Р E Ш Е Н И Е
град София, 15.08.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри брачен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ МИТОВА
при секретаря Румяна Григорова и с участието на прокурора от Софийска
градска прокуратура Ралица Мравкова, като разгледа докладваното от съдия
ГАЛЯ МИТОВА гр. дело № 15076 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 22а и следващите от Закона за закрила на
детето (ЗЗДт). Софийският градски съд е сезиран с молба по чл. 7, б.”f”, във вр. с чл. 8
от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца от 1980 г. (наричана по-нататък в
Решението Хагска конвенция), чрез Министерство на правосъдието на Република
България (МП) – Централен
орган по смисъла на Хагската конвенция.
В молбата се сочи, че В.Г.Ч. и ответникът Д.Н.Ч. са родители на малолетния Г.Д.Ч..
Детето било родено в О.К., където било отглеждано и от двамата му родители.
Излага се, че О.К. е държавата по обичайното местопребиваване на малолетния Г.Ч.,
който бил незаконно задържан от бащата на територията на Република България от
15.04.2018 г., на която дата страните, заедно с детето им, пристигнали за
кратка почивка. След това ответникът Ч. отказал да разреши отпътуването на
детето обратно за О.К.. В молбата се сочи още, че между страните липсвало
съдебно Решение относно родителските права, поради което приложение следвало да
намери английското законодателство, по силата на което задържането на детето
било в нарушение на правото на упражняване на родителските права от майката. С
молбата се иска връщане на детето Г.Д.Ч., роден на *** г., в държавата по
обичайното му местопребиваване – О.К..
Молителката В.Ч. поддържа молбата в хода на съдебното производство, чрез
МП, с процесуален представител юрисконсулт С.Т., и чрез адвокат по пълномощие С.Б.
***. По делото са представени писмени бележки от МП на 31.07.2019 г. и писмени
бележки на 02.08.2019 г. от В.Ч., чрез пълномощника й адвокат Б.. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответникът Д.Н.Ч. е оспорил молбата с подробни възражения в писмен отговор
– становище по делото. Доводите са за неоснователност
на молбата. Не се оспорва, че с молителката В.Ч. са сключили граждански
брак в град Благоевград на 12.05.2013 г., от който през 2014 г. в О.К. се родил
малолетният Г.. Излага твърдения, че в Лондон не са живели преимуществено, а
само са се връщали периодично, за да получават полагащите им се социални
помощи. С молителката нямали планове да се устройват там и там да отглеждат
детето им, предвид което О.К. не се явявала държавата по обичайното местопребиваване
на детето Г.. В писмения отговор се сочи още, че основно ответникът се грижел за детето и
затова започнал преговори с молителката да се разведат по взаимно съгласие.
Целта на идването в България била именно тази – ответникът с детето да останат
в град Благоевград, където страните да се разведат. Поради тази причина не било
налице отвличане по смисъла на Хагската конвенция, тъй като детето Г.било
останало в България със съгласието на майката. Ответникът счита, че заради
честите им пътувания до Република България детето Г.е напълно адаптирано към
живота в България, където има роднини, приятели, ходел на детска градина и имал
личен лекар.
Ответникът оспори молбата в хода на съдебното производство, лично, и чрез
пълномощник – адвокат Ц.Р.. Ответникът Д.Ч. представи и писмени бележки на
12.08.2019 г., чрез пълномощника му адвокат Р.. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Представителят на Софийска градска прокуратура, като контролираща страна по настоящото дело, участва в хода на
производството и изрази становище, че
молбата е недоказана. Счита, че по делото не се установило пълно и главно от
молителката В.Ч. детето Г.да е било задържано незаконно на територията на
Република България без съгласието на неговата майка. Поддържа, при условията на
евентуалност, че в интерес на детето било да остане да живее в Република
България с единия от родителите му, където се намира и неговото разширено
семейство и от които получава адекватна грижа и възпитание.
Софийски градски съд, като взе предвид данните и
анализира съотносимата към предмета на делото доказателствена съвкупност,
доводите и възраженията на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
Граждански процесуален кодекс (ГПК), и по свое убеждение, приема от
фактическа и правна страна следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете в О.К. по реда на
Хагската конвенция се предпоставя от следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в О.К. непосредствено
преди задържането му; 2) детето да е било прехвърлено или
задържано от неговия баща в Република България в нарушение на установените в О.К.
правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3)
молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от
задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е
приспособило към средата в Република България, ако молбата е подадена след изтичане
на периода от една година; 4) майката да е упражнявала ефективно
родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) майката
да не е дала съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република
България или впоследствие да не е приела прехвърлянето или задържането на
детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност
връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо
увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация. (чл. 13, б.”b” от Хагската конвенция); 7)
връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република
България в областта на защита на правата на човека и основните свободи (чл. 20
от Хагската конвенция); 8) Детето да не е достигнало възраст и степен на
зрялост, при което е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато
се противопоставя на връщането, съответно детето да не се противопоставя на
връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно
да се взима под внимание и неговото мнение (чл. 13, ал. 2 от Хагската
конвенция).
На първо място, в настоящия
случай съдът приема, че О.К. е държавата по обичайното местопребиваване за
детето Г.Д.Ч., роден на *** г. Установи се от приетото по делото
като доказателство заверено копие на запис (акт за раждане) според Закона за
регистрация на ражданията и смъртта (л. 35 и сл.), изходящо от Заместник –
регистратор при Регистрационен район Хаверинг, Лондон, че на 16.04.2014 г. в
Болница Queens, Rom Valley Way, Ромфорд от
родители Д.Н.Ч. и В.Г.Ч. е родено дете от мъжки пол – Г.Д.Ч.. Соченото
обстоятелство се установи и от удостоверение за раждане (на л. 55), издадено от длъжностно лице по гражданско
състояние в град Благоевград. От раждането на детето до момента на извеждането
му от страната през м. април 2018 г. то е живяло на територията на О.К. и е
адресно регистрирано на: Flat 2 27 Craigdale Road Hornchurch Essex. От приетите писмени
доказателства по делото (представени в
заверен превод – л. 158 и сл.) е видно, че детето Г.Ч. е получавало здравна
помощ под различна форма в Медицински център “Western Road“, в Homerton University Hospital и др., където е следвало да му се постави и
предучилищната реимунизация и вторична ваксина срещу морбили, паротит и
рубеола, да се извършат медицински прегледи на зрението на детето и пр. От
Медицинския център дори изпращали напомнителни писма до родителите на детето Г.,
че следва да го заведат за поставяне на посочените ваксини, като са запазили
дата и час за това на 18.05.2018 г., от 1445 часа. Следователно курсът от задължителни ваксини, както е
отбелязано и в посочените писмени доказателства, не е осъществен по причина, че
детето Г.се намира на територията на Република България. От писмо, изходящо от К.П.–
Директор (на л. 171), се установи,
че детето Г.е посещавало в Hornchurch детска градина ”Незабравка“, където е започнало
да идва на 12.09.2016 г., три пъти седмично за времето от 800 часа
до 1200 часа. На Г.било предложено място в Основно училище “Hylands“ за септември 2018 г. (л. 49). Ето защо не се доказват възраженията на
ответника Д.Ч., че Република България се явява държавата по обичайно
местопребиваване на детето. Това не се установи и от приетите по делото
удостоверения, издадени от Областна дирекция на МВР – Благоевград (на л. 156 и л. 157), в които са инкорпорирани
справки за задграничните пътувания на детето Г.Д.Ч., ЕГН **********, за периода
01.04.2014 г. – 31.03.2019 г., и на молителката В.Ч.. От цитираните справки
може да се направи извод, че връщанията на детето в България са били с
краткосрочна цел, като тези пътувания са напълно логични предвид безспорния
факт, че страните са български граждани и в град Благоевград живеят най –
близките им родственици, които са и членове на разширеното семейство на детето.
Житейски обосновано е български граждани да пътуват до родните им места с цел
почивка, съвместно посрещане на семейни и християнски празници и пр. От
събраните гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите И. Г. Д.–А.,
В. Г. Д. – съответно сестра и майка на молителката, и свидетелката Ю.Д.П.–
майка на ответника, се потвърждава еднопосочно изводът на съда, че О.К. е
държавата по обичайното местопребиваване на детето Г.. В тази връзка св. А.
установи, че целта на пристигането на страните в град Благоевград на 15.04.2018
г. била да отпразнуват рождения ден на детето и да се разведат по взаимно
съгласие. Същите обстоятелства установиха и другите двама свидетели – майката
на молителката и майката на ответника. Предвид липсата на противоречия в
свидетелските показания, съдът ги кредитира, включително и след преценката им
по реда на чл. 172 ГПК.
На следващо място съдът приема, че
детето Г.Ч. е задържано от неговия баща в Република България в нарушение на установените
в О.К. правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно. По
делото липсват доказателства, че майката е дала съгласие за пребиваването на детето
Г.в Република България, както и че впоследствие е приела това задържане. Напротив
– молителката се противопоставя на задържането на детето в България, което
противопоставяне е обективирано в молбата й по чл. 7, б.”f“, във вр. с чл. 8 от
Хагската конвенция, както и е образувала изпълнително дело №
20197960400358 по описа на ЧСИ Ш.Д., рег. № 796 при КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – Благоевград, за реализиране на Заповед № FD18Р00462,
издадена на 14.03.2019 г. от Върховния съд на О.К., Семеен отдел,
на основание Закона за отвличане и попечителство на дете от 1985 г., включващ
Хагската конвенция, Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, Хагската конвенция за
компетентността, приложимото право, признаване, изпълнение и съдействие по
отношение на родителската отговорност и мерките за защита на деца (1996 г.). С посочената
Заповед на съда в О.К. детето Г.Ч. следва да бъде върнато незабавно от
бащата Д.Ч. в О.К. до и не по – късно от 28.03.2019 г. Тук е мястото да се
посочи, че задържането на дете се счита за незаконно, съгласно чл. 3 от
Хагската конвенция, когато е било извършено в нарушение на правото на
упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно
на лице, институция или друг орган, регламентирано от законите на държавата, в
която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди
прехвърлянето или задържането му и по това време същото това право е било
ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този
начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането. Според Раздел 2
(1) от британския Закон за децата от 1989 г. (на
л. 73), когато майката и бащата са сключили граждански
брак по време на раждането на детето, всеки от тях носи родителската
отговорност за детето. Раздел 3 (1) от Закона за децата от 1989 г. определя
родителската отговорност като всички права, задължения, правомощия,
отговорности и пълномощия, които според закона родителят притежава по отношение
на детето и неговото имущество. Несъмнено в обхвата на родителските права,
дефинирани в Закона за децата от 1989 г., се включва и даването на съгласие за
отвеждане на детето извън О.К., защото в случая са нарушени и разпоредбите на
Закона за отвличане на децата от 1984 г. – Глава 37, Част І, чл. 1 (на л. 71). Както е
посочено по-горе, липсва съгласие на молителката детето й Г.да установи
обичайно местопребиваване на територията на Република България и няма решение,
постановено от компетентен английски
съд, овластяващо ответника Д.Ч. еднолично да променя обичайното
местопребиваване на детето, а задържането му е извършено без съгласие на
молителката В.Ч. – майка на малолетния Г.. В случай на незаконно задържане на
детето, по смисъла на чл. 3, в чл. 6 и следващите от Хагската конвенция е
предвидена специална процедура за съдействие на лицето, което се е позовало на
незаконно задържане, с цел да бъде осигурено връщане на детето в държавата по
обичайното му местопребиваване. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция,
когато детето е било незаконно задържано и от датата на подаване на молбата за
връщането му пред компетентен съдебен или административен орган на договарящата
държава, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по - малък от
една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане, то
съответният орган разпорежда незабавно връщане на това дете. Предвид
твърдяното неправомерно задържане на детето от неговия баща, молителката е
сезирала и съда в О.К., по повод на което е била издадена и посочената Заповед
от 14.03.2019 г. за незабавно връщане на детето в О.К., а от Уведомление (на л. 213) е видно, че на ответника е определена от
ЧСИ Д.дата за доброволно изпълнение на задължението за предаване на детето
на неговата майка, което да бъде върнато в държавата по обичайното му
местопребиваване. Датата е 08.08.2019 г., като към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт липсват данни (в депозираните писмени защити), че
ответникът е предал детето Г., заедно с паспорта и цялата документация
необходима за пътуване, на молителката В.Ч..
Настоящата молба
на В.Г.Ч. за връщане на детето Г.Д.Ч. в О.К. е подадена на 12.07.2018 г., т. е.
- преди да е изтекла една година от
датата на задържането на детето в България – 15.04.2018 г.
Майката е
упражнявала ефективно родителските права по време на задържането. Детето Г.реално
е живяло при страните в О.К. на установения по–горе адрес, а свидетелите А. и Д.
установиха, че майката В. се е грижила за отглеждането и възпитанието му.
Установеното от тези свидетели не се опровергава и от изявленията на другия
свидетел Ю.П.– майката на ответника, поради което следва обоснованият извод, че
молителката Ч. е упражнявала ефективно родителските права.
В самата
Хагска конвенция обаче са предвидени изключения от принципното положение за
връщане на детето. Тези няколко изключения са изчерпателно изброени в
разпоредбите на чл. чл. 12, 13 и 20 от Хагската конвенция. Ответникът се
позовава на наличието им като излага правни доводи, че тези изключения се
основават на съображения, свързани с действителната (реална) личност на детето
и неговата среда. Поддържа, че следвало да бъдат съобразени в дълбочина цялата
ситуация в семейството, фактическата, емоционална, психологическа, материална и
медицинска същност на нещата при съобразяване на интереса на детето при
евентуалното му връщане в страната по обичайното му местопребиваване. Във
връзка с така релевираните доводи, съдът намира за необходимо да посочи, че
действително според данните, съдържащи се в представените по делото социални
доклади на Д“СП“ – Благоевград, и в частност последното социално проучване,
депозирано по делото на 02.05.2019 г. (при което са
проведени разговори с всички заинтересовани страни, включително и съвместна
среща между родителите на детето Г.), общото
развитие на малолетния Г.е в положителен напредък, значително е повишен
речниковият му запас, повишена е концентрацията на вниманието. Детето посещава
детска градина в град Благоевград, има личен лекар и е със стабилизирано психо
– емоционално състояние. Според представителите на Д“СП“ – Благоевград - Н.С.(психолог) и социален
работник Е.К., които са изслушани и в открито съдебно заседание, проведено на
23.07.2019 г., и поддържат установеното при извършеното социално проучване, че
детето се отглежда в България при добри материални услови. Гарантирана е и му е
осигурена безопасна, сигурна и спокойна
семейна среда за нормалното му отглеждане. Тези данни обаче не
означават, че в О.К. от майката няма да бъдат предоставени същите благоприятни
условия за отглеждане на детето, включително и съответната адекватна грижа с
лични усилия от страна на молителката. В двата социални доклада се съдържа
информация, че майката се интересува от детето през цялото време от задържането
му в град Благоевград. Директорката на детската градина, която Г.посещава, е
заявила, че майката В.Ч. се е обаждала
по телефона, за да се интересува от развитието на детето, а през м.
август 2018 г. е посетила лично детското заведение и е разговаряла с
медицинската сестра и педагозите. На 16.04.2019 г. двамата родители са
почерпили всички деца в групата на Г.по случай рождения му ден. Д-р К., която е
личен лекар на детето също съобщила, че майката В.Ч. е разговаряла веднъж с
нея. В докладите се съдържат данните, че в периоди от м. януари 2019 г. – м. април 2019 г. майката В.Ч.
е била в Република България и детето Г.е било заедно с нея в дома й.
Мултидисциплинарният екип, който работи по случая, не е установил майката да е
заплаха за детето, респективно, че има навици или поведение, които биха
навредили на най – добрите му интереси. Напротив - установено е, че детето Г.има
силна емоционална връзка и с двамата му родители и разговаря с майка му по
видео връзка, когато същата не е в България. Дори становището на екипа от Д“СП“
– Благоевград е, че детето Г.е ”дете в
риск” по смисъла на ЗЗДт, именно защото
няма пълноценен контакт с майка му – молителката В.Ч., което от своя страна
крие риск за емоционалното му развитие.
На следващо
място, от кредитираната доказателствена съвкупност се установи, че майката В.Ч.
работи в Лондон на смени, на постоянна работа и обитава жилище под наем. Няма данни молителката да страда от душевно заболяване и няма данни
за нейна болестна пристрастеност към алкохол или психоактивни вещества. Не се
доказаха пълно и главно твърденията на ответника, че молителката е упражнявала върху
него физическо и психическо насилие в присъствието на детето им Г..
Ето защо съдът не намира да е налице сериозна опасност връщането на детето
да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави
в неблагоприятна ситуация по какъвто и да е начин. В настоящото
производство остана недоказано наличието на предпоставките за прилагане на
изключението, визирано в чл. 13, б.“б“ от Хагската конвенция, които съставляват
основание за съда да откаже поисканото от молителката връщане на детето Г.Ч. в О.К..
Това е така, тъй като опасността за детето винаги трябва да бъде актуална – тя
не трябва да бъде хипотетична, а в процесния случай не се доказаха
обстоятелства, които да подкрепят изложените от ответника възражения в писмения
отговор, свързани с наличие на някои от изключенията по чл. 13 и чл. 20 от
Хагската конвенция. Също така детето Г.е още малко – т. е.
не е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе
под внимание и неговото мнение, за да се приеме, че извеждането му от
настоящата му среда ще се отрази неблагоприятно на неговото психическо
развитие. Преценката на жилищните условия на майката в О.К., получаваните от
майката средства там, наличието или липсата на подходяща семейна среда на всеки
от родителите и възможността (способността) на всеки от родителите да подсигури
адекватно обучение на детето трябва да се извърши от компетентния съд в О.К. по
родителската отговорност спрямо детето.
По тези аргументи настоящият съд обосновава краен извод, че молбата за
връщането на детето Г.Д.Ч. в О.К. е основателна
и следва да разпореди връщането му в държавата по обичайното му
местопребиваване – О.К..
По разноските.
Молителката В.Ч. е заявила претенция за присъждане на разноски и такива й
се следват, съобразно с изхода на делото и доказателства за понасянето им (договор за правна защита и съдействие от 16.01.2019 г. - на л. 219) в общ размер на 525.00 лева, от които: 25.00 лева държавна такса по
молбата и 500.00 лева адвокатски хонорар.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-ри брачен състав
Р
Е Ш И:
РАЗПОРЕЖДА ВРЪЩАНЕТО НА ДЕТЕТО Г.Д.Ч., ЕГН **********, в държавата по
обичайното му местопребиваване – О.К., по молбата на неговата майка В.Г.Ч.,
ЕГН **********, български гражданин,
срещу Д.Н.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 3 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.Н.Ч., ЕГН **********, да
заплати на В.Г.Ч., ЕГН **********, сумата от 525.00 (петстотин двадесет и пет) лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
ОСТАВЯ без
уважение претенцията на Д.Н.Ч., ЕГН **********, за присъждане на разноски
за настоящото производство, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: