Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. Пазарджик, 23.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х
състав в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова АНД № 1722/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.И.Н., с ЕГН- **********,
с адрес ***, против Наказателно постановление № 204 от 23.08.2019 г. издадено
от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните- Пазарджик, с което
на основание чл.417 ал.1 пр.1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД)
е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.132 ал.1 т.18
от ЗВД.
В бланкетната жалбата се сочи, че НП е
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон, като се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят се явява лично в първото съдебно
заседание и с процесуален представител, чрез който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага аргументирано писмено становище за основателност на
жалбата и в подкрепа на искането за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и ангажира
доказателства. Не се явява в последното с.з., като по делото е депозирано
писмено становище, в което се излагат доводи за обоснованост и
законосъобразност на НП, като иска то да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена
като неоснователна.
Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за извършено нарушение на чл.132 ал.1
т.19 от ЗВМД при следната възприета от наказващия орган и описаната в обстоятелствената
част на НП фактология:
На 19.08.2019 г., в 14,05 часа, от служители на ОДБХ- Пазарджик, между
които актосъставителя А.Б.- началник отдел „Здравеопазване на животните“ и в
присъствието на св. Н.П.-***, била извършена проверка на нерегистриран
животновъден обект (ЖО) за отглеждане на прасета, намиращ се в с. К.,
обл. Пазарджишка, в бивш стопански двор, ползван от жалбоподателя Н.. По време
на проверката присъствал и жалбоподателя. Последният отказал да изпълни
задължението си да осигури достъп на контролен орган на БАБХ в лицето на св. Б.
за извършване на физическа проверка до посочения ЖО, както и на полицейския
орган- св. П..
По този начин жалбоподателят нарушил императивната разпоредба на чл.132
ал.1 т.18 от ЗВД (в редакцията към 23.08.2019 г.), съгласно която
собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със
селскостопански животни, осигуряват постоянен достъп до животновъдния обект на
контролните органи от БАБХ и други компетентни органи.
Нарушението било извършено за първи път. Същото било осъществено в
условията на усложнена епизоотична обстановка, свързана със заболяването
„африканска чума по свинете“.
При така установеното св. А.Б. съставил срещу жалбоподателя АУАН №
0002065/19.08.2019 г., в негово присъствие след което му бил предявен и връчен
срещу подпис.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН. Въз основа на последния на 23.08.2019 г. било издадено
обжалването НП, което било връчено лично на санкционираното лице по пощата на
29.08.2019 г., видно от известие за доставяне на л.6 от делото. Жалбата против
НП била подадена от санкционирания до съда чрез АНО като била входирана в
деловодството на ОДБХ- Пазарджик на 05.09.2019 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред
компетентния съд.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и показанията на актосъставителя- св. А.Б. и свидетелите Н.П., И.Л.
и М.А..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства
и показанията на горепосочените свидетели, които по съществото си са достоверни
и непротиворечиви, като взаимно се допълват и категорично очертават
гореописаната фактическа обстановка. Независимо, че св. Б. е в служебни
отношения с наказващия орган, съдът не намери обстоятелства, от които да се
констатира заинтересованост от изхода на административното производство. Казано
с други думи този свидетел няма какъвто и да е личен мотив да вменява във вина
на въззивника действия, които той да не е извършил. Освен това показанията му
кореспондират и с тези на свидетелите П., Л. и А..
Съдът не даде вяра на показанията на св. П.Н., не само
поради обстоятелството, че същият е пряко заинтересован от изхода на делото,
доколкото жалбоподателят е негов брат, но и поради това че неговите показания
се намират в драстично противоречие с показанията на свидетелите Б., П., Л. и А..
Предвид изложеното, като съобрази твърденията,
изложени в жалбата и становищата на страните, но и като е задължен да извърши
цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на
атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
При изпълнение на правомощието си за проверка
законността на обжалваното НП, като инстанция по същество, съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Проведеното против
жалбоподателя административнонаказателно производство е започнало със съставяне
на АУАН. Последният е предявен и връчен надлежно.
В това производство при съставяне на акта и издаване
на процесното наказателно постановление обаче не са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 т.т.3 и 4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Съдът намира, че не е посочено място на извършване на
нарушението, липсва и пълно описание на същото и обстоятелствата, при които е
осъществено, както и доказателствата, които го потвърждават.
Вярно е, че е посочено, че на процесната дата е извършена проверка в
нерегистриран животновъден обект, който се намирал в с. К., обл. Пазарджишка в
бивш стопански двор и че се ползвал от жалбоподателя. Не е посочено обаче
конкретното местонахождение на обекта, където е констатирано и извършено
нарушението. Така напр. дали е в самото населено място и ако е на коя улица и
номер или ако е извън населеното място, в коя местност или поземлен имот.
