РЕШЕНИЕ
№ 4620
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следниясъстав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110213026 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на А. М. против Наказателно постановление № 23-4332-
018831/04.09.2023 г., издадено от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДП, както и, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на
100 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДП.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата
си оспорва наказателното постановление, като излага доводи за наличие на съществено
процесуално нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмено становище поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 04.09.2023 г. г., около 07:30 ч. жалбоподателят М. управлявал ППС Мерцедес Виано,
ДК № (собственост на ) в гр. , ж.к. “, по “, на паркинга при бл. , с посока на движение от ул. „към
бл. . При маневра на заден ход лицето реализирало ПТП с паркиран лек автомобил „Фолксваген
Бора“ ДК № . слязъл, огледал щетата по другия автомобил. Ритнал под него счупеното му
1
огледало и напуснал местопроизшествието.
Действията му били наблюдавани от св. Ж. М., който записал индивидуализиращите
белези на автомобила и ги съобщил на органите на реда.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Ж. М.; АУАН; НП; сведение; протокол за ПТП; скица на ПТП; картон на водач; заповед
за компетентност.
Основна роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на св. М.,
който е очевидец на инкриминираното деяние. Те носят всички белези на последователен,
вътрешнонепротиворечив и непредубеден разказ и намират опора в доказателствената съвкупност,
включително и саморъчно попълненото от самия свидетел сведение и протокола за ПТП. Тук е
мястото да се отбележи една важна подробност в показанията на св. Янев, която не е намерила
отражение в снетите от него сведения – че непосредствено след инцидента, водачът на мерцедеса е
извършил бърз оглед на щетите, след което е напуснал местопроизшествието (последиците от
което следва да бъдат обект на обсъждане в следващ раздел на настоящото изложение).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението от жалбата е неоснователно. Действително, коректно се сочи, че АУАН и
НП са съставени на една и съща дата – 04.09.2023 г., с което, на практика, привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице не е било в състояние да упражни правото си по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН. За да съставлява отменително основание, обаче, едно процесуално нарушение
следва да отговаря на още две условия: да е съществено (т. е. да нарушава правото на защита) и да
е неотстранимо. В настоящия случай, според съда, тези условия не са изпълнени. На първо място,
при съставяне на АУАН на жалбоподателя е била предоставена възможност да заяви свои
2
евентуални възражения, като е налице изрично отразено изявление за липса на такива (различен би
бил случаят, в случай на направено изявление – че лицето допълнително ще изложи възражения и
в този смисъл съставянето на НП в същия ден би било опорочено в непреодолима степен), т. е. на
водача е била предоставена най-малко една възможност да изложи тезата си пред контролните
органи. Нещо повече – такава възможност за защита той има и пред съда – атакувайки едно
издадено впоследствие наказателно постановление. В този смисъл и макар да споделя тезата на
жалбоподателя за наличие на процесуално нарушение, съдът не намира основания да квалифицира
същото като съществено и неотстранимо. Нещо повече – константна е съдебната практика на
касационната инстанция (напр. Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в; Р 1770/2023 АССГ, II кас с-в; Р
1770/2023 г. АССГ, II кас с-в и др.), в насока – че необсъждането на подадено възражение не
съставлява процесуално нарушение, от категорията на съществените, от която се формират и
изводи, че не се касае до процесуално право, упражняването или не на което има ключово за
развитието на производството значение.
Независимо от това, обаче, констатира се процесуално нарушение, от категорията на
съществените, по пункт втори от обвинителната теза, изразяващо се във вътрешно противоречие.
Докато словесно се инкриминира неуведомяване на органите на МВР и напускане на
местопроизшествието (нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП, предвид липсата на данни за
пострадали лица), дадената цифрова квалификация е по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП – липса на спиране
и установяване последиците от инцидента. В този смисъл и при наличие на противоречие между
словесно и цифрово изражение на обвинителната теза, съдът намира в тази му част атакуваното
постановление за незаконосъобразно (в този смисъл и Р 3828/2020 АССГ, XVIII кас с-в).
По приложението на материалния закон
НП е частично законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че посочените дата и място жалбоподателят,
при движение назад, е причинил ПТП с материални щети, след което е напуснал
местопроизшествието.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е
налице неизпълнение на задължението по чл. 40, ал. 2 ЗДП – участник в движението да съобразява
маневрата си по движение на заден ход с обстановката зад него.
Същевременно, касателно другия пункт на постановлението, от събраните гласни
доказателства се установява, че непосредствено след инцидента и преди да напусне
местопроизшествието, жалбоподателят е слязъл от превозното средство и е установил вида и
обема на щетите (дори е взел мерки срещу разкриването им, избутвайки с крак счупеното огледало
под колата), т. е. не е налице поведение, попадащо в приложното поле на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП.
Съставът на нарушението по чл. 40, ал. 2 ЗДП урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие,
тъй като водачът на МПС не наблюдава пътя при маневра по движение назад.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал задължението да наблюдава пътя при движение назад /общественоопасния
характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но се е отнасял безразлично
към настъпването на общественоопасните последици.
3
Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото представлява
класическо изпълнително деяние от този род. Липсата на критичност към извършеното е
допълнителен аргумент в тази насока (отмяната по пункт втори е на процесуално, а не – на
материално основание).
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДП, наказва се с глоба 20 лв. водач, който
нарушава правилата за движение назад. Наказанието е във фиксиран размер, поради което
подробни разсъждения по индивидуализацията му са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, претенцията на
жалбоподателя се явява неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-018831/04.09.2023 г., издадено
от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР в частта, с която, на основание чл. 183, ал. 2, т.
11 ЗДП, на А. М. била наложена глоба, в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-018831/04.09.2023 г., издадено от
началник на сектор при Пътна полиция – СДВР в частта, с която, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДП, на А. М. била наложена глоба, в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление, за срок
от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4