Решение по дело №1233/2019 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 19.05.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на осемнадесети май, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1233 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №3089862 на ОД на МВР Ловеч на А.К. – законен представител на фирма С. М.Б. ООД, ЕИК ……./ЕГН/ЛНЧ **********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 19.09.2019 год. в 17.03 часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км 38+600, землището на с. Голец, при управление в посока гр. София, при максимално разрешена за извън населено място скорост 90 км.ч., установено с АТС „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик вид л.а. с рег. № …. е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км.ч. е установена скорост от 120 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 30 км.ч.

            Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от А.К., чрез адв. Ж.Ж., в която излага, че издадения ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, и като такъв моли да бъде отменен. Излага, че ЕФ е връчен на доверителят му в качеството на законен представител на собственика „С. М.Б. ООД, ЕИК ……., но че всъщност все още собственик бил „О.И.” ЕАД, ЕИК ………., чиито законни представители били А. Б. и Р. К.. Сочи, че доверителят му не е имал никаква представителна власт. Сочи, че заради неизпълнение изискванията на чл.189, ал.5 във вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП е опорочена процедурата по връчване на процесния ЕФ. Сочи, че невръченият по надлежния ред ЕФ не е влязло в сила НП, като се има предвид чл.189, ал.0 от ЗДвП. Излага, че на второ място собственикът на МПС Мерцедес ГЛ Блутек 4 Матик с рег. № ….. е ЮЛ, което предполага налагането на наказание „имуществена санкция”, в случай, че е налице нарушение. На трето място излага, че към цитирания ЕФ не е приложена бланка на Декларация – Приложение 6, за предоставяне на информация по нарушение във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, както не била приложена и снимката на автомобила, а описание на деянието в обстоятелствената част на цитирания ЕФ не позволявала правната му квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Излага, че началото на производството по издаване на ЕФ се поставя със заснемането  на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя Електронното изявление, записано върху хартиен, или друг носител, създадено чрез тази административно – информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, съставлява регламентирания в закона електронен фиш, който е своеобразен аналог на НП, като аргумент в тази насока бил чл.189, ал.11 от ЗДвП, според, която влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП. Излага, че доколкото заснемането играе ролята на АУАН, ЕФ – на НП, то само в случай, че е  подписана декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се промени авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че от получаване на декларацията е открит нарушителят и тече срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на фиша. Излага, че в този смисъл ЕФ е издаден в нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП. На следващо място излага, че е претендирано нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а в обстоятелствената част на ЕФ липсва описание на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Излага, че в цитирания ЕФ било посочено, че не са представени доказателства, че към датата на осъществяване на административното нарушение 19.09.2019 г. на посоченото в ЕФ място е имало превишение на скоростта. Сочи, че това са обстоятелства, които следва да бъдат отбелязани в обстоятелствената част на ЕФ и посочването им чрез представяне на допълнителни писмени такива към административно наказателната преписка не може да доведе до преодоляване на горепосочения процесуален пропуск. Излага, че същото накърнява процесуалните права и затруднява адекватното организиране защитата на собственика/водача. Излага, че съгласно ТР №1 от 26.02.2014 г., в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, което предварително е обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Излага, че в случая ЕФ е незаконосъобразен поради приложимостта за процесното нарушение на общия, ред, регламентиран в ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП, а не процедурата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Излага, че прилагането на процедурата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП в отсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване на правото на защита на доверителят му, тъй като последният е лишен от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване. С оглед на гореизложеното моли да се отмени процесния ЕФ.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно призован, не се явява и процесуалният му представител адв. Ж..

            Ответникът – ОД на МВР Ловеч -  редовно призовани, не изпращат представител.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

            Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно  преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

            Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система не са допуснати нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 120 км/ч при ограничение на скоростта 90 км/ч, с превишение от 30 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – в обл. Ловеч на ПП І-4, км 38+600, землището на с. Голец, при движение в посока гр. София. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АTС „АRН САМ S1”. На техническото средство, видно от  събраните по делото доказателства е извършена метрологична проверка /Протокол от проверка №28-С-ИСИС/14.06.2019 г. / със срок на валидност 1 година. Приложена е и фото снимка по делото, надлежно заверена, за установяване и онагледяване мястото на проверката. При преминаване покрай техническото средство приближавайки се към него, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 120 км. час, при разрешени 90 км. час, за извън населено място, като било засечено превишение на разрешената скорост на движение от 30 км. час, след приспадане на процента грешка, с който работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР Ловеч установил извършеното нарушение. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на жалбоподателят, в качеството му на законен представител на ползвателят на процесното МПС е наложено цитираното по – горе наказание. По делото е приложена и снимка на мястото, където се е намирало техническото средство. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че за процесния участък е бил извън населено място за който максимално разрешената скорост е 90 км.ч. В – 26/60 км.ч. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи,  съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“

            В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

            Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.

            Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.

            В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използванe на мобилни устройства за заснемане на нарушения.

            Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - с АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0, което е одобрено /л.15 и л.16 от делото/. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.15 от делото/, копие от протокол от проверка №28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /л.16 от делото/ от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на представляващия дружеството, тъй като видно от справката за собственост, ползвател на автомобилът е „С. М.Б.” ООД.  От справката на ТР се установява, че управителят и едноличен собственик на капитала на „С. М.Б.” ООД е А.К., срещу когото е издаден ЕФ, като видно от събраните по делото доказателства същия не е възразил и не е заявил да е  предоставял автомобила на друго лице. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението, или, че не следва да бъде ангажирана неговата отговорност е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства  жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран А.К., като управител на дружеството ползвател на процесния автомобил, с който е извършено нарушението. Съдът намира, че е неоснователно направеното с жалбата възражение, че ЕФ е следвало да бъде издаден на собственика на л.а О. И. ЕАД, тъй като доказателствата по делото безспорно сочат на обстоятелството, че автомобилът е закупен на лизинг от Лизингова къща О.И. ЕАД, и че ползвател на същия е именно дружеството чийто управител и едноличен собственик на капитала е жалбоподателят.  

            Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приложени, приети и вложени: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-6507/20.09.2019 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.

            При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания ЕФ. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от  Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Към датата на извършване на нарушението – 19.09.2019 г. чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.

            На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.

            В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

            По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 16.10.2019 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на 06.11.2019 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия /Жалбата срещу процесния ЕФ е с входящ номер от 21.11.2019 г. на ОД на МВР Ловеч/.

            Съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като процесния участък от пътя е извън населено място и за него е важала максимално разрешена скорост от 90 км.ч.

            Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП размер, тъй като превишението на скоростта е 30 км.ч.

            Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

            Съдът намира, че направените с жалбата възражения, касаещи допуснати процесуални нарушения при издаване на ЕФ са неоснователни. В случая не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Съдът не споделя изразеното в жалбата становище за недостатъци на електронния фиш и приема, че същият отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ и не може да се приеме, че сочените пороци са такива, след като закона не ги е въвел като задължителни реквизити, поради което съдът не споделя изложените възражения в жалбата. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. 

Неоснователно е възражението в жалбата, че неприлагането на снимка на заснетото нарушение към връчения ЕФ на жалбоподателя представлява съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на наказаното лице. Съгласно разпоредбата на чл.16 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда използване на автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ бр. 36/19.05.2015 г.) данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административно наказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТТС, като информацията се представя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органите на съдебната власт и на лицата, участващи в административния процес. С оглед цитираното липсва задължение за изпращане на наказаното лице на снимков материал за регистрираното нарушение заедно с издадения ЕФ. Такъв може да му бъде предоставен по негово изрично искане в хода на административно наказателното производство.

            В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

            По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

            Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №3089862 на ОД на МВР Ловеч, с който на А.К. – законен представител на фирма С. М. Б. ООД, ЕИК ………/ЕГН/ЛНЧ **********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: