Решение по дело №130/2018 на Административен съд - Ловеч

 

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    №……

 

             гр. Ловеч, 09.08.2018 г.

 

        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на девети  юли две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

          при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  №  130/2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 254, ал.3 от Закона за горите (ЗГ).

          Образувано е по жалба, подадена от „****” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. ****, община ****, област ***, ул.”****” № **  представлявано от М.И.Л. чрез пълномощник против Заповед № I-3-278/20.03.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) Ловеч,

          В жалбата се твърди, че оспорената заповед е необоснована, неправилна, постановена в противоречие с материалния закон и административнопроизводствените правила, в несъответствие с целите на закона и неспазване на установената форма, поради което се иска нейната отмяна. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

          В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа жалбата. Представил е допълнително писмени бележки по същество на правния спор.

          Ответникът по делото – Директорът на РДГ Ловеч чрез пълномощник в съдебно заседание оспорва жалбата. Представил е  писмен отговор във връзка с подадената жалба, в който е изразил становище, че обжалваната заповед е правилна, обоснована и законосъобразна по подробно изложени съображения.

          Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на 19.03.2018 г. служители на РДГ Ловеч са извършили проверка на на търговски склад – обект по чл. 206 от ЗГ, намиращ се в с. ****., м. „****“, ЕКАТЕ ****В хода на проверката е констатирано, че в имота не е постъпвала дървесина, няма следи от МПС-ва в него. Имота е ограден с телена мрежа. В него са засадени овощни дървета. От направена справка по ведомост на дървесина в обекта се установило, че същата е 42.222 куб.м., получена от направена поправка на подадено заявление в РДГ Ловеч. Проверяващите са  установили, че дървесината се намира извън обекта на калдъремена улица от двете страни на пътя. В имота няма поставено видеонаблюдение с камера. Проверката е извършена в присъствие на упълномощено лице на търговското дружество. Съставен е Констативен протоковл  (КП)  серия БООА, № 135760 от 19.03.2018 г.

          На база на извършената проверка и съставения КП, на търговското дружество са съставени от служител на РДГ Ловеч два акта за установяване на административно нарушение  (АУАН).

          Първият е с № 554/26.03.2018 г. и е за това, че търговското дружество не води електронен дневник на наличната дървесина в обекта. По електронен дневник дървенисината е 42.222 куб.м., а  в границата на обекта няма налична дървесина, с което е нарушен чл. 206, ал.1, т.1 от ЗГ.

          Вторият АУАН е с № 555/26.03.2018 г. и в него е отразено, че при извършената проверка на обекта е констатирано, че не е оборудван със система за постоянно видеонаблюдение, отговарящо на изискванията на чл. 14 а, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 за контрола и опазване на горските територии да осигурява непрекъснат видеозапис на всички входове и изходи на обекта.

          Въз основа на съставените КП и два АУАН, Директорът на РДГ Ловеч с обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № I-3-278/20.03.2018 г. е наложил принудителна административна мярка (ПАМ) – Спиране дейността в обект „Склад за дървен материал” в с. ****, общ ****, обл. *** в имот с кадастрален идентификатор № ***, собственост на М.И.Л. и вписан в регистъра на РДГ Ловеч като обект по чл. 206 от Закона за горите под № 12.380/29.09.2017 г., стопанисван от „****” ЕООД със седалище и адрес на управление с. ****, община ****, област ***, ул.”****” № ***, ЕИК *** с управител и едноличен собственик на капитала М.И.Л..

          За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства.

          Свидетелите Л.Й.Л. и А.О.О., които са извършили проверката заявяват в съдебно заседание, че в имота не е поставено видеонаблюдение на всички входове и изходи. Освен това в електронния дневник за обекта са се водели като заприходени 42 кубика дървесина, а в самия обект е нямало такава.

          Според свидетеля О. е имало камера за видеонаблюдение, която е била през един имот, а не в този, в който е обекта . В момента на проверката камерата не е работила. Освен това свидетелят заявява, че ползвателите на обекта имат електронен дневник, в който попълват постъпилата дървесина и могат да издават билети за експедиране на дървесината.

          Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, защото те са извършили проверката и имат непосредствени впечатления от фактическата обстановка.

          Свидетелката С.С.И. е майка на М.И.Л., която е управител и едноличен собственик на капитала  на „****” ЕООД.

Тя е упълномощена на представлява търговското дружество и е присъствала на извършената проверка от служителите на РДГ Ловеч на 19.03.2018 г. Тя заявява, че има видеонаблюдение на проверявания обект, но камерата не сочи в обекта, а сочи там, където са се намирали дърветата – отвън на пътя. Пояснява, че има една камера, която е поставена на единия ъгъл на сградата и в момента на проверката тя е работила, но не е сочела към обекта, а към дървесината, която се е намирала извън обекта – на пътя. Твърди, че по време на проверката служителите на РДГ са поискали от нея дневника, за да могат да извадят справка за наличната дървесина. Посочва, че ако няма електронен дневник, не може да издаде билети.

          Съдът преценява показанията на свидетелката И., отчитайки всички други доказателства по делото, като има предвид обстоятелството, че тя е майка на управителката на търговското дружество и пълномощник на същото.

          По делото е представено Удостоверение  от 29.09.2017 г., издадено от Директора на РДГ Ловеч, с което се удостоверява, че „****” ЕООД има регистриран обект по чл. 206 от ЗГ – склад за дървен материал, вписан в регистъра на РДГ Ловеч под № 12.380 на 29.09.2017 г. Същият притежава ПМ с абревиатура и номер Б 0423. Обектът е разположен в с. ****, м.“****“, имот ****.

          Приложено е и Удостоверение от 18.09.2017 г. от Управителят на „****“ ЕООД гр. ****, с което се удостоверява, че на процесния обект – склад за дървен материал в с. **** е монтирана система за видеонаблюдение, включваща наблюдение и запис на 1 бр. камера, отговаряща на чл. 14 а, ал.1 от НКОГТ. Системата е закупена и монтирана от „****“ ЕООД гр. ****.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

          Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. В ЗГ е предвидено, че ПАМ по чл. 253, ал.3, т.5 от ЗГ, каквато е наложена с обжалваната заповед се издават от Директорите на РДГ. Нарушенията, констатирани със съставените КП и два АУАН са извършени в с. ****, община ****, област ***. Обжалваният административен акт е издаден от Директора на РДГ Ловеч, който е материално и териториално компетентият административен орган.

          Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК. Тя е мотивирана. Посочени са фактически и правни основания за издаването й.

          Съдът не констатира  допуснати от административният орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

          Относно съответствието на обжалваната заповед с материалния закон съдът намира следното:

          Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

          В настоящия случай това е ЗГ. В чл. 253, ал.3, т.5 от него е регламентирано, че се спира дейността на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му.

          Целта на тази ПАМ, която е преустановяваща по своя характер е да се възпрепятства занапред вече започналото и продължаващо нарушение на императивните норми на закона и подзаконовите нормативни актове. При проверка на законосъобразността на акта, с който се налага ПАМ, съдът обсъжда налице ли са материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

           В мотивите на обжалваната заповед, административният орган е посочил, че фирмата е нарушила чл. 206, ал.1, т.1 от ЗГ, тъй като ползвател на обект по чл. 206 от ЗГ не води електронен дневник на постъпилата, преработена и експедирана дървесина. Наличната дървесина по електронен дневник е  42.222 плътни куб.метра, а в границите на обекта няма налична дървесина.

          Съгласно чл. 206, ал.1, т.1 от ЗГ, собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина, а ал.2 постановява, че условията и редът за изпълнение на задълженията по ал.1 се определят с наредбата по чл. 148, ал.11. Това е Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи. В чл. 13 от Наредбата е предвидено, че собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, се снабдяват за своя сметка с дневник по чл. 206 от ЗГ. Дневникът е по образец, опрделен със заповед на изпълнителния директор на ИАГ. Собствениците и ползвателите на обекти представят всеки нов дневник прошнурован и прономерован за заверка от съответната РДГ. Със заповед на изпълнителния директор на ИАГ може да се определи електронен формат на дневника, както и редът и условията за воденето му и предоставяне на съответната справка.

