№ 506
гр. Ловеч, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20224310100259 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл.
107 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД – гр. Варна, чрез
пълномощник юрисконсулт В. М., против Й. И. Г. от с. Крамолин, по реда на чл. 422 във вр.
с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на дружеството – ищец
„Енерго-Про Продажби“ АД, с клиентски № ****, във връзка с продажба на ел. енергия и
мрежови услуги за обект на потребление, заведен с абонатен № ***, находящ се на адрес:
***. Посочва се, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, приети на основание чл.
98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране /сега КЕВР/.
Посочва се, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът има
неизплатени задължения в общ размер на 322.25 лева за горепосочения обект на потребление, заведен с абонатен
номер ***, находящ се на адрес: ***, като в посочената сума са включени неплатени фактури за ел.енергия в
размер на 282.56 лева, представляваща главница за консумирана ел.енергия и мрежови услуги от ответника по
фактури издадени в периода 20.07.2017 г. - 20.05.2021 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 39.69 лева, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 08.10.2021 г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ****, към същата дата.
Въз основа на изложеното, ищецът моли да бъде установено, че ответникът му
1
дължи горните суми – главница и мораторна лихва, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението.
Претендира присъждане и на разноските по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок, адвокат Ц. Т., назначена за особен
представител на ответника, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, е депозирала писмен отговор, с
който оспорва предявените искове, като неоснователни. Направила е възражение за
погасяване на вземанията поради изчитане на тригодишна давност за част от периода.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В писмена
молба на пълномощника му исковете се поддържат изцяло. Представен е и списък на
разноските.
Ответникът Й. И. Г. не се явява в съдебно заседание, а се представлява от
назначения му особен представител адвокат Ц. Т., която поддържа становището си по
отговора и моли за частично отхвърляне на исковете, тъй като за периода от 10.08.2017 г. до
10.10.2017 г., вземанията за главница в общ размер на 46.35 лева и за мораторна лихва в общ
размер на 18.85 лева, са погасени с изтичане на тригодишната давност по чл. 111 ал. 1, б. „в“
от ЗЗД .
От събраните по делото доказателства, от данните по приложените ч.гр.дело №
2118/2021 г. по описа на РС-Ловеч и ч.гр.дело № 1212/2021 г. на РС-Севлиево, както и от
становищата на страните, чрез процесуалните им представители, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, вх.№ 3178/15.10.2021 г., от „Енерго-Про Продажби“ АД, е било образувано ч.гр.дело
№ 1212/2021 г. по описа на Районен съд - Севлиево, прекратено и изпратено по подсъдност
на Районен съд – Ловеч, който е образувал ч.гр.дело № 2118/2021 г. и издал Заповед №
1106/12.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против
длъжника Й. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми: главница от 20.07.2017
г. до 20.05.2021 г. в размер на 282.56 лева, ведно със законна лихва от 15.10.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 04.06.2017 г. до 08.10.2021 г. в размер на 39.69
лева, както и за разноските по делото: 25.00 лева - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Посочено е, че вземането произтича от консумирана и незаплатена ел. енергия и
мрежови услуги.
С Разпореждане № 77/13.01.2022 г., заповедният съд е приел, че издадената по
делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и
указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск срещу
длъжника за установяване на вземането си по издадената заповед.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечния срок по
чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
По делото не се спори, а и съдът приема от представените доказателства, че между
ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД и ответника Й. И. Г. съществува облигационно
правоотношение по силата на договор за продажба на електрическа енергия и мрежови
услуги за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, находящ се на адрес: с. Крамолин –
2
мелница.
Съгласно чл. 98а ал. 1 от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия.
По делото са приложени Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД /ОУДПЕЕ/, одобрени с решение на ДКЕВР /сега
КЕВР/, като същите са публикувани в централен и местен всекидневник.
Съгласно чл. 98а ал. 4 от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
От приложените Общи условия е видно, че същите уреждат правата и задълженията на
страните, както и реда за заплащане на електрическата енергия и отговорността на страните
при неизпълнение на задълженията им. В чл. 17, т. 2 от Общите условия е предвидено, че
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Съгласно чл. 26 ал. 1 от
ОУДПЕЕ, потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа
енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната
мрежа веднъж месечно по утвърдените от КЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение,
като съгласно ал. 6, неполучаването на фактура не освобождава потребителя от
задължението му да заплати дължимата сума в срок.
В чл. 38 от ОУДПЕЕ е уредена отговорността на потребителя за неплащане на
дължими суми, като изрично е предвидено, че потребител, който не изпълни задължението
си за плащане в срок на дължими към „Енерго-Про Продажби“ АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Като доказателства по делото са представени описаните в исковата молба 17 броя
фактури, издадени в периода 20.07.2017 г. – 20.05.2021 г., от доставчика „Енерго-Про
Продажби“ АД на получателя Й. И. Г. за обект № ***, с адре***та, за дължими суми за
използвана електрическа енергия.
Представено е и извлечение от сметката на ответника с аб.№ *** и клиентски №
****, в което са описани издадените фактури в посочения период, падеж на задължението и
дължимата сума по всяка фактура, всички на обща стойност 282.56 лева – главница, като е
начислена и лихва в общ размер на 39.69 лева за периода от датата на падежа по първата
фактура /10.08.2017 г./ до 08.10.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 107 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за
установяване дължимост на вземания: 282.56 лева – главница за консумирана ел. енергия и
мрежови услуги и 39.69 лева – мораторна лихва, предмет на издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК.
От събраните доказателства по делото, обсъдени по-горе, следва извода, че при
възникналите между страните договорни отношения ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 17 т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия
на „Енерго-Про Продажби“ АД да заплати стойността на използваната в обекта, находящ се
в ***, ел. енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия, поради което
3
се явява неизправна страна. В тази връзка съдът съобразява представеното с исковата молба
и обсъдено по-горе извлечение от сметка по партидата на ответника за задълженията му за
неплатена ел. енергия по описаните 17 бр. фактури в рамките на процесния период, което
извлечение, преценено съвместно с приложените фактури, е годно доказателство по смисъла
на чл. 182 от ГПК, удостоверяващо наличието на процесното задължение по размер и
период.
Основателно е обаче възражението на особения представител на ответника, че част
от вземанията по издадените фактури е погасено с изтичане на тригодишната давност,
предвидена в чл. 111, б. “в” от ЗЗД.
Съгласно чл. 111, б. “в” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Според Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на
ОСГКТК на ВКС, понятието “периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В мотивите на решението е прието, че вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна давност.
Следователно и настоящите вземания, които са на електроснабдително дружество,
са за периодични плащания и за тях ще се приложи тригодишната давност.
Съгласно чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
От представените фактури е видно, че дължимите суми по първите три фактури в
рамките на процесния период, имат следните падежи за плащане: на 10.08.2017 г. по
фактура № **********/20.07.2017 г., с дължима главница в размер на 16.55 лева и лихва в
размер 6.87 лева; на 11.09.2017 г. - по фактура № **********/21.08.2017 г., с дължима
главница в размер на 15.82 лева и лихва в размер 6.44 лева; на 10.10.2017 г. - по фактура №
**********/20.09.2017 г., с дължима главница в размер на 13.98 лева и лихва в размер 5.54
лева.
По делото се установява, че дружеството - ищец е реализирало правата си по
съдебен ред едва с подаване на заявление по чл. 410 ГПК на 15.10.2021 г. Към този момент
вземанията за главница и лихви за периода от 20.07.2017 г. до 10.10.2017 г. са погасени,
поради изтичане на тригодишния давностен срок преди датата на подаване на заявлението,
при което се погасява правото на принудително изпълнение на ищеца, или вземанията за
главница и мораторна лихва, за които следва да бъде отхвърлен искът, като погасен по
давност, са тези по горепосочените три фактури, на обща стойност 46.35 лева – главница за
4
периода от 20.07.2017 г. до 10.10.2017 г. и 18.85 лева – мораторна лихва за периода от
10.08.2017 г. до 03.09.2017 г.
Вземанията за главница и мораторна лихва по останалите, описани в исковата
молба фактури – от фактура № **********/19.12.2019 г. до фактура №
**********/20.05.2021 г., на обща стойност 236.21 лева – главница за периода от 19.12.2019
г. до 20.05.2021 г., и 20.84 лева – мораторна лихва за периода от 10.01.2020 г. до 08.10.2021
г., не са погасени по давност, поради което искът за тези вземания, предвид изложените по-
горе съображения за наличие на задължението по договорното правоотношение, се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца направените разноски в настоящото исково производство, съразмерно с
уважената част от иска, които са общо в размер на сумата 299.13 лева, включващи държавна
такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на
последното, съразмерно уважената част на иска, съдът ползва за база сумата 100.00 лева, на
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
и предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в общ размер
59.83 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска.
На адвокат Ц. Т. от ЛАК следва да се изплати сумата 200.00 лева от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответника.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 107 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по отношение на Й. И. Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ****, и друг адрес: ***, че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ 258, Варна Тауърс Г, сумата 236.21 лв. /двеста тридесет и шест лева и двадесет
и една стотинки/, представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа
енергия и мрежови услуги по фактури, издадени в периода 19.12.2019 г. – 20.05.2021 г., за
обект на потребление, заведен с абонатен № ***, находящ се на адрес: ***, както и сумата
20.84 лв. /двадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ - мораторна лихва върху главницата
за периода от 10.01.2020 г. до 08.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/15.10.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането, а искът за разликата до пълния
5
претендиран размер главница от 282.56 лева за периода от 20.07.2017 г. до 10.10.2017 г., и за
разликата до пълния претендиран размер мораторна лихва от 39.69 лева за периода от
10.08.2017 г. до 03.09.2017 г., ОТХВЪРЛЯ, като погасен по давност.
ОСЪЖДА Й. И. Г.,, с горните данни, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
с горните данни, сумата 299.13 лв. /двеста деветдесет и девет лева и тринадесет стотинки/,
представляваща разноски в исковото производство, както и сумата 59.83 лв. /петдесет и
девет лева и осемдесет и три стотинки/ - разноски по заповедното производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Ц. Т. от ЛАК сумата 200.00 лв. /двеста лева/ от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на Й. И. Г..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
2118/2021 г. на РС-Ловеч, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6