Р E Ш Е Н И Е
№68
гр. Враца, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи състав, в
публично заседание на 08 февруари Две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА
адм. дело № 765 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Б.В.И. ***, депозирана чрез * Д.Т., против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0248-000310/04.12.2022
г., издадена от Началник РУ Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, с която и е наложена ПАМ по чл. 171, т.2А, б. “б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС
лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ******
за срок от 6 месеца, считано от 04.12.2022г.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта,
изразяващи се в неспазване на установената форма, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с неговата цел при издаването ѝ. Твърди се, че в оспорения
акт не става ясно, как е определена концентрацията на алкохол в кръвта, дали
чрез техническо средство или с медицинско изследване, за което има данни, че е
издаден талон, но не се уточнява проведено ли е всъщност, налице ли са
резултатите от него и какви са те. Сочи се, че в нарушение на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, талона за медицинско
изследване е издаден два часа след като било установено управлението на МПС под
въздействие на алкохол. Излагат се доводи и за неяснота на мотивите в
оспорената заповед, относно конкретното основание по чл. 171, т.2а, б. „б“ и липса на конкретното
предложение от нормата за прилагане на мярката. Иска се отмяната на заповедта и
присъждане на направените по делото разноски.
В
жалбата е отправено и особено искане за спиране на предварителното изпълнение
на заповедта, по което съдът в закрито заседание се е произнесъл с Определение
№ 778 от 23.12.2022 г., с което искането е отхвърлено като неоснователно.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Ответникът, Началник РУ
– Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца, редовно призован не се представлява в
с.з. и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата
е получена от адресата на 09.12.2022 г., а жалбата против нея е изпратено по
пощата на 19.12.2022 г., с оглед на което същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 04.12.2022 г. на оспорващата
е съставен АУАН Серия GA, №
762862 затова, че на същата дата в **** на кръстовището на *** с *** е
управлявала собствения си лек автомобил Сеат Ибиза с рег. №***** след употреба и
под въздействието на алкохол, установено с техническо средство Дрегер 7510 с
фабричен № ARDN 0018, светлинната индикация на който в 18:02 ч. е отчела
положителен резултат от 0,60 промила алкохол в издишания въздух. Жалбоподателката
лично се запознала с показанието на техническото средство, като в 19:30 ч. и е
издаден талон за медицинско изследване № 095127. В АУАН, препис от който е
връчен на жалбоподателката и подписан без възражения от нея, описаното е прието
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП.
Въз основа на
съставения АУАН на същата дата – 04.12.2022 г. Началник РУ – Бяла Слатина към
ОДМВР – Враца, е издал обжалваната в настоящото производство Заповед за
прилагане на ПАМ № 22-0248-000310. В заповедта е прието, че виновно е нарушена
нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и на основание чл. 22 ЗАНН по
отношение на оспорващата е приложена ПАМ
по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС лек
автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ***** за
срок от 6 месеца, считано от 04.12.2022г.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на
същата разпоредба съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му материални и
териториални правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на
административна принуда по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от същия закон се прилагат от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях лица. Правомощието на Началник РУ при ОДМВР – Враца да
издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, произтича от т. 1.5 на приложената
към делото Заповед №369з-199/26.01.2022г. на Директора на ОД на МВР – Враца, а последната,
съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите
за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с
оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
доколкото носи характеристиките по чл. 21, ал.1 от АПК, следва да съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, което противно на изложеното в жалбата, в
случая е сторено.
В акта се съдържа
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на мярката, цитирани
са приложимите законови разпоредби. Нарушението, за което е приложена ПАМ касае
деятелност на водач на МПС, изразяваща се в управление на МПС след употреба на алкохол.
Към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП е достатъчно установяване на
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 1 от същия закон, въвеждащ забрана за
управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Изложените
мотиви в оспорения акт са достатъчни, за да може жалбоподателката да разбере
съображенията на административния орган за издаване на приложената ѝ ПАМ.
Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е
съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на
административната принуда. Освен това за прилагане на мярката законът не
изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е
приложена. Съдът не констатира и други нарушения на процедурата, които да са повлияли или биха могли да повлияят
върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага
извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК и
възраженията в тази насока са неоснователни.
Оспорената заповед се
явява и материално законосъобразна. Със същата по отношение на водач на МПС е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП. Една от хипотезите в този текст, в
редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед, предвижда прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
– за срок от 6 месеца до една година (хипотезата в настоящия случай). В случая
няма спор, че автомобила, чиято регистрация е прекратена с оспорената ЗППАМ е
собственост на жалбоподателката. Що се касае до концентрацията на алкохол е
достатъчно да е установена по един от изброените в разпоредбата алтернативни
способи - с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. В
случая в заповедта и в АУАН, въз основа на който е издадена е посочено, че водачът
е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен
№ ARDN 0018, светлинната индикация на който в 18:02 ч. е отчела
положителен резултат от 0,60 промила алкохол в издишания въздух. При цитираната
по-горе законова регламентация, относима към настоящия случай, необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е автомобилът да е
собствен на водача и наличие на алкохол в кръвта на водача над 0,5 промила, т.е
всяка концентрация на етилов алкохол над допустимите от закона 0.5% за
управление на МПС, задължава органа при условията на обвързана компетентност да
приложи императивната норма на чл.171,
т.2а б. „б“ от ЗДвП, без да има право на
преценка дали да стори това или не, а е длъжен да
издаде административен акт с указаното от закона съдържание. От друга страна процесната мярка има двояко значение - същата е
от превантивен характер, като се налага за да се осигури безопасността на
движението по пътищата и и едновременно с това има преустановяващ ефект -
преустановяване на административните нарушения. Именно с оглед непосредствената
цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на нарушението, по силата на закона мярката подлежи
на предварително изпълнение и органът е вписал в заповедта фактическите
обстоятелства по съставения АУАН, въз основа на който е издадена, а не е
изчакал за резултатите от медицинското изследване /ако бъде направено/, отнемащо
няколко дни, което би направило безпредметно прилагането ѝ. Освен това дали
водачът ще даде кръвна проба за медицинско изследване или не, е обстоятелство,
което зависи само и единствено от неговата воля и не отнема, нито отлага
възможността, органът да приложи мярката въз основа на показанията от
техническото средство. В тази връзка наведените от жалбоподателката доводи, че талона за медицинско
изследване е издаден два часа след като било установено управлението на МПС под
въздействие на алкохол, домогвайки се да докаже нарушение на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. са неоснователни, тъй като не кореспондират с действителната
фактическа обстановка и релевантната правна уредба. От посоченото в заповедта,
а също и в АУАН, се установява, че около 17:30 ч. на 04.12.2022 г. автомобилът,
управляван от жалбоподателката е спрян за проверка, но положителната алкохолна
проба е установена в 18:02 ч., когато техническото средство е отчело 0,60
промила. Необходимо е технологично време за съставяне на АУАН, вписване в него
на установените при проверката обстоятелства, както и за издаване на талон за
медицинско изследване със съответния стикер, номера на който се вписва и в
АУАН. Житейската логика не предполага, а и нормотворческата идея, залегнала в
разпоредбата на чл.6, ал.6, т.2 от цитираната наредба не изисква, в срока необходим
за явяване в съответния ЦСМП, в случая до 45 мин., да влиза и времето
необходимо за съставяне на нужните документи, защото така биха се ограничили
възможностите на лицето да стигне навреме за изследването. Затова и в талона за
изследване /л. 34/, който е Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 е записано, че
медицинското изследване следва да се извърши в ФЦСМП *** до 45 от връчването му,
което е сторено в 18.30 часа.
В обобщение на
изложеното, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните
състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. В случая нарушението на водача е
констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила в административното
производство до доказване на противното. В съдебната фаза на производството
всяка от страните следва да установи фактите, обуславящи твърденията й.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите
обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК. Констатациите в
АУАН, че оспорващата е управлявала описаното МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 промила, не са оборени от събраните в хода на съдебното
производство доказателства.
По отношение на срока
на наложената принудителна административна мярка, административният орган правилно
го е определил в неговия минимален размер предвиден в закона.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети
възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата и то от момента на установяване на противоправното му
поведение до изтичане на срока, с който е обвързано действието на приложената ПАМ.
Процесната
принудителна административна мярка не цели да санкционира нарушителя, а чрез
налагането на неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), причинени от
водачи, които са под влияние на алкохол и представляват сериозен риск както за
себе си, така и за останалите участници в движението по пътищата. Това въздействие
върху субекта е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на
определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2а б.
"б" от ЗДвП е временно (в случая за шест месеца) отнемане на
„средството“ за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под
властта на неговия собственик, временно прекратената му регистрация препятства
възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено
ново и/или повторно нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият
ефект на мярката.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по делото
разноски, се явява неоснователна и такива не ѝ се дължат.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Б.В.И.,***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0248-000310/04.12.2022г.,
на Началник РУ Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, с която и е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № *****
за срок от 6 месеца, считано от 04.12.2022г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
.
АДМ. СЪДИЯ: