№ 301
гр. Велико Търново, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
ПЕНКО ЦАНКОВ
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20224100500461 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК .
Постъпила е жалба от Т.Х. Г.Б – длъжник по изпълнително дело №
1331/2019г. на ЧСИ И.Ц с район на действие района на ВТОС, против
постановление от 22.03.2022г. , с което е отказано прекратяването на
изпълнителното производство поради настъпила перемпция.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното постановление, както следва:
Неправилно ЧСИ е приел, че липсва основание за прекратяване на
производството по реда на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, тъй като предвиденият в
този текст двугодишен срок е изтекъл.
Според жалбоподателя на 23.07.2019г. е предприето и реализирано
последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело и е
започнал да тече двугодишният срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, който е
изтекъл на 23.07.2021г. или най-късно на 02.08.2021г.
Жалбоподателят сочи, че в случая на преценка подлежи единствено
активността на взискателя по изпълнението, каквато липсва, защото той е
възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Извършените от ЧСИ
справки обаче не били същински изпълнителни действия.
Възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ има според жалбоподателя за предмет
само технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните
процесуални правни действия, като не може да замести изричните
1
волеизявления на взискателя за предприемане на конкретно изпълнително
действие.
Според жалбоподателя становището на взискателя и ЧСИ, че
овластяването по чл. 18 от ЗЧСИ изключва перемпцията, не намира основа в
закона.
Отделно от това насрочването на описи на движими вещи само по себе
си не било валидно изпълнително действие, защото описите не били
извършени и не била извършена публична продан на вещите в рамките на
срока по чл. 433, ал.1 , т. 8 от ГПК .
Съдебният изпълнител пренебрегнал представените от длъжника по
изпълнението данни относно адресната му регистрация, които установяват, че
длъжникът е с адрес в чужбина, а не в България, както настоявал ЧСИ.
Навеждат се подробни съображения относно всяка една от изложените
по- горе тези и се отправя искане към съда да отмени обжалваното
постановлениие.
В законоустановения срок не е постъпило становище от взискателя по
изпълнението.
В мотивите си, депозирани по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният
изпълнител сочи, че е оправомощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ по
изпълнителното производство от взискателя и че това оправомощаване е
постоянно и дава право на ЧСИ да извършва изпълнителни действия по
делото. ЧСИ сочи, че такива са извършвани ежегодно , като ги посочва .
Твърденията на длъжника, че ЧСИ не е спазил законовите разпоредби
за извършване на описите, които е насрочил, не е състоятелно според самия
ЧСИ. Неоснователно според него е и възражението, че не е обърнато
внимание на адресната регистрация на длъжника, като след постъпване на
възражение от последния ЧСИ е извършил справка в ЕСГРАОН и е
установил, че длъжникът има постоянен и настоящ адрес в България.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, мотивите на частния съдебен изпълнител и като се
запозна с приложеното към делото копие на изпълнително дело 1331/2019г.
на ЧСИ Ц, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, против обжалваем
акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Изпълнителното производство е започнало по молба на Община
Велико Търново въз основа на издаден срещу длъжника Т.Б акт за
установяване на задължение за данъци, като съдебният изпълнител е
образувал изпълнителното дело на 28.06.2019г.
С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят е
оправомощил частния съдебен изпълнител да извършва действията по чл. 18
от ЗЧСИ.
Видно от данните по изпълнителното дело съдебният изпълнител е
наложил запор на банковите сметка на длъжницата след образуване на
2
изпълнителното дело през 2019г. (л.28—33 от изпълнителното дело ). През
2020 г. съдебният изпълнител е изготвил справка към НАП за наличие на
банкови сметки и е насрочил опис на движими вещи (л. 48 от изпълнителното
дело).
През 2021г. са извършени справки в регистър БНБ и НАП, насрочени
са описи на движими вещи. На л. 68 от делото е приложена молба от самия
взискател за извършване на горепосочените действия.
В началото на 2022г. отново съдебният изпълнител е насрочил опис на
движими вещи, което е довело и до постъпване на възражение от длъжницата
чрез нейния пълномощник, с която същата моли да се прекрати
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В отговор на това възражение съдебният изпълнител е издал
обжалваното постановление.
При тези данни от фактическа страна, се налага правният извод за
правилност и законосъобразност на постановеното от частния съдебен
изпълнител постановление, с което е отказано да бъде прекратено
изпълнителното производство поради настъпила перемпция.
В конкретния случай взискателят е възложил на ЧСИ още при
образуване на изпълнителното дело извършването на всички действия,
посочени в чл. 18 от ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение.
Чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ няма предвид само технически действия по
обезпечаване на изпълнителните способи, а и извършването на
изпълнителни действия и прилагането на способи за изпълнение - такива,
каквито ЧСИ прецени за адекватни предвид установеното от него
имуществено състояние на длъжника. В този смисъл, при наличието на
оправомощаване по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, приложението на чл. 433, ал.1, т.
8 ГПК е изключено, тъй като съдебният изпълнител следва по свой почин да
извършва необходимите за движение на изпълнителния процес действия и да
прилага съответните изпълнителни способи. Взискателят в тази хипотеза не
дължи активно процесуално поведение и не е налице основание да бъде
санкциониран за неговата липса, чрез прекратяване на изпълнителното
производство.
Отделно от горното, по самото изпълнително дело е установено, че
регулярно през целия период на неговата висящност, са извършвани
множество изпълнителни действия, като налагане на запори върху банкови
сметки и насочване на изпълнението върху предполагаемо движимо
имущество на длъжника. Това, че приложените способи на изпълнение от
страна на ЧСИ не са дали резултат, не означава, че липсват каквито и да било
действия по принудително изпълнение.
Тезата на жалбоподателя, че за да се приеме едно изпълнително
действие за същинско, то трябва непременно да е довело до предвидения в
закона резултат (като например публична продан, приключила с
постановление за възлагане), е несъстоятелна. Всяко едно действие по
прилагането на конкретен изпълнителен способ, представлява същинско
действие по изпълнението. В случая съдебният изпълнител е насрочил опис
3
на движими вещи на длъжника на адресите, на които той е регистриран на
територията на Република България. Очевидно е и че съдебният изпълнител е
положил усилия да извърши насрочените описи, както и да издири по
всякакъв начин имущество на длъжника.
Отсъствието на длъжника от страната и липсата на каквото и да било
оказано съдействие в изпълнителния процес от негова страна, които в крайна
сметка са довели до невъзможност срещу него да бъдат приложени избраните
от съдебния изпълнител способи на изпълнение, не може да обосноват
извода, че поради недовършване на предприетите действия по изпълнение, те
се считат неизвършени и през това време е изтекъл срокът по чл. 433, ал.1 , т.
8 от ГПК . Подобен извод противоречи на закона.
Не на последно място следва да се посочи и че самият взискател,
въпреки че е оправомощил ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ , също е
проявил активност в рамките на изпълнителния процес и е искал
извършването на изпълнителни действия.
Останалите доводи на длъжника не са относими към въпроса за
настъпването на перемпция. Цитираната от него практика, включително и на
ВТОС, в голямата си част касае принципни разрешения във връзка с
настъпването на перемпция и не е относима към конкретния казус.
Всичко, изложено до тук, дава основание на съда да приеме, че по
отношение на изпълнителното производство, водено срещу
жалбоподателката, към настоящия момент не е изтекъл срокът по чл. 433,ал.
1, т. 8 от ГПК и правилно съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнението на това основание.
Жалбата на длъжника срещу отказа на ЧСИ е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на от Т.Х. Г.Б – длъжник по
изпълнително дело № 1331/2019г. на ЧСИ И.Ц с район на действие района на
ВТОС, против постановление от 22.03.2022г. , с което е отказано
прекратяването на изпълнителното производство поради настъпила
перемпция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4