№ 300
гр. Варна, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500145 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на Н. С. Д. против
Определение № 12928/21.11.2022 г. по гр.дело № 5802/2022 г. по описа на ВРС, XIХ състав,
с което е прекратено производството по делото поради липса на международна
компетентност на ВРС да разгледа и да реши по същество спора по делото.
Навеждат се твърдения, че решаващият съд неправилно е приел, че местожителството
на детето не е в Република България и поради това искът не е подсъден на българския съд.
Релевира се, че детето към подаване на исковата молба с правно основание на предявения
иск чл. 127, ал. 2 от СК живее в гр. Варна, на посочения от въззивника адрес, като е пътувал
и до трети страни, но само за по няколко месеца. Излага се, че не са налице събрани по
делото годни доказателства, от които да бъде безспорно установено, че местопребиваването
на детето е във Великобритания. Твърди, че през м. декември 2021 г. е оттеглил
декларацията - съгласие, с която детето е можело да пътува извън пределите на Република
България и към м. май 2022 г. детето е отглеждано в гр. Варна от неговите баба и дядо по
майчина линия. Отправя се искане за отмяна на горното определение и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът Е. Т. К. не депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Подаденият такъв с вх. № 2746/13.01.2023 г. е изпратен по пощата на 11.01.2023 г. /видно от
пощенското клеймо/, а горният срок за депозирането му е изтекъл на 10.01.2023 г. вкл.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Производството по гр.д. № 5802/2022 г. по описа на ВРС, XIХ състав е образувано по
иск на Н. С. Д. против Е. Т. К. с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на
родителските права по отношение на детето Самуил Николаев Д., род. на 08.12.2019 г., като
същите бъдат предоставени на майката, местоживеенето на детето бъде определено при
майката, а на бащата да бъде определен разширен режим на лични контакти с детето и
същият да бъде осъден да заплаща издръжка в негова полза.
1
Ответницата Е. Т. К., редовно уведомена за инициираното съдебно производство,
депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения
иск като недопустим. Излага се, че детето има обичайно пребиваване в Обединеното
кралство, поради което липсва международна компетентност на българския съд да се
произнесе по съществото на правния спор.
Видно от представения акт за раждане на детето Самуил Николаев Д., че същото е
род. на 08.12.2019 г. в Роял Беркшир хоспитъл, Рединг, Великобритания.
Представено е споразумение за преотдаване под наем на спалня със собствена баня от
12.01.2021 г., сключено между Самба Вирго, в качеството на наемодател и Е. К., в
качеството й на наемател за период от 12.01.2021 г. до 09.03.2021 г., като в документа е
отбелязано, че наемодателката ще ползва имота, заедно с малкия й син.
Представено е писмо от Служба за детски надбавки към Агенция „Приходи и
митници“ на Нейно Величество от 17.11.2021 г. относно запитване на К. относно
предоставянето на детски надбавки за детето Самуил, в което е посочено, че такива са
предоставени от 09.12.2019 г. в размер на 21.15 британски лири седмично.
Представен е договор за регистрирано гледане на дете, сключен от Е. К., в качеството
й на майка на детето Самуил Д. с регистриран детегледач Ивон Шарп на 03.03.2021 г. със
срок на действие от една година.
Представена е справка от личния лекар на Самуил Д. за направените ваксинации на
същия, като последната е от 10.03.2021 г.
Представено е писмо от Министерство на вътрешните работи на Обединеното
кралство с дата от 27.05.2021 г., с което уведомяват детето Самуил Д., че е получил
предварително уреден статус във Великобритания.
От писмо на ДСП – Варна с вх. № 80060/18.11.2022 г. се установява, че същата не е в
състояние да изготви социален доклад по отношение на детето на страните, тъй като по
сведение на процесуалния представител на майката, същата и малолетният не живеят на
посочения адрес в гр. Варна, а се намират във Великобритания, като на адрес: гр. Варна, ж.к.
„**** живеят родителите на К..
Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че за
определяне на международната компетентност за разглеждане и решаване на този спор
приложение следва да намери Конвенция за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на деца, ратифицирана от РБългария със закон, приет от 40-тото НС на
18.01.2006 г., обн. Дв бр. 9/27.01.2006 г. Същата е ратифицирана и от Обединеното
кралство.
Последното не е страна-членка на ЕС и не намира приложение Регламент /ЕО/ №
2201/2003 г. Цитираната по-горе Конвенция има предимство пред българското
законодателство, включително пред ГПК и КМЧП, изхождайки от разпоредбата на чл. 3 от
последно посочения кодекс.
Цел на Конвенцията, залегнала в чл. 1, ал. 1, б. "а" е да определи държавата, чиито
органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила на личността или
имуществото на детето.
Мерките по Конвенцията, съгласно разпоредбата на чл. 3, б. "а" могат по-
специално да се отнасят до упражняване на родителската отговорност, а терминът
2
"родителска отговорност", според чл. 1, ал. 2 включва родителска власт, която определя
правата, правомощията и отговорностите на родителите по отношение личността и
имуществото на детето. Могат да се отнасят и съгласно чл. 3, б. "b" и до правото на
упражняване на родителските права, отнасящи се до грижата за личността на детето и по-
специално правото на определяне на неговото местопребиваване, както и правото на лични
отношения, включително правото на отвеждане на детето за определен период на място,
различно от обичайното му местопребиваване.
Следва да бъде прието, че спорната материя, предмет на иска по чл. 127а от СК,
който е в Глава 9 от СК "Отношения между родители и деца" и цели разрешаване на спор
при разногласие между родителите, попада в обхвата на Конвенцията, още повече, че не е
сред изключенията, посочени в чл. 4. С нормата на чл. 5, ал. 1 е въведено правилото, че
съдебните и административните органи на договарящата държава, в която детето има
обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността
или имуществото на детето.
От взаимносъвпадащите твърдения на страните се налага изводът, че общото им
дете Самуил е родено във Великобритания на 08.12.2019 г., като 2020 г. и 2021 г. вкл.
същотот е живяло там първоначално с двамата родители, като след раздялата им в началото
на 2021 г. непосредствените грижи за него полага майката.
Налице е обаче спор, дали към момента на депозиране на исковата молба –
09.05.2022 г., преди това и след това детето има местоживеене в Обединеното кралство, тъй
като ищецът извършва оттегляне на декларацията – съгласие за пътуване на малолетния
извън пределите на РБ. От своя страна майката предявява иск с правно основание чл. 127а
от СК, по който е образувано гр.д. № 3689/2022 г. по описа на ВРС. Твърди се, че детето се
отглежда на адрес: гр. Варна, ж.к. „**** от родителите на К..
От представените от майката документи не може да се направи еднозначен извод
за периода, през който детето пребивава в Обединеното кралство и дали след последно
направената му ваксинация на 10.03.2021 г. продължава да живее там. Няма доказателства за
наличие на актуален наемен договор за жилище във Великобритания, сключен от К., както и
за периода на действие на договор за регистрирано гледане на дете /дали и до кога е
изпълняван същия/ и налице ли е актуален такъв или детето вече посещава детско заведение
/ясла или градина/. Не е представен и трудов договор на майката, от който да е видно, че
същата трайно е установена в горната държава.
От друга страна ДСП – Варна не са посетили на място посочения от ищеца адрес в
гр. Варна /твърдян като такъв на бабата и дядото на детето по майчина линия/, за да
установят дали Самуил не пребивава на същия и от кога, вкл. като се съберат сведения от
съседи и чрез справки в община Варна дали същият посещава детска градина или друго
детско заведение.
По делото не е изяснено в коя от двете държави се намира малолетният след
10.03.2021 г., къде е неговото обичайно местопребиваване към момента на предявяване на
3
иска, т.е в коя среда той се е интегрирал.
Следва да се отбележи, че в чл. 9 от Конвенцията се въвежда едно изключение:
Ако органите на договарящите държави, посочени в чл. 8, ал. 2, сметнат, че имат повече
възможности в конкретния случай да съобразят как най-добре да се защити висшият интерес
на детето, то те могат:
- да замолят компетентния орган на договарящата държава, в която е обичайното
местопребиваване на детето пряко или посредством централния й орган, да им се позволи да
упражняват компетентност за вземане на мерките за закрила, каквито те считат за
необходими, или
- да поканят страните по делото да представят такава молба пред органа на
договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на детето.
Като орган по чл. 8, ал. 2 в б. "а" е посочена държавата, чиито гражданин е детето,
като в случая Самуил Д. е български гражданин.
Съдът в Република България би бил компетентен с оглед висшият интерес на
детето, ако замоли или покани страните по делото да представят молба пред органа на
договарящата държава по местопребиваването на детето /след като безспорно се установи
коя е/ и органът приеме молбата.
Първоинстанционният съд не е съобразил тази възможност, не е предприел
съответните действия, не е указал възможността на страните, а е прекратил производството.
Прекратяването е незаконосъобразно. Следва да бъде отменено и делото върнато
на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед изхода на спора частният жалбоподател е отправил искане с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, поради
което К. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 415 лева, представляваща заплатена
такса за въззивно обжалване и заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 12928/21.11.2022 г. по гр.дело № 5802/2022 г. по описа на
ВРС, XIХ състав, с което е прекратено производството, на основание чл. 5, ал. 1 от
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия, с оглед
мотивите на настоящото определение.
ОСЪЖДА Е. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „**** да заплати на Н.
С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ж.к. „*** сумата от 415 /четиристотин и
петнадесет/ лева, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5