Най-малкото не е посочено кой е този бивш стопански двор и къде точно се
намира. Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и
НП и елемент от фактическия състав на нарушението. Непосочването му съставлява
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на привлечения
към административнонаказателна отговорност. Това нарушение води до порочност на
издаденото НП и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
На следващо място, както се посочи по-горе, липсва пълно и ясно описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП. Изпълнителното деяние на нарушението се
изразява в „неосигуряването на постоянен достъп до ЖО“ от страна на неговия
собственик, респ. ползвател, какъвто в случая е жалбоподателя на въпросния
обект. В АУАН е посочено, че жалбоподателят не е осигурил достъп до ЖО като е
възпрепятствал достъпа до същия, както и че не допускал служители на ОДБХ-
Пазарджик. Не е посочено обаче с какви действия, респ. дали с бездействие,
жалбоподателят не е осигурил този достъп, както и как е възпрепятствал същия.
Напр. категорично отказал да отключи входната врата на помещение и др. под.
Посочването на тези обстоятелства е от съществено значение, тъй като същите са
елементи от фактическия състав на нарушението и липсата им лишава привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице да разбере какво нарушение му
се вменява, както и да организира адекватно своята защита.
По-нататък прави впечатление, че в словесното описание на нарушението в НП,
в частта относно изпълнителното деяние, е посочено единствено, че
жалбоподателят е отказал да изпълни задължението си да осигури достъп до ЖО,
като липсват обстоятелствата „възпрепятстване“ и „недопускане“, посочени в
описанието на нарушението в АУАН. Т.е. АНО е „свил“ изпълнителното деяние на
нарушението, но отново липсват конкретно посочени действия на жалбоподателя,
респ. бездействия, чрез които той не е осигурил достъп до ЖО.
Не убягна от вниманието на съда и още едно разминаване при описанието на
нарушението в АУАН и в НП. В първия акт не е посочено кои са контролните
органи, на които жалбоподателя не е осигурил достъп до ЖО. В НП обаче
наказващия орган е разширил описанието в тази част, като е допълнил, че не е
осигурен достъпа на контролен орган при ОДБХ- Пазарджик -д-р А.Б. началник
отдел „Здравеопазване на животните“ и контролен орган на МВР- полицейския
служител при РУ- Пазарджик- Н.П.. Казано с други думи в НП за първи път става
ясно кои контролни органи не са били допуснати до ЖО, макар да не става ясно по
какъв начин не са били допуснати. Това допълване на описанието на нарушението
се прави едва в обстоятелствената част на НП, с което жалбоподателят вече е санкциониран,
но срещу допълнителните обстоятелства по извършеното от него нарушение той не
се е бранил, понеже те не са му били известни, доколкото не са били посочени в
АУАН, което е недопустимо. В АНП АУАН е актът, с който се повдига
административното обвинение, а НП е санкционния акт, с който лицето се наказва.
Ето защо е недопустимо едва с НП, наказаното лице да научи в какво точно е било
обвинено, респ. какво точно административно нарушение е извършило.
Отделно от това в НП, отново при описването на обстоятелствата,
при които нарушението е било извършено, е посочено, че същото било извършено в
условията на усложнена епизоотична обстановка, свързана със заболяването
„африканска чума по свинете. Не става ясно обаче каква е връзката между
вмененото нарушение с цифрова правна квалификация по чл.132 ал.1 т.18 от ЗВД с
така посочената обстановка, каква точно е обстановката, въведени ли са някакви
правила със същата, кой е определил същите, има ли срок на изпълнение и какъв и
т.н.
При това положение е налице несъответствие между описанието на нарушението,
направено в АУАН и това в НП, което е недопустимо и съставлява съществено
процесуално нарушение, което също е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Всичко казано до тук прави издаденото НП незаконосъобразно и е достатъчно
основание за неговата отмяна, като съдът намира за ненужно да обсъжда
останалите въпроси по съществото на спора, а именно има ли извършено
административно нарушение, по кой закон, кой го е извършил и виновно ли е
извършено, респ. подлежи ли на наказване и с какво административно наказание по
вид и размер.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 204 от 23.08.2019 г. издадено от Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните- Пазарджик, с което на П.И.Н., с ЕГН- **********, с
адрес ***, на основание чл.417 ал.1 пр.1 от Закон за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВД) е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на
чл.132 ал.1 т.18 от ЗВД, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: