№ 160
гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000075 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260130 от 3.12.2020 г. по гр.д. № 194/2020 г. Русенският
окръжен съд е осъдил Гаранционен фонд гр. София да заплати на Д. К. Д. и И.
Р. М., в качеството им на родители и законни представители на малолетната
Е.И. М. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.07.2018 г. на паркинга на
магазин „Лидл“, находящ се в гр. Русе, ж.к. „Здравец“, ведно със законната
лихва, считано от 13.11.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от
40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 2.04.2020 г. до
окончателното плащане, а искът за неимуществени вреди за разликата над
10 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв., предявен като частичен от
50 000 лв., ведно със законната лихва, е отхвърлил. С решението Гаранционен
фонд гр. София е осъден да заплати на Д. К. Д. и И. Р. М., в качеството им на
родители и законни представители на малолетната Е.И. М. сумата от 887 лв.
1
деловодни разноски по компенсация.
Въззивна жалба срещу решението, в частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска за разликата над присъдените
10 000 лв. до размера от 30 000 лв., предявен като частичен от 50 000 лв., е
подадена от Д. К. Д., в качеството й на родител и законен представител на
Е.И. М.. Оплакването е, че неправилно първоинстанционният съд е
определил занижен размер на присъденото в полза на пострадалата
обезщетение за преживени неимуществени вреди. Решението е неправилно,
доколкото съдът е уважил иска за неимуществени вреди в прекомерно
занижен размер, неотчитайки изискванията на чл. 52 ЗЗД и на трайно
установените в съдебната практика критерии при определяне на размера на
обезщетенията за преживени болки и страдания. В конкретния случай
решаващият съд не е преценил правилно в тяхната съвкупност тежестта на
претърпените от Е.М. увреждания и трайните последици от тях. Твърди се в
жалбата, че пострадалото лице е претърпяло болки и страдания, значителни
по своя интензитет, изживяло е неудобства в бита и ежедневието му,
получило е и психически травми, изразяващи се в стрес и неприятни
емоционални преживявания. Поддържа се оплакване, че не е отчетено
обстоятелството, че към датата на ПТП пострадалата е била на шест години,
че в резултат на получените увреждания са извършени две оперативни
интервенции, както и че уврежданията са създали негативно отражение и на
учебния процес на детето. Искането е да се отмени решението в обжалваната
част и да се уважи искът в пълния предявен размер.
От ответната по жалбата страна Гаранционен фонд гр. София не е
изразено становище по жалбата.
Великотърновският апелативен съд като прецени направените в
жалбата оплаквания, доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено следното:
Пред Русенския окръжен съд е предявен иск по чл. 558, ал.5, във вр. с
чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ против Гаранционен фонд-гр. София за заплащане на
обезщетение на малолетната Е.И. М. за претърпени от нея неимуществени
вреди при настъпило на 26.07.2018 г. ПТП в размер на 30 000 лв., предявен
2
като частичен от 50 000 лв.
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 558, ал.5, във вр. с чл. 557,
ал.1, т.1 от КЗ - настъпването на пътно-транспортното произшествие с
участието на ищцата, наличието на противоправно деяние, вреди, причинно-
следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя, както и
невъзможността за идентифициране на МПС-то, с което е било причинено
увреждането от органите на досъдебното производство, са установени в
първоинстанционното производство.
Установено е по делото от събраните пред първостепенния съд
доказателства, че на 26.07.2018г. в гр.Русе, на паркинга на магазин „Лидл“,
находящ се в кв.“Здравец“ е настъпило пътно-транспортно произшествие
между неидентифицирано моторно превозно средство-лек автомобил,
управлявано от неизвестен водач, който е напуснал местопроизшествието и
велосипед, управляван от ищцата Е.И. М.. След произшествието пострадалата
е откарана в УМБАЛ“Канев“ АД-гр.Русе, където е установено съчетано
счупване на долните краища на лакътната и на лъчевата кост на дясната ръка
и охлузни рани на дясното коляно. След направена репозиция на фрактурата
на десния горен крайник и поставена гипсова имобилизация , ищцата е била
изписана на 27.07.2018г. На този ден ищцата е била прегледана от съдебен
лекар, който видно от представеното медицинско удостоверение, е
констатирал следните увреждания-счупване на дясна лъчева кост, счупване
на дясна лакътна кост, охлузвания на лява буза,дясна предмишница и десен
лакът, кръвонасядания и охлузвания на ляво бедро и ляво коляно, лява
подбедрица, дясно бедро и дясно коляно.
От представената по делото Епикриза от 3.08.2018г. се установява, че
при контролния преглед на ищцата е установена вторична дислокация на
фрактурата и това е наложило отново да постъпи в болницата, където й е
направена остеоаклазия и поставена цилкулярна гипсова имобилизация. В
болницата ищцата е била на лечение от 3.08. до 6.08.2018г.
От заключението на назначената и приета от първостепенния съд
комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, в съдебно-
медицинската му част се установява, че при процесното ПТП ищцата Е.М. е
3
получила следните увреждания: счупване на костите на дясна предмишница,
охлузване на лява буза, кръвонасядане на дясна мишница, охлузвания по
дясна мишница и десен лакът, кръвонасядания и охлузвания на ляво бедро и
ляво коляно, охлузвания на лява подбедрица, кръвонасядане и охлузване на
дясно бедро и дясно коляно. Ищцата е била лекувана стационарно от
26.07.2018г. до 27.07.2018г. и от 3.08.2018 до 6.08.2018г. в отделение по
„Ортопедия и травматология“. При счупване на костите на предмишницата,
обичайният възстановителен период е около 3,5-6 месеца, в зависимост от
индивидуалните особености, като при децата е възможно да бъде по-кратък.
Според заключението болките обичайно са най-силни непосредствено след
получаване на увреждането до имобилизация на крайника, след което
постепенно намаляват и отшумяват в рамките на няколко денонощия. Силни
по интензитет болки е възможно да се изпитат при раздвижване на крайника,
а сравнително малки по интензитет болки е възможно да се изпитат при
физическото му натоварване, или при промяна на атмосферните условия.
Съгласно заключението, няма данни към момента на изготвяне на
експертизата възстановителният период при ищцата да не е завършил или да
са възникнали усложнения, които да дадат отражение върху общото
здравословно състояние на пострадалата.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. М. – баща на
ищцата, се установява, че след бутането от автомобила, детето е паднало
заедно с велосипеда си. То плачело, било много притеснено, държало се за
дясната ръка. Свидетелят установява, че в болницата са установили, че детето
има счупена дясна лакътна става и там му е била направена гипсова
имобилизация и е било изписано за домашно лечение. Освен счупената ръка
детето имало множество охлузвания по тялото и повърхностни рани. След
около една седмица при направената нова рентгенова снимка се установило,
че ставата трябва отново да се намести и затова приели детето отново в
болницата, където ставата била наместена и отново бил поставен гипс.
Показанията на свидетеля М. са, че гипсът създавал дискомфорт на детето и
му е била необходима помощ при хранене и къпане. Детето се възстановило
три-четири месеца след махането на гипса, като е имало затруднения с
писането в училище и било освободено от часовете по физическо възпитание
за цялата учебна година. В показанията си свидетелят посочва, че след
4
инцидента ищцата била уплашена, стресирана, стояла в къщи, не желаела да
излиза сама, нито да ходи сама на училище, страхувала се да ползва дори
сама асансьора, нощем била неспокойна, имала кошмари. Показанията на
свидетеля са, че детето се е възстановило физически, ползва ръката си
пълноценно, пише с нея, храни се с нея, само при студено време споменава,
че я наболява. След инцидента ищцата не искала да кара колело, но
понастоящем кара колело, по-голямо/ показанията на свидетеля М./. От
показанията на същия свидетел се установява, че детето се е възстановило
психически, останала само уплахата и ищцата е по-предпазлива, не са
провеждани консултации с психолог.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд прави
следните правни изводи:
Решението в обжалваната час е валидно и допустимо. Предявеният иск
е допустим и са налице предпоставките за разглеждането му по същество.
Решението е влязло в сила в осъдителната му част. Ето защо
основанието за отговорността на ответника е установено с влязлото в сила
решение.
Страните спорят по размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По съществото на спора въззивният съд като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди направените с жалбата
оплаквания, намира, че въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Задължението на Гаранционния фонд да обезщети за причинените на
ищцата неимуществени вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е
приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията
съгласно чл.52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от
ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен еквивалент не само на болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се
5
определи при преценка на конкретните обстоятелства-характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения и др., както и
икономическите условия към момента на увреждането.
При определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди въззивният съд взе предвид следните обстоятелства:
Установено е по делото, че при пътно транспортното произшествие на
26.07.2018г. ищцата Е.М., която тогава е била на възраст 6 години и осем
месеца, е получила следните телесни увреждания: счупване на костите на
дясна предмишница, охлузване на лява буза, кръвонасядане на дясна
мишница, охлузвания по дясна мишница и десен лакът, кръвонасядания и
охлузвания на ляво бедро и ляво коляно, охлузвания на лява подбедрица,
кръвонасядане и охлузване на дясно бедро и дясно коляно. Ищцата е била
лекувана стационарно от 26.07.2018г. до 27.07.2018г. и от 3.08.2018 до
6.08.2018г. в отделение по „Ортопедия и травматология“. След изписването
от болницата, лечението на ищцата е продължило при домашни условия.
Посочените телесни увреждания са причинили на ищцата физически болки и
страдания. Болките са били най-силни непосредствено след получаване на
увреждането до имобилизацията на крайника, след което постепенно
намаляват и отшумяват в рамките на няколко денонощия. Силни по
интензитет болки е възможно да се изпитат при раздвижване на крайника, а
сравнително малки по интензитет болки е възможно да се изпитат при
физическото му натоварване, или при промяна на атмосферните условия.
Ищцата е изпитвала затруднения и дисконфорт през периода на
възстановяване, който е от около 3,5-6 месеца, поради невъзможност да се
обслужва е необходимост да бъде подпомагана при хранене и къпане.
Ищцата е изпитвала затруднения при писане в училище, когато няколко
месеца след произшествието е постъпила в първи клас. През цялата учебна
година ищцата е била освободена от часовете по физическо възпитание. След
произшествието ищцата била уплашена и стресирана, не желаела да излиза
сама и да ходи сама на училище, била неспокойна нощем, имала кошмари,
изпитвала страх. Лекувана е стационарно от 26.07.2018г. до 27.07.2018г. и от
3.08.2018 до 6.08.2018г. в отделение по „Ортопедия и травматология“. От
заключението на медицинската експертиза се установява, че ищцата се е
възстановила и няма данни при нея да са възникнали усложнения.
6
Въззивният съд като взе предвид горните обстоятелства,
икономическите условия на живот в страната към 2018г. и съобразно
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД приема, че на ищцата Е.М.
следва да се присъди обезщетение в размер на 10000 лв. за претърпените от
нея неимуществени вреди.
Въззивният съд намира, че този размер на обезщетението за
неимуществени вреди е съобразен с всички релевантни обстоятелства,
изложени по-горе, съответства на обема и степента на понесените
неимуществени вреди от ищцата. Върху дължимото обезщетение следва да
се присъди и законна лихва, считано от 13.11.2018г.
Въззивната жалба на ищцата е неоснователна. Няма основание за
завишаване на определеното от първостепенният съд обезщетение за
причинените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.
При определяне на размер на обезщетението от 10 000 лв. въззивният
съд съобрази характера и тежестта на претърпените от ищцата увреждания-
счупване на счупване на костите на дясна предмишница, което е довело до
затрудняване движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни и
охлузвания и кръвонасядания-охлузване на лява буза, кръвонасядане на дясна
мишница, охлузвания по дясна мишница и десен лакът, кръвонасядания и
охлузвания на ляво бедро и ляво коляно, охлузвания на лява подбедрица,
кръвонасядане и охлузване на дясно бедро и дясно коляно. Посочените
увреждания са възстановени в рамките на посочения от вещото лице
възстановителен период 3,5-6 месеца и не са останали трайни последици от
тези увреждания, както се твърди в жалбата. При прегледа от вещото лице д-р
М., проведен на 21.10.2020г., ищцата не е съобщила оплаквания, а при
насочено зададени въпроси отрича Болка, дискомфорт или ограничение на
движенията. При прегледа вещото лице д-р М. е установила, че десния горен
крайник на ищцата е без видими деформации и отоци и изпълнява всички
движения без да съобщава за болка или видимо намаление в обема на
движенията. Единствено при прегледа вещото лице е установило наличието
на белези-на гръбно-лъчевата повърхност на дясна предмишница с размери
0,3/0,3 см; на гръбната повърхност на дясната предмишница в далечната трета
7
с размери от около 0,4/0,5 см. и на повърхността на дясната гривнена става с
размери от около 0,5/0,5 см. Посочените данни от медицинската част на
назначената от първостепенния съд комплексна експертиза, не сочат при
ищцата да се налице трайни последици от получените увреждания.
При определяне на обезщетението съдът отчете вида и характера на
оперативните интервенции при ищцата- първоначално е извършена репозиция
на счупените кости на дясна предмишнизца с поставяне на циркулярна
гипсова имобилизация, след което поради вторично разместване на
счупването е извършена остеоклазия и отново репозиция с циркулярна
гипсова имобилизация. При определяне на обезщетението са съобразени
периода на възстановяване, изпитваните болки и неудобства,
икономическите условия към датата на произшествието, както и
обстоятелството, че ищцата се е напълно възстановила от получените
увреждания. С оглед на конкретните обстоятелства в случая не е налице
основание за определяне на обезщетение в размер по-голям от 10 000 лв.
Поради съвпадане на изводите на първата инстанция с тези на
въззивната инстанция, решението в обжалваната част, с която е отхвърлен
предявения иск за разликата над 10 000 лв. до претендирания размер от
30 000 лв., предявен като частичен от 50 000 лв., следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на жалбоподателката разноски не се присъждат, поради това, че
жалбата е неоснователна. Ответната по жалбата страна не е претендирала разноски за
производството пред тази инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260130 от 03.12.2020г. на Окръжен съд-
Русе, постановено по гр.д. № 194/2020г. по описа на същия съд, в
обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9