Определение по дело №387/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 482
Дата: 21 февруари 2017 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20173100500387
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../………….. 2017 г.

Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 21.02.2017 г., в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

К. ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Пенева

въззивно гражданско дело387 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на К.Ж.Й. против решение4413 от 25.11.2016 г., постановено по гражданско дело10331 по описа за 2016 г. на тридесет и трети състав на Районен съдВарна, с което е осъден въззивникът на основание член 143, алинея 2 от Семейния кодекс /СК/ да заплаща в полза на детето Ф.К.Й. чрез неговата майка и законен представител Л.А.А. месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 26.08.2016 г. /датата на предявяване на исковата молба/, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване; осъден е въззивникът да заплати в полза на детето Ф.К.Й. чрез неговата майка и законен представител Л.А.А. издръжка за минало време за периода от 26.08.2015 г. до 26.08.2016 г. в общ размер на 3600 лева, тоест в размер на по 300 лева месечно; осъден е въззивникът да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС в общ размер на 576 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, както и в полза на детето Ф.К.Й. чрез неговата майка и законен представител Л.А.А. сумата от 400 лева, представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото пред първата инстанция.

Във въззивната жалба се излага, че така постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд е преценил неправилно събраните по делото доказателства и не е обсъдил всички, като е ценил като такива недопустими доказателства. Също така се твърди, че първоинстанционният съд не е допуснал исканите от ответника, сега въззивник, доказателства, което е процесуално нарушение.

Иска се отмяна на решението в частта, с която е осъдел да заплаща месечна издръжка за разликата над 105 лева до присъдените 300 лева, както и за минало време за разликата над 1 296,35 лева до претендираните 3 600 лева, и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени исковете над посочените суми.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

 

Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:

1/ Да бъде прието като доказателство удостоверение от „Турист сервиз холдинг“ АД – София за установяване на факта, че въззивникът е плащал издръжка в полза на детето Ф.;

2/ Да бъде допуснат до разпит един свидетел при условията на водене за установяване, че Л.А. е получавала от майката и бащата на въззивника пари на ръка за издръжка на детето, както и, че между въззивника и неговите родители е имало договорка дължимата издръжка за детето да се изплаща от тях за негова сметка;

3/ Да бъде задължена въззиваемата да се яви в съдебно заседание и на основание член 176 от ГПК да отговори на следните въпроси: Вярно ли е, че за периода от 01.11.2015 г. до 28.08.2016 г. е получила от майката на ответника Еленка Костова Димова сумата общо от 370 евро, изпратени чрез „Турист сервиз холдинг“ АД – София? Вярно ли е, че от бащата на ответника е получила на ръка общо 350 лева - през месец февруари 2016 г. 100 лева, през лятото на 2016 г. – 100 лева и за месец август 2016 г., платени през месец септември 2016 г., 150 лева?

 

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Имайки предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, както и като съобрази, че цитираните доказателствени искания са направени още с отговора на исковата молба, относими са към спора и допустими съобразно нормите на ГПК, настоящият състав на съда намира, че като не е допуснал събирането им, първоинстанционният съд е нарушил процесуалните правила. По същите съображения следва да бъде допуснато до приемане и удостоверението, получено в районния съд след приключване на съдебните прения.

 

С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ДОПУСКА да бъде прието удостоверение от „Турист сервиз холдинг“ АД – София, находящо се на лист 64 от първоинстанционното дело.

 

ДОПУСКА до разпит един свидетел при условията на водене от страна на въззивника за установяване, че Л.А. е получавала от майката и бащата на въззивника пари на ръка за издръжка на детето, както и, че между въззивника и неговите родители е имало договорка дължимата издръжка за детето да се изплаща от тях за негова сметка.

 

ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата Л.А.А. да се яви в съдебно заседание и на основание член 176 от ГПК да отговори на следните въпроси: Вярно ли е, че за периода от 01.11.2015 г. до 28.08.2016 г. е получила от майката на ответника Еленка Костова Димова сумата общо от 370 евро, изпратени чрез „Турист сервиз холдинг“ АД – София? Вярно ли е, че от бащата на ответника е получила на ръка общо 350 лева - през месец февруари 2016 г. 100 лева, през лятото на 2016 г. – 100 лева и за месец август 2016 г., платени през месец септември 2016 г., 150 лева?

УКАЗВА на въззиваемата Л.А.А., че ако не се яви и не отговори на поставените въпроси, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, които се целят да бъдат установени.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06 март 2017 година от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          2.