Решение по дело №119/2021 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 134                                      19.11.2021 г.             град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище

на деветнадесети октомври               две хиляди двадесет и първа година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ – Росица Цветкова

ЧЛЕНОВЕ:   Албена Стефанова

                       Иванка Иванова      

Секретар- С. И.

Прокурор- Васил Ангелов

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 119 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.Р.В. ***, подадена чрез процесуалния му представител а.. А.С. ***, против Решение № 227/05.08.2021 г. на Районен съд Търговище, постановено по НАХД № 424 по описа на съда за 2021 г., с което е потвърдено, като правилно и законосъобразно НП № 21-1292-000773/21.05.2021 г. на Началник група към ОДМВР Търговище, с-р ПП. С посоченото НП на М.Р.В. за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175  ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец“.

Като касационни основания в жалбата се навеждат неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила - чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. В своята жалба касаторът навежда се, че решението на възивния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като неправилно съдът е изтълкувал кое лице има материална компетентност да контролира спазването на правилата за движението, съответно да е контролен орган по смисъла на чл.165, ал.1, във вр. с чл.170, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка се оспорва, че длъжностното лице-полицай не е имал правомощия да подава сигнал за преустановяване на движението на автомобила на касатора, като освен представената в заповед на Министъра на вътрешните работи е следвало да има и успешно положен изпит по ЗДвП. Навежда се също, че, в нарушение на материалния закон, съдът е достигнал до извод, че са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, при наличието на допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при ангажиране на административнонаказателната отговорност на В.. Касаторът сочи, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изразяваща се в липса на мотиви в самото решение, тъй като не е обсъдил възражението за компетентността на служителя на ОДМВР, а също и за твърдяната от жалбоподателя неправилна квалификация на деянието и допуснати съществени процесуални нарушения от АО при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП. Последното оплакване е, че не е била установена вината на В., което изключва съставомерността на деянието, поради което неправилно е бил и санкциониран.  Иска се отмяна на оспореното въззивно решение като незаконосъобразно, като вместо него да се постановени друго, с което НП също да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касатора, не се явява. Представлява се от неговият процесуален представител адвокат А.С. ***, която поддържа  жалбата на наведените в нея основания и доводи.

Ответната страна – ОДМВР Търговище, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

При извършена проверка от служители на РУ-Търговище при ОДМВР-Търговище –И. В. Д. и А. С. А. на 25.03.2021 г., в 19:00 ч. в с. Пробуда, обл. Търговище, ул. Витоша до № 2 с посока на движение гр. Варна – гр. София от същите било констатирано, че М.Р.В. е управлява  л.а. Мерцедес ЦЛС 500 с рег.№ ..., собственост на Р. В. В. ***. При подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка от контролен орган – униформен полицай, водачът М.Р.В. не спрял, а продължил в посока  гр.Търговище. При така установеното на водача М.Р.В. бил съставен АУАН № 794839/13.05.2021 г. за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Актът е подписан от В. с възражение. В срока по ЗАНН било подадено и писмено възражение с вх.№363000-12692/14.05.2021г. Приемайки възражението за неоснователно на 21.05.2021г. Началник група към ОДМВР Д. Р. Д. е издал  НП № 21-1292-000773/21.05.2021 г., с което на М.Р.В. ***, за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

От така събраните по делото гласни доказателства –показанията на св.И. Д. и А. А., Районният съд е приел за доказано, че контролният орган е посочил на водача В.  знак - стоп-палка, същият да спре или да отбие. Прието е за установено, че подадения сигнал стоп-палка е бил видимо ясен, тъй като при неговото подаване имало разстояние между мерцедеса на В. и автомобилите, намиращи се преди него. Прието е, че независимо от подадения сигнал водачът В. е продължил движението си в посока към гр.Търговище. Виждайки, че обекта на проверката продължава движението си служителите на РУ-Търговище се качили на служебния автомобил, пуснали звуков и светлинен сигнал с намерение да го последват и отбият за проверка. Прието е за установено, че на възвишението, непосредствено преди излизане от с. Пробуда, колоната от автомобили намалила скоростта, като автомобилите намиращи се зад колата на В. започнали да правят път на полицейския автомобил и да отбиват, за да осигурят пространство. На самото възвишение след излизане от селото л.к.-мерцедес на В. рязко ускорила, като продължила движението си с много висока скорост. Същата била последвана от полицейския автомобил, с включени светлинен и звуков сигнал, до отбивката за околовръстния път, след което преследването било преустановено, поради това, че имало висок риск от настъпване на пътно-транспортен инцидент.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че в хода на производството по ангажиране отговорността на В. за извършеното от него административно нарушение, както при съставяне на АУАН, така и на атакуваното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в чл.36-46 и чл.52-58 от ЗАНН. Районният съд е приел, че при така събраните писмени и гласни доказателства  описаната фактическа обстановка в НП се явява доказана. Въззивният съд обстойно е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетелите, като е изложил подробни мотиви защо  кредитира същите, а именно като последователни, без противоречия, приемайки, че напълно доказват описаната в акта фактическа обстановка. Излагайки подробни мотиви в тази насока, съдът е счел за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя В., че същият не бил видял или разбрал, че на него бил подаден сигнала за спиране. Обсъдено е, че при налагане на наказанието са спазени изискванията на чл.27 от ЗАНН, като са изложени и аргументи относно неприложимостта в конкретния случай на чл.28 от ЗАНН.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изложените в касационната жалба доводи, вече са били навеждани пред Районния съд. Последният ги е обсъдил и е изложил мотиви защо ги приема за неоснователни, като изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. За пълнота следва да се добави, че при така установената от въззивния съд фактическа обстановка, както и от представените по делото Заповед на МВР Рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед на старши комисар на ОДМВР - Търговище № 166/29.01.2021 г.  материалната компетентност на служителя И. М. Г., същият да упражнява контрол по смисъла на чл.165, ал.1, предл.1, като лице преминало през проведен изпит по ЗДвП и принадлежащо към група, определена от заповедта на МВР се явява безспорно доказана. Не могат да бъдат споделени и възраженията на касатора, че съдът неправилно е потвърдил атакуваното НП, при наличие на неправилна правна квалификация, посочена само като такава по чл.103 от ЗДвП, както и че липсват мотиви от съда в тази насока относно спазването изискването на чл.57,ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. От така събраните по делото доказателства и приета за установена фактическа обстановка по делото е доказано, че В. е осъществил всички  изпълнителни деяния по чл.103 от ЗДвП.– той изобщо не е спрял нито плавно, нито в най-дясната част на платното при подаден сигнал от контролен орган. Едновременно с това Районният съд е приел и за установено, че от така събраните по делото гласни доказателства по делото се доказва, че водачът В. е ускорил с цел да не бъде застигнат от последвалият го полицейски патрул, който го е следвал със звуков и светлинен сигнал, което пък на свой ред изключва и твърдяната от касатора теза за липса на вина. Настоящата инстанция намира за достатъчно  мотивиран акта на съда по отношение на възраженията на жалбоподателя относно това дали са спазени изискванията на чл.57, ал.1, 5. и т.6 от ЗАНН,  с което не приема за основателно наведеното оплакване за липса на мотиви в първоинстанционното решение.

Касационният съд намира за необходимо да посочи, че с излагането в касационната жалба на възражения, които вече са били навеждани пред въззивния съд и по тях има дадени отговори от последния, с повторното им навеждане в касационното производство, касаторът реално атакува обосноваността на въззивното решение. Необосноваността на въззивното решение обаче не  касационно основание по чл.348, ал.1 от НПК.

Изводите на въззивния съд, че от така събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин по делото се доказва описаното в НП административно нарушение, изцяло се споделят от настоящата инстанция, като мотивите на въззивния съд не следва да се преповтарят, по аргумент на чл.221, ал.2 от АПК.

Така описаното от обективна страна деяние в НП е правилно правно квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП и подведено под административнонаказателната разпоредба на чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП. Налице е пълна яснота относно нарушението, което се вменява на В. с предявените му АУАН и НП и правото на защита на последния по никакъв начин не е било ограничено в административнонаказателното производство.

 В случая  нарушението  е типично за вида си и не  разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, и не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

На касатора са наложени административни наказания по вид, в съответствие с предвидените в чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП наказания. Наложеното на касатора наказание „лишаване от право на управление“ от 1м. е в предвидения в закона минимален размер. По отношение на така наложения размер на наказанието „глоба“ над минимално предвидения от закона размер-50 лв., а именно от 100 лева, касационният съд приема  за справедливо определен,  предвид данните от приложената по делото справка за В. като нарушител и доказаното по делото поведение на същия на упоритост при осъществяване на деянието, разкриващо една по-висока степен на обществена укоримост.

 По изложените съображения касационни съд приема въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното  решение е мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.

Предвид изложено настоящият съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното въззивно решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

С оглед на това че по делото не се претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба съдът намира че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН,  касационният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 227/05.08.2021 г. на Районен съд гр. Попово, постановено по НАХД № 424/2021 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:      1.         

 

 

 

 

                                  2.