Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….., гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-20 състав,
на шести февруари две хиляди и тринадесета година в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: Г.С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 5949 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящето
производство е образувано по искова молба подадена от „К.3.” ЕООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Л.К.” №*,ет.*,офис
5,представлявано от управителя З.Д.З. чрез процесуалния пълномощник адв. А.Ф. ***,
против „И.Г.П.” ЕООД с ЕИК******** със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ж.к.Х.Д., ул.”С.” №**,
представлявано от управителя Ч.П..
Правното
основание на предявените обективно съединени искове е по чл.327 ал.1 от ТЗ, както и по чл.294 ал.1 от ТЗ за заплащане обезщетение за забава.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между страните по делото
през месец април 2011г. били установени търговски отношения с предмет доставка
на хляб и хлебни изделия, които ищцовото дружество по заявка на ответника
доставяло в цялата страна в магазините „Е.”, собственост на „И.Г.П.” ЕООД. Доставките били
удостоверявани със стокови разписки. В последствие, след около месец от
доставката, представител на ищцовото дружество отивал в счетоводството на
ответното дружество където съставял фактури за така извършените доставки.
Твърди се, че част от задълженията по отделни фактури били платени, а друга
част не. Предвид забавянето в плащанията от страна на ответното дружество, а в
крайна сметка и спиране въобще на плащанията, за последните стокови разписки
описани в справката по чл.366 от ГПК, приложена към исковата молба, фактури не
са издавани. Твърди се, че въпреки няколкократните покани,
ответното дружество не заплатило задълженията си.
Ето
защо се иска от съда да постанови решение, с което осъди „И.Г.П.”
ЕООД да заплати на „К.3.” ЕООД сума в размер на 29 644 лева, представляваща
неизплатени задължения по доставени на ответника стоки – главница и мораторни
лихви по описаните в исковата молба фактури и стокови разписки, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноските. Представени са
доказателства.
В срока
по чл.367 от ГПК ответното дружество е подало единствено възражение по реда на
чл.119 ал.3 от ГПК, без да е депозирал отговор по смисъла на цитираната
процесуална норма. При разглеждане на делото в първото открито съдебно
заседание е постъпила молба от ответника в която се съдържа становището му
относно допустимостта и основателността на предявените обективно съединени
искове. В този смисъл предявените искове се оспорват като неоснователни. Направените
в тази молба възражения относно недължимост на претендираните от ищеца вземания
по процесните фактури и стокови разписки, съдът приема, че не следва да
разглежда, тъй като същите са преклудирани като заявени извън сроковете по
чл.367 от ГПК и чл.373 от ГПК. Страната не сочи доказателства.
Съдът
като съобрази доводите на страните и след анализ на приетите доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност приема следното от фактическа и правна страна:
Безспорно
е по делото, че страните са търговски дружества, надлежно регистрирани по реда
на ТЗ.
За
установяване на твърденията си ищцовото дружество е представило копия, надлежно
заверени, на процесните фактура №00001/18.04.2011г., фактура
№00003/19.04.2011г., фактура №00006/26.04.2011г. и фактура №000035/15.07.2011г..
Наред с това към първите две фактури са приложени извлечения от банковите
сметки на ищеца, както и дневник на сметка 411/1 за суми по коренспондиращи
сметки и документи. Посочените извлечения от банковите сметки съдът приема, че
не следва да кредитира като надлежни доказателствени средства установяващи
извършеното плащане от страна на ответника, тъй като макар и да има отбелязване
за извършен превод на суми от сметките на И.Г.П. ЕООД към сметките на КЛАС 3000
ЕООД, то липсва отбелязване на какво основание са извършени тези плащания и
дали с тях са погасени конкретните вземания по фактурите с №00001/18.04.2011г.
и №00003/19.04.2011г.. До такъв извод не
може да се стигне и след преценка в съвкупност на банковите извлечения и
дневника на сметка 411/1, още повече при липса на специфични счетоводни знания
от страна на съда. Следва да се отбележи и още, че според банковите извлечения,
преводи по сметките на ищцовото дружество освен ответника е извършвал и Я.Я. от
името на Магазини Е., а в исковата молба изрично се сочи от ищеца, че
доставката на стоки от негова страна е извършвана именно в Магазини Е., които
били собственост на И.Г.П. ЕООД. В крайна сметка не става ясно къде и на кого
са доставяне процесните стоки, както и дали ответното дружество действително е
собственик на веригата магазини. Както и кои от плащанията следва да бъдат
ценени като извършени от ответното дружество по съответните фактури.
Пак за
установяване основателността на претенциите на ищеца, по делото са приети 45
броя стокови разписки с посочен изпълнител КЛАС 3000 и получател И.Г.П. ЕООД.
От анализът им е видно, че във всички липсва подпис на предал стоката и на
приел стоката. Посочено е единствено в графа „забележка” имената на различни
лица, но без да става ясно кои и в какво им качество се сочат. В част от стоковите
разписки се съдържа и подпис на различните лица, както и печат на търговска
верига Е., без да става ясно същите в какво качество са подписвали разписките.
Така
от установеното по делото от фактическа страна, се налага извода, че предявеният
иск с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ е недоказан, следователно и
неоснователен. Това е така защото в конкретният случай не се установи по един
категоричен начин да е налице валидно възникнало търговско правоотношение между
страните по делото, по силата на което К.3. ЕООД да е продало и доставило на И.Г.П.
ЕООД процесните стоки. Вярно е, че договорът за продажба на стоки е неформален договор и съществуването му може да бъде установено с
всякакви доказателствени средства. В
конкретния случай обаче наличието
на договор за продажба между страните не се доказва с представената по делото стокови разписки, тъй като същите не са надлежно
оформени с подписите на лица със съответната представителна власт, предали от
името на доставчика и съответно получили от името на купувача процесните стоки. Фактически подписването на стоковите разписки обективира приемането на
извършената услуга и доставянето на процесните стоки от ищеца, което обстоятелство
е от съществено значение предвид реалния характер на търговската продажба. Ето
защо при липсата на подпис не може да се приеме, че фактът на предаването и
приемането на процесните стоки се е осъществил. В случая от значение е и
признанието на ищцовото дружество, че липсва последващо съставяне на фактури за
доставката на описаните в стоковите разписки стоки. Ето защо и при липсата на
каквито и да е било други доказателства, съдът не може да приеме за установено,
че между страните в процеса е налице валидно сключен търговски договор за
продажба на процесните стокиq обективиран в описаните стокови разписки, по който да е налице изпълнение от страна на ищеца,
респективно неизпълнение от ответника.
Недоказани
са и претенциите за заплащане на остатъка по процесните фактура
№00001/18.04.2011г., фактура №00003/19.04.2011г., фактура №00006/26.04.2011г. и
фактура №000035/15.07.2011г.. На първо място липсват данни за осчетоводяването
на процесните фактури от ответното дружество, като ищецът не е ангажира
доказателства и за твърдяното частично плащане. Ето защо съдът не може да
приеме за безспорно, че ответното дружество е приело доставената стока и
издадената фактура, респективно, че е осъществен състава на търговската
продажба и на това основание да се ангажира отговорността на ответното
дружество за плащане на цената по процесните фактури.
Съобразно изложеното се налага изводът, че искът по чл.327 от ТЗ е
неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли. С оглед на това като
неоснователна ще следва да се отхвърли и акцесорната претенция за лихви по
чл.294 ал.1 от ТЗ.
С оглед изхода на
делото неоснователна е и претенцията на ищцовото дружество за
присъждане в негова полза на сторените в процеса разноски.
Воден от горното
и на основание чл.235 от ГПК Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.3.” ЕООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Л.К.” №*,ет.*,офис*,представлявано
от управителя З.Д.З. чрез процесуалния пълномощник адв. А.Ф. ***, против „И.Г.П.” ЕООД с ЕИК******** със
седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.Х.Д., ул.”С.” №**,
представлявано от управителя Ч.П. обективно съединени искове
по чл.327 ал.1 от ТЗ и по чл.294 ал.1 от ТЗ, общо за сумата 29 644 лева
(двадесет и девет хиляди шестстотин четиридесет и четири лева), представляваща
стойността на доставени от ищеца, но незаплатени от ответника стоки и изтекли
лихви от датата на падежа на всяка една от фактурите и стоковите разписки до
05.03.2012г., ведно със законната лихва от 18.05.2012г.
– датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
главницата, като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред САС.
СЪДИЯ: