№……….…./ 21.06.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия Маринов
въззивно търговско дело № 971 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№
12846/24.04.2019г. от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез адв. Станислав Райчева, против
Решение № 4974/04.12.2018 г., постановено по гр.д. № 648/2019 г. по описа на
ВРС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на С.К.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумите от 1250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева – част от
претенция, цялата в размер на 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени, в резултат
на ПТП, настъпило на 27.04.2016 г., около 14:00 ч., по път № 902, трети клас, в
посока гр. Варна, по вина на Антония Миткова Иванова, ЕГН: ********** - водач
на л. а. „Пежо 206“ с ДК № В 4102 РК, застрахован по договор за гражданска
отговорност в ЗК „Лев инс“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със
законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 01.11.2017 год. до окончателното изплащане на
претендираната сума; 55.67 лева (петдесет и пет лева и шестдесет и седем
стотинки) – обезщетение за забава върху главницата от 1250.00 лева, начислено
за периода 26.05.2017 год. – 01.11.2017 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Сочи се в жалбата, че първоинстанционното решение е
неправилно, незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния
закон и при разглеждането му са допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди, че първоинстанционния съд макар да е приел, че частичният иск за
неимуществени вреди е предявен за 1250 лева, го е намерил за основателен за
сумата от 25 000 лева, което представлявало грубо нарушение на
процесуалния закон. На следващо място излага становище, че съдът се е
произнесъл само по едно от двете му възражения за съпричиняване, като не е
посочил в каква степен е приносът на увредения за настъпване на вредоносния
резултат. В заключение оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди,
като изключително завишен и противоречащ на правилото на чл. 52 от ЗЗД и
натрупаната по прилагането му съдебна практика. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на депозираната въззивна жалба
от С.К.П., чрез адв. Михаил Томов, с който изразява становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Сочи, че на 27.04.2016 г. около 14
часа при управление на личния и́ автомобил , марка "Сузуки",
модел „Гранд Витара" с per. № В 1760 КТ, по път № 902, трети клас, в
посока гр. Варна към отбивката за бар „Наздраве“, при липса на насрещно движещи
се автомобили, предприема изпреварване от лявата страна на движещия се с
превишена скорост пред нея автомобил марка „Пежо", модел „206",
светлосин на цвят, с per. № В 4102 РК. Същият, без съобразяване с изискванията
на чл.28, ал.1, т.1 от ЗДвП, предприел завиване наляво, докато тя осъществява изпреварване
и се намира в лентата за насрещно движение. С цел да избегне сблъсък между
двата автомобила, въззиваемата отклонила линията на движение на управлявания от
нея лек автомобил вляво, при което последният излязъл извън пътното платно и се
блъснал челно в крайпътно дърво, вляво по посока на движението. Вследствие на
удара, С.П. получила телесни наранявания, контузия на главата, счупване на
носни кости, счупване на дясна лъчева кост в долна трета, травматичен оток,
кръвонасядания, придружени с множество натъртвания, кръвонасядания по клепачите
на двете очи, синини и по-леки охлузвания. При назначената и проведена
съдебномедицинска експертиза с единствена задача, да се изясни каква е степента
на телесното и́ увреждане се
констатирало, че пострадалата е получила контузия на главата, счупване на носни
кости, счупване на дясна лъчева кост, травматичен оток и кръвонасядания по носа
и по клепачите на двете очи. Счупването на дясната лъчева кост е обусловило
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около
2,5-3 месеца, при условие на благоприятно протичане на оздравителния процес. С.П.
е имала смущения на съня в продължение на месеци след инцидента, изразяващи се
както в невъзможност да заспи поради натрапчиви мисли и спомени, свързани с
катастрофата и водача на другия автомобил, така и в неспокоен и нездрав сън,
поради кошмари, възпроизвеждащи или свързани с преживяното. Дълъг период от
време е имала т.н. 'флашбек', често е отказвала да се вози в автомобил и се е
противопоставяла семейството и́ да пътува извън града. Твърди, че и към
настоящия момент носът и́ е деформиран и има функционални проблеми
предстои й нова операция, но поради получения страх от лекари и болнични
заведения не желае да бъде извършена подобен тип интервенция сега. Горното
наложило преди това да и́ бъде предписана консултация с психиатър и
психолог за ограничаване на стреса. Излага още, че и към настоящия момент има
дефицит на функционалността на ръката, който е възможно да продължи през целия
й живот. Не може да върши много от домакинските си задължения, както и част от
служебните си такива. Често изпитва болки на мястото на травмата, умора в
ръката при извършване на обичайни ежедневни дейности, което се потвърждава и от
приетите и неоспорени съдебни експертизи по делото. По посочените съображения
въззиваемата страна излага становище, че първоинстанционния съд е постановил
правилно съдебно решение, съобразено с действащото законодателство и съдебната
практика, поради което моли същото да бъде потвърдено, като и́ бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
Подадена е още частна жалба от С.К.П. срещу Решение №
557/11.02.2019 г. по гр. дело № 16825/2017 г. по описа на ВРС, в частта, с
която е оставено без уважение искането на страната по чл. 248 от ГПК за
изменение на Решение № 4974/04.12.2018 г. по делото, в частта му относно
разноските. Твърди се в жалбата, че решението в посочената част е неправилно,
немотивирано и противоречащо на задължителната съдебна практика. Оспорва се
извода на съда, че разноските по наложеното обезпечение следва да бъдат
присъдени от съдебния изпълнител, тъй като той не разполагал с
правораздавателна власт да осъди длъжника да ги заплати. Поради изложеното моли
за отмяна на съдебния акт и присъждане на направените пред ЧСИ за обезпечение
на предявения иск разноски в размер на 450 лева адвокатско възнаграждение и 72
лева такса за образуване на делото.
В
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Жалбите са депозирани в законоустановения срок и съдържат
изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК. Не са
направени доказателствени искания.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 971/2019г. на 05.07.2019г. от 14.30
часа, за която дата и
час да се уведомят страните.
УКАЗВА
СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.