Р Е Ш Е Н И Е № 260146
Гр.Варна, 09.12.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: р. С.
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Д.Чипева, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА
в.т.д. № 558 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „Гарсия
Консулт и Ко“ ЕООД, чрез адв.Владимиров, срещу
решение №52/24.07.2020г., постановено по т.д.№156/2018г. на ОС – Шумен.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения
и в противоречие със събраните по делото доказателства. При разглеждане на
делото е допуснато процесуално нарушение като е извършено разпределение на
доказателствената тежест в противоречие с разпоредбата на чл.154 от ГПК. Видно
от отговора на исковата молба именно ответникът, а впоследствие и третото лице
– помагач са направили възражения, че превозваните стоки не са тези, които са
били застраховани. Именно тяхна е тежестта да докажат факта, че превозваните стоки
са различни от декларираните. Ответникът е този, който е следвало да докаже по
пътя на главното доказване твърдението си, че застрахованите билки не са били в
камиона към момента на възникване на пожара. При постановяване на решението
съдът не е разгледал своевременно въведеното възражение за това, че пробите не
са взети по надлежен ред, както и че са подменени от аварийния комисар, който е
заинтересовано от изхода на спора лице.
Във връзка с допуснатите нарушения е направено искане за изготвяне на
нов доклад и разпределение на доказателствената тежест. Излага се още, че
решението е и неправилно, постановено в противоречие със събраните
доказателства. По делото са приети за безспорни между страните обстоятелствата
за наличие на валидно сключен договор за застраховка; настъпването на пожар в
товарния отсег на камиона, в който е превозван
застрахования товар, което представлява застрахователно събитие; надлежното
уведомяване на застрахователя за настъпилия инцидент; погиването на товара;
причинно следствената връзка, както и вредите – стойността на погиналия товар,
попадаща в размера на застрахователния лимит по договора.
По делото са представени преки
доказателства за това, че процесните билки са били натоварени на камиона и
превозвани в него към момента на пожара: свидетели за натоварването; пломбиране
на камиона от митничар; паркиране на камиона на охраняем паркинг до снабдяване
с всички документи за превоза; сертификат за качеството на натоварената стока.
Наличието на билките в камиона се установява и от доклада на св.Д, в който се
съдържа извод, че в проба 1 и 2 се съдържат елементи, които могат да бъдат
присъщи и на четирите вида билки. Нито едно от тези доказателства не е обсъдено
в оспореното решение.В същото съдът не се е произнесъл и по въведените от ищеца
възражения: оспорването на Протокола за изследване на взетите проби; начина на
вземане на пробите – в отсъствието на представител на ищеца; третото лице,
което е взело пробите не е избрано по реда на ОУ към застрахователния договор –
а именно, че същото е оторизиран Лойдов агент;
пробите не са взети от превозвания товар; ищецът не е приел ОУ към
застрахователния договор, поради което същите са неприложими в отношенията
между страните; не е ясно лицето, което е иззело пробите и същото е в договорни
отношения с третото лице – помагач, а не с ответното дружество, поради което не
може да обвърже страните по спора; пробите не са съхранявани по предвидения ред
и са отваряни преди да бъдат предадени за изследване, което компрометира
съдържанието им.
По същество се претендира отмяна на
решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени
в пълен размер, тъй като по делото е установено наличието на предвидените в
закона предпоставки за това. Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.София, редовно
призована, не е депозирала писмен отговор.
Третото лице – помагач ЗК „УНИКА“ АД,
гр.София, с писмен отговор, чрез ю.к.П., оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства. От съвкупния анализ на същите се установява
по несъмнен начин факта, че превозвания товар не е този, който се твърди по
представените документи и застрахователна полица, поради което и не е налице
застрахователно събитие. Решението е правилно, валидно и допустимо, постановено
въз основа на цялостен и обоснован анализ на доказателствата фактическата
обстановка. Възразява срещу искането за допускане на повторна експертиза, тъй
като приетото по делото заключение е обосновано и компетентно дадено, като няма
съмнения в същото. Сочи още, че не следва да бъде изготвян нов доклад, тъй като
ответника и третото лице – помагач са провели пълно и главно доказване на
факта, че товарът, който се е намирал в камиона към момента на пожара не е бил
застрахования товар. По същество моли съда да потвърди решението.
Съдът по предмета на спора съобрази
следното:
В исковата си молба от 24.10.2018
година ищецът „Гарсия
консулт и Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. И.о,
общ. Върбица, обл. Шумен, ул. „Коста Шапков“, № 2, представлявано от Владимир Милчев Владимиров,
чрез ад. Цветелина Димитрова П.а от АК – гр. София, със съдебен адрес *** излага,
че е собственик на следния товар :корен жълта тинтява, 5000 кг на стойност 52
500 евро, цвят липа 8000 кг на стойност 120 000 евро, цвят синчец 3000 кг на
стойност 49500 евро и цвят червен мак на стойност 19000 евро. Ищецът твърди,
че на 29.06.2017 г., сключил договор за
продажба на притежаваните от него 5 000 кг. корен жълта тинтява,
8 000 кг. цвят липа, 3 000 кг. цвят синчец и 1 000 кг. цвят
червен мак с Н К Г – едноличен предприемач от гр. Минск, съгласно който правото
на собственост върху билките преминава върху купувача в деня на плащането,
което се осъществява в 14-дневен срок от доставката. На 10.09.2017 г. между
ищеца и „Зани“ ЕООД е сключен договор за превоз на
стоката от гр. Търговище до гр. Минск. На 18.09.2017 г. между ищеца и ответното
дружество е сключен договор за застраховане на стоки при пътуване, с който са
застраховани горепосочените количества билки по време на превоза им до гр.
Минск. Застрахователната сума е уговорена в размер на 241 000.00 евро. За
превоза е съставена Международна товарителница като превозът е осъществен с
влекач ДК №Т0353 ВТ и ремарке с ДК №Т0527ЕВ. На 21.09.2017 г. на около 20 км. от гр. Питещи, на територията на Република Румъния в товарната
композиция възниква пожар, който засяга целия превозван товар. Въз основа на
подаденото от ищеца уведомление за щета, ответникът е образувал преписка №
*********/21.09.2017 г. След извършени действия по нея ответникът е отказал да
заплати обезщетение с аргумента, че анализа на взетите от авариен комисар,
проби доказват, че при пожара е погинал товар различен от застрахованите билки.
Ищецът твърди, че изготвения от аварийния комисар доклад е съставен в негово отсъствие.
С оглед на това твърди, че не са налице основания за отказ от заплащане на
застрахователното обезщетение и отговорността на застрахователя следва да бъде
ангажирана. С исковата молба ищецът претендира ответникът да му заплати сумата
от 13 000.00 евро представляваща част от дължимото обезщетение за претърпени
имуществени вреди на застраховано имущество в размер на 241 000.00 евро,
вследствие настъпило застрахователно събитие, ведно с законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата.
В последното
по делото заседание ищецът е депозирал молба по чл.214, ал.1 от ГПК и съдът с
протоколно определение от 25.06.2020 г. е допуснал изменение на размера на
предявения иск от 13 000.00 евро на 198 929.53 евро.
Ответникът „Дженерали застраховане“ АД не оспорва наличието и валидността на
застрахователен договор за застраховане на стоки при пътуване – полица №
0700170099002223 със застрахован ищеца. Не оспорва и обстоятелството, че на
21.09.2017 г., застрахованият го е уведомил за настъпилото застрахователно
събитие, но оспорва иска по основание и размер, като твърди, че при настъпване
на пожара натоварената на процесната товарна композиция стока не е била
застрахованото имущество. Увредената стока е без реална стойност и представлява
растителни отпадъци от неселективен растителен материал-горска почва или близка
до горска почва, взета от планински район. В деня на събитието - 21.09.2017
година дружеството възложило на румънски авариен комисар извършването на
проверка на случая, който е бил на мястото на събитието още към момента на
потушаване на огъня. От товара са взети три проби, които са изпратени за
изследване в Университета по медицина и фармация „Карол Давила“ гр. Букурещ,
като докладът на университета е категоричен, че пробите от увредената стока не
отговарят на документално описаните билки-жълта тинтява, цветове от
дребнолистна липа, цветове на синя метличина и цветове от мак, като изгорялата
стока не е тази, описана в документите. Отделно от горното на 15.09.2017 година
превозът е следвало да бъде осъществен. Буди недоумение фактът, че транспортът
реално е започнал на 21.09.2017 година, а не четири или пет дни по-рано. Няма
логично обяснение защо застраховката е сключена в полза на продавача, при
условие, че условията на доставка са CIP.
На следващо
място ищецът не е представил голяма част от необходимите документи, въпреки
задължението му произтичащо от Общите условия на застраховката и полученото от
него писмо, с което те са изискани от ответника. Съгласно т.110 във връзка с
т.110.3 от Общите условия на застраховката неизпълнението на задължението по
т.92 и т.93 дава право на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователното обезщетение, поради което не дължи плащане на лихви.
С
Определение № 44 от 18.02.2019 г., съдът е конституирал „Уника”
АД, като трето лице – помагач на страната на ответника. Третото лице
своевременно е депозирало становище по предявения иск, като също оспорва иска
по основание и размер, като излага доводи аналогични с тези на ответника.
От събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Няма спор
между страните, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, наличието на сключен между ищеца и ответника застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица № 0700170099002223 от 18.09.2017
г. за застраховане на стоки при пътуване, като застраховащ и застрахован по
договора е ищеца „Гарсия Консулт и Ко“ ЕООД. Обект на застраховане са
17 000 кг. билки собственост на ищеца, от които корен жълта тинтява (Radin Gentiana lutea) – 5 000 кг., цвят липа (Flores Tilie cordata) –
8 000кг.,
цвят синчец (Flores Centraurea cyanus) –
3 000 кг.
и цвят червен мак (Flores Papaveris) – 1 000 кг. за превоза им от гр. Търговище до гр. Минск, Р.
Беларус. Билките са опаковани в чували общо 340 бр., като брутното тегло е
17 068 кг. Застрахователната сума е в размер общо на 241 000.00 евро.
Застраховката е сключена съгласно Общи условия за застраховка „Товари по
време на превоз“ /Карго/ (ОУ). Застраховката покрива застрахователните рискове
и разходите съгласно Институционални Карго клаузи (А) – 1.1.2009. Началната
дата на покритие е 18.09.2017 г.
Видно от
представения договор № АВ/29062017 от 29.06.2017 г., ищецът се е задължил да
достави на купувача горепосочените билки при условията на CIP (превоз
и застраховка платени до…) от общовалидните правила за тълкуване на термини
при международни продажби, издадени от Международната търговска каМ., със седалище Париж – Инкотермс
(International Commercial Terms) 2010
г. до град Минск, Р. Беларус.
Видно от
представеното CMR /л.27/ e, че стоката е натоварена на влекач
с ДК № Т 0353 ВТ и полуремарке с ДК № Т 0527 ЕВ на
15.09.2017 година.
Не се спори,
че в периода на застрахователното покритие, на 21.09.2017 г. на около 20 км. от
гр. Питещи, на територията на Р. Румъния избухва
пожар в полуремаркето, в резултат на което
превозваната с товарната композиция стока е повредена - доклад за интервенция № 406/21.09.2017 г. на
Инспекторат за спешни случаи, служба Басараби
(л.28-л.29 т.д. № 2245/2018 г. на СГС). Безспорно е и обстоятелството, че на
21.09.2017 г., ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, като е образувана преписка *********/21.09.2017 година.
От
заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза
(неоспорено от страните) се установява, че пазарната стойност към датата на
настъпване на застрахователното събитие – 21.09.2017 г. на 5 000 кг. корен жълта тинтява е в
размер на 150 000.00 лв., на 8 000 кг. цвят липа – 104 000.00
лв., на 3 000 кг. цвят синчец – 120 000.00 лв. и на 1 000 кг.
цвят червен мак – 15 000.00 лв. или
общо 389 000.00 лв.
По делото са
приложени документи, съставени от ищеца и удостоверяващи произхода на
процесните билки (т.д. № 2245/2018 г. л.33-л.36). От тях се установява, че цвят
синчец е събиран в периода от 09.07.2017 г. до 24.07.2017 г., цвят червен мак е
събиран в периода от 17.08.2017 г. до 22.08.2017 г., цвят липа е събиран в
периода от 02.06.2017 г. до 12.06.2017 г. и коренът жълта тинтява е събиран в
периода от 09.04.2017 г. до 21.04.2017 г. Билките са събирани в района на гр.
Върбица.
Представен е
и фитосанитарен сертификат /л.110/ № EC/BG/2505477
от 14.09.2017 г., издаден от ОД на БАБХ гр. Търговище, от който се установява,
че процесните билки са проверени и свободни от карантинни и други вредители
(л.110). Ищецът е декларирал износът на билките с митническа декларация /л.– MRN: 17BG004011АА25
0260/15.09.2017 г., в която е посочил вида на билките, общото им тегло и цената
(л. 354).
Видно от
представения доклад /л.41/ е, че ответникът е възложил на авариен комисар Pavalasku
Risk Consutants SrL да извърши проверка на
случая, който е присъствувал на събитието, като е дал
заключение, че товарът е бил изцяло компрометиран, пожарната бригада не си
спомня каква е била миризмата, а извода за замяна на застрахованите стоки е
направен, въз основа на доклад, изпратен от застрахователя, изготвен от Университет
„Карол Давила“ гр. Букурещ.
Видно от
представеният доклад /л.89 на английски език и л.274 и сл. На български език/ на
инспектори на Interservices S.A., е
извършено проучване, възложено от застрахователя на превозвача – ЗК „Уника“ АД.
Видно от
данните от доклада е, че същият е извършен на 22.09.2017 година, един ден след
събитието и не на мястото на събитието, а на паркинг, където е бил спряно
превозното средство, като е присъствувал шофъора на превозното средство. Взети са три проби от
товара (първите две от участъка на изгорялата платформа, а третата от
разпръснатия товар, като предвид естеството му експертизата е възложена на
Университета по медицина и фармация „Карол Давила“ гр. Букурещ. При проучването
е присъствувал Г. ц, водач на моторното превозно
средство.
Изследването
на пробите е извършено от проф. д-р М Д, която въз основа на извършените микроскопски,
органолептичен и гранулометричен
анализи достига до извода, че анализираната проба P1 съдържа в себе си прах от
корен, който може да е от жълта тинтява, тъй като всички анатомични белези на
този вид присъствуват в изследвания прах, но
наличието на нишесте подсказва, че е възможно в праха да липсва корен, като не
може да се изключи цвят от липа, метличина или от полски мак, но те не присъствуват с
повече от 1-10% от общото количество прах. Следователно, в зависимост от
използваната процедура за вземане на проби в анализирания прах се съдържат
главно фрагменти от подземния орган и много по-малка пропорция от листнн фрагменти от липа или от метличина и в много
по-малко съотношение от типични фрагменти за цвят.
Анализът на
втората проба е много проблемен, тъй като материалът е аглутиниран,
налице са гъбички, което направило трудно наблюдаването на другите анатомични
белези. По рядко са наблюдавани паренхимни клетки на
епидермис, набразден като цветовете на полския мак или на синята метличина. Не
може да се изключи наличието на цвета на липа.
Резултатите
от гранулометричния анализ показват наличието на
стъбла /клони/, които не съответствуват на нито един
от трите растителни продукта, но тази фракция представлява 8% от цялата проба
Анализът на
третата проба /същата е предоставена по-късно/ потвърждава преобладаващия
характер на надземни растителни елементи, главно стъбла и по-рядко фрагменти от
листа и плод; изобщо не се забелязват цветове, а корените са само спорадично
представени, като следи. Не се потвърждава наличието на някои от растителните
продукти, посочени в транспортните документи. Наличието на фрагменти от червена
боровинка V. vitis-idaea (листа) и черна боровинка V. myrtillus (стъбла, листа и плодове) и на фрагменти от
житни култури (слама, листа и стъбла), предполага че става дума за растителни
отпадъци/неселектирано събран растителен материал от горска почва или близо до
гора в планински район – доклад на Interservices S.A.
л.89-л.219, включващ и доклада на проф. д-р Д с превод на български език л.198
– л.208).
Изводът е,
че анализът на образците от първите две проби показва възможна наличност на
всичките 4 растителни продукти. Елементи на цвят обаче присъствуват
не повече от 10%, най-много 20%, като тези наблюдения важат за предоставените две
проби.
От
заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-ботаническа
експертиза, се установява, че при изгаряне на процесните
билки се отделят газообразни и твърди продукти /пепел/. Газообразните продукти
не подлежат на анализ, поради бързото им разсейване в атмосферата. Твърдите
продукти (пепелно съдържание) са силно хигроскопични и бързо поемат вода от
околната среда, с която взаимодействуват химически и
образуват различни неорганични съединения, като количеството на пепелните
вещества, получени при изгарянето на растителен материал е много ниско. При
пълното изгаряне на растителен материал е невъзможно да се определи на кои
растителни видове принадлежат изгорелите растителни части. При непълно изгаряне
е възможно определянето на принадлежността към определен растителен вид, като в
този случай се използват следните методи: макроскопско
определяне или микроскопско определяне, органолепричен
анализ, като това са утвърдените методи за идентифициране на билки.
Поради голямото количество на запазената част от
товара не се налага химичен анализ на пепелното съдържание след пожара. Дори и
да бъде направен, той не би дал категорични доказателства към кои видове
принадлежат изгорелите билки. Причината е, че веществата, които се съдържат в
растителните части имат сложна химична структура и именно тя ги прави видовоспецефични. След изгарянето структурата се разрушава
и получените продукти до голяма степен имат еднакъв качествен и количествен
състав. Проведените макроскопски, микроскопски, органолептичен и гранулометричен
анализи на запазените растителни части дават много повече и по-достоверна
информация за видовата принадлежност на растенията, от които са събрани. Те
потвърждават наличието на процесните билки, но доказват
и наличието на растения, които не присъстват сред декларираните за превоз.
Методиката
използвана от проф. д-р М Д от Университета по медицина и фармация „Карол
Давила“ в гр. Букурещ при изследването и идентифицирането на мостри от
посочените лечебни растения е правилна. Тя на пълно съответства на
международните стандарти за подобен род изследвания.
В
констативно-съобразителната част от заключението (ІV, т.11) вещото лице след
проверка на документацията на ищеца, удостоверяваща произхода на билките, с
оглед установяване на причината за разпрашване на
билките се установяват разминавания в периодите на събиране на 3 от билките,
посочени в нея – корен от жълта тинтява, цвят от полска метличина и цвят от
полски мак и подходящите периоди за тяхното събиране.
Посочил е,
че цвят синчец е посочен като събиран в периода 9-24.07.2017 година, като
подходящото време за събиране е май-юни; за събраните количества цвят мак е
посочен период 17-22.08.2017 година, а подходящото време за събиране на билката
е май-юли, като масовият цъфтеж е през м.май. Реализираното количество
Биологичен цвят Липа е посочена като събирана през м.2-12.06.2017 година, като
подходящото време за събиране на билката е юни-юли. Събраните количества жълта
тинтява са посочени в периода 9-21.04.2017 година , а подходящото време за
събиране е август-ноември. При проверката в документацията за периода на
билката корени от жълта тинтява е установен неясен произход, тъй като същата е
застрашен вид и това изключва нейното събиране от естествени находища на
територията на страната.
В съдебно
заседание на 13.11.2019 година е разпитана като свидетел М Д, професор във
факултета по фармация и медицина „Карол Давила“ гр. Букурещ, в катедрата по
фармацевтична ботаника, специализирана в изучаването на медицински растения и
билки. Представител на Interservices S.A. е
поискал да се направи анализ на три проби, като две от пробите са били
предоставени на 27.11. 2017 г., а третата на 14.12.2017 г. Пробите са
запечатани и предадени от представителя на Interservices S.A. на свидетелката.
Показанията и преповтарят изготвения от нея доклад, като свидетелката
установява, че е извършила анализ на трите проби органолептично
т.е. по цвят, мирис, вкус, а за микроскопичния анализ използвала химичен
елемент, който се използва за изясняване на състава на праха, направила снимки
на всички идентифцирани елементи и снимки на всяка
отделна проба. Втория реактив, който използвала е воден разтвор от натриева
основа отново с цел изясняване на растителните продукти, а за доказване на
нишестето използвала разтвор на Лугол. Преценила, че присъствува цвят в размер на между 10 и 20%, като в третата
проба не е идентифициарла нищо от билките. Химически
анализ не е правен. При показване на доклада свидетелката потвърждава, че е
изготвен от нея.
Свидетелят М
Г Ч работи в Interservices S.A.
от 1993 г., като главен инспектор. Мястото е посетено и огледа е извършен от
негов колега инспектор, който е направил и снимки. Колегата на мястото на
инцидента е преценил, че стоката, за която се твърди, че е от този транспорт
представлява около 40-50% от това, което е било първоначално декларирано по
документи. Стоката е била засегната в различна степен от огъня и водата. Голяма
част от нея се е намирала още в чували. Част от стоката, която приличала и
изглеждала да бъде корени от растения се намирала на различни места,
разхвърляна на площ от около 200 кв.м. на инцидента, а също така и на мястото,
където трайлерът е закаран. Пробите са били
запечатани с печат на Interservices S.A. ,
като са взети в деня след инцидента, по стандартната процедура, на случаен
принцип от разхвърлената стока, като следва да се покрият ми нимум 10% от намиращите са на мястото опаковки. Пробите са
взети от чувалите и от намиращия се до гумата разпилян товар на мястото, където
ясно е личало, че е имало много силен огън. Отначало са дали да бъдат
изследвани първите две проби, тъй като първоначалните съмнения са били свързани
с тези растителни остатъци. Относно третата проба от разхвърляните билки, които
имали вид на корен, мислели, че може да е от корен на жълта тинтява. Третата проба е била взета в момента
на инспекцията, когато са взети и първите две проби.
Свидетелят Г.
З, водач, установява, че товаренето е извършено в с.И.о, община Върбица, а
останалото в гр.Търговище, като след окончателното натоварване на камиона
отишъл на паркинга до бензиностанция в Търговище, където митничарите пломбирали
камиона, след което се прибрал да изчака издаването на виза, тъй като за
Беларус практиката е първо да се натовари, да се снима ТИР-карнета с всички
разрешителни и да се издаде виза, което отнема около 5 работни дни. През Дунав
мост напуснал на 21.09.2017 година, като се движил по магистралата забелязал,
че колеги започнали да му пресвяткат с фарове и
решил, че е спукал гума, поради което спрял на една отбивка
и докато спре от дясната страна лумнал огън в задната част на ремаркето, който
се опитал да загаси с пожарогасител, но не могъл да загаси огъня, а пожарната
дошла късно и гасила с вода и пяна, успял да откачи влекача, но нямало кой знае
какво за гасене. Имало някакви чували, дошъл някакъв румънец, но не се
представил, направил снимки Представител на „Уника“ е
дошъл на другия ден и взел една проба.
Свидетелят Ж
Т Б по образование е техник-лесовъд, но от осем и повече години се занимава с
продажбата на билки. Свидетелят е консултант към „Гарсия консулт и ко“ ЕООД и в
това си качество е участвал в подготовката и експедирането на бил ките за Беларус през 2017 г., като практиката е заявява се фитосанитарен контрол и чрез митническия агент митническа
проверка, което е задължително. Част от билките са натоварени от склада,
намиращ се в с. И.о, а другата част от склад в гр. Търговище. Стоката е била
опакова в бели чували от плетен найлон и на тях са поставени етикети. Общото
количество е било около 17 т. Взети са проби за извършване на фитосанитерен контрол, който е задължителен. Без издаден фитосанитерен сертификат билките не могат да напуснат
страната и съответно да бъдат пуснати на територията на Беларус. След това камионът
се е преместил на паркинга при бензиностанция „Еко“, където митничарите са проверили товара, попълнили си документите
и са поставили пломба.Стоката винаги е опакована в чували независимо дали е
пресована или непресована, като винаги се опакова в стандартни чували, които са
сертифицирани, както и се етикетира. Доколкото помни цвета липа бил пресован.
Свидетелят И
К К работи, като началник склад на „Агро ойл“ и „Гарсия консулт и
ко“. Едно и също лице – Владимир е собственик и управител и на двете фирми.
Складът се намира в с. И.о. Свидетелят работи във фирмата от 2012 г. В склада
се съхраняват билки. В задълженията на свидетелят, като началник склад, влиза
подготовката на билките за товарете, опаковането им и самото натоварване.
Относно доставката за Беларус от склада в с. И.о били натоварени корен жълта
тинтява и част от цвят липа. Останалите билки били натоварени в гр. Търговище.
Билките са били опаковани в чували, като на всеки чувал е бил поставен хартиен
етикет. Товаренето е извършено на 15-ти септември. На камиона не били товарени
нишесте и боровинки. За това че стоката е била предназначена за Беларус,
свидетеля узнал случайно от управителя, който в разговор между тях е споменал,
че натоварения през м. септември камион е изгорял. Свидетелят си води записки в
тетрадка, в която записва количествата билки, които излизат от склада, като не
се занимава с изготвянето на товарителниците, а със стоката, която излиза от
склада.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. В тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на следните предпоставки,
визирани в хипотезата на правните норма, а именно наличието на валидно
облигационно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, което се
обхваща от застраховката, настъпилите вреди, техният размер, както и
причинно-следствената връзка между тях.
Застрахователното
правоотношение по повод на описаните в полицата билки се установява от
представената полица. От същата безспорно се установява и обстоятелството, че
един от рисковете, който е покрит с договора е настъпил пожар.
Безспорно е
между страните, а и се установява от официалните документи, съставени от
длъжностните лица в Република Румъния, че на 21.09.2017 година край гр.Питещи е възникнало застрахователно събитие –пожар.
Причинно-следствената връзка между пожара и погиването на товара е също
безспорно установена, с оглед съставените документи на мястото на събитието.
Размерът на вредите е също установен.
Въведеното
от третото лице помагач „Уника“ АД възражение, че липсва
редовно уведомяване за настъпилото застрахователно събитие, е неоснователно,
тъй като е налице уведомление и образувана щета на дата 21.09.2017 година,
датата на събитието. Горното се установява и от представения доклад на
аварийния комисар Pavalasku Risk Consutants Sr, а и не се оспорва от
ответника.
При така
установеното, в тежест на застрахователя е да установи наличието на основания, императивно уредени в чл. 408, ал. 1 КЗ, според който
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1) при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2) при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3) при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; и 4) в други случаи, предвидени със
закон.
Такива други случаи са установени
например при: 1) съзнателно или несъзнателно необявяване на съществени за риска
обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпрос, съществували
при сключването на застрахователния договор – чл. 363
и чл.
364 КЗ; 2) съзнателно или несъзнателно необявяване на съществени за риска
обстоятелства, за които при сключване на договора застрахователят е поставил
писмено въпрос и които са настъпили след сключването на застрахователния
договор – чл.
365 КЗ; 3) неизпълнение на задължението на застрахования да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки
– чл.
395, ал. 3 и 4 КЗ;
4) неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие в установените срокове с цел да попречи на
застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието,
или ако неизпълнението е направило невъзможно установяването им от
застрахователя – чл.
403, ал. 4 КЗ. Характерно за всички основания за отказ е, че тяхното
законосъобразно приложение е обусловено от наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото
установяване от застрахователя, размера на вредите, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото или техният размер да бъде намален. Това
изискване е изрично законово закрепено в хипотезите на чл.
363, ал. 4, чл.
395, ал. 4 и 5
и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, но се извежда по
тълкувателен път и за всички други хипотези. Доказването на причинната връзка е
в тежест на застрахователя, като същата не се презумира,
дори и в застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено
друго, вкл. и, че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже
плащане на обезщетението. Наличието на такава причинна връзка е необходимо
както при пълен, така и при частичен отказ за плащане, т. е. намаляване на
обезщетението – арг. и от чл.
363, ал. 4, изр. 2 и чл.
395, ал. 4, изр. 2 КЗ.
Спорния въпрос
около който се концентрира производството е идентичността на товара, описан в
превозните документи и обект на застраховката със съдържанието на товара в
превозното средство към момента на възникване на пожара, което определя като
възражение за изключен риск.
С определението по чл.140 ГПК от
26.11.2020 година е указано на ответника, че носи доказателствена тежест за
установяване, че при настъпване на пожара стоката в камиона е била различна от
натоварената и предмет на застрахователния договор, като увредената стока е без
реална стойност и представлява растителни отпадъци и нишесте; надлежното
възлагане на неучастващо в производството лице – румънски авариен комисар да
извърши проверка на произшествието по реда на ОУ приложими към процесния
договор за застраховка; надлежното изземване на проби от товара, съхраняването
им и възлагането им за изследване по разписаните между страните правила.
Тежестта за установяване на това
обстоятелство е на застрахователя, с оглед разпоредбата на чл.14.14 от ОУ, че „изключен
риск“ е загубата или повредата на товара, причинени от или в резултат на
измама, от което и да е лице т.е. твърдението на застрахователя е, че
стоката не е повредена от пожара, а е
подменена с друга и не е налична към настъпването на застрахователното събитие
поради измама на трети лица, като застрахователя следва да установи тези
действия по безспорен начин, тъй като черпи благоприятните последици от
установяване на този факт, както и предвид липсата на постановена присъда,
обвързваща съда по чл.300 ГПК.
От съществено значение е
обстоятелството, че се касае за превоз на стоки на територията на две държави,
поради което приложение следва да намери Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR), ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972г. /ДВ, бр.61 от 05.08.1977г./,
в сила за България от 18.01.1978г., тъй като съгласно чл.1 тази конвенция се
прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства
срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото
място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две
различни държави, от които поне една е договаряща страна.
Тази
конвенция като международноправен източник на правни норми е влязла в сила за
Република България съгласно предвидените в чл.43, §2 от същата условия, поради
което следва да намери приложение към възникналите правоотношения по договор за
автомобилен превоз на стоки с международен елемент.
Съгласно чл.9, т.1 от Конвенцията
товарителницата удостоверява до доказване на противното получаването на стоката
от превозвача т.е. налице е една законово оборима презумпция, че при наличието
на издадена товарителница, именно стоката, която е описана е предадена на
превозвача. Следва в допълнение да се отбележи и обстоятелството, че съгласно
чл.322, ал.2, т.4 ППЗМ е налице забрана митническите органи да приемат за
оформен ТИР-карнет, когато липсва необходимото описание във волетите,
като съгласно Конвенцията митническите органи поставят автоматични пломби и
личен митнически печат върху волет 2. Тези действия
на митническите органи също създават законово оборимата презумпция, че пломбираното
превозно средство съдържа стоката, описана в товарителницата. По делото няма
данни превозното средство да е преминало през границата на република Румъния с
пломби с нарушена цялост или такива, различни от поставените на Митница Русе,
поради което в тежест на ответника е да установи твърдяното действие по подмяна
на товара. Спазването на тази последователност се потвърждава и
от показанията на свидетелите Бакърджиев и З, чиито показания съдът кредитира
като убедителни и непротиворечиви. Данните за присъда на св.Б, както и за
пристрастност на св.З, с оглед качеството му на водач не опровергават дадените показания, тъй като
същите кореспондират с представените писмени доказателства.
Докладът, изготвен от сървейор или авариен комисар съставлява частен свидетелствуващ документ, на който страните по
застрахователния договор са се споразумели да придадат удостоверителна сила,
когато същият е посочен в застрахователната полица.
Тъй като докладът и вземането на
пробите не е извършено от лице, отговарящо на общите условия по застраховката,
а именно не е нито Лойдов агент, нито авариен
комисар, посочен от застрахователя, верността на отразените в частният свидетелствуващ документ факти не обвързва съда с
материална доказателствена сила, а при оспорване
верността му доказателствената му стойност се
преценява от съда по вътрешно негово убеждение с оглед на всички събрани
доказателства по делото.
От данните по делото се установява, че Interservices
S.A. е авариен комисар, посочен от застрахователя на
превозвача, факт, който не се оспорва от страните.
Товарът се предава на превозвача и се
намира в негово държане до предаването му на получателя, посочен в
товарителницата, като само предаването на лицето, посочено в товарителницата го
освобождава от задължението му да отговаря за товара. При настъпване на
застрахователно събитие превозвачът следва да положи всички действия по
опазване на товара, като в тези случай същият се намира на отговорно пазене при
превозвача до изпълняване на инструкциите на застрахователя. Фактът, че товара
се намира на отговорно пазене у превозвача и същият е длъжен да се грижи за
него обаче не превръща превозвача в лице, легитимирано да представлява
товародателя в отношенията му с трети лица по повод застрахователното събитие,
нито същият притежава права за разпореждане с вещта. Тъй като превозвачът не
разполага с представителни функции, всички действия, които са осъществени в
негово присъствие по вземане на пробите от товара не могат да му се
противопоставят. Още повече, че интересите на товародателя и превозвача са
противоположни.
За да е противопоставимо
на застрахованото лице пробите следва да са взети в негово присъствие, същите
следва да са запечатани, а също така следва да се осигурят и контролни образци
за проверка на данните, получени при лабораторното изследване. Вземането на
пробите също задължително следва да се направи по начин, осигуряващ
репрезентативност на цялата стока, поради което следва да бъде взет материал от
цялото количество, от различни места и се направи усреднена проба. Само при
спазване на тези правила може да се направи категоричен извод, че извършването
на анализа и направеният извод се отнася за цялото количество превозвана стока.
В тази връзка, съдът кредитира заключението на в.л. проф.д-р Б.Я. по отношение
на начина на вземане на проби –л.230.
Вземането на
проби, така както е отразено в доклада не е извършено по този начин. Същото,
съгласно описаното в доклада е извършено не на мястото на събитието, а на
другия ден, на паркинг, където се е придвижило превозното средство, като по
делото няма данни как е извършено това придвижване, колко време е отнело и
какви действия са били извършвани, охранявано ли е превозното средство, както и
дадени ли са били инструкции от застрахователя. Задължение на застрахователя е
да даде инструкции, на лицето, извършващо оглед как да се процедира с товара,
като липсват доказателства това да е било сторено. В тази връзка неоснователно
е възражението на застрахователя, че изготвеният анализ обвързва ищеца по
силата на чл.89 от ОУ, тъй като същият не е поискал извършването на втори оглед
или втора експертиза за своя сметка по следните съображения–разпоредбата на
чл.89 от ОУ не е приложима, тъй като условието за това е товарът да е бил
запазен, в същото състояние, при което е бил при първия оглед. Това условие не
е спазено, поради което и провеждането на втора експертиза е невъзможно.
За установяване на обстоятелството, че
товарът е различен от този, посочен в товарителницата застрахователя се ползва
от съставен доклад от анализ на лаборатория, находяща
се на територията на Република Румъния, въз основа на проби, които са взети от
авариен комисар без присъствието на застрахованото лице и който също е частен свидетелствуващ документ.
Представеният анализ съставлява заключение на вещо
лице, събрано не по установения от ГПК ред, поради което и недопустимо доказателствено средство, непротивопоставимо
на страната. Разпитът на лицето, изготвило анализа като свидетел не може да
бъде ползвано за установяване на факти, за които следва да бъде разпитвано като
вещо лице, поради което разпитът на проф.Д единствено установява действията,
извършени от нея, както и авторството на доклада и ползваните методи.
Съдът не кредитира, дадените в тази
връзка показания на св.Ч, тъй като същите не са дадени в резултат на
непосредствени впечатления. Свидетелят Чуту не е
лицето, изготвило сървейорския доклад, поради което
същият преразказва събития, които са му разказани от друго лице и са опосредени. Показанията му са вътрешно противоречиви и в
противоречие с представения доклад от Interservices S.A. Така в доклада е
посочено, че проверката е извършена на следващия ден след събитието, а
свидетеля установява, че е имало представител на мястото на събитието. Всички твърдяни от него действия по повод на вземане на пробите не
са отразени в доклада, като извършени и тъй като той не е лицето, което го е
изготвило показанията му в тази връзка не са в резултат на непосредствени
впечатления и не съставляват доказателство, че са извършени по този начин. Описаното
от него действие по повод на вземане на проби от чувалите, както и от посещение
на мястото на събитието не кореспондират с описаното в доклада /л.286/, че
пробите са събрани от „участъка над изгорялата платформа на полуремаркето
над колелата от дясната страна“ и „проба от разпръснати зеленчуци, видимо
корени и/или стъбла“. Същите са в противоречие и с показанията на св.З, който
твърди, че е взета само една проба. По делото от разпита на свидетеля остава
неизяснено и обстоятелството защо вземането на пробите, за които се твърди, че
са взети в присъствието на водача З не е било оформено чрез протокол, каквато е
обичайната практика, както и защо при запечатването им същият не е бил поканен
да се подпише. Св.Д установява, че двете проби са предоставени на 27.11 2017
година т.е. два месеца след датата на събитието, а третата проба е предадена
един месец след представянето на двете проби, което разколебава извода за
достоверността на извършения анализ.
По делото са
депозирани две заключения на вещи лица, едното от които това на проф.д-р Б.Я.,
установява, че използваната методика –„органолептична
оценка“, при данните за опожаряване на товара не е подходяща, като подходящата
методика е „атомно абсорбционна спектроскопия“, а другото, което установява, че
използваната методика при анализа е правилна.
Съдът
намира, че при така установеното противоречие относно методиката и
достоверността на направения анализ от съществено значение за установяване
възражението на застрахователя единствено е извършването на контролен анализ,
въз основа на контролни проби, които следва да са били събрани и следва да се съхраняват
с цел проверка, като тежестта за установяване на факта за наличието на
контролни проби е на застрахователя. Такова искане е направено от процесуалният
представител на „Уника“ АД, но е оттеглено и съдът го
е оставил без уважение в последното съдебно заседание.
В отговора
на въззивната жалба на „Уника“
АД искането не е подновено.
Искането е
по чл.192 ГПК и не може да бъде извършено служебно от съда, с оглед диспозитивното начало в процеса и ограниченото въззивно производство, ограничаващо съда да приеме за
установена фактическата обстановка, такава каквато е установена от първоинстанционният съд, при липса на оплаквания. Такова
искане е направено с молба от 18.01.2021 година, въз основа на разпределение на
доказателствената тежест на съда, направено в закрито
разпоредително заседание, поради което същото е своевременно.
В съдебно заседание на 19.01.2021 година
искането е оставено без уважение, като на страната е указано, че контролните
проби могат да бъдат проверени от вещото лице по назначената от съда
експертиза, което да извърши анализ. Страната не се е възползвала от дадената и
възможност да поиска проверка от назначеното от съда вещо лице.
Съдът
намира, че следва да бъде разгледано и направеното възражение на
застрахователя, че съгласно т.2.10 от въпросника-предложение за сключване на
застраховката –част от застрахователния договор условията на доставка са CIP /Carriage and insurance paid to/named place of destination/, което означава превоз и
застраховка платени до. Застраховката се прави в полза на купувача, а не на
продавача.
Възражението
приема като възражение за липса на активна материално-правна легитимация,
относно това на кого следва да се изплати застрахователното обезщетение.
С решение №136, постановено по т.дело №1015/2010г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., е даден отговор на правния въпрос: „Дължи ли застрахователят
по договор за имуществена застраховка плащане на застрахователно обезщетение при
настъпило застрахователно събитие на лице, което е сключило договора, но което
не е собственик на застрахованото имущество и не търпи вреди от настъпване на
застрахователното събитие, при условие, че не е трето ползващо се лице?”, като
е отговорено, че правото да получи обезщетение при
настъпване на събитието принадлежи само на собственика на имуществото, освен
ако застрахователната полица е сключена само в полза на трето лице или ако
собственикът изрично изрази желание обезщетението да бъде платено на трето лице
- мнимо представляващия го. Както се приема в теорията и съдебната практика в
застрахователното право е възможно застрахователният договор да се сключи за
застраховане на чуждо имущество, от лице, което действа от свое име, а не от
името на собственика на вещта. В този случай лицето, което сключва договора е
застраховащ, а собственикът на вещта е застрахован. С решение №161/9.12.2016г.
по т.дело № 2946/2015г. , в тълкувателната част е прието, че според легалната
дефиниция на понятието „застрахован” по параграф 1, т.4 от ДР на КЗ / отм/, лицето чиито имуществени блага са предмет на
застрахователния договор е винаги носителят на застрахователния интерес от
сключването на такава застраховка. Застраховащ може да бъде както собственика,
така и несобственика на застрахованото имущество. С решение №156/4.01.2017г.,
по т.дело № 1948/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., отговорът на поставения правен
въпрос е, че лицето договаряло без пълномощие със застрахователя по договор за
застраховка на чужда вещ е легитимирано да получи застрахователното обезщетение
в случай на настъпване на застрахователното събитие, когато третото лице -
собственик на вещта одобри договора и цедира
вземането си / застрахователното обезщетение/ в негова полза. Съображенията са,
че собственикът на имота, който има застрахователен интерес получава правното
положение на застраховано лице и няма пречка да цедира
застрахователното обезщетение на мнимия представител, чиито действия е одобрил,
тъй като по отношение на него не се разпростира ограничението на чл.99, ал.1 ЗЗД. При цедиране на вземането от застрахованото лице
на мнимия представител, сумата ще се дължи от застрахователя не на основание
договора за застраховка, а на основание на договора за цесия.
С оглед
гореизложеното въпросите, които следва да се разрешат по повод настоящия
договор за застраховка са кой е активно легитимиран да получи застрахователното
обезщетение, като отговорът е лицето, което има застрахователен интерес, защото
това лице получава правното положение на застраховано лице, съобразно правилата
в ДР на КЗ параграф 1, т.1, че застраховащ е лицето, което е страна по
застрахователния договор, а „застрахован“ е лицето, чиито имуществени и/или
неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен
договор, както и т.5 , че вреда е неблагоприятна промяна, чрез засягане,
накърняване или унищожаване на човешко благо - имущество, права, телесна
цялост, здраве и психическо състояние.
За да се
отговори на въпроса кой е активно материално правно легитимиран да получи застрахователното
обезщетение следва да се отговори на въпроса, към момента на сключване на
застраховката кой е собственик на вещта и кой има застрахователен интерес,
респективно към момента на настъпване на застрахователното събитие кой е
собственик на вещта и кой има застрахователен интерес, като се държи сметка и
за вида на застраховката, която е „карго“. Обект на
застраховката са товари и свързани с тях материални интереси по време на превоз
независимо от превозното средство срещу загуба и/или повреда, която е пряка
последица от настъпването на застрахователното събитие.
Тъй като
обект на застраховката е свързаният с товара по време на превоз материален
интерес, съдът намира, че предмет на застрахователната защита е загубата или
повредата на товара, който е предоставен на превозвач за превоз като загубата
или повредата на товара възниква в патримониума на
лицето, върху което е преминало риска по търговския договор при дистанционна
продажба т.е. легитимирано лице да получи застрахователното обезщетение е лицето,
което носи риска от погиването или повреждането на стоките по време на превоза,
а това зависи от уговорките на страните по търговския договор.
Договорът за продажба на стоки,
включително и за международната такава е неформален и консенсуален
договор като собствеността върху стоките, както и рискът от погиването им,
преминават върху купувача в момента на постигане на съгласие, при индивидуално
определени стоки и в момента на отделянето им от рода, при родово определени
вещи. Такова отделяне в процесния случай е настъпило
при предаването на товара на превозвача, с което върху купувача е преминала
както собствеността, така и риска от погиването им /така Постановление № 5 от
30.10.64 г. на Пленума на ВС /със задължителен характер за съдилищата,
съобразно ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.
д. № 1/2009 г./, в което е посочено, че при дистанционни продажби на родово
определени вещи и съобразно смисъла на чл.
24, ал.2 ЗЗД, с предаването на същите на спедитора или превозвача те следва
да се приемат за определени по съгласие на страните, следователно от този
момент се прехвърля и собствеността върху вещите от продавача на купувача.
Предаването следователно има няколко функции освен, че определя дължимите вещи,
то прехвърля риска върху купувача и съставлява изпълнение на задължението на
продавача да прехвърли собствеността. Такъв извод се налага и от съответната разпоредба
на чл. 186а от ЗЗД, приложима по препращане от
чл.
288 от ТЗ и съобразно разпоредбите на чл. 94 от Кодекса за международното
частно право (КМЧП), и аналогичните такива (чл. 4, вр.
с чл. 2) на Римската конвенция от 19 юни 1980 г. за определяне на приложимия по
отношение на договорните задължения закон(изменена от 18 май 1992 г.) така и от
съответните разпоредби (чл. 31 и чл. 67) от Конвенцията на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба
на стоки, Обн. ДВ. бр.36 от 5 Май 1992, г., по
която Република България е страна, съответно ратифицирана с Указ № 264 на
Държавния съвет от 13.03.1990 г. (Дв, бр. 23
от 1990 г.) в сила от 1 септември с. г., която е приложима поради
приоритета на международните договори, по които българската държава е страна
пред вътрешното й право при противоречие с оглед чл.
5, ал. 4 КРБ. При тази хипотеза нормите на конвенцията не са чуждо право, а
част от вътрешното право на РБ, което ще бъде приложимо.
Специален
източник на договорното право са и правилата INCOTERMS, като те имат факултативен
характер, но съгласно разпоредбата на чл.330, ал.3 ТЗ следва да намерят
приложение. По отношение приложимостта им има и задължително тълкуване на СЕС
по решение C-87/10 СЕС, съгласно което е прието: "че да определи дали
мястото на доставка е определено съгласно договора, сезираната национална
юрисдикция трябва да вземе предвид всички релевантни термини и клаузи на този
договор, които могат ясно да укажат това място, включително термините и
клаузите, които са общо признати и установени в международния търговски обичай,
като изготвените от Международната търговска каМ.
клаузи "Инкотермс". Ако е невъзможно
мястото на доставка да се определи на тази база, без да се прави позоваване на
приложимото за договора материално право, то това е мястото, където е извършено
физическото предаване на стоките, посредством, което купувачът е придобил или е
трябвало да придобие правото на ефективно разпореждане с тези стоки в крайното
местоназначение на сделката за продажба", посочено е, че преценката на конкретните
уговорки в договора следва да се направи, съгласно обичая, предвиден в
правилата INCOTERMS.
Всяка
дистанционна продажба предполага задължения, които произтичат от необходимостта
стоката да се транспортира на друго място. За продавача основните задължения са
да прехвърли собствеността и да предаде вещта, а за купувача да плати цената и
да вдигне вещта. Правилата са глобален договорен стандарт по отношение на
допълнителните задължения на страните по договора, като дават решение на важна
последица от изпълнението на задълженията – преминаването на риска.
При
отговора, който продавачът е дал на въпросника –предложение, същият е посочил,
че условията на доставка са CIP Минск, Беларус. Същото е
посочено и в представената фактура /л.22/.
Съобразно INCOTERMS 2010 година - приложимите правила за международните
продажби на Международната търговска каМ. в Париж под
термина "С", съществуват два термина, свързани със застраховка, а
именно CIF и CIP. Под тези термини продавачът е длъжен да направи застраховка в
полза на купувача. И двата, така посочени "С" термини, се отличават
от "D"- термините, съобразно които продавачът е отговорен за
пристигането на стоките при договорения пункт или местоназначение на границата
или в страната на внос, като продавачът е длъжен да поеме всички рискове и
разходи на стоките до това място. "D"-термините означават договори за
пристигане, докато"C"- термините, сред които и приложимият по делото CIP, означават договори за изпращане. "C"-
терминът възлага на продавача задължението да сключи договор за превоз при
обичайните условия за своя сметка. Затова именно, след
съответният"C" термин се указва пунктът, до
който продавачът трябва да плаща транспортните разходи. В съответствие с термините CIF и CIP продавачът е
длъжен и да застрахова стоката, и да поеме разходите по застраховката.
"C"- термините имат същата природа като"F"- термините по
отношение на това, че продавачът изпълнява договора в страната на изпращане или
експедиране. Така, договорите за покупко-продажба съгласно "C" -термините, подобно на договорите
под"F"-термините, попадат в категорията на договорите за изпращане. В
природата на договорите на изпращане е заложено това, че докато продавачът е
длъжен да плаща обичайните транспортни разходи за превоза на стоките по обичаен
маршрут и начин до договореното място, то рискът от загуба или повреда на
стоките, както и допълнителните разходи, произлизащи от събития, случващи се
след като стоките са предоставени за транспорт, се поемат от купувача.
Същността на "C"-термините се
крие в освобождаването на продавача от всякакви следващи рискове и разходи,
след като в изпълнението на задължението си по договора за покупко-продажба,
той е сключил договор за транспорт, предавайки стоката на превозвача и
осигурявайки застраховка. Клаузата (термин) CIP предвижда задължение
на продавача да сключи застраховка, покриваща рисковете по превоза (и то - за
минимално покритие) в полза на купувача, и да заплати застрахователната премия
по така сключения застрахователен договор, но при това същата клауза(термин)
освобождава продавача от риска от погиването на стоката, след предаването й на
превозвача, и възлага този риск върху купувача.
При тези условия на доставка не
продавачът – сключилото застрахователния договор лице, а получателят на стоката
купувачът, в чиято полза е сключена застраховката е легитимиран съобразно
договора за застраховка да получи застрахователното обезщетение, тъй като
застрахован по смисъла на § 1,
т. 4 от ДР на КЗ е купувача и съгласно чл.398, ал.4 КЗ.
Същевременно, съдът дължи отговор на въпроса дали представеният договор за
международна продажба на стоки /л.14 и сл./, в който е уговорено друго по
отношение прехвърлянето на собствеността в противоречие с уговорката CIP легитимира ищеца да получи застрахователното
обезщетение, при липса на уведомяване на застрахователя за това.
Съдът намира, че договорната свобода,
произтичаща от съответните разпоредби (чл. 31) от Конвенцията на Организацията
на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки
дава право на страните да се отклоняват от обичайното, като няма пречки да са
налице други уговорки между страните по договора за международна продажба на
стоки с предмет процесния товар по отношение на
собствеността, тъй като правилата INCOTERMS позволяват
това.
Намира обаче, че в процесния
случай, тъй като страните са договаряли и застраховката е сключена в полза на
купувача, съгласно обявеното във въпросника –предложение уговореното в договора
за търговска продажба не променя извода за това кой е застрахован по смисъла на
§
1, т. 4 от ДР на КЗ.
В отношенията между страните, съгласно
чл.398, ал.5 КЗ ищецът е този, който е обявил, че легитимиран да получи
застрахователното обезщетение е купувачът по договора, поради което след
настъпване на застрахователното събитие същият не може да отмени тази уговорка
и застрахователят следва да откаже изплащането на застрахователното обезщетение
на лице, различно от посоченото по застрахователния договор, респективно искът
следва да бъде отхвърлен.
Поради
съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции макар и по други
съображения решението на първоинстанционният съд
следва да бъде потвърдено.
Не е
направено искане за разноски, поради което такива не се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№52/24.07.2020г., постановено по т.д.№156/2018г. на ОС – Шумен.
Решението е
постановено при участието на „Уника” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1000, бул. „Тодор
Александров”, № 18, като трето лице – помагач на страната на ответника -„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“,
№ 68.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от
получаване на съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: