№ 322
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500169 по описа за 2023 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от адв.С. Н., АК-Пловдив, като
проц.представител на Ц. Ст.Т. против Определение № 14237/29.12.2022г.
постановено по гр.д.№ 13098/ 2022г. по описа на РС-Пловдив, І гр.с., с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя по искането за изменение
на решението в частта на разноските, като му се присъди адв.възнаграждение
по чл.38, ал.2 ЗА. По изложени доводи в частната жалба се оспорва приетото
от районния съд относно предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК с поддържане на
тезата, че ответникът действително е признал иска, но с извънпроцесуалното
си поведение е довел до необходимост от предявяване на този иск, в каквато
насока жалбоподателят се позовава на съдебна практика / Определение по
ч.гр.д.№ 592/2012г. на ВКС – І ГО/. От фактическа страна жалбоподателят
мотивира становището си с обстоятелствата, че процесната клауза за
неустойка по сключения между страните договор за потребителски кредит е
нищожна , която е начислена и предвидено разсроченото й плащане, заедно с
всяка погасителна вноска по договора. Сочи се, че действително на второ
място не са ангажирани доказателства процесната неустойка да е
претендирана от страна на ответното дружество, но доколкото такава е
уговорена в договора за кредит, то това може да се случи всеки момент.С
тези фактически и правни доводи жалбоподателят поддържа становището си
относно наличие на правен интерес от признаване за установено в
1
отношенията между страните, че процесната клауза е нищожна, като
ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което ответникът
следва да понесе отговорността за разноски за производството. Така се моли
за отмяна на обжалваното определение и присъждане на адв.възнаграждение
на жалбоподателя по чл.38, ал.2 ЗА при определянето му в не по-нисък
размер от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА.
С отговора по частната жалба ответникът по нея „Сити кеш“ ООД- гр.София
оспорва частната жалба като неоснователна като се позовава на разпоредбата
на чл.78, ал.2 ГПК чрез оспорване наличието на такова извънпроцесуално
поведение от тази страна, което макар и да е неправомерно от
материалноправна гледна точка, извънпроцесуално не е дал повод за
завеждане на делото, поради което отговорността за направените в
производството разноски следва да понесе ищецът.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в преклузивния срок
по чл.275, ал.1 ГПК, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане, като по същество е
основателна.
С обжалвания акт районния съд е отказал присъждане на адв.възнаграждение
по чл.38, ал.2 ЗА на проц.представител на ищцата с оглед наличието на
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, което становище в постановеното
определение е мотивирано с посочена съдебна практика в тази насока / в
периода 2017г.-2018г./ и е прието, че с оглед признанието на иска от
ответника след завеждане на делото, както и това, че с поведението си същият
не е дал повод за завеждане на иск за несъществуване на претендираното
вземане срещу него, е налице предпоставката за изключване на отговорността
му за разноски.
Въззивният съд не споделя фактическите и правни изводи. Предявеният от
ищеца иск за прогласяване нищожност на предвидена в сключен между
страните договор за потребителски кредит № 652805/ 24.03.2022г. е уважен
като основателен, при наличието на правени интерес от завеждането му с
оглед съществуването на процесната клауза в договора, по която и въззивната
инстанция е застъпвала становището, че кредиторът би могъл да реализира
2
във времето претендирани права по тази клауза, която съдът намира за
нищожна като неравноправна по смисъла на ЗЗП във вр. с чл.26 ЗЗД. В тази
насока действително е налице признание на иска от ответника от една страна,
а от друга – поддържана е тезата за наличие на предпоставките по чл.78, ал.2
ГПК за невъзлагане на отговорността за разноските нему. В случая условията,
обуславящи правният интерес от завеждане на иска за прогласяване
нищожността на клауза в сключен договор за ПК, произтичащи от
съществуването на процесната клауза като нищожна в договора, обуславят
изначално обстоятелството кредиторът да е дал повод за реализиране на
признати от ЗЗП права на потребителя чрез предвидена защита за това поради
съществуването на неравноправна клауза по предоставен за сключване
договор за ПК. Реализирането на тази права само по себе си обуславя и
направа на разноски за това. С оглед на това е налице изначално
съществуването на такова извънпроцесуално поведение от страна на
кредитора, което е дало повод за реализиране на правата на потребителя чрез
ангажиране на адвокатска защита, за осъществяването на която съществува
правно основание да бъде възмездена по реда на чл.38 ЗА. Освен това е
налице съдебна практика, според която в тежест на потребителя не следва да
се понасят или възлагат разноски в случаите, когато същият реализира тези
свои потребителски права по ЗЗП, вкл. от което последица е възлагането
отговорността за разноски на основание чл.78, ал. ГПК в тежест на
кредитора, когато се дължи адв.възнаграждение на основание чл.38 ЗА. / В
този смисъл Определение №50466/ 30.11.2022г. по ч.т.д.№ 2049/ 2022г. по
описа на ВКС – І ТО, Определение № 366/ 16.08.2022г. по ч.т.д.№ 1085/
2022г. по описа на І ТО и др./
В настоящия случай претендираното на основание чл.38, ал.1,т.2 ЗА е в
размер на сумата 300 лева, което следва да се присъди като съответно на
действащата към процесния момент норма на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, т.1 във връзка с чл.278, ал.4
ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Определение № 14237/29.12.2022г. постановено по гр.д.№ 13098/
2022г. по описа на РС-Пловдив, І гр.с., с което е оставена без уважение
молбата на адв.С. Н., АК-Пловдив, като процесуален представител на Ц. С. Т.
от гр.Пловдив по искането за изменение на решението в частта на разноските,
като му се присъди адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА и ВМЕСТО ТОВА
П О С Т А Н О В Я В А:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК постановеното по гр.дело № 13098/
2022г. по описа на ПРС – І гр.с. Решение № 4059/ 02.12.2022г. в частта на
разноските, КАТО:
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат С. К. Н.о
от Адвокатска колегия – гр.Пловдив с адрес : гр.Пловдив, ул.“Йоаким Груев“
, № 41 сумата 300 лева / триста лева/- адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4