№ 370
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502489 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3201 от 26 май 2020г. по гр. д. № 12247/2016г.
Софийски градски съд, ГО, 16 състав е осъдил ЗАД „Алианц България” АД да
заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на Б. Е. Е. сумата от 30 000 лв.
(тридесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 18.01.2015 г., около 20:40 ч., край гр. София, на ул. „Без име“,
в посока от с. Бистрица към кв. Панчарево, по вина на И. С., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управление на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 300 ТД”, с рег. №
********, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на деликта - 18.01.2015г. до
окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен; осъдил ответника да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството
в общ размер на 2 718 лв.; осъдил ищеца да заплати на ответника на
1
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебни разноски в общ размер на 1 074,40 лв.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Б. Е. Е.
срещу решението по гр. д. № 12247/2016г. на СГС в отхвърлителната му част.
С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения на
материалния закон – чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в тази част и
вместо това уважаване на предявения иск изцяло.
Насрещната страна ЗАД „Алианц България“ е подал отговор на
въззивната жалба, с който е оспорил основателността й.
ЗАД „Алианц България“ от своя страна също е подал въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение, но в частта, в която искът, предявен
срещу него, е уважен. С доводи за неправилност на решението в обжалваната
част поради нарушение на чл.45 ЗЗД, процесуални нарушения при оценката
на заключенията на вещите лица и нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на
решението и отхвърляне на иска.
Ищецът е оспорил въззивната жалба на ответника.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно в
обжалваните части по размера на обезщетението и частично неправилно по
отношение на определения момент на забавата.
Предявен е иск при правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането
срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което
застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу
риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на
застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща
дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица.Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
2
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.
В разглеждания случай ответникът по иска не оспорва, че е
застраховал гражданската отговорност на сочения за причинител на вредите
водач. Спорно във въззивното производство е дали застрахованият при него
водач е причинител на ПТП, от настъпването на което се претендира
заплащане на обезщетение, какви са причинените от ПТП увреждания, в
частност страда ли ищецът от постравматична епилепсия и дали това
заболяване е в причинно-следствена връзка с ПТП, както и какъв е размерът
на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията,
понесени от ищеца. Жалбоподателят – ответник поддържа, че не е доказано,
че застрахованият при него водач е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Посоченият
жалбоподател поддържа още, че определеното от съда обезщетение не
кореспондира на реално претърпените увреждания от ищеца и последиците
от тях, като концентрира защитата си върху недоказаност на горепосоченото
заболяване, доколкото тази диагноза е поставена само па амнестични данни,
наред с това извършването на изследвания от м.06.2015г. се опровергава от
представената справка от НЗОК. Ответникът счита, че не е доказана и
причинно–следствената връзка между претърпяната черепно-мозъчна травма
и обсъжданото заболяване, при противоположни изводи за това на двете
вещи лица, изготвили заключения на съдебно-медицинските експертизи по
делото и неправилно възприето от съда заключение на втората поред СМЕ,
което е необосновано с данните по делото за здравословното състояние на
ищеца и фактически не е изготвено въз основа на нови медицински
изследвания, като електроенцофалографията от 26.02.2019г. съдържателно не
разкрива нови обстоятелства за здравния статус на пострадалия, а липса на
3
огнищна и пароксизмална активност. Сочи още, че по същество в случая
обезщетение за обсъждаенто заболяване се търси преди то да се е
проявило.Счита още, че определеното обезщетение не е съобразено с периода
на възстановяване, краткия болничен престой, евентуално с „три или четири
случая на епилепсия, ако се приме, че има такава“. От своя страна
жалбоподателят - ищец, съобразно горепосоченото, счита, че определеното
обезщетение е занижено с оглед характера и тежестта на уврежданията му,
както и, че не е взета предвид икономическата обстановка и установения
лимит на отговорност към датата на ПТП, като съдът е опредилил
обезщетението и в противоречие с трайната съдебна практика.
По делото не се спори по факта на настъпване на ПТП - на
18.01.2015г. около 20.40ч. край гр. София, по ул. „Без име“ от с. Бистрица
към кв. Панчарево. От неоспореното заключение на изслушаната авто-
техническа експертиза, изготвено въз основа на документите, съставени след
настъпването на ПТП, възприето от съда, срещу чийто фактически изводи не
са направени оплаквания във въззивната жалба на ответника, от които следва
да изходи в правоприлагащата си дейност и въззивният съд, е установено, че
преди ПТП лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. №
********, управляван от С. З., с пътник на предната дясна седалка ищецът Е.,
се е движил със скорост около 33,23 км/ч, по същото време със скорост около
48,49 км/ч от кв. „Панчарево“ към с. Бистрица се движи лек автомобил марка
„Мерцедес Бенц”, модел „Е 300 ТД”, с рег. № ********, управляван от И. С..
На около 600 м преди с. Бистрица водачът С., в опита си да заобиколи
отдясно мокра и заледена асфалтова пътна настилка (поледица) завърта
управляемите колела на лекия автомобил „Мерцедес” рязко в същата посока,
в резултат на което се нарушава устойчивостта и автомобилът му се плъзга
наляво, напуска своята пътна лента, навлизайки в пътната лента на насрещно
движещите се автомобили и се удря челно в насрещно движещия се в
собствената си пътна лента лек автомобил „Фолксваген”, като ударът е
настъпил между предните леви части на автомобилите и е бил
непредотвратим от водача на лекия автомобил „Фолксваген“, тъй като
отстоянието на автомобила от мястото на удара е по-малко от опасната му
зона за пълно спиране. Ето защо в заключението е формиран извод, че
причина за настъпване на ПТП са действията на водача на лекия автомобил
4
„Мерцедес”, на когото е съставен и акт за установяване на административно
нарушение и поради нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП му е наложено
административно наказание с влязло в сила наказателното постановление,
издадено въз основа на АУАН. Въз основа на тази фактически положения
въззивният съд, в решаващата си дейност, приема, че застрахованият при
ответника водач действително не е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП, но
противоправно е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП (което самият водач
не е оспорил след връчването на НП), като не е избрал скорост, съобразена с
атмосферните условия, състоянието на пътя и условията на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Въз основа на
презумпцията, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, необорена с пълно обратно
доказване в процеса, следва да се приеме, че той е действал и виновно.
Общият немотивиран довод на ответника във въззивната му жалба за
недоказано противоправно поведение на посочения водоч е неоснователен
като резултат. Основният спорен въпрос във въззивното производство се
концентрира около вида на причинените с посоченото противоправно
виновно поведение вреди, съответно около размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия ищец.
Според заключението на изслушаната по делото първоначална
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице неврохирург,
вследствие на процесното ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в сътресение на мозъка, както и контузия на тилната област на
главата. Мозъчното сътресение е протекло със степенна промяна в яснотата
на съзнанието, без данни за безсъзнателно състояние, което се определя като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След инцидента
ищецът е хоспитализиран в съзнание с оплаквания от главоболие,
световъртеж и еднократно повръщане. Проведено е комплексно болнично
лечение, а от осъщественото компютърнотомографско изследване на главния
мозък не са установени травматични промени в мозъчния паренхим; изписан
е на 21.01.2015г. в добро общо състояние, с указания за хигиенно-диетичен
режим и нормален неврологичен статус. По данни от медицинската
документация, на 01.05.2015г. ищецът е получил епилептичен припадък със
загуба на съзнание, пяна от устата, изпускане по малка нужда, наложило
транспортирането му в лечебно заведение. На 24.05.2015 г. ищецът отново е
5
потърсил медицинска помощ с подобни симптоми и загуба на съзнание, а в
медицинската документация работната диагноза е съмнение за епилепсия. На
10.06.2015г. от магнитно–резонансно изследване на ищеца (непредставено на
експерта) е описан фокус с големина 2 мм в десния челен мозъчен дял,
субкортикално разположен - на граница кортекс бяла мозъчна субстанция,
като находката се интерпретира като „както при контузионно огнище“. На
26.08.2015 г. и на 23.11.2015 г. (т. 3.12 и 3.13 от съобразителната част на
заключението) са документирани прегледи и болнични престои на ищеца по
спешност по повод на загуба на съзнанието, наблюдавана и от лекарите,
извършващи прегледа, при неврологичен статус без отклонения от нормата.
На 16.06.2015г. на ищеца е поставена диагноза „Посттравматична
енцефалопатия. Състояние след генерализирани епи припадъци“ основно във
връзка с данни от направеното на 10.06.2015г. магнитно-резонансно
изследване на главен мозък, като в справка от НЗОК не е документирано
извършването на прегледа. За ищеца липсват данни за фамилна обремененост
за епилептични припадъци, но той има придружаващи заболявания -
Параноидна шизофрения (2008г.), Артериална хипертония, Хипертонично
сърце, Състояние след остър миокарден инфаркт, Състояние след исхемичен
мозъчен инсулт, прекаран през м.08.2015г., които вещото лице не може да
посочи дали имат връзка с епилепсията. При проведен личен преглед на
05.12.2018г. вещото лице е констатирало, че пострадалият е в добро общо
състояние, в ясно съзнание, контактен, всестранно ориентиран; обяснил, че
след изписването му от болница след ПТП в първия месец от инцидента имал
чести епизоди на главоболие, които отзвучавали след прием на Аналгин, и за
последен път е имал припадък през пролетта на 2018г., без да има актуални
оплаквания от симптоми в главата. Вещото лице е приело, че към момента на
изготвяне на заключението (м.12.2018г.) епилептичните пристъпи при ищеца
не могат с категоричност да се свържат с претърпяната лекостепенна
черепно-мозъчна травма (мозъчно сътресение) и с описаното при МРТ
огнище, като при големите епилептични припадъци и травми в челния дял
няма халюцинаторни изживявания като описваните от ищеца „мирис на
изгоряло“ преди да припадне, които са характерни за темпоралния мозъчен
дял. За установяване обаче на причината за проявата им е необходимо
провеждане на специализирано изследване и лечение в неврологична клиника,
при последно извършено такова на ищеца през м.11.2015г. За това свое
6
мнение вещото лице се е обосновало с преценката си,че находката от МРТ е с
нетипична за контузионно огнище локализация – субкортикална, като при
проведените електрофизиологични изследвания не са регистрирани промени
вдясно, каквито са отчетени при МРТ, както и, че за дълги периоди липсва
проследяване на състоянието на ищеца. Що се отнася до възстановителния
период за мозъчното сътресение, той е приключил за около 3 до 5 седмици.
Според заключението на допуснатата повторна СМЕ, изготвено също
от неврохирург по искане на ищеца с оглед изясняване на причинната връзка
между претърпяната от него черепно-мозъчно травма /ЧМТ/ и
констатираните припадъци, уточнено в съдебно заседание, към м.12.2019г.
при него няма данни за налична общомозъчна и огнищна неврологична
симптоматика. Предвид провежданото лечение се наблюдават само единични
епилептични пристъпи годишно, като лечението продължава с прием на
медикаменти (по амнестични данни). Тази честота на пристъпите според
експерта сочи на нетежко епилептично заболяване, което не се отразява на
интелектуалните функции. От ЧМТ е настъпило възстановяване, но
възникналата посттравматична епилепсия попада в категорията
посттравматична енцефалопатия и следва да се приеме за усложнение -
свързана с мозъчната контузия, описана на МРТ изследвания (вкл. такова от
м.02.2019г.), с положителна прогноза (за намаляване на пристъпите) при
адекватно лечение. От последното електроенцефелографско /ЕЕГ/ изследване
от м.02.2019г. няма данни за огнищна и пароксизмална активност, поради
което рискът от повторен епилептичен пристъп е нисък. Вещото лице е
формирало още извод, че наличието на мозъчна контузия в челния дял е
причина за възникване на постравматична епилепсия в случая.
Симптоматичната епилепсия би могла да се свърже и с други мозъчносъдови
заболявания, но в конкретния случай следва да се приеме, че ходът на
клиничната картина, в съчетание с проведените диагностични изследвания, е
в корелация с посттравматична епилепсия. Вещото лице е уточнило още, че
пълно излекуване в смисъл на възстановяване на мозъчната тъкан не може да
има, тъй като тя не се регенерира, а на ЯМР се вижда контузионно огнище и
въз основа на ЕЕГ изследването се налага извод, че е настъпило добро
възстановяване при пострадалия, свързано с епилепсията, затова са намалели
пристъпите, без да може да се направи извод обаче, че няма да има изобщо
7
такива, тъй като в мозъка остава следата от контузията.
За установяване на твърдените неимуществени вреди от процесното
ПТП по делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на св. М. –
П. – семеен приятел на ищеца, подлежащи на преценка по реда на чл. 172
ГПК, е установено още, че след ПТП, станало с ищеца, тя посещавала Б. в
болницата, където бил настанен, после лечението му продължило в домашни
условия повече от месец, а свидетелката му помагала. През това време той
трудно ставал, повече седял, казвал, че му се вие свят. При посещенията на
ищеца на гости у свидетелката се случвало на два пъти той да пада от стола, а
на почивка на морето също имал световъртеж. Тя свидетелства, че знае, че
през 2011г. ищецът е имал проблеми със сърцето, когато му поставили
„нещо“ на сърцето, а преди това загубил бебе с приятелката си и е имал
психично разстройство.
Въз основа на гореприетото и по доводите във въззивните жалби,
въззивният съд приема следното :
За да се ангажира отговорността на причинителя на вредите, е
необходимо да се установи наличието на вреда, противоправно поведение,
причинна връзка - вредата да е последица от деянието, като това са
елементите от обективното основание на отговорността, а субективното й
основание е вината, която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), поради което и
предпоставките на презумпцията – елементите на обективното основание на
отговорността - се доказват от ищеца, а делинквентът/застраховалият
гражданската му отговорност може да обори презумпцията за вина с обратно
доказване, за да обори субективното основание за отговорността си, което се
презумира, - ако се установи, че определено лице е причинило вредата, то
законът заключава, че това лице е действало и виновно.
В случая съдът прие, че ПТП, в предмета на делото, е настъпило
поради действията на водача на автомобила, застрахован при ответника.
Поведението на този водач – противоправно и виновно - е в причинна връзка
с вредоносния резултат, обсъден по-нататък в мотивите. За да определи
размера на дължимото тъсрено обезщетение за вреди и в приложение на чл.
52 ЗЗД, съдът съобрази характера и тежестта на увреждането на здравето на
пострадалия на 41 години, получил вследствие на ПТП лекостепенна ЧМТ
8
без загуба на съзнанието и контузия на тилната област на главата, както и,
съгласно повторното заключението на СМЕ, усложнение в хода на
настоящото производство от ЧМТ - посттравматична епилепсия в категорията
на посттравматична енцефалопатия с положителна прогноза за развитието й
при адекватно лечение. Както е приел и първоинстанционният съд, за да
възприеме заключението на повторната СМЕ, така и въззивният съд взе
предвид, че това заключение е изготвено въз основа на ново МРТ изследване,
в което е описано персистиращо огнище в десния фронтален дял на мозъка на
ищеца. Същевременно заключението на първоначалната СМЕ не е
категорично изключващо причинна връзка между мозъчната контузия,
установеното огнище в мозъка и епилептичните пристъпи, за установяването
на каквато, както се посочи, вещото лице по първоначалната СМЕ е изискало
допълнителни изследвания. Допълнителен аргумент за травматичния
характер на епилепсията е и липсата на други обективни данни за развитие на
мозъчносъдови заболявания в посока към проявяващите се при ищеца
пристъпи със загуба на съзнанието. Доводите на ответника, упражнил и право
на жалба, за недоказаност на посоченото заболяване на ищеца, както и на
причинната му връзка с претърпяното ПТП, представляващо прието от съда
усложнение след първоначално получените травматични увреди, са
неоснователни. Дефинитивно, както е изяснило и вещото лице, изготвило
заключение по повторната СМЕ, при положение, че припадъкът не настъпи
пред медицинско лице, данни за такъв се получават при снемане на анамнеза
от пациента. В разглежания случай ищецът е получил припадъци и пред
лекари, извършващи прегледа му, както е отразено в обсъдени от вещите лица
епикризи. Обстоятелството, че изследванията на ищеца от м.06.2015г. по
повод получени припадъци, не са вписани в справка на НЗОК, не означава, че
такива изследвания не са извършвани, като обстоятелствата, при които са
извършени и дали са надлежно документирани са извън предмета на делото.
Следва да се има предвид, съобразно и подчертаното по-горе, че в
конкретната хипотеза що се отнася до обсъжданото и в двете СМЕ огнище в
мозъка на пострадалия, то е установено и при МРТ изследване през
м.02.2019г. и в него има позоваване на изследване от м.06.2015г. Както е
посочил въззивният съд в определението си, с което е оттхвърлил
доказателственото искане на жалбоподателя – ответник, няма процесуално
основание по делото за назначаване на поредна повторна експертиза поради
9
несъгласието на ответника със заключението на повторната СМЕ, изготвено
от друго вещо лице, а двете заключения подлежат на оценка наред с другите
доказателства по делото (чл. 202 ГПК). Извършеният преглед на пострадалия
на дата, по-близка до настъпването на ПТП, не е критерий за по-голяма
достоверност на заключението на първоначалната СМЕ, както
жалбоподателят – ответник поддържа, като по този начин формално и
отнапред отрича обективостта на една повторна експертиза, както и
развитието на болестни процеси в организма на пострадалия, а сам е искал
назначаване на такава. Обстоятелството, че и при двата прегледа на
пострадалия вещите лица са констатирали възстановяване не отрича
доказателствената стойност на заключението на повторната СМЕ, в което
подробно е обсъдено възстановяването на пострадалия, но и вероятността за
провява на епилептични пристъпи предвид невъзможността за регенериране
на мозъчната тъкан. За определяне на размера на дължимото обезщетение
въззивният съд взе предвид още и продължителността на възстановителния
период от ЧМТ, претърпените от пострадалия болки и неудобства, присъщи
на уврежданията, вкл. характера и продължителността на лечението
(включващо и болнични престои), положителната прогноза за развитие на
посттравматичната епилепсия с първоначално по-често проявяващи се
пристъпи, сведени до един път в годината. Съобрази и икономическите
условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия.
При посочената преценка въззивният съд счита, че няма основание
определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 30 000 лв. да бъде
изменено. То в никакъв случай не води до обогатяване на пострадалия и е в
рамките на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Няма и
основание за увеличаването му след преценка на релевантните обстоятелства
за определянето му. За първи път във възивното производство се акцентира
като факт на определената 100 % трайно намалена работоспособност с
представеното в първоинстанционното производство ЕР на ТЕЛК от
18.07.2016г., обсъдено във възприетото заключение на повторната СМЕ. Във
връзка с довода на жалбоподателя – ищец, който се свежда до несъобразяване
на този факт (на който може да се приеме, че има позоваване още в
първоинстанционното производство,макар и имплицитно чрез представяне на
10
ЕР), следва да се отчете, че ТНР е определена съвкупно поради множеството
заболявания на ищеца, с водеща диагноза “Параноидна шизофрения“, а не
само поради „епи гранд мал пристъпи“, описани във всички ЕР за експертиза
на работоспособността на ищеца, представени по делото. Евентуално
влошаване на състоянието на пострадалия би било основание за нова
претенция срещу делинквента, съответно срещу застраховалия гражданската
му отговорност. Съдебна практика по „близки случаи“, дори и ориентир за
определяне на предвидим размер на обезщетението и основа за равно
третиране на лица в едно и също положение, не обвързва съда при
разрешаване на спора, с който е сезиран, който не е адресат на задължение да
мотивира извода си за дължим размер на обезщетението чрез позоваване на
казуална съдебна практика, а извършва конкретна преценка на всички
релевантни за определяне на търсеното от пострадалия обезщетение
обстоятелства.
Посоченото обезщетение принципно се дължи ведно с лихва от
датата на деликта (чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 223, ал. 2, изр. 1 и по арг. от чл.
227, т. 2 КЗ отм. вр. § 22 ПЗРКЗ), както е поискано. В конкретния случай
обаче тя следва да се присъди от друг момент по развитите по-нататък в
мотивите съображения. Отговорността на застрахователя към третите
увредени от застрахования лица, съобразно изясненото по-горе, е
функционално обусловена от възникването на отговорността на прекия
причинител по чл. 45 ЗЗД и в рамките на застрахователната сума е
тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по
чл. 45 ЗЗД. Вземанията за обезщетение за вреди от непозволено увреждане
стават изискуеми от деня на увреждането, а когато деецът не е известен - от
откриването му. При непозволено увреждане, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
причинителят на вредата изпада в забава и дължи законна лихва по смисъла
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на увреждането, без да е необходима покана,
като в хипотезата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) законната лихва се дължи от
застрахователя като лице, което носи отговорност за действията на
делинквента, също от момента на настъпване на вредите, тъй като
застрахователят поначало дължи на увредения това, което би му дължал
делинквентът по правилата на деликтната отговорност. Законната лихва върху
дължимото обезщетение има обезщетителен характер, тя не е обезщетение за
11
вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение. Затова законната лихва се присъжда от момента на деянието,
само когато размерът на обезщетението е определен от съда към този момент.
Ако според обстоятелствата обаче съдът определя размерът на обезщетението
към по-късен момент, както е в случая, тъй като взема предвид съобразно
искането на ищеца усложнението на здравословното му състояние, настъпило
в хода на производството, законната лихва дефинитивно, с оглед
предназначението й, се дължи в конкретната хипотеза от 16.06.2015г., когато
при пострадалия, вече диагностициран с посттравматична епилепсия, следва
да се приеме, че е проявено спорното заболяване, прието от съда също за
резултат от ПТП. В този смисъл доводът на жалбоподателя – ответник, че се
претендира обезщетение за вреди от заболяване преди то да се е проявило,
съдът възприема и като довод, че законната лихва върху обезщетението,
което се присъжда глобално, не може да се присъди от датата на деликта, при
положение че към този момент, въпреки действието на болестотворните
фактори, не се е осъществил напълно фактическият състав на непозволеното
увреждане.
По гореизложените съображения въззивният съд следва да отмени
решението в частта му, в която законната лихва е присъдена, начиная от
18.01.2015г. до 15.06.2015г. включително. А доколкото доводите в
разглежданите жалби по съществото на спора съдът прие за неоснователни
откъм целени правни последици - отмяна на решението в обжалваните части,
- решението в тези обжалвани части относно размера на присъденото
обезщетение като правилно подлежи на потвърждаване и чрез препращане
към мотивите на първоинстанционния съд, кореспондиращи на приетото от
въззивния съд (чл. 272 ГПК).
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3201 от 26 май 2020г. по гр. д. № 12247/2016г. на
Софийски градски съд, ГО, 16 състав в частта, в която върху присъденото
обезщетение от 30 000 лв. е присъдена законна лихва от 18.01.2015г. до
15.06.2015г. вкл. и вместо това постановява:
12
ОТХВЪРЛЯ искането на Б. Е. Е. за присъждане на законна лихва
върху присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 18.01.2015г., по иска предявен на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) срещу ЗАД „Алианц България” АД, за периода от 18.01.2015г. до
15.06.2015г. включително.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3201 от 26 май 2020г. по гр. д. №
12247/2016г. на Софийски градски съд, ГО, 16 състав в останалите обжалвани
части.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13