          В обжалваната заповед има противоречие в мотивите. От една страна е прието, че търговското дружество не води електронен дневник за постъпилатата, преработена и експедирана дървесила за  процесния обект по чл. 206 от ЗГ. От друга страна е посочено, че наличната дървесина по електронен дневник е 42.222 пл.куб.м. Административният орган се е позовал на съставения АУАН серия БООА № 000648/19.03.2018 г. от служител на РДГ Ловеч, в който е отбелязано същото, а именно, че търговското дружество не води електронен дневник, а наличната дървесина по електроненен дневник е 42.222 пл.куб.м. В съставения Констативен протокол  за извършената проверка в обекта от служители на РДГ Ловеч на 19.03.2018 г. не е отразено, че търговското дружество не води електронен дневник. Не става ясно как административният орган е стигнал до извод, че търговското дружество не води елекронен дневник, след като при извършената проверка на 19.03.2018 г. такова обстоятелство не е констатирано и съответно не е отразено в Констативния протокол. Разпитаният в съдебно заседание свидетел Л.Й.Л., който е извършил проверката заявява, че в обекта по електронен дневник са заприходени 42 кубика  строителна дървесина. В своите показания той посочва, че никой не оспорва, че има електронен дневник. Свидетелят А.О.О., който също е участвал в извършване на проверката в своите показания казва, че ползвателите на обекти имат електронен дневник, в който попълват постъпилата дървесина, превозните билети, с които е постъпила дървесината и могат да издават билети за експедиране на дървесината. Свидетелката С.И., заявява в съдебно заседание, че служителите на РДГ при извършване на проверката са й поискали дневника, за да могат да извадят справка за наличната дървесина и пояснява, че ако няма дневник, не може да им даде тази справка.

           С оглед изложеното, съдът намира, че не е доказано от административния орган извършването от търговското дружество на нарушение на чл. 206, ал.1, т.1 от ЗГ.

          Другото основание за налагане на ПАМ, посочено в мотивите на обжалваната заповед е, че с АУАН Серия БООА № 000649/19.03.2018 г. е констатирано, че процесния обект в с.**** не е оборудван със система за постоянно видеонаблюдение, отговарящо на изискванията на чл. 14а, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. С това си деяние фирмата е нарушила изискванията на чл. 206, ал.1, т.3 от ЗГ във връзка с чл. 14а, ал.1, т.3 от Наредба № 1, като същата не осигурява непрекъснат видеозапис на всички входове и изходи на обекта.

          Съгласно чл. 206, ал.1, т.3 от ЗГ, собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина са длъжни да изградят и да поддържат система за постояно видеонаблюдение на обекта, както и да предоставят достъп до информацията.

          Според чл. 14а, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, обектите по чл. 206 от ЗГ се оборудват със система за постоянно видеонаблюдение, която да отговаря на изискването разположението на камерите да е такова, че да осигурява видеозапис на всички входове и изходи на обекта.

          По делото се установява от приложеното  Удостоверение от 18.09.2017 г., че на процесния обект в с. **** е монтирана система за видеонаблюдение, включваща наблюдение и запис на 1 бр. камера, отговаряща на чл. 14, ал.1 от Наредба № 1. В съставения Констативен протокол е отразено, че няма поставено видеонаблюдение с камера. Свидетелят Л. твърди в своите показания, че при проверката не е констатирал да има камера, която да заснеме входовете и изходите на обекта. В съдебно заседание свидетелят О. заявява, че при извършване на проверката е имало камера, но тя е била в съседен имот, а не в имота, в който се намира обекта. Свидетелката И. посочва в съдебно заседание, че има видеонаблюдение, но камерата не е сочила в обекта, а към пътя, където се е намирала дървесината.

          Настоящият съдебен състав намира, че в чл. 14, ал.1, т.3 от Наредба № 1 е установено изискване изградената система за постоянно видеонаблюдение в обект по чл. 206 от ЗГ да осигурява  чрез подходящо разположение на камера или камери видеозапис на всички входове и изходи на обекта. Целта на това изискване е да се поставят работещи камери на местата, през които се осъществява достъп до обекта и по този начин да се осигури възможност  да се проследи  постъпването на дървесина в обекта, както  и експедирането на същата от него.

           В случая не е спазено изискването на чл. 14а, ал.1, т.3 от Наредба № 1, което е основание за прилагане на ПАМ от административния орган.

          Обжалваната заповед е постановена в съответствие с целта на закона – предотвратяване или преустановяване на административните нарушения.

 Съдът намира, че твърденията в жалбата и доводите, изложени в публично заседание от жалбоподателят чрез пълномощник за незаконосъобразност на оспорения административен акт са неоснователни, защото не се подкрепят от доказателствата по делото.

Имайки предвид горното, съдът приема, че  оспорването е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

          По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

                  

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на  „****” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. ****, община ****, област Ловеч, ул.”****” № ***,  представлявано от М.И.Л.  на Заповед № I-3-278/20.03.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите  Ловеч.

Решението  може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

 Препис от него да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: