Решение по дело №274/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер

     Година

15.06.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

състав

На

03.06.

                                        Година

2020

В публично заседание и следния състав:

                                          Председател

Здравка Запрянова

                                                 Членове

                                        Съдебни заседатели

Секретар

Ивета Илиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

274

по описа за

2019

година.

Постъпила е жалба от „Централ” ЕООД- Момчилград против Наказателно постановление № 09-002354 от 14.02.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв., в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли да бъде отменено. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от управителя на дружеството, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление като представя писмена защита.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Моли за решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира на основание чл.63 от ЗАНН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 07.01.2020 г. в 10.50 часа свидетелите А.С. и Л.И. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол – баничарница „Централ“, намиращ се в ***, стопанисван от „Централ” ЕООД- Момчилград. Свидетелите установили в обекта да работи без трудов договор лицето Р. М. К.. По време на проверката тя била в обекта зад плота и посрещала клиенти с бяла престилка заедно с друга жена, която била облечена по същия начин. И двете попълнили декларации, които контролните органи им предоставили, в които декларирали факти и обстоятелства относно трудовата си дейност в заведението. Лицето Р. М. К. декларирала писмено, че работи като хигиенистка с трудов договор от 06.01.2020г. с работно време от 7,00ч. до 15.00ч., няма граждански такъв, получила е уведомление от регистриран трудов договор и месечно възнаграждение в размер на 610лв., почивен ден е неделя и почивки в работния ден- 30 минути. Проверката продължила и по документи в Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали на 09.01.2020г., когато от счетоводителя на дружеството- жалбоподател бил представен Граждански договор № 9/ 06.01.2020г., сключен между Р. М. К. като изпълнител и „Централ”ЕООД- Момчилград като възложител. Според договора изпълнителят приемал в срок до 24.01.2020 г. да извърши почистване на производствено помещение в ***, при възнаграждение от минимална брутна работна заплата за страната след приспадане на присъщите осигуровки и данъци съгласно констативен протокол след приемане на извършената работа. Освен това на проверяващите направили справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по ЕГН и за лице, при която било установено, че лицето Р. М. К. няма регистриран в ТД на НАП трудов договор. Контролните органи приели, че установените при проверката обстоятелства характеризирали съществуващото между страните правоотношение като трудово. За това на 16.01.2020 г. срещу „Централ”ЕООД- Момчилград бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Това станало в присъствие на упълномощено от нарушителя лице, който го подписал без възражения. На 14.02.2020г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.С. и Л.И., на които съдът дава вяра изцяло; от писмените доказателства- Акт за установяване на административно нарушение от 16.01.2020г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2000255/ 16.01.2020г.; Граждански договор № 9/ 06.01.2020г.; Декларация съдържаща сведение по чл.402 от КТ от 07.01.2020г.; Извлечение от регистъра на уведомления за трудови договори- 2 бр.; Справка от ТР за актуално състояние на „Централ”ЕООД; извлечение от Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на А.С. и Л.И., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Двамата са свидетели очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето Р. М. К. да извършва трудова дейност на обекта, стопанисван от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да полага труд, но и са събрали данни в тази насока на място от работника.

Настоящият състав не кредитира представения по делото Граждански договор № 9/ 06.01.2020г., тъй като противоречи на събраните по делото гласни и писмени доказателства, установяващи, че отношенията между Р. М. К. и дружеството не са гражданскоправни, а трудовоправни.       

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. За това следва да бъде разгледана по същество.  

Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма- чл.61 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че Р. М. К. е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в обект стопанисван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено, тъй като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Централ”ЕООД- Момчилград на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1 чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер и съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.     

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414 ал.3 от КТ. Именно това са разпоредбите относими към осъщественото от жалбоподателя деяние. Не се споделя довода в жалбата, че било допуснато нарушение на материалния закон, тъй като такова не бе констатирано. В писмената защита се твърди, че не било ясно защо контролният орган приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение от 06.01.2020г., поради което се налагат да се направят следните изводи. Безспорно е, че това е датата на нарушението, който следва от съвкупния анализ на всички приети по делото писмени доказателства, а именно попълнената от лицето К. декларация, в която сама под страх от наказателна отговорност вписва, че работи от 06.01.2020г., както и от извадка от Книгата за начален инструктаж, видно от която тя е инструктирана за първи път именно на тази дата. Друго не следва и от представения Граждански договор № 9/ 06.01.2020г., сключен между Р. М. К. като изпълнител и „Централ”ЕООД- Момчилград като възложител. По силата на същия договор, изпълнителят се е задължил в срок до 24.01.2020г. да извърши почистване на производствено помещение, намиращо се в гр.Кърджали кв.Възрожденци при възнаграждение от 30лв. на дена. В хода на проверката обаче Р. М. К. не е извършвала дейност по почистване на помещение, а е посрещала клиенти зад плота с бяла престилка заедно с друга жена, която била облечена по същия начин, каквато дейност не е описана в договора. При това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между работодателя „Централ”ЕООД- Момчилград и работника, който е стоял зад плота при проверката на 07.01.2020г. и е посрещала клиенти с бяла престилка заедно с друга жена, която била облечена по същия начин, след като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, подлежащо на административно наказание. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

     Р Е Ш И: