РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Видин , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ МЛ.
СЪДИЯ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.
Р. К. Д.
като разгледа докладваното от Л.В. Л. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211300600143 по описа за 2021 година
С присъда № 260002/18.05.2021г. по НОХД № 153/2020г. на Районен съд- Белоградчик,
подсъдимия ПЛ. М. МЛ. с ЕГН ********** е признат за НЕВИВЕН, в това че на 29.04.2020
година, в 14.30 ч., по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
обявено на основание чл. 84 т. 12 от Конституция на Република България, с Решение от
13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обнародвано в Държавен
вестник, брой 22/13.03.2020 г., е нарушил предписание за поставяне под карантина с изх. №
6 ДМ -2 /24.04.2020 г. на Регионална здравна инспекция - Видин, издадено в изпълнение на
въведените със Заповед № РД-01-158 от 26.03.2020 година на Министъра на
здравеопазването на територията на страната противоепидемични мерки против
разпространението на заразна болест по хората във връзка с усложняващата се
епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID- 19 и Заповед № РД-
01-183/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, като след пристигане на 24.04.2020
г. от Република Полша, не спазил срока на 14- дневната карантина - да пребивава на заявен
адрес: с.Шипот, обл.Видин, ул.“*“ № *, и след като напуснал адреса, на който се изпълнява
карантината, пребивавал на обществено място по § 1а от ДР на Закона за здравето, като
посетил обществено място - град Димово, общ. Димово, ул. „*“ № 1*, пред хранителен
магазин на „Никс-Димово“ ЕООД, поради което и на основание чл.304 от НПК, подсъдимия
е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.355 ал.2 във вр. ал.
1 от НК.
Против присъдата в срок е подаден протест от РП-Видин. В протеста са развити
1
съображения, че присъдата е неправилна. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде
постановена друга, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, с приложение на чл.66
от НК.
Представителят на ОП- Видин, в с.з. заяви, че поддържа протеста и счита, че
присъдата на БРС, като неправилна, да бъде отменена, и на подсъдимия М. да бъде
наложено наказанието поискано пред първата инстанция.
Подсъдимият ПЛ. М. МЛ., лично и чрез своя защитник- адвокат К.К., в с.з. заяви, че
оспорва протеста и моли първоинстанционната присъда, като правилна, да бъде потвърдена.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК,
намира, че протеста на РП- Видин е неоснователен.
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по
делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за
установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от
съществено значение за правилното му решаване. БРС е установил фактическа обстановка, в
унисон със събраните по делото доказателства. ВОС я възприема и не намира за необходимо
да я преповтаря. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да ограничават правото на защита на подсъдимия. БРС правилно е приложил закона, респ.
направил е правилен извод за липса на съставомерно поведение на подсъдимия ПЛ. М. МЛ.
по чл.355 ал.2 във вр. ал. 1 от НК.
ВОС ще маркира фактите от съществено значение в случая.
На 23.04.2020г. късно през нощта, в 23 ч., подсъдимият ПЛ. М. МЛ., шофьор на
товарни автомобили във фирма „ЯНАКЕТ“ ЕООД - гр. Видин, влязъл в Република България.
Служител на Регионална здравна инспекция - Видин, в 00.53 ч. на 24.04. му издал
Предписание с изх. № 6 ДМ-2/24.04.2020г. на РЗИ-Видин, с което М. бил поставен под
карантина на адрес с. Шипот, обл. Видин, ул. „*“ № * /където живеел и бил адресно
регистриран/ и второ място за престой - кабина на влекач с per. № *. Предписанието било
връчено надлежно на подсъдимия. В реквизита „време за придвижване“ първоначално
служителят на РЗИ-Видин отразил „1 ден“, след което записаното е задраскано и е посочен,
че карантинираният е „международен шофьор“. Подсъдимият М. останал на паркинг в гр.
Видин, който се ползвал от служителите на фирмата. Колегата му- свидетеля Ж. Т., му носил
храна. На 28.04.2020г., подсъдимият М. разбрал, че няма да бъде изпращан на други курсове
за времето на карантината и решил на следващия ден да се прибере в дома си в село Шипот.
На 29.04.2020г. подсъдимият П.М., с л.а. „Сузуки“ мод. “Витара“, ползван от него и
намиращ се на паркинга, се отправил към с. Шипот. Докато пътувал, подсъдимият се обадил
на брат си - свидетеля М. М., с молба да се срещнат в гр. Димово, през който минава пътя за
с. Шипот, където от местен магазин Мариян да напазарува хранителни продукти за брат си.
На 29.04.20г., около 14.30ч., двамата братя, поотделно, пристигнали пред хранителен
магазин в гр. Димово, на ул. “Д.“ № *. Пред магазина бил собственикът му - свид. Пл. И.,
който се познавал с братята. Подсъдимият слязъл от своя автомобила, останал до него и дал
пари на брат си за пазаруване. Свидетелят И. се приближил към тях. От М. М. разбрал, че
подсъдимият е извършвал подобрения на джип-а и поискал да го огледа.
2
От спрелия наблизо полицейски патрулен автомобил, свид. Божков /началник група
„ОП“ при РУ-Белоградчик/ и колегата му, забелязали, че свидетеля М.М. е без поставена на
лицето предпазна маска. Свидетелят Б. уведомил свидетеля Я. - инспектор в РУ-
Белоградчик, отговаряш за района на гр. Димово, и той пристигнал на мястото. Двамата
пристъпили към подсъдимия, Пл. И. и М. М.. Съставили на последния АУАН по Закона за
здравето за това. Свидетелят Якимов знаел, че П.М. е международен шофьор и го попитал
дали не е под карантина. Подсъдимият отговорил, че се връща от курс и трябва само да
напазарува в гр. Димово. Служителите на полицията установили, че П.М. е влязъл в Р.
България на 24.04.20г. през ГКПП Дунав мост 2, при гр. Видин и е поставен под 14 дневна
карантина. Свидетелят Я., в качеството си на полицейски орган, издал разпореждане от
същата дата, по отношение на подсъдимия, последния да не напуска адреса си в с. Шипот.
Видно от медицинско направление № 19/29.04.2021г. от „АПМП-ГП- д-р
Александрови“ ООД, до момента в „АПМП-ГП- д-р А.“ град Димово, на пациента ПЛ. М.
МЛ. не е регистрирана COVID инфекция.
Горните обстоятелства се установяват от: обясненията на подсъдимия;
показанията на посочените по- горе свидетели и Б.Б.; посочените по-горе писмените
доказателства и останалите инкорпорирани в доказателствения материал- справка за трудови
договори на подсъдимия, справка за задграничните пътувания на подсъдимия, пътен лист №
021621, декларация от подсъдимия за адрес на местоживеене и месторабота, служебна
бележка за необходимостта от придвижване на подсъдимия до работното му място в град
Видин, трудов договор на подсъдимия, длъжностна характеристика на „шофьор на
международни превози в „ЯНАКЕТ“ ЕООД, други документи за трудовата ангажираност на
подсъдимия /л.45- 52 от ДП/, талони на товарния автомобил. Гласните кореспондират с
писмените и помежду си, поради което, правилно са кредитирани от ВРС.
Видно от обвинителния акт на РП-Белоградчик, срещу подсъдимия е повдигнато
обвинение за това, че: „на 29.04.2020 година, в 14.30 ч., по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84 т. 12 от Конституция на
Република България, с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република
България, обнародвано в Държавен вестник, брой 22/13.03.2020 г., е нарушил предписание
за поставяне под карантина с изх. № 6 ДМ -2 /24.04.2020 г. на Регионална здравна инспекция
- Видин, издадено в изпълнение на въведените със Заповед № РД-01-158 от 26.03.2020
година на Министъра на здравеопазването на територията на страната противоепидемични
мерки против разпространението на заразна болест по хората във връзка с усложняващата се
епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID- 19 и Заповед № РД-
01-183/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, като след пристигане на 24.04.2020
г. от Република Полша, не спазил срока на 14- дневната карантина - да пребивава на заявен
адрес: с.Шипот, обл.Видин, ул.“*“ № *, и след като напуснал адреса, на който се изпълнява
карантината, пребивавал на обществено място по § 1а от ДР на Закона за здравето, като
посетил обществено място - град Димово, общ. Димово, ул. „*“ № *, пред хранителен
магазин на „Никс-Димово“ ЕООД.
3
От доказателствата по делото е категорично установено, че подсъдимия е бил
поставен под карантина в кабина на влекач ВН04176АК и на адрес в с. Шипот, видно от
процесното предписание за поставяне под карантина. Подсъдимия сам, с лек автомобил, се е
придвижвал от едното място на карантина към другото в с. Шипот. Карантината
представлява изолиране за определено време на болни от заразни болести или на лица,
бивали в контакт с тях, за да се избегне разпространението на болестта. Самото
самостоятелно пътуване на подсъдимия от едното място на карантина към другото, не е
нарушение на изолацията, а видно и от самото предписание, с оглед работата на подсъдимия
като международен шофьор, то предвижда придвижване на лицето, при условията за
алтернатива на местата за карантина. Правилни в тази насока са и съображенията на първата
съдебна инстанция, в насока че, самата Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, в т. I - 1 позволява поставяне под карантина в два вида обекти - „дома“
или „място за настаняване“, а за водачите на тежкотоварни автомобили, български граждани
- има и изключение - по т. III -3. На тях е позволено да престояват / „ да се намират“ / в
кабината на управлявания от тях товарен автомобил, да управляват същия, да извършват
товаро- разтоварни дейности , да преминават през територията на страната ни или да я
напускат преди края на карантината им. Верен е и извода, че не е изключена възможността,
когато български гражданин е влязъл в РБългария и бъде поставен под карантина, да може
да достигне мястото, на което ще я изпълнява, който извод е подкрепено с предвиденото в
образеца „Приложение 1“ към Заповед РД 01-183/06.04.20 г. / в реквизита „време за
придвижване“/ даването на указание, в какъв срок поставения под карантина следва да
стигне мястото на карантиниране. При липса на изричен регламент за средствата и начина
за предвижване, при положение, че не се нарушава изолацията, доколкото подсъдимия се е
придвижвал сам с процесния автомобил, това действие не е в нарушение на предписанието.
Доводи в друга насока са ирелевантни. Правилен е и извода на БРС, че поведението на
подсъдимия, досежно придвижването на 29.04.20г. от гр. Видин до с. Шипот, не е в разрез с
нормативните изисквания - Закона за здравето / в редакцията към момента на издаване на
заповедта/, Наредба № 21 от 2005 г. за реда на регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести, посочената по- горе Заповед и с Предписание № 6- ДМ-2/24.04.2020 г. на РЗИ-
Видин.
Видно от т.2 на процесното предписание, тя гласи: „Лицето по т . 1 да спазва
дистанция от минимум 1 м. спрямо лицата с което съжителства, вкл. престой/спане в
отделни помещения, при възможност, редовно проветряване…“ и т.н. Това показва, че в
случая карантината не изключва контакт с близки хора, при спазване на съответни условия.
В тази насока, спирането на подсъдимия в град Брегово и срещата му по необходимост
единствено с близкия му родственик- брат /другия- свидетеля Илиев е бил на мястото
случайно/, със съгласието на последния, на открито пространство, при спазване на
разстояние от 1 метър между тях, с цел подсъдимия да не влиза в магазина, а брат му да му
напазарува храна /жизнена необходимост/, не разкрива укорима подбуда в подсъдимия. При
това положение, настоящия съдебен състав намира, че действието на подсъдимия не е в
4
разрез с процесното предписание и в крайна сметка не е в нарушение на карантината.
Още по- малко може да се обоснове основателност на конкретно инкриминираното
поведение, че подсъдимия е нарушил карантината - да пребивава на заявен адрес: с.Шипот,
обл.Видин, ул.“*“ № *, и след като напуснал адреса, на който се изпълнява карантината,
пребивавал на процесното обществено място в град Димово.“ Така конкретизираното и
неизменено обвинение, от рамките на които Съдът не може да излезе, не се базира на
доказателствата по делото, според които категорично се установи, че подсъдимия се е
предвижвал към адреса на карантината в с. Шипот, но не се установи П.М., след като е
пристигнал и бил изолиран на този адрес, го е напуснал в нарушение на карантината.
Предвид горното, неоснователни са доводите в протеста, че: подсъдимия се е
предвижвал към място на карантина с. Извор; краткотрайността на присъствието на
подсъдимия на обществено място и необходимостта от снабдяване с храна, не изключват
съставомерността на поведението на подсъдимия по повдигнатото му обвинение;
снабдяване с храна могло да се извърши в с. Извор, което е селото на брата на подсъдимия и
място на карантина.
Тези доводи са неоснователни, тъй като: липсват доказателства подсъдимия да е
пътувал към с. Извор, а освен това, според предписанието то не е посочено и като място за
карантина; посочените от прокурора обстоятелства, в контекста на цялата фактическа
обстановка, преценени през призмата на относимия регламент, обуславят извода за липса на
съставомерно поведение на подсъдимия по чл.355 ал.2 във вр. ал. 1 от НК; относно
посочената от прокурора възможност за снабдяването снабдяване с храна в с. Извор, което е
селото на брата на подсъдимия и място на карантина, следва да се отбележи, че такава
възможност не е съобразена с предписанието, а с. Извор не е място на карантината на
подсъдимия.
В крайна сметка, неоснователни са оплакванията в протеста за неправилност на
присъдата.
Видно от чл.355 ал.2 във вр. ал. 1 от НК, който наруши наредба, правила или мерки,
издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, по време
на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, се
наказва. Правилен е извода на БРС, че процесното поведение на подсъдимия М., досежно
придвижването на 29.04.20г. от гр. Видин за с. Шипот, общ. Димово, обл.Видин не е в
разрез с нормативните изисквания - закона, наредбата или заповедта, както и Предписание
№ 6- ДМ-2/24.04.2020 г. на РЗИ-Видин. При това положение от обективна и субективна
страна, ПЛ. М. МЛ. не е извършил престъпление от общ характер, респ. и такова по чл.355
ал.2 във вр. ал. 1 от НК.
С оглед съображенията по- горе, правилен е и извода на БРС, че процесното
поведение на подсъдимия не представлява и административно нарушение, респ. липсва
основание и за прилагане разпоредбите на чл.209а, ал.1 от 33, по реда на чл.301 ал. 4 и
чл.305 ал.6 от НПК.
5
Протеста на РП – Белоградчик е неоснователен.
Присъдата на БРС е правилна и следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260002/18.05.2021г. по НОХД № 153/2020г. на Районен съд-
Белоградчик.
Решението e окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6