О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………../……….02.2020 г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа
докладваното
т.д. № 1319/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 24335/12.08.2019 г. от ”ДИНИПО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Младежка“, № 142, бл. 55, вх. А, ет. 3,
ап. 9 срещу АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ (с предходно наименование Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол), със седалище в гр. София, ул.
„Врабча“, № 23.
По допустимостта на
производството: В
депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор, ответникът е релевирал възражение
за недопустимост на производството, предвид разрешаване на спора между страните
със сила на присъдено нещо, в резултат на постановеното и влязло в сила решение
по гр.д. № 3026/2015 г., на ВОС, ГО, по което се твърди да е разгледан иск на
същото основание и с идентичен предмет. Възражението макар и своевременно
въведено, е неоснователно. Видно от представените заверени копия от съдебни
решения и определение на ВКС, в производството по гр.д. № 3026/2015 г., на ВОС,
ГО, е разгледан иск с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от ищеца по
настоящото производство срещу ответника и още две юридически лица, основан на факти
от значение за спорното право и настъпили след приключване на съдебното дирене,
по което е издадено изпълнителното основание, а именно: погасяване на
ипотечното право, поради погасяване на вземането на кредитора по давност,
предвид непредприемане действия за реализирането му в изпълнителното
производство, както и погасяване на ипотечното право на собствено основание –
неупражняването му спрямо ищеца за срок от над пет години след издаване на
изпълнителния титул.
При
така очертания предмет и страни в производството по гр.д. № 3026/2015 г.,
настоящият състав намира, че не е налице идентичност между производствата,
доколкото предявения иск в настоящото производство е основан на факти различни
от посочените по-горе, а именно: - погасяване на вземането на ответника, поради
извършено прихващане с цедирано на ищеца взема и – твърдения за нищожност на
ипотеката вписана върху собствения на ищеца имот, върху който ответникът
изпълнява принудително. Вярно е, че в крайна сметка е налице идентичност в
квалификацията и петитумите на предявения и разгледан вече иск по гр.д. №
3026/2015 г., на ВОС, ГО и предявения по настоящото производство, но това не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице идентичност между разрешения вече спор
между страните и спора по настоящото дело.
Исковата
молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, поради
което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет
и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По
делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа.
Мотивиран
от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото и
О П Р Е
Д Е Л И:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за
редовна, а предявеният иск за допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на
глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
НАСРОЧВА в с.з. на 17.03.2020 г., 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад
на делото: Предявен е
иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който ищецът моли да бъде прието за
установено спрямо ответника, че не съществува правото му на принудително
изпълнение за сумата 43328.00 щ.д., представляваща част от вземане за главница
по издаден изпълнителен лист по т.д. № 769/2004 г., на ВОС, ТО, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 2012808040006, на ЧСИ № 808.
Ищецът твърди, че е купувач
на ипотекиран в полза на ответника имот – Дворно място, с площ отг 5950 кв.м., идентификатор 10135.3514.247, преди
УПИ IX-1682, кв. 46, по плана на ЗПЗ, ведно със Склад № 1, с
площ от 906.00 кв.ч., Склад № 2, с площ от 392.00 кв.м. и Склад № 3, с площ от
130 кв.м., по силата на нот. Акт № 111, н.з. № 103/2005 г.
Твърди, че върху имота
е била вписана ипотека, обезпечаваща само вземането за главница, представляваща
дължимите вноски по Договор за приватизационна продажба от 17.02.1999 г., сключен между ответника и „Албатросинвест-98“ ЕООД. Сочи,
че доколкото придобиването
на имота е станало след вписването на ипотеката и ищецът не е страна по
материалното правоотношение за вземането, след насочване на изпълнението върху
ипотекирания имот е конституиран като ипотекарен длъжник.
Твърди, че материалното право за
прилагане на принуда спрямо него не съществува, тъй като вземането на кредитора
– взискател и ответник в настоящото
производство е погасено чрез
упражнено от страна на ищеца
извънсъдебно прихващане на 07.08.2019 г. с надлежно връчено уведомление. Сочи,
че вземането, с което е прихванал претенцията на ответника е придобил по силата
на Договор за прехвърляне на вземане от 16.02.2005 г., сключен между него и
длъжника по изпълнението – „Албатросинвест-98“ ЕООД. Излага, че
цедираното му вземане възлиза на сумата 63184.23 щ.д. и представлява надплатени
суми по цената на същия приватизационен договор от 17.02.1999 г., която цесия не е съобщавана на длъжника. Сочи, че
същевременно срещу цедента „Албатросинвест-98“ ЕООД е бил издаден изпълнителен
лист от 29.03.2006 г., по т.д. № 769/2004 г. на ВОС, въз основа на който е
образувано и изпълнителното дело, за задължения към ответника с произход,
дължими суми по главницата по същия приватизационен договор.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът Агенция за публичните предприятия и контрол депозира отговор, в
който оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. На
първо място счита, че твърденията на ищеца за надплащане на суми по
приватизационния договор не следва да бъдат обсъждани, доколкото същият не е
страна по него. Излага, че е било получено заявление, изходящо от ищеца за
прихващане на насрещни парични вземания до размера на сумата 43328.00 щ.д., към
което не са били приложени никакви доказателства за съществуване на вземането.
Излага, че твърдяния договор за цесия от 16.03.2005 г. е частен документ, който
няма достоверна дата по отношение на ответника и поради това не е доказателство
за съществуване на вземането и неговия размер. Оспорва датата и съдържанието на
договора за цесия. Излага още, че не са налице предпоставките за извършване на
извънсъдебно прихващане, тъй като взеането на ищеца не е било ликвидно и
изискуемо, тъй като не е било безспорно установено по основание и размер.
Релевира възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност. Сочи, че
след получаване на изявлението за прихващане е възразил изрично срещу
извършеното цедиране на вземането, за което не е бил уведомяван по никакъв
начин преди 07.08.2019 г., което счита за индиция за антидатирането на договора
за цесия и несъществуване на подобно вземане.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която оспорва
релевираните възражения от страна на ответника. По отношение възражението за
погасяване на вземането по давност се позовава на разпоредбата на чл. 103., ал.
2 ЗЗД. Твърди нищожност на вписаната върху придобития от него имот, законна
ипотека. Излага, че правото на собственост е придобито от него с нот. Акт №
111, н.д. № 103/2005 г. Сочи, че при сключването на договор за приватизационна
продажба от 17.02.1999 г. и за
гарантиране изплащането на цената по договора е било уговорено учредяването на
ипотека върху недвижими имоти на дружеството, без да е налице индивидуализация чия
собственост са тези имоти и кои са те. Излага, че с молба от 15.04.1999 г. е
поискано вписването на законна ипотека върху някалкото имота, включени в
активите на „Албатрос Комерс“ ООД. Излага, че правото на принудително
изпълнение на ответника спрямо ищеца не е валидно възникнало, тъй като в
първоначалната молба за вписване на ипотека от 16.04.1998 г. е налице
неизвестност за личността на кредитора, собственика на имота и на длъжника,
както и за размера на обезпеченото вземане, поради което вписаната ипотека била
нищожна. Излага, че на 19.04.2002 г. е извършено коригиране, както на длъжника,
така и на кредитора като въпреки, че длъжник по Договора за приватизационна
продажба е „Албатросинвест 98“ като длъжник е посочено дружеството собственик
на имота „Албатрос комерс“ ЕООД, при подаване на първоначалната молба от
„Албатрос комерс“ ООД. Сочи, че на 13.03.2009 г. е извършено подновяване на
вписването на ипотеката.
Излага, че след вписването и подновяването на ипотеката са
налице нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, а именно страната е приета за
член на ЕС, при което е следвало да бъдат отстранени противоречията между
националното и общностното законодателство. Такова противоречие вижда в
разпоредбата на пар. 8 от ПР на ЗИД ЗПСК, с която е уредена възможността за
учредяване на законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество,
поради което тя не е следвало да бъде прилагана. Сочи, че впоследствие нормата
е била отменена, която отмяна има действие само занапред. Цитира съдебна
практика по въпроса.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който оспорва
допълнителната искова молба и сочи, че не е претендирал вземане спрямо ищеца, а
е насочил принудителното изпълнение към имот, собственост на приватизираното
дружество „Албатрос комерс“ ЕООД, върху който е била вписана законна ипотека на
16.04.1999 г. и подновена с молба от 10.03.2009 г. Излага теоретични
разсъждения по въпроса за правната същност на ипотеката. Сочи, че ищецът не
разполага с правата предвидени в чл. 151 ЗЗД, който касае случаите, когато
имотът е бил ипотекиран за чуждо задължение, а в случая ищецът е закупил вече
ипотекиран имот. Поддържа останалите възражения релевирани с депозирания
отговор.
УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат
следните обстоятелства:
- ищецът – следва да установи, че след издаване на
изпълнителния титул са настъпили твърдяните обстоятелства довели
до погасяване вземането на ответника.
- ответникът –
твърденията си, че вземането, предмет на предявения иск съществува.
Всяка страна е длъжна да
докаже твърденията си, от които извлича изгодни
правни последици.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на
твърденията си за нищожност на учредената ипотека на твърдяните в
допълнителната искова молба основания.
ДОПУСКА до приемане в с.з. представените от
страните писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА заверена преписка от изп.д. №
20197180400130, на ЧСИ № 718.
ПРИКАНВА страните към спогодба и към доброволно
уреждане на отношенията им чрез медиация
или друг способ като им указва, че при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на ищеца ведно с препис от допълнителния отговор на ответника.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: