Р Е Ш
Е Н И Е
София, 19.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав,
в открито заседание на девети
ноември през две хиляди и
двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 10698/2018 г., за да се произнесе взе
пред вид:
Предявен е иск от Р.Р.Б., ЕГН **********, чрез адвокат З.В.,
съд. адрес: ***, против П.НА Р.Б., София, бул. ”*****, с правно основание чл.
2, ал. 1, т.т. 1 и 3 ЗОДОВ, за следните суми: 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконни действия на ответника, от които 30 000
лв. – обезщетение за незаконно повдигнатото срещу него обвинение, 10 000
лв. – обезщетение за незаконното му задържане за периода 30.09.2009 г. – 13.10.2009
г. и имуществени вреди, съответно: 1 880 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за защита
по наказателното производство пред СРС и 2 000 лв. - разходи за пътуване от гр. Варна до гр. София, след
влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него – 11.03.2016 г., ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумите и сторените
разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 18.09.2009 г. с Постановление на дежурен прокурор при СГП е
образувано ДП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 304б, ал.1 НК.
С Постановление на СГП от 28.09.2009 г. разследването по досъдебното
производство е възложено на ГД “Досъдебно производство“ - МВР под № 204/09 г. С
Постановление на СГП е прието, че не са налице доказателства за престъпление по
чл. 304б от НK, а такива за престъпление по чл. 211, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и вр. чл. 18, ал. 1 от НК и делото е изпратено по
компетентност на СРП за продължаване на разследването.
С Постановление на СГП от 30.09.2009 г, е възложено на ОП
- Варна съвместно с ОДП - Варна извършване по делегация на неотложни действия
по разследването - претърсване на настоящия адрес на заподозряно лице,
задържането му за 24 часа и конвоирането му до СГП за повдигане на обвинение. На
същия ден в гр. Варна, в изпълнение на Постановлението на СГП е извършено
претърсване и изземване в жилището на ищеца и той е задържан за 24 часа.
На 01.10.2009 г. с Постановление на разследващ полицай
ищецът Б. е привлечен в качеството на обвиняемо лице по чл.210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК, а с Постановление на
наблюдаващия Прокурор от 01.10.2009 г. той е бил задържан за 72 часа на
основание чл. 64, ал.2 вр. чл. 63 НПК. На 04.10.2009 г. му е определена мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, която е била отменена на 09.10.2009 г.
и му е била наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер 5000 лв.
Б. заявява, че е бил незаконно задържан във връзка с
воденото наказателно производство за периода от 30.09.2009 г. до 13.10.2009 г.
По – нататък в исковата молба се твърди, че на 16.04.2010
г. на ищеца е било предявено ново обвинение - по чл. 211, ал.1 вр.чл. 209, ал.1
вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
На 04.10.2010 г. е образувано н.о.х.д. № П-224/2010г., по описа на СРС, НО, 97
състав, по което с Разпореждане от 07.04.2011 г. на съдията - докладчик делото
е насрочено за разглеждане в с.з. при закрити врати за 23.06.2011 г. На
посочената дата ход на делото не е даден, а с.з. на 08.12.2011 г. съдът с определение
прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП.
На 06.03.2012 г. му били предявени нови обвинения и на
08.03.2012 г. делото било изпратено на наблюдаващия прокурор, който изготвил
нов обвинителен акт и внесъл делото отново в СРС.
На 27.03.2012 г. било образувано н.о.х.д. № 5938/2012 г.,
по описа на СРС, НО, 97 състав. В последвалите 10 съдебни заседания, поради
различни причини, ход на делото не бил даден. Едва на 23.04.2015 г. съдът дал
ход на делото и на съдебното следствие с разпит на двама свидетели. На
24.02.2016 г. бил даден ход на делото за съдебни прения. Така, след проведени
21 съдебни заседания, на 24.02.2016 г. първоинстанционното производство
приключило с присъда, с която съдът признал за невиновни и оправдал изцяло подсъдимите
/между които и ищеца/ по повдигнатите срещу тях обвинения, като отхвърлил предявения
граждански иск. Присъдата не била протестирана и обжалвана от страните и влязла
в сила на 11.03.2016 г.
Б. заявява, че през времето на продължилото срещу него наказателно
производство - 6 години, 5 месеца и 11 дни, той изпитвал силно психическо и
нервно напрежение, безпокойство, тревожност и страх, не можел да спи, стоял
буден по цяла нощ и дни наред около всяко съдебно заседание. Този постоянен
стрес в продължение на години довел до влошаване здравословното му състояние. В
периода на наказателното производство ищецът многократно е постъпвал за лечение
поради влошаване на здравето.
В тази връзка Б. е предявил настоящата претенция срещу
Прокуратурата на Р.Б. за заплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени и имуществени вреди в посочения по – горе размер, ведно със
законна лихва, считано от влизане в
сила на оправдателната присъда по отношение на него – 11.03.2016 г. до окончателното
изплащане на сумите. Претендира разноски, в това число и адвокатско
възнаграждение.
Ищецът
е представил писмени доказателства, поискал е гласни такива, както и прилагане
на н.о.х.д. № 5938/2012 г.
по описа на СРС, НО, 97 с-в.
В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи
иска изцяло,
с всички законни последици. Претендира разноски по списък.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер, включително и претендираната
лихва.
Счита за недоказани твърденията в исковата молба че
повдигнатото обвинение в хода на процесното наказателно производство, е
причинило на ищеца Р.Р.Б. значителни неимуществени вреди. Намира за недоказана
и причинно - следствената връзка между заявените щети и визираното наказателно
преследване.
Оспорва претенциите за вреди от влошено здравословно
състояние на ищеца.
Възразява срещу претенциите за вреди от прекомерна
продължителност на наказателното преследване, тъй като, видно от материалите по
случая, времетраенето на досъдебната фаза на процеса, е било в рамките на
няколко месеца, като последвалото забавяне се е получило на съдебна фаза.
Намира претендираното обезщетение за неимуществени вреди
в претендирания размер за изключително завишено и несъответстващо нито на
принципа за справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна
практика по аналогични случаи, нито на социално-икономическата ситуация в
страната.
Оспорва изцяло като неоснователна и недоказана и претенцията
за имуществени вреди в общ размер на 3 880 лв., като твърди, че по делото
липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в хода на
наказателното производство, нито са налице каквито и да било разходооправдателни
документи за направени транспортни разходи от страна на ищеца във връзка с
процесното наказателно преследване.
Също моли да бъде
изискано и приложено описаното от ищеца н.о.х.д. № 5938/2012 г. по описа на
СРС, НО, 97 с-в.
В хода по
същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан, евентуално – следва да бъде присъдено обезщетение,
съобразно събраните по делото доказателства, с нормите на чл. 52 ЗЗД и
съдебната практика.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По искане на двете страни в хода на настоящото
производство бе изискано, приложено и прието н.о.х.д. № 5938/2012 г. по описа на СРС, НО, 97
с-в.
По делото не се спори, че с Постановление от 01.12.2009
г. на разследващ полицай по ДП № 204/2009 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем за престъпления по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл.18, ал.1 НК, като с Постановление от 01.10.2009 г. на
наблюдаващия прокурор бил задържан за 72 часа на основание чл. 64, ал.2, вр. чл. 63 НПК, а на 04.10.2009 г. му е
определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, отменена на 09.10.2009
г. с налагане на нова мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер 5000
лв. Доказа се, че на 16.04.2010 г. на ищеца е било предявено ново обвинение - по
чл. 211, ал.1, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК.
По образуваното в СРС н.о.х.д. № П-224/2010г., по описа на
НО, 97 състав с разпореждане от 07.04.2011 г. на съдията - докладчик делото е на
08.12.2011 г. съдът с определение съдебното производство и било прекратено и
върнато на СРП.
След предявяване на нови обвинения на Б. на 06.03.2012 г.,
бил изготвен нов обвинителен акт и на 27.03.2012 г. било образувано н.о.х.д. №
5938/2012 г., по описа на СРС, НО, 97 състав.
От приложеното към настоящото производство н.о.х.д. №
5938/2012 г., по описа на СРС, НО, 97 състав се доказаха твърденията на ищеца,
че на 10 съдебни заседания, по различни причини, ход на делото не бил даден,
както и за проведени над 20 съдебни заседания. На 24.02.2016 г. с присъда, влязла
в сила на 11.03.2016 г. /като непротестирана/съдът признал ищеца, заедно с
останалите подсъдими, за невиновни и ги оправдал изцяло по повдигнатите обвинения,
като отхвърлил и предявения граждански иск.
Установи се, че, във връзка с образуваното ДП № 204/2009
г. на 30.09.2009 г. в жилището на ищеца в гр. Варна са били извършени обиск,
претърсване и изземване и той е бил конвоиран до София, като със заповед на
началник сектор при ДПОТП-ГДКП-МВР, София е бил задържан за срок от 24 часа. По
повдигнатите обвинения му е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за времето от 01.10.2009 г. – 09.10.2009 г. Съдебният процес срещу него
е продължил около шест години и половина и приключил с оправдателна присъда,
влязла в сила на 11.03.2016 г.
По искане на ищцата съдът допусна и разпита свидетелката С.С.К., негова близка.
В
показанията си тя заяви, че познава Р.Б. повече от двадесет години, често се
виждат, а за делото знае от самото начало – от есента на 2009 г., от края на
месец септември, когато са го привлекли като обвиняем. От брат му свидетелката
разбрала, че в дома му дошли полицаи, извършили обиск, иззели документи и го
откарали с белезници към София. По – късно свидетелката разбрала, че
обвинението е било свързано с изнудване на търновския кмет във връзка с някакви
дела. Бил е задържан за около две седмици, после му определили гаранция от
5 000 лв. и го освободили. Костадинова заяви, че делото срещу него
продължило шест години и накрая го оправдали.
По
– нататък свидетелката каза, че през този период често го посещавала, грижела
се за него, защото заради воденото срещу него дело и, след като се върнал от
ареста, здравословното му състояние рязко се влошило. Няколко пъти се наложило
да влиза в болница, имал диабет, проблеми със сърцето, често правел кризи,
посред нощ й звънял, че не се чувства добре. Тя каза, че и преди това Б. имал
проблеми със сърцето и страдал от диабет, а при задържането му дори не са му
позволили да си вземе лекарствата.
След
завръщането си от София две седмици живял при свидетелката, бил много
стресиран, без никакви средства, уволнили го от работа, изглеждал ужасно,
споделил, че условията били много мизерни, миришел. През този период Б. много
се променил, затворил се в себе си, не искал да общува с никого и изпитвал
постоянен страх х, всеки път, пътувайки за София, е изпитвал страх да не го
осъдят и да не влезе в затвора. Преди задържането си, според Костадинова,
ищецът е бил представител на някаква фирма за зърно в Добрич, имал е много
контакти, приятели, но, след случилото се, хората започнали да шушукат и да го
отбягват и го третирали едва ли не като престъпник и това също му се отразило
психически.
Свидетелката
в показанията си заяви, че ищецът е пътувал с автобус /при цена на билета 30 –
40 лв./ за всяко заседание – а те са били около 20 – от Варна до София, защото
искал да участва лично. Според нея той в момента не работи, разчита на нейната
помощ.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени от страните писмени и гласни
доказателства.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т. 1
и т.3 ЗОДОВ за заплащане на следните суми: 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконни действия на ответника, от които 30 000
лв. – обезщетение за незаконно
повдигнатото срещу него обвинение, 10 000 лв. – обезщетение за незаконното му задържане за периода 30.09.2009 г. –
13.10.2009 г. и имуществени вреди, съответно: 1 880 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за защита
по наказателното производство пред СРС и 2 000 лв. - разходи за пътуване от гр. Варна до гр. София,
след влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него – 11.03.2016 г., ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумите и сторените
разноски.
Съгласно чл. 2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление в
следните хипотези: - ако лицето бъде
оправдано, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено,
поради това че деянието не е извършено или че извършеното деяние не съставлява
престъпление, - поради това, че наказателното производство е образувано след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Според чл. 2, ал.
1, т. 1 ЗОДОВ държавата носи отговорност и за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда при задържане под стража като мярка за
неотклонение след неговата отмяна.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело фактът на привличането на ищеца като
обвиняем през 2009 г. за престъпления по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.18, ал.1 НК, впоследствие преквалифицирано като
престъпление по чл. 211, ал.1, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Доказа се и че на 04.10.2009 г. му е определена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, която е била отменена на 09.10.2009 г.
Безспорно се доказа и че с присъда от 24.02.2016 г., постановена по посоченото н.о.х.д., влязла в законна сила на 11.03.2016
г., ищецът е оправдан изцяло по всички повдигнати срещу него обвинения.
Доказа се, следователно, че за период от шест години и
пет месеца – от момента на образуване на наказателното производство до окончателното
му приключване по отношение на ищеца с влязла в сила присъда, той е бил
обвиняем, след това подсъдим за сериозно престъпление, за което се предвижда
сериозно наказание.
Предявената
претенция е за доказване на обстоятелството, че така установените действия на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на
Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската
държава.
Вярно е, че, в
резултат на повдигнатото му обвинение и воденото срещу нето наказателно
производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ищецът следва да
е понесъл неимуществени вреди, изразяващи
се в уронване на престижа и доброто си име пред обществото и пред неговия кръг,
като в хода на настоящото производство бе установен характерът на тези
неимуществени вреди, както че тези вреди са довели до психологически срив и са
засилили симптомите на съществуващите преди това при него заболявания. От
показанията на разпитаната по искане на ищцовата страна свидетелка бе
установено, че заболяванията на Б. – диабет и проблеми със сърцето, заради
които /пак по нейните думи/ се е наложило неколкократното му влизане в болница,
датират отпреди повдигане на обвинението срещу него.
При липсата на
съдебно – медицинска експертиза /която не беше поискана от ищеца в хода на
делото/ съдът намира, че обективни данни за здравословното му състоянието,
респ. за влошаване на същото след 2009
г. – момента на повдигане на обвинението срещу него, липсват. Липсват и такива
за състоянието му както към момента на оправдаването му по тези обвинения, така
и към момента на приключване на устните състезания. С оглед на това, при
извършване на преценка досежно доказаността на претърпените вреди от ищеца,
съдът следва да вземе пред вид показанията на разпитаната свидетелка, посочена
от ищеца, които не бяха оспорени, въпреки че те са по – общи и касаят общото му
състояние и фактът, че той се е чувствал зле и стресиран от повдигнатото му
обвинение, както и представените в хода на делото медицински документи,
установяващи наличие на заболяване.
Базирайки се на тях съдът приема, че размерът на обезщетението за
причинените на ищеца вреди от повдигане и поддържане на обвинението срещу него
през период от шест години и пет месеца следва да бъде определен на сумата 12 000 лв. и за тази част претенцията по чл.
2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – за вреди, причинени от повдигане на обвинение след
постановяване на влязла в сила оправдателна присъда, е основателна и доказана
и, като такава, следва да бъде уважена, а в останалата част – за разликата до
30 000 лв. – отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.
Ищецът е предявил
и иск на същото правно основание за
присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, общо в размер
3 880 лв., от които: 1 880 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за защита
по наказателното производство пред СРС и 2 000 лв. - разходи за пътуване от гр. Варна до гр. София.
Съдът намира, че искът, в частта за заплатеното адвокатско възнаграждение за
процесуална защита в наказателното производство е основателен, пред вид
наличието на доказателства за това. Недоказана, обаче, е претенцията в частта
за претендираните разходи за транспорт от Варна до София и обратно за участие
по делата – поради липсата на доказателства в тази насока.
Претенцията по чл.
2, ал.1, т. 1 ЗОДОВ – обезщетение за причинените на ищеца вследствие взетата по
отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ по същото
наказателно производство вреди, след отмяната й, съдът намира за доказана по
основание – по същите мотиви – постановяване на оправдателна присъда, влязла в
сила. Размерът на вредите следва да се определи с оглед продължителността на
задържането под стража. Б. е бил задържан през периода 04.10.2009 г. –
09.10.2009 г. и съдът приема, че ответникът му дължи обезщетение в размер
1 000 лв. за това на посоченото по – горе основание. В тази част искът е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, а в останалата част – за
разликата до 10 000 лв. –
отхвърлен, като неоснователен и недоказана
Ищецът е предявил
и иск за присъждане на имуществени вреди,
общо в размер 3 880 лв., от които: 1 880 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за защита
по наказателното производство пред СРС и 2 000 лв. - разходи за пътуване от гр. Варна до гр. София.
Съдът намира, че искът, в частта за заплатеното адвокатско възнаграждение за
процесуална защита в наказателното производство е основателен, пред вид
наличието на доказателства за това. Недоказана, обаче, е претенцията в частта
за претендираните разходи за транспорт от Варна до София и обратно за участие
по делата – поради липсата на доказателства в тази насока.
С оглед изхода на
спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от
иска в размер, както следва: 995 лв. адвокатско възнаграждение и 3,30 лв. д.т.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
София, бул. ”***** да заплати на Р.Р.Б., ЕГН **********, чрез адвокат З.В., съд.
адрес: *** на основание чл. 2, ал. 1, т 1 и т. 3 ЗОДОВ следните суми: обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както следва: 12 000 лв. - в
резултат на незаконно повдигнатото срещу него обвинение и 1 000 лв. – за
незаконното му задържане за периода 30.09.2009 г. – 13.10.2009 г. и обезщетение за претърпени имуществени вреди
в размер 1 880 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за защита по наказателното
производство пред СРС, след влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него, ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
11.03.2016 г., до окончателното изплащане на сумите и разноски, съобразно
уважената част от иска в размер, както
следва: 995 лв. адвокатско възнаграждение и 3,30 лв. д.т.
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част – за неимуществени вреди до общ размер 40 000 лв. и за имуществени
вреди – 2 000 лв. – транспортни разходи в наказателното производство, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: