№ 416
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000500603 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 260183 от 25.09.2021 г., постановено по гр. д. №
9947/2017 г. на СГС, е признато за установено в отношенията между страните
на основание чл.422 от ГПК, че ответницата П. Д. Р. дължи на „Юробанк
България“ АД непогасени задължения по договор за кредит за извършване на
строеж/довършване на недвижим имот № HL37914/27.05.2008 г., ведно с
приложение № 1 от 03.06.2008 г. и допълнителни споразумения към него от
дати 14.04.2009 г., 13.05.2010 г., 19.03.2012 г., 30.10.2012 г. и 28.06.2013 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.02.2017 г.,
разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка от 24.04.2017 г. и
изпълнителен лист от 26.04.2017 г. по ч. гр. д. № 4507/2017 г. на СРС, 118
състав, за сумите, както следва: 65 928.02 швейцарски франка,
представляващи предсрочно изискуема главница, непогасена за периода
10.09.2013 г. до 22.01.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК на 24.01.2017 г. до окончателното плащане,
1
сумата от 16 681.32 швейцарски франка, представляващи възнаградителна
лихва за периода от 23.01.2013 г. до 10.10.2016 г.; сумата от 5 301.60
швейцарски франка, представляваща мораторна лихва за периода от
23.01.2014 г. до 22.01.2017 г.; сумата от 1 386.32 швейцарски франка,
представляваща банкови такси и застраховки за периода от 23.01.2014 г. до
22.01.2017 г.; както и сумата от 240 лв., представляващи банкови такси за
периода от 13.10.2016 г. до 22.01.2017 г.
Със същото решение искът за главницата е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 80 641.58 швейцарски франка, като
неоснователен.
Недоволна от така постановеното решение е останала банката-ищец
„Юробанк България“ АД, която го обжалва в неговата отхвърлителна част с
оплаквания за неправилност като поддържа, че капитализирането на лихви с
допълнителните споразумения, сключени по искане на кредитополучателката,
не е довело до анатоцизъм, а целта е била чрез капитализация кредитът да
бъде върнат в редовност, тъй като в против случай той би станал предстрочно
изискуем доста по-рано. Поради това застъпва становище, че капитализацията
на лихви не може да се причисли към неравноправните клаузи. Моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и исковата претенция за
главницата да се уважи изцяло.
Въззиваемата П. Д. Р. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, не ангажира
становище по жалбата.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК за установяване, че ответницата П. Д. Р. дължи на
ищцовото „Юробанк България“ АД сумата 80 641.58 швейцарски франка
неизплатена главница за периода от 10.09.2013 г. до 21.01.2017 г. по договор
за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот №
HL37914/27.05.2008 г. и допълнителните споразумения към него, ведно със
2
законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 24.01.2017 г. до
окончателното изплащане; сумата 16 681.32 швейцарски франка - договорна
възнаградителна лихва за периода от 23.01.2013 г. до 10.10.2016 г.; сумата
5 301.60 швейцарски франка - мораторна лихва за периода от 23.01.2014 г. до
22.01.2017 г.; сумата 1 386.32 швейцарски франка - банкови такси и
застраховки за периода от 23.01.2014 г. до 22.01.2017 г.; както и сумата от
240 лв. - банкови такси за периода от 13.10.2016 г. до 22.01.2017 г., за които
са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч. гр. д.№
4507/2017 г. на СРС, 118-ти състав. Производството се развива след
постъпило възражение от длъжницата в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
От фактическа страна не се спори, че на 27.05.2008 г. между страните е
сключен договор за кредит за извършване на строеж/довършване на
недвижим имот №HL 37914/27.05.2008 г., по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове
в размер на равностойността на 92 000 лева по курс „купува“ за швейцарския
франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита. Крайният срок за
погасяване на кредита е бил 180 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита – 03.06.2008 г. Кредитът е отпуснат при годишна лихва в размер на
сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в
швейцарски франка, валиден за съответния период, плюс договорна надбавка
от 1.65 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП е бил 4.5%.
Главницата по кредита е усвоена от ответницата на два транша, с което
банката е изпълнила основното си задължение по договора да предостави
уговорената сума. От своя страна ответницата е допуснала неколкократно
просрочие в плащанията на главница, лихви и такси, което поведение е
станало причина за подписване на общо пет допълнителни споразумения, при
които просрочените задължения са преоформяни в нова единна главница със
съответно изготвяне на нов погасителен план. Независимо от посоченото
предоговаряне, поради допуснати нови просрочия в общ размер на 32 402.44
швейцарски франка към 14.05.2016 г., с нотариална покана рег. № 1601, том I,
акт 152 на нотариус А. Г. с peг. № 031 на НК, връчена лично на ответницата Р.
на 26.09.2016 г., кредитът е обявен за изцяло предрочно изискуем. Страните
са уговорили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния
3
период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Според заключението на вещото лице по приетата пред първата съдебна
инстанция съдебно-счетоводна експертиза (т.5 от същото), при прилагане на
първоначално уговорения размер на възнаградителната лихва по договора за
кредит и без капитализация на задължения по него ответницата-
кредитополучател дължи на банката-кредитодател следните суми: 65 928.02
швейцарски франка главница; 16 681.32 швейцарски франка - договорна
лихва за периода от 23.01.2013 г. до 10.10.2016 г.; 5 301.60 швейцарски
франка - мораторна лихва за периода от 23.01.2014 г. до 22.01.2017 г.;
1 386.32 швейцарски франка - банкови такси и застраховки за периода от
23.01.2014 г. до 22.01.2017г.; и 240 лв. - банкови такси за периода от
13.10.2016 г. до 22.01.2017 г.
При така изяснената фактическа обстановка спорен от правна страна е
единствено въпросът, представлява ли анатоцизъм капитализирането на
просрочени лихви (прибавянето им към непогасения остатък от главницата) и
допустимо ли е това в отношенията между кредитополучател – физическо
лице и банка, при положение, че подобно предоговаряне е извършено по
взаимно съгласие и по почин на кредитополучателя за да бъде избегната
пълна предсрочна изискуемост на целия дълг.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, който
кореспондира на трайната съдебна практика, формирана с решение №
66/29.07.2019 г., по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II т.о., решение №
30/20.05.2020 г., по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, I т.о., решение №
60091/27.09.2021 г., по т. д. № 1345/2019 г. на ВКС, II т.о. и мн. др., която е в
смисъл, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само ако това е
договорено между търговци на основание чл.294, ал.2 от ТЗ или е предвидено
в наредба на БНБ. Такава наредба към настоящия момент не е приета, а
Наредба № 9/03.04.2008 г. на БНБ не е такава по смисъла на чл.10, ал.3 от
ЗЗД. Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на
забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. Идеята,
заложена в чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008 г., е с преструктурирането на
4
дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се направи
възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото
състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при
увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения
за лихви, върху които от своя страна се начислява нова лихва. Както това е
посочено в решение № 60578 от 05.07.2021 г. по гр. д. № 919/2021 г. на ВКС,
IIIг.о., преструктурирането на дълга, за да е позволено от закона, следва да се
изразява в даване на финансови отстъпки от банката, в намаляване на дълга –
на главницата или на лихвите, в замяна на кредита с друг кредит при по-
изгодни условия и пр., но не и в увеличаването на задължението.
Следователно, в правилно приложение на материалния закон
първоинстанционният съд е възприел онзи вариант от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, който съответства на изложената забрана
за олихвяване на изтекли лихви, независимо от способа, по който ще бъде
извършено счетоводно това – чрез капитализация или по друг, аналогичен на
нея начин. Клаузите, предвиждащи включване на просрочените задължения
за лихва към главницата и даващи възможност върху тях да бъдат
начислявани лихви, са нищожни на основание чл. 26, ал 1 от ЗЗД тъй като
противоречат на закона. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260183 от 25.09.2021 г., постановено по
гр. дело № 9947 по описа за 2017 г. на СГС, ГО, 16-ти състав.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6