извършени са й параклинични изследвания - имунохематологично
изследване; ЕКГ; КАТ на торакс - със заключение фрактура на 9 ребро в дясно,
парциален пневмоторакс в дясно, контузионен бял дроб; КАТ на глава; два пъти
Рентгенография на гръден кош. Проведено е оперативно лечение съгласно
оперативен протокол № 185/28.10.2018 г.
Ищцата сочи,
че на 01.11.2018 г. е изписана от болницата с окончателна диагноза: Контузио
торацис декстра, пневмоторакс травматика декстра. Фрактура косте IX декстра.
Статус пост тораконцинтезис декстра от дренаж. При изписването са дадени
препоръки за наблюдение от ОПЛ, указания за намалена физическа активност 30 дни
и контролни прегледи в болницата. Издаден й е болничен лист за 36 дни отпуск по
болест, който по - късно, поради влошеното й състояние е продължен с още 30 дни
отпуск.
На 28.11.2018
г. ищцата е постъпила за лечение отново в МБАЛ "П.“АД, гр. С.З. в
Клиниката по неврохирургия с оплаквания за болки в кръста. Проведени са й
параклинични изследвания, медикаментозно лечение и е изписана на 01.12.2018г. с
окончателна диагноза: contusio w lumbal is RLS traumatica.
Поради
продължаващи оплаквания за болки в травмираната област, на ищцата й се е
наложило да й бъдат извършвани прегледи от специалист хирург, при които са й
правени изследвания на гръдния кош и белия дроб, съгласно амбулаторен лист №
001289/04.12.2018 г., амбулаторен лист №001335/14.12.2018 г., искане за
ренгенологично изследване - 2 бр. и резултати от ренгенологично
изследване.В резултат на процесното ПТП,
пострадалата Р.Ч. твърди, че е претърпяла и имуществени вреди в размер на 50,41
лв., които също следва да й бъдат възстановени. Посочените разходи са направени
за закупуване на лекарствени средства, предписани й във връзка с лечението й.
На 16.07.2019
г. на Р.Ч. й е направена ехография на двете млечни жлези, като в лявата гърда
се визуализира туморна формация с поли цикличниочертания с размери 35.5/22.5 мм
и е изпратена с препоръки за хирург и оперативно лечение.
На 25.07.2019
г. е приета в МБАЛ „С.“ ЕООД, клон С.З., със снета анамнеза - „Съобщава се от
известно време опипала бучка в лявата гърда, слабо болезнена, без тенденция към
нарастване. Постъпва в ХО за планово оперативно лечение. “ Назначени са и
проведени изследвания — УЗД на МЖ, В ГЛК на ЛМЖ хетероехогенна формация с
размери 4,16/2 см в диаметър с неясни граници и неправилна форма; ЛВ в лява
аксила единичен увеличен; лабораторни изследвания; ЕКГ - синусов ритъм,
индифер.ел.ос.; рентгенография на белите дробове и сърцето в лицева проекция;
мултидетекторна компютърна томография; взет материал за хистология от мл. жлеза
- с диагноза за инвазивен дуктален карцином на млечната жлеза-М8500/3. Правена
е и консултация с кардиолог и анестезиолог. На 25.07.2019 г. е оперирана и
съгл. извадка от оперативния протокол № 303 е направено следното : след щателно
ПОП с дъговиден кожен разрез около 1 см в ЛМЖ в ГЛК се преряза кожа и подкожие.
Извършило се е ексцизионна + щанц биопсия на Туморна формация разположена в
описаната област с размери 4/4,5 см. диаметър. Изписана е на 27.07.2019 г. с
окончателна диагноза злокачествено новообразувание в горен външен квадрант на
лявата млечна жлеза - Са gl.mammae sin. pTN1Mo ІІb ст./2 кл.гр. След изписването й
е назначена терапия, дадени са й препоръки за ХДР, издадено е Решение №
2085/06,08.2019 г. на Общата клинична онкологична комисия към КОЦ-С.З.;
насочена е към КОЦ по местоживеене за регистрация, оперативно лечение,
химиотерапия и диспансерно лечение. Дадени са препоръки към ОПЛ - да проследи
възстановяването на пациента в домашни условия.
На 22.08.2019
г. Р.Ч. е постъпила за лечение в Комплексен онкологичен център - гр. С.З.,
Отделение по медицинска онкология, за провеждане на неоадювантна ПХТ по схема
АС-4-6 курса. Изписана е на 24.08.2019 г. със заключение - подлежи на
химиотерапия и с препоръки към личния лекар - общо и хематологично
проследяване. Издаден й е и болничен лист за отпуск от 33 календарни дни, който
поради влошеното й състояние е продължен с още 30 дни.
Наведени са твърдения, че в резултат на уврежданията,
получени при процесното ПТП, ищцата търпи много болки и страдания като
възстановяването й от получените при процесното ПТП увреждания продължават и
към настоящия момент. Твърди, че не се чувства добре физически и емоционално.
Вследствие на уврежданията си за дълъг период от време е била лишена и от
обичайния си начин на живот. Към настоящия момент се сочи, че не е възстановена
от получените увреждания, изживеният силен психологически стрес при процесния
пътен инцидент, който ще остане за цял живот в нейното съзнание. Вследствие на
преживяната тежка емоционална травма е посочено, че при ищцата се е отключило и
появило онкологично заболяване - открито й е злокачествено новообразувание в
горен външен квадрант на лявата млечна жлеза, което е наложило постъпването й в
болнично заведение, оперативно лечение, като към настоящия момент същата
продължава с лечението си.
Счита, че
причинените й неудобства, болки и страдания, следва да бъдат компенсирани.
Заявено е, че безспорно неимуществените вреди имат по - голямо значение и
съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да
замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на
други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за
цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от ПТП.
Ищцата сочи,
че вредите са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия
автомобил Д.Н.Ч., а за причинените от него вреди отговаря ответното дружество
по делото ЗАД “Д.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск
срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност”, поради което за ищцата е налице правен интерес да иска
от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й
имуществени и неимуществени вреди. Изложено е, че предявените искове са
съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдание от причинените телесни увреждания, а от друга
страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2018 г.
и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли, съда да
постанови решение, с което да приеме, че предявените искове са основателни и
доказани по размер, и да се осъди ответника ЗАД “Д.“ АД, да заплати на Р.К.Ч.
обезщетения за причинените й имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания
при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените й в тази връзка
имуществени вреди, както следва:
- сумата от 50 000 лв., частичен иск от сумата от 150 000
лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и
- сумата от 50,41 лв. - за причинените й имуществени
вреди, представляващи заплатени разходи за закупуване на лекарствени средства.
Претендира законна лихва върху всяка една от сумите,
считано от 04.11.2018 г.- датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ,
вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.
Моли, да се
присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като моли да се счита настоящата молба за списък
на разноски.
След оставяне
на исковата молба без движение, във
връзка с дадените указания, по делото е постъпила молба от 14.11.2019г., с която ищцата прави следното уточнение на
петитума:
Моли, съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените
искове са основателни и доказани по размер, и да осъди ответника ЗАД “Д.“ АД,
да заплати на Р.К.Ч. обезщетения за причинените й неимуществени и имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените
й телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените й в
тази връзка имуществени вреди, както следва :
- сумата от 50 000 лв., частичен иск от сумата от 150 000
лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й
телесни увреждания при процесното ПТП, а именно Контузио торацис декстра,
тевмоторакс травматика декстра. Фрактура косте IX декстра. Статус пост тораконцинтезис
декстра от дренаж; contusio w lumbalis RLS traumatica; болки в травмираната
област; злокачествено новообразувание в горен външен квадрант на лявата млечна
жлеза - Са gl.mammae sin. PTN1Mo ІІb ст./2 кл.гр., както и
- сумата от 50,41 лв. - за причинените й имуществени
вреди, представляващи заплатени разходи за закупуване на лекарствени средства,
от които : лекарство на стойност 20.06 лв., закупено с касов бон №
**********/02.11.2018 г., изд. от „У.“ ООД; лекарство на стойност 10.00 лв.,
закупено с касов бон от 05.11.2018 г., изд. от „Ф.“ ЕООД; 2 бр. лекарства на
стойност 10.10 лв., закупени с касов бон от 08.11.2018 г., изд. от „Ф.“ ЕООД и
лекарство на стойност 10.25 лв., закупено с касов бон № **********/27.11-2018
г., изд. от „У.“ ООД.
Претендира
законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 10.11.2018 г. - датата на
уведомяването на застрахователното дружество от деликвента за настъпилото ПТП.
Ответникът З.“
АД с ЕИК *** оспорва предявените искове с правно основание, чл. 432 ал. 1 от КЗ
като неоснователни и недоказани и моли да се постанови решение, с което да се
отхвърлят изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят
разноските в настоящото производство, в това число и адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение.Моли, също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по
съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск.
В случай, че
се намерят исковете за основателни, моли да се намали размера на обезщетенията,
тъй като, според ответника, претендираните с исковата молба са прекомерно
завишени и не съответстват, от една страна, на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със
съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от друга страна,
на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания и
причинно-следствената им връзка със същото, респ. на интензитета и продължителността
на търпените болки и страдания от ищцата.
Твърди, че за
да възникне отговорността на ответното дружество за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно
следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1) валиден
застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) противоправно
поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и 6) вина. В конкретния случай, ответникът счита, че водачът Д.Н.Ч.
не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и
Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така
както е описано в подадена искова молба. Въз основа на това сочи, че липсва
основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно
поведение. Оттук намира, че не са налице всички елементи на фактическия състав
на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира
отговорността на същият за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на ищцата и предявените срещу ответното дружество искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Твърди, че
претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен, като се аргументира
с чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва
твърдените телесни наранявания, както и причинно- следствената им връзка с
процесното ПТП. Счита, че представените с исковата молба медицински документи са
недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания
размер на обезщетение за тях - липсват медицински документи, обвързани с
проследяването на здравословното състояние на пострадалата, липсват медицински
документи относно възстановителните процеси, липсват контролни прегледи след
изписването от болницата през м. ноември за гръдната травма, както и м.
декември за травмата на кръста, амбулаторни листи от консултации, прегледи,
изследвания, които имат отношение към травмите получени на 27.10.2018 г. за
месец ноември. Наред с това счита, че по делото липсват каквито и да било
рецепти за удостоверяването на необходимостта от закупените лекарства.
Отбелязано е,
че след като на 27.10.2018 г. Р.Ч. е пострадала при ПТП, приета по спешност и
лекувана 6 дни в гръдна хирургия на Университетската болница в С.З.. По време
на престоя си там ищцата не е съобщила за болка в поясната област и за травма в
същата. При клиничния преглед и образните изследвания е установено единствено
частичен пневмоторакс и счупено девето ребро от дясната половина на гръдния
кош.
Направени са контролни рентгенови снимки
в следващите дни и е установено, че Ч. е с „Двустранно аериран белодробен
паренхим. Косто-диафрагмални синуси-свободни-двустранно”, че белия дроб е с
„Двустранно разгънати белодробни половини”. При изписването Ч. е била с
„Възстановено общо състояние. Без температура, спокойна. Намалена физическа
активност 30 дни”. От приложените по делото доказателства не става ясно и няма
данни какво лечение е провеждала през м. ноември /изписана на 01.11.2018г./ -
дали е направила контролните прегледи отбелязани в епикризата - на 9-я и 14-я
ден, дали е имала оплаквания, какво е основанието да и бъде продължена
отпуската по болест с 30 дни за гръдната травма. На 28.11.2018г. Р.Ч. е
постъпила за лечение в Клиника по Неврохирургия с оплаквания от болка в поясния
отдел на гръбначния стълб, като е съобщила, че болките са след травма от
претърпяното ПТП, което е настъпило 33 дни по-рано - на 27.10.2018г. При
приемането в болница на 27.10.2018г. в епикризата няма данни за травма на
поясните прешлени. Ищцата Ч. не е съобщила за такава травма и не са правени
изследвания и лечение, като е лекуван единствено частичният пневмоторакс. След
изписването й от болницата на 01.11.2018г., ответникът сочи, че няма медицинска
документация за направени прегледи при невролог, неврохирург с оплаквания,
които да показват, че при пътния инцидент Ч. е имала и травма на гръбначния
стълб. За появилите се оплаквания - 33 дни по-късно в Клиниката по
неврохирургия са направени образни изследвания - рентгенограми и Компютърна
томография и е установено, че ищцата „Няма данни за счупвания” а има
дегенеративни /артрозни/ изменения на прешлените на поясния отдел - „Силно
стеснено междупрешленно пространство Л5-Ес1 /пети поясен прешлен-първи
сакрален/ със субхондрална остеосклероза. Остеопороза.Деформираща
Спондилартроза на поясните прешлени.Остеохондроза на Л5-Ес1., Спондилоза.
Спондилартроза с минимална дискова херния на ниво Л5-Ес1”. Твърди, че
гореизброените заболявалия на гръбначния стълб са съществували поне от няколко
години и Ч. е била с тези заболявалия и е имала оплаквания от променения
дегенеративно гръбначен стълб месеци и години преди пътния инцидент. Заявено е,
че в представените по делото медицински документи е описана минимална дискова
херния на ниво пети поясен - Първи сакрален прешлени /Л5-Ес1/, която херния
имайки предвид находката на всички останали прешлени твърди с голяма вероятност,
че не е с травматична генеза и не е получена в следствие на процесното ПТП.
Твърди, че малката херния се дължи също на дегенеративни промени на
междупрешленния диск на описаното ниво.
Обръща се
внимание, че в исковата молба ищцата е посочила, че „вследствие на преживяната
тежка емоционална травма при ищцата се е отключило и появило онкологично
заболяване - открито и е злокачествено новообразувание в горен външен квадрант
на лявата млечна жлеза, което е наложило постъпването й в болнично заведение,
оперативно лечение, като към настоящия момент същата продължава лечението си.
Намира така изложеното твърдение за неоснователно и необосновано, както и че и
тук твърдяното заболяване на ищцата няма абсолютно никаква връзка с претърпения
инцидент и на практика не би могло да има, предвид данните от медицинската
документация по делото.
Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилите имуществени и неимуществени вреди на пострадалата е и нейното
пътно поведение. Твърди, че по време на ПТП, Ч. е пътувала без поставен
предпазен колан. Неизползването на предпазен колан е вид и форма на
причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане,
поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне
на тежестта в размера на дължимото обезщетение.
Възразява
срещу размера на ищцовата претенция за неимуществени вреди. Намира, че
визираните наранявания в исковата молба не обосновават обезщетение в размер на 50
000 лева, предявено като частичен иск от сумата от 150 000 лв. Според
ответника, същите се явяват неоправдано завишени и дори прекомерни.
Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендиралите лихви
и началния момент, от който същите се претендират. Когато увреденият не е
изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за причинените вреди и не е
потърсил по извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора, изпада в забава в
качеството си на кредитор, което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя)
от последиците на неговата забава. Сочи, че същото важи и когато претендиращият
застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз
основа на които застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая
обстоятелства. В конкретния случай е посочено, че ответното дружество е било
сезирано с искане за изплащане на застрахователно обезщетение с писмена
застрахователна претенция с вх. № 3145/28.11.2018 г. Тъй като същата не е била
придружена от всички документи, имащи значение за установяване на
основателността на претенцията и нейният размер, както и от данни за банкова
сметка, ***домление с изх. № 79/28.02.2019 г., което прилага към настоящия
отговор, дружеството е отказало изплащане на обезщетение за твърдените
неимуществени вреди, противно на посоченото от ищцата обстоятелство в ИМ, че
застрахователят не се бил произнесъл по така заведената щета. Ето защо счита,
че при евентуална основателност на претенциите, лихва би могло да се претендира
от датата на завеждане на исковата молба пред съда.
Възразява
срещу предявения размер на ищцовата претенция, който се явява прекомерен
предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата
- приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на
застрахователните обезщетения на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Счита, че ищцата
е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувала без
поставен предпазен колан.
Възразява
срещу претендираните имуществени вреди - сумата в размер на 50,41 лв., тъй като
по делото липсват рецепти, които да удостоверяват необходимостта от
закупуването на медицинските продукти във връзка с твърдените травми от ПТП.
Признава за
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение собствеността и ползването на л.а. марка „Хонда“, модел „Сивик“, с
peг. № СТ 3067 ВН по силата на Застрахователна полица № BG/30/117003296338,
сключена със „З.” АД.
Оспорва
представените с исковата молба медицински документи, които счита, че са
недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди по вид и
степен, нито искания размер на обезщетение за тях.
Оспорва
твърдението на ищцата, че описаните увреждания, за които се претендира
обезщетение се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Изложено е, че за
сформиране на дефинитивно заключение досежно съразмерно обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди са необходими доказателства за твърдените от
ищцата травми - такива медицински документи, които отразяват именно твърдяната
тежест на уврежданията и твърдяното продължително посттравматично
възстановяване на същата.
Оспорва, че
ПТП-то е въздействало в емоционален план на Р.Ч. и че същата е страдала от
психически и емоционални болки, страдания и неудобства, предизвикани от
състоялото се ПТП. Не се сочат медицински документи, удостоверяващи подобно
увреждане на психиката на ищцата. Няма данни да са й били изписвани или да е
приемала каквито и да е медикаменти за предизвикания „ психологически стрес”.
Оспорва
твърдените болки и страдания, които да подлежат на компенсиране.Оспорва
твърдените последици от инцидента, както и тяхната продължителност.Оспорва
размера на претендиралите неимуществени вреди. Обемът на преживените болки и
страдания предстои да бъде доказан в хода на процеса. Счита, че трудно може да
се обоснове обезщетение в размер на 50 000 лева, предявено като частичен иск от
сумата от 150 000 лв. за получените травми, както и че същото се явява
прекомерно. Оспорва претендираните имуществени вреди.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ във вр.
с чл. 45 и сл. ЗЗД.
В хода на производството е установена
следната фактическа обстановка: На 27.10.2018 г., Д.М.Ч., при управление на л.а. „Хонда Сивик“ с per. № СТ 3067 ВН, нарушава правилата
за движение но пътищата и предизвиква самокатастрофа. В резултат на
произшествието е пострадала седящата на задната седалка Р.К.Ч..
Не е
спорно,че за увреждащия „Хонда Сивик“ с per. № СТ 3067 ВН има валидна застраховка “Гражданска отговорност”, сключена към
ЗАД „Д.“ АД. Наличието на застрахователно покритие не е спорно обстоятелство.
По делото е безспорно установена пасивната материално правна легитимация.
По случая е
образувано ДП № 375 - ЗМ - 354/2018 г. по описа на РУП- Ч., пр.пр. № 932/2018
г. по описа на РП Ч., приключила с постановление на прокурора за прекратяване
на досъдебното производство. Производството е прекратено поради факта, че
водача и пътничката - настояща ищца са съпрузи.
В хода на
производството е назначена КСМАТЕ, , от което се установява,че причината за
настъпване на ПТП е технически неправилна реакция на водача.
Следва да се
приеме,че са налице елементите от фактическия състав на отговорността на
застрахователя- вината на застрахования към ответното дружество -водач на л.а.
„Хонда Сивик“ с per.
№ СТ 3067 ВН,
противоправността на действията му, причинно — следствената връзка между
деянието и настъпилия негативен резултат.
От страна
на ответника е въведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен колан.От
експертното заключение , а така също и поясненията на ВЛ в с.з. става ясно,че
предвид спецификата на произшествието, посоката на инерционните сили,
местоположението на пътничката в автомобила, с или без поставен обезопасителеи колан биха могли да се получат
установените травми на ищцата по делото.Следва да се приеме,че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат.
С оглед изложеното, въведеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице е
необоснован н недоказан и няма основание за прилагането на чл. 52, ал. 1 от ЗЗД.
От
експертното заключение се установява,че Р.Ч. е понесла множество травми, а
именно:
Гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош в
дясно;
Счупване на девето дясно ребро;
Контузия на десния бял дроб;
Набиране на въздух в дясната плеврална кухина;
Подкожна кръвна колекция в дясната теменна област;
Охлузвания и кръвонасядания но десните крайници.
В хода на
производството са събрани гласни доказателства.Свидетелят Н.Ч. установява, че
непосредствено след като са катастрофирали, не е успял да свести майка си,
наложили са се ,.разтърсвания, леки шамари и накрая изкуствено дишане“,
като е дала признаци на живот чак след 8-10 минути в резултат па тези действия.
Първоначално пострадалата била неадекватна, неориентирана, помнела е разговора
им непосредствено преди катастрофата, но самата катастрофа не е помнела, разказва
колко мъчително и болезнено е било за нея преместването в линейката, на
носилката. От показанията му се установява, че ищцата не е можела да ес движи
сама повече от два - три месеца, че все още има оплаквания - смущаваща кашлица.
Установява се още,
че ищцата е получила тези увреждания на фона на онкологично заболяване. Според
вещото лице настъпилото произшествие е фактор, ускоряващ развитието на този
процес.
Настъпилото
произшествие е причинило на ищцата продължителен период на обездвижване поради
счупеното ребро, чието зарастване неминуемо е съпроводено с болка при всяко
леко движение, дори при дишане. За отстраняването на въздуха, навлязъл в
плевралната кухина, ищцата е претърпяла „чисто
оперативна интервенция“ предвид обясненията на ВЛ.
По
отношение на размера на предявения иск за компенсиране на претърпените болки и
страдания, разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени
вреди да бъде определено по справедливост от съда. Съгласно практиката на ВКС
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, която преценка относно наличието на
претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер, следва да се
направи след анализ на всички факти и обстоятелства,които имат значение по
делото. Съгласно ППВС №4/1968г. при определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и
то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за
размера на вредите.
Съдът намира,че за справедливо
обезщетяване на причинените болки и страдания на ищцата следва да бъде
определена сумата от 30 000 лв. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът съобрази причинените телени увреждания на
пострадалата,възстановителния период както и ускоряването на развитието на
онкологичното заболяване.Настоящият състав приема,че няма пряка причинна връзка
между ПТП и онкологичното заболяване на ищцата,но преживеният стрес е ускорил
неговото развитие.
Настоящата инстанция намира за
неоснователно оспорването от страна на ответника на размера на предявения иск
за обезщетение на причинени имуществени вреди.Предвид вида и характера на
причинените увреждания на ищцата и представените писмени доказателства по
делото съдът приема,че направените разходи са в пряка причинна връзка с
лечебния и възстановителен процес на ищеца.Предявеният иск за обезщетение на
причинени имуществени вреди следва да се уважи в пълен размер-50,41 лв.
По отношение
претенцията за възстановяване на извършените разходи по лечение - вещото лице
по СМЕ дава заключението, че те са съотносими към възстановителния период от
претърпяната травма. Това безспорно доказва по основание и размер предявения
иск за имуществени вреди.
Относно
акцесорния иск за лихва - по делото беше установено, че ответното дружество е
било уведомено от деликвента за настъпването на произшествието на дата 10.11.2018
г. Относно определяне на началния
момент,от който се дължи лихва за забава следва да се приложи разпоредбата на
чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 496, ал.1 КЗ. Лихва за забава следва
да се присъди след изтичането на този
тримесечен срок, т. е. от 10.02.2019г.
Относно
разноските:Съдът намира за основателен довода на пълномощника на ищцата ,че се
дължи адвокатско възнаграждение по всеки един от обективно съединените искове
като следва да се вземе предвид и обсктоятелството,че същия е регистриран по
ЗДДС. На адв.П.К. в качеството на пълномощник на ищцата съобразно уважената
част на исковите претенции следва да се
присъди сумата 1677,60 лв.-адвокатско възнаграждение.Съдът констатира,че в хода
на размяна на книжа ответното дружество се е представлявало от юрисконсулт,поради
което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.Съобразно отхвърлената
част от иска следва да се присъди юрисконстултско възнаграждение в размер на
180 лв.
Водим от
изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.” АД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, представлявано от
представителите *** да заплати на Р.К.Ч. ЕГН ********** *** , сумата от 30 000 лв. (тридесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 27.10.2018г.,
, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З.”
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***,
представлявано от представителите *** да заплати на Р.К.Ч. ЕГН ********** *** , сумата от 50,41 лв.(петдесет
лева и четиридесет и една стотинки), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 27.10.2018г., , ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.02.2019г. до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА „З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. ***, представлявано от представителите *** да
заплати на адв.П.К. САК в качеството на пълномощник на Р.К.Ч.
ЕГН ********** сумата 1677,60 лв.-адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р.К.Ч. ЕГН ********** ***
да заплати на „З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. ***, представлявано от представителите *** сумата 180 лв.-юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: