№ 116
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С. СВ. Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110130128
по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове
на /фирма/, ЕИК ********, чрез адв. Б. С. против М. В. Ш., ЕГН **********, с адрес: /адрес/
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 24,75 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 11.09.2021 г.-11.09.2021 г. по сключения
между страните договор за потребителски кредит/заем SO № 2588/28.06.2021 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.11.2021
г. по ч.гр.д. № 53921/2021 г. на СРС, 154 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит/заем S O № 2588/28.06.2021 г., посредством онлайн документ, подписан от
кредотополучателя в оналйн платформата на кредитодателя, съобразно изискванията на
ЗПФУР, за сумата от 300 лв., ведно с дължимата договорна лихва в размер на 24,75 лв. за
периода от 11.09.2021г. до 11.09.2021г. Твърди се, че ответницата е заплатила сумата в
размер на 300 лв. представляваща главница по договора като незаплатена останала сума в
размер на 24,75 лв. договорна лихва. Претендира разноски в размер на 25 лева държавна
такса и 360 лева адвокатско възнаграждение.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор
от ответницата, с който не оспорва допустимостта на предявените искове. Със същия
признава иска за договорна лихва в размер на 24,75 лв. за периода от 11.09.2021г. до
11.09.2021 г., съгласно договора за потребителски кредит. Представя доказателства за
платена сума в размер на 24,75 лв. Възразява срещу претендираните разноски в частта
относно договореното адвокатско възнаграждение. Моли същото да бъде редуцирано
съгласно действащата към 02.06.2022 г. Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Отговорът на исковата молба е връчен за становище на ищеца, който признава
извършеното плащане на претендираната договорна лихва в размер на 24,75 лв. Направил е
искане за постановяване на решение с оглед направеното от ответницата признание на иска.
Сочи, че плащането е извършено след депозиране на исковата молба, с оглед на което
ответницата е станала повод за завеждане на исковете и дължи разноски в съдебното и
заповедното производство.
Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК намира, че признатото право
не противоречи на закона или добрите нрави, както и че може да се разпорежда с него. С
оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват основателни, което не се
1
оспорва от страните. Намира, че следва да бъде постановено решение при признание на
иска, с което той да бъде уважен. В тази ситуация и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът е
освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че исковете
се уважават и решението се основава на признанието на иска.
В случая на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид факта на извършено
плащане след образуване на делото, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата дължи да заплати на ищеца
направените по делото разноски, независимо от извършеното признание на исковите
претенции. Ищецът е сторил разноски в исковото производство, както следва: 25 лева
държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение. От страна на ответницата е
релевирано своевременно възражение за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като
същото е определено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 (действаща към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие – 02.06.2022 г.) от Наредба № 1/2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., постановено по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по
сторените в протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените
доказателства заявителят е сторил разноски в още размер на 325 лева, както следва: 25 лв. за
държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. С молба от 30.12.2022 г.
ответницата е представила платежна разписка за заплатена сума в размер на 300,23 лева,
поради което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 24,77 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в /адрес/, представлявано от Д.Д. - управител срещу М. В. Ш., ЕГН **********,
с адрес: /адрес/, установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
24,75 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.09.2021 г.-11.09.2021 г. по
сключения между страните договор за потребителски кредит/заем SO № 2588/28.06.2021 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
04.11.2021 г. по ч.гр.д. № 53921/2021 г. на СРС, 154 състав. поради погасяването му чрез
плащане.
ОСЪЖДА М. В. Ш., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление в /адрес/, представлявано от Д.Д. - управител
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 385 лв., представляваща разноски в исковото
производство и сумата от 24,77 лв., представляваща сторени разноски по ч.гр.д. №
53921/2021 г. на СРС, 154 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2