Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 09.08.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Александра
Сергева …………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 323 по
описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 102 от 15.03.2019 г. на Червенобрежки
районен съд, постановено по гр.д. № 1100/2018 г. по описа на същия съд, е
отхвърлен като неоснователен предявения от П.П.Д., от гр. Червен бряг, против „***“
ЕООД, със седалище гр. София, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 110 ЗЗД, с който се иска да се признае по отношение на „***“ ЕООД, че
вземането на дружеството към П.П.Д. за сумата от 1311,03 лв., представляваща присъдено
с решение по гр.д. № 96/2014 г. по описа на Червенобрежки районен съд вземане,
е погасено по давност.
Пред Плевенски окръжен съд е
постъпила въззивна жалба срещу така постановеното решение, подадена от П.П.Д.,
чрез пълномощника й адв. И.В. ***. С жалбата се поддържа довод, че атакуваното
с нея съдебно решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно. Изложени са
съображения, че в случая е приложима тригодишната давност, в рамките на който
период вземането не е било потърсено от кредитора, нито давността е била
прекъсвана с предприети изпълнителни действия. Жалбоподателката моли окръжния
съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба „***“
ЕООД счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в представения
писмен отговор чрез процесуалния представител юрк. П.П..
Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд, като взе предвид
данните по делото и наведените от страните доводи, намира разглеждането на
въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна,
предвид следните съображения:
Не се спори по делото, а е и видно от
приложения изпълнителен лист от 05.10.2017 г. по ч.гр.д. № 756/2013 г. по описа
на Червенобрежки районен съд, че същият е издаден въз основа на влязлата в сила
на 08.07.2014 г. заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 440/10.12.2013 г. в
полза на кредитора „***“ ЕООД срещу длъжника П.П.Д., от гр. Червен бряг, за
следните суми: сумата от 1311,03 лв. – главница; сумата от 267,07 лв. –
договорна лихва за периода 13.04.2012 г. до 15.11.2012 г., сумата от 161,18 лв.
– мораторна лихва за периода 15.05.2012 г. до 26.11.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.12.2013 г. до
окончателното изпращане на сумата, както и направените от заявителя деловодни
разноски.
Не е спорно между страните също така,
че присъденото с цитираната заповед вземане произтича от неизпълнение на договорно задължение за
погасяване на отпуснат потребителски паричен кредит с номер PLUS-01577114 от 11.05.2011 г.
Видно е от приложеното гр.д. №
96/2014 г. по описа на Червенобрежки районен съд, че вземането на кредитора по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е признато за
установено с решение по същото дело от
06.06.2014 г., влязло в законна сила на 08.07.2014 г.
Въз основа на издадения в полза на
кредитора изпълнителен лист на 04.04.2018 г. е било образувано изп.дело № 2018***0400889
по описа на ЧСИ Т.К., с район на
действие Плевенски окръжен съд, за принудително събиране на присъденото със
заповедта вземане. Видно е от данните по приложеното копие на същото
изпълнително дело, че в хода на изпълнителното производство са били предприети
поредица изпълнителни действия, а именно: по молба на ЧСИ на 23.05.2018 г. е
вписана възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника П.П.Д., които
са описани на 07.06.2018 г. и изнесени на публична продан, проведена от
17.11.2018 г. до 17.12.2019 г., като с
протокол на ЧСИ от 18.12.2018 г. публичната продан е обявена за нестанала
поради липса на постъпили наддавателни предложения.
С депозираната пред районния съд
искова молба ищцата П.П.Д. оспорва
дължимостта на вземането за главница в размер на 1311,03 лв., предмет на
принудителното изпълнение, което обуславя правната квалификация на иска като
такъв по чл. 439 от ГПК.
Макар и неправилно квалифициран от
районния съд, предявеният иск е разгледан на наведените от ищцата фактически
основания, поради което не може да се приеме, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК
предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
издадено в негова полза изпълнително основание. Законодателят е предвидил
защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
В случая отричането на вземането,
материализирано в изпълнителния титул, издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение, се основава на твърдения на ищцата за погасяването му по давност, в рамките на
което основание съдът дължи произнасяне по предявения иск.
Следва да се има предвид, че сроковете по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД сочат времето, в
което носителят на едно вземане може да предяви иск за защита на правото си.
Това е така, тъй като погасяването, за което се говори в тези норми,
има предвид погасяване на правото на иск, т.е. правото да се иска от съда
защита на нарушеното субективно право. Предявяването на иска предизвиква
състояние на висящо дело и последицата
от това е прекъсване на давността /чл. 116, б.“б“/. Съгласно чл. 117,
ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, но тъй
като чл. 115, ал. 1, б.“ж“ от ЗЗД постановява, че докато трае съдебния процес
относно вземането давност не тече, новата давност ще започне да тече от момента
на влизане на решението в сила. Ако вземането бъде установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години /чл. 117, ал. 2 от ЗЗД/
и в него кредиторът следва да предприеме действия по изпълнение на влязлото в
сила решение. Следователно, независимо от срока на давността, ако същата бъде
прекъсната с предявяването на иск, новата давност, която ще започне да тече, е
винаги пет години, ако вземането бъде установено със съдебно решение.
В контекста на гореизложеното, въззивният
съд намира, че релевантният период на давността по предявения в случая иск с
правно основание чл. 439 от ГПК, който следва да се съобрази в настоящото
производство, е периода след влизане в сила на решението по гр.д. № 96/2014
г. на Червенобрежки районен съд, а оттам
и влизането в сила на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 756/2013 г. по
описа на същия съд, а именно след 08.07.2014 г. От тази дата започва да тече
петгодишен давностен срок, в рамките на който кредиторът следва да предприеме
действия по изпълнение на влязлата в сила заповед и който срок би изтекъл на
08.07.2019 г., т.е. след предявяването на иска по чл. 439 от ГПК /13.11.2018
г./, ако не бъде прекъсван.
По делото е безспорно установено, че на 04.04.2018 г. ответното дружество е подало
молба за образуване на изпълнително производство, по което са предприети
действия за принудително изпълнение.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/, като:
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай последното
прекъсване на давността е към 17.12.2018 г., когато е приключила обявената
публична продан по изпълнителното дело.
С оглед на тези съображения предявеният
отрицателен установителен иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне,
както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Обжалваното решение на Червенобрежки
районен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е претендирала
деловодни разноски за настоящата инстанция и при този изход на процеса следва
да й бъдат присъдени такива в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 от 15.03.2019
г. на Червенобрежки районен съд, постановено по гр.д. № 1100/2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.П.Д., с ЕГН **********, да заплати
в полза на „***“ ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК ***, сумата от 100 лв.,
представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: