№ 1393
гр. Варна, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20223100500446 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4777/25.02.2022 г. депозирана от “Д. Г.“
ЕООД, чрез адв.Ц.А., срещу решението на ВРС-33с-в № 260047/17.01.2022г по гр.д.
12359/2020г, в частта, в която е признато за установено в отношенията между страните, че:
1. Ответникът дължи на ищеца П.Г. сума в размер на 300.00 лв. представляваща
частичен иск от общ иск в размер на 2000.00 лв. – неимуществени вреди от преживени
болки и страдания, в резултат на увреждане, причинено на ищеца от „Д. Г.“ ЕООД на
13.03.2020г, изразяващо се в увреждане на здравето, посредством причиняване на
луксация на дясна патела и увреждане на медиалния менискуск- хоризонтална лезия в
задния рог, които неимуществени вреди ищеца е претърпял както при инцидента, така
и през времето на възстановяването му, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК
пред ВРС - 15.07.2020г до окончателно изплащане на вземането, което вземане е
присъдено на основание издадена Заповед за изпълнение №3530/27.7.2020г по
ч.гр.дело № 8155/2020г на ВРС, 33-ти състав.
2. Ответникът дължи на ищеца П.Г., сума в размер на 1200.00 лв., представляваща
частичен иск от общ иск в размер на 7000.00 лв., явяващи се разлика между трудово
възнаграждение, което би следвало да получи ищеца от фирма „Б.“ АД, ЕИК ....., в
която е работил преди злополуката и обезщетението за временна неработоспособност,
което е получил за периода от настъпване на вредоносното събитие - 13.03.2020г до
връщането на ищеца на работа на 29.06.2020г, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК
пред ВРС - 15.07.2020г до окончателно изплащане на вземането, което вземане е
присъдено на основание издадена Заповед за изпълнение № 3530/27.7.2020г по
ч.гр.дело №8155/2020г на ВРС, 33-ти състав.
Навеждат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
решението. Налице били редица противоречия, както в мотивите на съда, така и в приетите
писмени доказателства предоставени от ищеца.
1
Съдът, не взел предвид основно твърдение в исковата молба, от което ищецът се е
отказал в първото по делото о.с.з., а именно, че преди инцидента е бутал количка в
оранжерията. Счита, че показанията на св. Кулев досежно това, дали ищеца е ползвал
количка в градинския център на 13.03.2020 г. за неотносими, доколкото същият не е
свидетел – очевидец.
Изразява несъгласие с мотивите на съда, че според Заповед
№ 1/18.09.2019 г. на управителя на дружеството, е предписано служител на градински
център „Д. Г.“ да придружава външни лица на територията на производствените помещения
и оранжерии. Никъде в заповедта не било посочено такова задължение. Напротив била
налице забрана за влизане на външни лица на територията на центъра.
Съдът, не взел под внимание и показанията на св. Димитров, който имал преки
наблюдения за състоянието на настилката в оранжериите, тъй като работил там. Нещо
повече, същият е бил очевидец, като именно той е предприел действия за оказване на първа
помощ след падането на ищеца. Недоказани останали и твърденията на ищеца, относно
проведен разговор между него и продавачката в магазина.
Не е съгласен и с мотивите на решението в частта, в която е прието, че ищецът е бил
оставен сам в оранжерията да си подготви исканите от него касетки с цветя. Твърди, че като
не се е съобразил със заповедта и не е изпълнил указанията поставени върху табелите в
градинския център ищецът сам е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Счита за недоказани твърденията посочени в исковата молба, че ответникът /сега
въззивник/ в лицето на неговия служител не е реагирал на инцидента, като въпреки че е
видял инцидента е продължил да си полива растенията в оранжерията. Представени са
писмена справка от Виваком и от „Спешен център“, от които е видно, че първото
телефонното обаждане до „Бърза помощ“ за инцидента, е извършено от мобилен номер на
служител в центъра. Показанията на св. Димитров потвърждавали това.
Сочи налични несъответствия между заключението на в. л. по назначената СМЕ и
представените амбулаторни листи, а именно:
Амб. Лист № 256/26.03.2020 г.
Амб. Лист № 113/27.03.2020 г.
Амб. Лист № 138/25.04.2020 г.
Амб. Лист № 289/30.04.2020 г.
Амб. Лист № 162/30.04.2020 г.
Амб. Лист № 320/14.05.2020 г.
Амб. Лист № 218/04.06.2020 г.
Противоречия са констатирани и в представените от ищеца болнични листове пред
ТЕЛК, според представените по делото експертни решения на ТЕЛК, а именно:
Експертно решение № 2807/01.09.2020 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М. - Варна" ЕАД
и
Експертно решение № 3482/21.12.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. А. - Варна" АД
Противно на констатации от ТЕЛК, съдът на база представените болнични листове е
направил извод, че неработоспособността на ищеца е била с продължителност два и
половина месеца.
Съгласно представените болнични листове, а именно:
БЛ № Е20200767474/27.03.2020 г.,
БЛ № Е20200767537/30.04.2020 г.,
БЛ № Е20201333919/04.06.2020 г. всички издадени от „АМЦСМП - М. д." ЕООД,
като причина за настъпване на посочената диагноза е „злополука - нетрудова", което
2
потвърждава тезата, че травмата не била получена от П.Г. при и по повод на изпълнение на
трудовите му функции.
Твърди, че ищецът не е имал възможност да реализира трудови доходи от датата на
инцидента до месец май, но не поради причина на инцидента, а по причина на пандемията
от COVID-19. В този смисъл останала недоказана причинно-следствената връзка между
инцидента и невъзможността на ищеца да изпълнява трудови функции през процесния
период.
Оспорва мотивите на съда, досежно изтърпените болки и страдания от ищеца, като
видно било от заключението на в. л., че гипсова имобилизация се прави именно за тяхното
предотвратяване. Няма наведени твърдения в исковата молба за продължаващи болки,
липсват и доказателства за наложено оперативно лечение за отстраняване на частта от
разкъсания менискус. В. л. в заключението си излага още, че не може да се установи дали на
същото място ищецът е имал предшестващи травми в областта на дясна коленна става и
независимо е посочил, че е възможно да е била сваляна гипсовата имобилизация. Св. Г.а е
заявила, че на ищеца му е „правен един ЯМР, когато му е махнат гипса“, което изключвало
наведени твърдения за махане, респ. поставяне на гипс. Единствено съпругата на св. Г.а
твърди наличие на болки и страдания и то в „Спешен център“. Съдът, следвало да приеме за
достоверни показанията на свидетеля-очевидец Димитров, а не тези на съпругата на ищеца.
Счита, че заповедите на Министъра на здравеопазването, във връзка с пандемията от
COVID-19, действали по време на процесния период е следвало да бъдат съобразени от съда
при постановяване на обжалваното решение. Ищецът видно от писмените доказателства е
работил като управител на ресторант и като такъв определено във времето на пандемията не
му се е налагало да упражнява трудовите си функции, поради забрана от Министъра на
здравеопазването.
Оспорва изцяло присъдените в полза на ищеца суми. Твърди, че е налице
съпричиняване от негова страна.
Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част. Претендира разноски за
двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор по жалбата от П. Г. Г. , чрез адв. Я.Я.,
в който е изразено становище за правилност и законосъобразност в обжалваната му част.
Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението в обжалваната му
част. Претендира разноски за въззивната инстанция.
В жалбата няма обективирани доказателствени искания.
Постъпилата жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 ГПК – подадена е
от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Ето защо същата следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното и на осн.чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.
№ 477/25.02.2022 г. депозирана от “Д. Г.“ ЕООД , чрез адв.Ц.А., срещу решението на ВРС-
33с-в
№ 260047/17.01.2022г по гр.д. 12359/2020г, в частта, в която е признато за установено в
отношенията между страните, че:
1. Ответникът дължи на ищеца П.Г. сума в размер на 300.00 лв. представляваща
частичен иск от общ иск в размер на 2000.00 лв. – неимуществени вреди от преживени
3
болки и страдания, в резултат на увреждане, причинено на ищеца от „Д. Г.“ ЕООД на
13.03.2020 г., изразяващо се в увреждане на здравето, посредством причиняване на
лускация на дясна патела и увреждане на медиалния менискуск- хоризонтална лезия в
задния рог, които неимуществени вреди ищеца е претърпял както при инцидента, така
и през времето на възстановяването му, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК
пред ВРС - 15.07.2020г. до окончателно изплащане на вземането, което вземане е
присъдено на основание издадена Заповед за изпълнение №3530/27.7.2020г. по
ч.гр.дело № 8155/2020г на ВРС, 33-ти състав.
2. Ответникът дължи на ищеца П.Г., сума в размер на 1200.00 лв., представляваща
частичен иск от общ иск в размер на 7000.00 лв., явяващи се разлика между трудово
възнаграждение, което би следвало да получи ищеца от фирма „Б.“ АД, ЕИК ....., в
която е работил преди злополуката и обезщетението за временна неработоспособност,
което е получил за периода от настъпване на вредоносното събитие - 13.03.2020 г. до
връщането на ищеца на работа на 29.06.2020г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред
ВРС - 15.07.2020г. до окончателно изплащане на вземането, което вземане е
присъдено на основание издадена Заповед за изпълнение № 3530/27.7.2020г. по
ч.гр.дело №8155/2020г на ВРС, 33-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 446/2022г на ВОС за 19.04.2022г от 13.30ч,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4