МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №32/11.05.2011 Г. ПО НОХД №203/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимият
Р. Х.Р. е предаден на съда затова,
че, на 20.09.2010 г. и на 21.09.2010
г. край с. К., обл. Ш., при
условията на продьлжавано престьпление
и предварителен сговор с Р. Р. Х. и А.Р.Х.,***, чрез използване на технически
средства, отнел от владението на В.П.В. част от метален парапет на мост – винкел с тегло 47 кг., на
стойност 64.72лв.; от владението на А.Ю.Р. - части от метален парапет на мост, сьстоящ
се от 20 м. винкел, на стойност 156.04 лв., без тяхното сьгласие
и с намерение противозаконно да ги присвои, собственост на ДП „***” - гр. С. - Железопьтна секция - гр. Ш. и Община К., като случаят не е маловажен, всичко на обща
стойност 220.76 лв. - престьпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
2-ро и т. 5, вьв вр. с чл. 194, ал.
1, вьв вр. с чл. 26, ал. 1
от НК.
Подсъдимият
Р.Р.Х. е предаден на съд затова, че на 20.09.2010 г. и на 21.09.2010 г.
край с. К., обл. Ш., при
условията на продьлжавано престьпление
и предварителен сговор с Р.Х.Р. и А.Р.Х.,***, чрез използване на технически
средства, отнел от владението на В.П.В. част от метален парапет на мост – винкел с тегло 47 кг., на
стойност 64.72лв.; от владението на А.Ю.Р. - части от метален парапет на мост, сьстоящ
се от 20 м. винкел, на стойност 156.04 лв., без тяхното сьгласие
и с намерение противозаконно да ги присвои, собственост на ДП „***” - гр. С. - Железопьтна секция - гр. Ш. и Община К., като случаят не е маловажен, всичко на обща
стойност 220.76 лв. - престьпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
2-ро и т. 5, вьв вр. с чл. 194, ал.
1, вьв вр. с чл. 26, ал. 1
от НК.
Подсъдимият А.Р.Х. е предаден на съд за това, че на
20.09.2010 г. и на 21.09.2010 г. край с.
К., обл. Ш.,
при условията на продьлжавано престьпление
и предварителен сговор с Р. Р. Х. и Р.Х.Р.,***, чрез използване на технически
средства, отнел от владението на В.П.В. част от метален парапет на мост – винкел с тегло 47 кг., на
стойност 64.72лв.; от владението на А.Ю.Р. - части от метален парапет на мост, сьстоящ
се от 20 м. винкел, на стойност 156.04 лв., без тяхното сьгласие
и с намерение противозаконно да ги присвои, собственост на ДП „***” - гр. С. - Железопьтна секция - гр. Ш. и Община К., като случаят не е маловажен, всичко на обща
стойност 220.76 лв., като по време на деянието е бил непълнолетен, но е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си -
престьпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро и т. 5, вьв вр. с чл. 194, ал. 1, вьв вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимите
се признават за виновни и заявяват, че признават всички посочени в обвинителния
акт факти и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти,
съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Като съобрази всички доказателства по делото, събрани
на досъдебното производство, както и направените от
подсъдимите признания, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р. Х.Р.
има трима синове, които
сам издьржа – подсъдимия Р.Р.Х., подсъдимия А. Р.Х. и Е. Р.Х.. Последните двама от синовете му
били непълнолетни и били ученици в ПГ по
селско стопанство - гр. Н. и СОУ - гр. К.. Вьв врьзка сьс започналата учебна
2010/2011 година, на децата им били необходими обувки, дрехи и
учебни помагала. Подсъдимият Р.Р. бил безработен и изпитвал необходимост
от парични средства. Ходил сьс синовете си да сьбират орехи
и да ги продават.
На 20.09.2010 г. през деня, тримата подсъдими ходили с
конската им каруца да сьбират орехи в района на ЖП -
линията край с. К.. Преминавайки по мост
над ЖП – линията, те забелязали, че част от
парапета на моста липсва, като били останали бетонирани кьм основата
винкели. Прибрали се в дома си в с. К.. Тогава бащата - подсъдимият Р.
предложил на синовете си да отидат и да отрежат останалото винкелно
желязо от моста. Двамата му синове се сьгласили. Около 22.00 ч., тримата подсъдими, с конската
им каруца и рьчна
ножовка се отправили към моста. Стигнали до него, като бащата Р. сьс сина си А. започнали да режат с ножовката П-образния
винкел от основата, а другият син Р. светел с фенерче. Така те отрязали три
метални парчета винкел. Натоварили ги на каруцата и се прибрали в къщата си в
селото.
На следващия ден, сутринта, подсъдимият Р. закарал с
каруцата горепосочения винкел в пункт за
изкупуване на отпадъци от черни и цветни
метали „Вторични суровини„ - ООД- гр. Н., с изкупчик – свидетелкага Г.С.Г..
След претегляне на винкела се установило, че теглото му е 47 кг. Свидетелката Г.
съставила покупко-изплащателна
сметка №03347/21.09.2010 г. на името на
подсъдимия Р.Х.Р., по представена от него лична карта и му изплатила
паричната сума от 19.03 лв. В хода разследването било установено, че предметът
на посегателството /отрязания и продаден винкел от парапет/ е собственост на ДП
„***„ - Железопьтна секция гр. Ш..
На 21.09.2010 г. през деня, тримата подсъдими се
уговорили да отидат вечерта до мост, находящ се до
канала в близост до с. К., обл. Ш. и да откраднат от
там парчета от винкела на моста, понеже се било разчуло, че хора от селото
ходили и режели от този парапет. Около 22.00 ч. тримата подсъдими, отново с
конската каруца и ръчната ножовка отишли
до набелязания мост с парапет. Отрязали с ножовката от основата бетонираните железни П–образни винкели и отнели
две рамки от двете страни на моста с обща дължина 20 м., без шини между тях.
Натоварили ги на каруцата и ги
превозили в къщата си в с. К..
На следващия ден, в двора на къщата, обвиняемите
нарязали на по-малки парчета винкела и рамките. С конската каруца ги занесли на
пункт за изкупуване на черни и цветни метали „***„ – ООД - клон гр. К., с изкупчик свидетеля П.А.К.. Последният претеглил желязото, което се оказало с тегло
от 143.00 кг. Съставил покупко-изплащателна сметка №01705/22.09.2010 г., на името на
подсъдимия Р.Р.Х.. Платил на подсъдимите сумата от 57.14 лв. Подсъдимият Р. дал парите на
синовете си, които си купили по един чифт дънки и по
един чифт платненки. По време на разследването е било установено, че предметът
на посегателството е собственост на
Община К..
По делото са
били назначени оценителни експертизи, чиито заключения сочат, че стойността на
отнетите от тримата подсъдими вещи на горепосочените дати, възлиза на сумата
общо от 220, 76 лв.
Гореописаните
факти съдът прие за установени безспорно от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на
свидетелите А.Ю.Р., Г.С.Г., П.А.К. и В.П.В., от заключенията по назначените
оценителни експертизи, от приложените писмени доказателства и доказателствени
средства – покупно – изплащателна сметка
№1705/22.09.2010 г., покупно – изплащателна сметка
№3347/21.09.2010 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 07.12.2010 г. и
албум за посетено произшествие от 08.012.2010 г., от заключението по
изготвената съдебно-психиатрична експертиза, а и от признанията, направени от
страна на подсъдимиите. От анализа на събрания
доказателствен материал се установява, че на 20.09.2010 г. и на 21.09.2010 г.,
тримата подсъдими са отнели от владението на свидетелите В.П.В. и А.Ю.Р.
собствените на ДП „***” - гр. С. - Железопьтна секция
- гр. Ш. и Община К. винкели, без съгласието на собствениците им и с
намерението противозаконно да ги присвоят. За осъществяването и на двете деяния
подсъдимите са използували технически средства – горепосочените ножовки, което
несъмнено е улеснило отнемането на вещите. Намерението за своене
на вещите от страна на подсъдимите също е безспорно. Още на следващия ден след
деянията те са се разпоредили с вещите в сной ентерес. Също така при всяко от деянията тримата подсъдими
предварително са се сговаряли за осъществяването му. Престъпната деятелност на
подсъдимите представлява и продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1
от НК, тъй като деянията им са извършени през непродължетелен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващото деяние от обективна и субективна страна представлява продължение
на предшестващото. От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл,
тъй като са съзнавали общественоопасния характер на
деянията си, предвиждали са и са целели настъпването на общественоопасните
им последици. С тези свои деяния от обективна и субективна страна подсъдимите
са осъществили състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, предл.2-ро и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК. Видно е, че при осъществяването на деянията подсъдимият А.Р.Х.
е непълнолетен, но заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза
с категоричност доказва, че въпреки непълнолетието си към момента на деянията, подсъдимият А.Х. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Предвид
гореизложеното и като установи, че обвинението спрямо подсъдимите се доказва
напълно и по категоричен начин от събрания доказателствен материал, както и от
направените от подсъдимите признания, съдът призна Р.х.Р. и Р.Р.Х. за виновни в
извършването на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, предл.2-ро и т.5, във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
При определяне
на следващото се на подсъдимите наказание съдът съобрази, че разглеждайки
делото по реда на съкратеното съдебно следствие следва да оредели наказанието
на подсъдимите при условията по чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на
чл.58а от НК. Определайки при тези условия
наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на извършеното
от подсъдимите – то представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК. Подсъдимият р.Х. е с чисто съдебно минало. Подсъдимият Р.Р. е
бил осъждан, като спрямо него са пили постановени три присъди с наложени
наказания лишаване от свобода. Видно от приложената по делото справка от Новопазарската районна прокуратура наказанията са изтърпяни от страна на Р., като последното от тях е било
изтърпяно на 16.01.1998 г. При тези данни е видно, че е изтекъл срокът по
чл.88а, ал.1 и 2 във вр. с чл.82, ол.1,
т.3 и 4 от НК и подсъдимият Р. е реабилитиран по право към датите на настоящите
му деяния и той следва да се счита за неосъждан.
Чистото съдебно минало на двамата подсъдими е обстоятелство, което смекчава
вината им. Като смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът прие и
направените от тях признания и изразеното съжаление за стореното. Като
смекчаващо прие и обстоятелството, че подсъдимите са в тежко материално
положение – безработни, не реализират доходи, нямат имущество, от което да
издържат. Липсата на средства е бил и мотивът подсъдимите да пристъпят към
извършване на престъпление. По време на наказателното производство, както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие
подсъдимите изцяло сътрудничат за разкриване на обективната истина по делото.
Също така е видно и, че стойността на отнетите от тях вещи е неголяма – под
размера на установената за страната минимална работна заплата. Преценяйки всички гореизложени обстоятелства, съдът прие,
че в случая са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимите
обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание за тях би
се оказало несъразмерно тежко. Ето защо, на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро и т. 5, вьв вр. с чл. 194, ал. 1, вьв вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с
чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът
определи и наложи на подсъдимия Р.Х.Р. наказание от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, а на подсъдимия Р.Р.Х. – наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счете, че наказанието на Р.Х. следва да съвпада с общия законов минимум,
предвид горепосочените многобройни смекчаващи вината му обстоятелства. Съдът
счете, че наказанието на подсъдимия Р.Р. не следва да съвпада с общия законов
минимум, въпреки многобройните смекчаващи вината му обстоятелства, тъй като
той, като баща на останалите двама подсъдими, единият от които непълнолетен, би
следвало да ги възпира от извършване на общественоопасни
деяния, а в случая самият той е инициатор и организатор на престъпните
деяния. Изтърпяването на наложените
наказания на подсъдимите Р.Р. и Р.Х. съдът отложи с минималния изпитателен срок
от три години, тъй като счете, че са налице всички условия за прилагането
института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК, а и най-вече като
съобрази, че за поправянето на подсъдимите не е наложително те да изтърпят
ефективно наказанията си.
Относно
подсъдимият А.Р.Х., съдът счете, че са налице условията на чл.61, ал.1 от НК.
Безспорно е, че с деянието си той е осъществил състава на престъплението по
195, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро
и т. 5, вьв вр. с чл. 194, ал. 1, вьв вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, но съдът прие, че това деяние е
осъществено поради лекомислие и увлечение, в какъвто смисъл е и заключението по
назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза. Безспорно е също по
делото, че А.Х. е извършил престъплението заедно със своя баща и по-големия си
брат, което основно е повлияло на неговата мотивация за осъществяване на
деянието. Затова съдът счете, че производството, в частта му относно подсъдимия
А.Р.Х. следва да се прекрати частично, като материалите за този подсъдим следва
да се изпратят на МКБППМН – гр. К. за налагане на съответната възпитателна мярка.
Подсъдимите Р.Х.Р.
и Р.Р.Х. бяха осъдени да заплатят и направените по делото разноски от 175 лв.,
от които 135 лв. по сметка на ОД на МВР – гр. Ш. и 40 лв. по сметка на НпРС,
като съдът определи и частта, която всеки следва да заплати, а именно от по 87,
50 лв., от които по 67, 50 лв. по сметка на ОД на МВР – гр. Ш. и по 20 лв. по
сметка на НпРС.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
06.06.2011 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: