РЕШЕНИЕ
Номер 25729.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Антоанета Николова Близнакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20201000600995 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, II състав в открито съдебно
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при участието на секретаря НЕВЕНА БОГОМИЛОВА и прокурора АНТОАНЕТА
БЛИЗНАКОВА, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.н.о.х.д. № 995/20 г.
въз основа на закона и доказателствата по делото намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Кюстендил и по
въззивна жалба на защитника на подсъдимия Б. Д. С. срещу присъда № 5 от 5.6.2020 г.,
постановена по н.о.х.д № 145/20 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, Наказателно
отделение.
1
С присъдата подсъдимият Б. Д. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 115 НК – за това, че на 13.5.2018 г., в гр. Кюстендил, ул. „Априлско въстание“ № 10
умишлено е умъртвил М. Е. Д. – и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от петнадесет години, като е оправдан по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 12
НК за това престъплението да е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК с присъдата съдът
е определил едно общо най-тежко наказание между наложените по това дело и по н.о.х.д. №
1773/17 г. на КнРС, възлизащо на петнадесет години лишаване от свобода. По реда на чл. 25,
ал. 2 НК от него е приспаднато изтърпяното наказание от една година и десет месеца. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието, а на основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал от
изтърпяването на определеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан.
С присъдата подсъдимият е осъден, на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, да заплати на
гражданските ищци Р. Р. Б. и Р. М. Д. сумата от по 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), на
гражданския ищец Е. Е. Д. сумата от 30 000 (тридесет хиляди) - обезщетение за причинени
неимуществени вреди - ведно със законната лихва, считано от 13.5.2018 г., като исковете са
отхвърлени за разликата до 100 000 лева (за първите двама) и до 50 000 (за третия ищец). С
присъдата са отхвърлени изцяло исковете, предявени от Б. Р. Р. и Б. Е. Д. .
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОДМВР -
Кюстендил сумата от 3738,37 лв. – дължимата част от разноските, направени по досъдебното
производство; по сметка на КнОС в полза на ВСС - сумата от 60 лв. за разноски в съдебната
фаза и 6 800 лв. – държавна такса върху уважената част от гражданските искове.
С протеста се атакува оправдателната част на присъдата. Прокурорът счита, че е налице
квалификацията „опасен рецидив“ и намира за неправилно оправдаването на подсъдимия по
по-тежката правна квалификация за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12 НК. Представителят
на държавното обвинение поддържа, че сочените от него две осъждания обуславят именно
правната квалификация, възприета от обвинението и иска отмяна на присъдата и признаване
на подсъдимия за виновен по първоначално повдигнатото обвинение. Не се твърдят
останали неизяснени обстоятелства и не са отправени доказателствени искания.
С въззивната жалба на подсъдимия С. и постъпилото допълнение към нея, депозирани чрез
защитника адвокат Е. В. от АК - Кюстендил, присъдата се обжалва в санкционната й част с
аргумент, че наказанието е прекалено завишено. Тезата на защитата е, че съдът не е отчел в
пълнота смекчаващите обстоятелства. За такива се сочат неправомерното поведение на
жертвата, изразено в скандал, отправени обиди и нападение над пострадалия. Претенцията
е за изменение на присъдата чрез намаляване на наказанието. С жалбата също не се твърдят
останали неизяснени обстоятелства и не е поискано събирането на доказателства.
Срещу протеста и жалбата не са постъпили писмени възражения по реда на чл. 322 НПК.
В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел,
че за правилното решаване на делото не се налага събирането на доказателства в тази
инстанция. Същият извод е застъпен и в проведеното на 22.10.2020 г. открито съдебно
заседание.
В речта си в съдебните прения прокурорът от САП заявява, че не поддържа протеста с
аргумент, че правната оценка на осъжданията, изведена от съда, е правилна. Прокурор
Близнакова посочва, че в случая не е налице, която и да е от хипотезите, визирани съответно
в букви „а“ и „б“ на чл. 29, ал. 1 НК. Подчертава, че едното осъждане следва по време
инкриминираното деяние, а другото осъждане не обосновава приложението на б. „а“ на чл.
2
29 НК. Становището на прокурора по въззивната жалба е, че тя е неоснователна, тъй като
наказанието е съобразено изцяло с данните за степента на обществената опасност на
деянието и дееца и е в съответствие с целите, визирани в чл. 36 НК. По тези съображения
представителят на САП пледира за цялостно потвърждаване на присъдата.
Служебноназначеният повереник на частните обвинители и граждански ищци (малолетния
Р. М. Д. и Р. Р. Б., действаща лично и като негов представител) адвокат К. С. от АК –
Кюстендил, пледира за потвърждаване на присъдата. Присъединява се към становището на
представителя на Софийска апелативна прокуратура досежно аргументацията за правната
квалификация на престъплението като такова по чл. 115 НК. Изразява доволство от
гражданската част на присъдата, която не е обжалвана, и като счита за неоснователна
жалбата на подсъдимия, заключава, че присъдата е правилна.
Частният обвинител Р. Р. Б. заявява, че е дошла „кръвнината“ да си „взима“, а подсъдимият
„да си лежи живота в затвора“.
Гражданският ищец Е. Е. Д. заявява, че поддържа показанията си, а подсъдимият трябвало
да си „вземе заслуженото“.
Гражданските ищци Б. Р. Р. и Б. Е. Д. заявяват, че няма какво да кажат.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Е. В. от АК - Кюстендил, поддържа жалбата си по
изложените в нея съображения и моли за намаляване на наказанието. Счита протеста за
неоснователен и като се присъединява към изтъкнатите от прокурора съображения, на свой
ред определя присъдата като правилна в тази й част.
Подсъдимият С. се присъединява към казаното от защитника си, заявява, че много съжалява
за случилото се и моли за намаляване на „присъдата“.
В предоставената му последна дума подсъдимият повтаря молбата си за намаляване на
наказанието.
След като прецени изложените в протеста и в жалбата доводи и провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд (САС) намери за
установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по диференцираната процедура,
уредена в глава ХХVІІ НПК - по реда на чл. 371, т. 1 НПК. С оглед това обстоятелство,
въззивният съд дължи проверка на първо място дали са били налице условията за
провеждането на тази процедура и законосъобразно ли е била проведена тя. Независимо че
никоя от страните в процеса не е повдигнала възражения в тази насока, проверката се дължи
по силата на служебното начало. Въззивният съд е длъжен да провери изцяло правилността
на присъдата, независимо от наведените основания, а също и в необжалваните части (чл.
314 НПК). При извършването на тази проверка съставът на апелативния съд намери, че
първата инстанция не е провела законосъобразно процедурата и е допуснала съществено
процесуално нарушение.
Видно от протокола за проведеното разпоредително заседание (на 1.6.2020 г. – л. 37 от
делото на КОС, на гърба) съдът е провел процедурата преди да конституира страните,
3
участвали като частни обвинители и граждански ищци. Този подход е в противоречие с
предвидената уредба за съкратеното съдебно следствие, доколкото предвид липсата на
специални правила, са приложими общите (чл. 374 НПК), което означава, че до началото на
съдебното следствие съдът е длъжен да реши въпроса с допускането до участие в
съответното процесуално качество на страните и така да им подсигури възможност да
участват в процедурата. Нещо повече – разпоредбата на чл. 371, т. 1 НПК визира като
условие за провеждането на съкратеното съдебно следствие даването на съгласие от
подсъдимия, от защитника му, от частния обвинител, от гражданския ищец и от
поверениците им. Съгласието трябва да се отнася до това на кои свидетели и вещи лица да
не се провежда разпит. От протокола се установява, че защитникът на подсъдимия е
направил изявление за разглеждане на делото по чл. 371, т. 1 НПК и е дал съгласие да не се
провежда разпит на всички свидетели и вещи лица. Адвокат С., който вече е бил назначен за
повереник на Р. Б. и Р. Д., е заявил, че не „възразява по този въпрос – за разглеждането на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие“. Р. Б. и малолетният Р. Д. още не са били
конституирани като частни обвинители и граждански ищци. Р. Б. не е поканена да изрази
лично становище. Съдът е разяснил на подсъдимия правата му, последният е дал съгласие,
след което е мотивирано виждането на съдебния състав, че са налице условия за разглеждане
на делото по реда на чл. 371, т. 1 НПК. Последвало е конституиране на страните. Освен
посочените вече Р. Б. и Р. Д., като граждански ищци са били конституирани и Е. Е. Д. , Б. Р.
Р. и Б. Е. Д. . Без да ги изслуша изобщо съдът е постановил определение по чл. 372, ал. 3
НПК, одобрявайки изразеното съгласие от „подсъдимия и защитника му за непровеждане на
разпит на свидетелите, посочени в обвинителния акт…“.
Описаното процедурно развитие е израз на съществено процесуално нарушение.
Допустимостта на предварителното изслушване по т. 1 на чл. 372 НПК е обусловена от
изрично заявеното съгласие на подсъдимия и неговия защитник, на гражданския ищец,
частния обвинител и техните повереници, а не и само на някои от изброените. Абсолютно
условие за провеждане на съкратеното съдебно следствие в тази му разновидност е
съгласието на всички изчерпателно изброени субекти. Именно заради това конституирането
на страните трябва да предшества провеждането на процедурата, защото иначе те няма как
да вземат участие в нея. В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания в ТР №
1/2009 г. на ОСНК на ВКС (т. 2 е посветена на принципната уредба на този въпрос). В
настоящия случай трима граждански ищци изобщо не са дали съгласието си – нито преди,
нито след конституирането им. Може да се приеме, че двамата частни обвинители и техният
повереник са дали съгласие, въпреки че това се е случило преди изричното им
конституиране с определение в тези техни качества. Все пак от значение е, че като краен
резултат правото им да участват в процедурата не е нарушено, тъй като съгласие има и в
този смисъл допуснатият формален порок не е съществен. Но това няма как да се приеме за
тримата граждански ищци, които са били и без повереници в процеса, и на които е следвало
да бъде разяснено от съда какво е естеството на тази процедура и дали те дават своето
съгласие да не се разпитват свидетелите и вещите лица, а да се ползват съответните
протоколи и експертни заключения в досъдебното производство. Липсата на съгласие на
някой от законововизираните за даването му субекти препятства провеждането на
процедурата. Неучастието на страна в процедурата по чл. 371, т. 1 НПК е съществено
процесуално нарушение, водещо по правило до накърняване на правата й. То е отстранимо
при ново разглеждане на делото в първата инстанция, но няма как да бъде отстранено от
въззивния съд, който не е овластен да провежда процедура по съкратено съдебно следствие.
От казаното дотук се налага извод, че присъдата следва да бъде отменена, тъй като е налице
основанието по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК – допуснато е съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване на процесуалните права на гражданските ищци, което не е било
отстранено, не може да бъде отстранено в рамките на въззивната проверка, но може при
4
ново разглеждане на делото чрез законосъобразно провеждане на процедурата.
Констатираното отменително основание определя като безпредметно обсъждането на
съществото на обвинението и на заявените от страните оплаквания в протеста и в жалбата.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 5 от 5.6.2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил, НО, постановена по
н.о.х.д. № 145/2020 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Кюстендил от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се изпратят
съобщения на САП, на подсъдимия и на защитника му, на частните обвинители и
граждански ищци и на повереника.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5