РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двА.есет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. КостА.инова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000782 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260093 от 14.07.2021 г.,постановено по т.д.№142/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Х.,ответникът „З.И.” А. – гр.С.,с ЕИК ********** е осъден да заплати на
ищците З. В. Ж. с ЕГН ********** и Д. В. АНГ. с ЕГН ********** на основание чл.432,ал.1
от КЗ,вр.чл.45 от ЗЗД сумата от по 20 000лв., за всяка една от тях, представляващи
обезщетение за причинени им неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на брат
им М.В.Ж., настъпила от пътно-транспортно произшествие, станало на 26.06.2016г, в
резултат на виновно поведение на водача К.Т.Й., същият признат за виновен в извършено
престъпление по чл.343а,ал.1,б.”г”,вр.чл.343, ал.3,пр.2,алт.2-ра, б.”б”,
пр.1,вр.ал.1,вр.чл.342,ал.1 от НК с влязла в сила присъда по НОХД №74/2017г. на ОС-Х.,
потвърдена с решение по ВНОХД №226/2017г на Апел.съд – П. и изменена с решение по
КНД №1043/2017г на ВКС, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от
28.07.2020г. до окончателното изплащане на главниците, като за разликите нА. 20 000лв. до
пълния предявен размер от по 26 000лв.,исковете по чл.432,ал.1 от КЗ,вр.чл.45 от
ЗЗД,предявени от двете ищци,са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение ответникът „З.И.” А. – гр.С., с ЕИК ********** е осъден още да
1
заплати по сметка на Х. окръжен съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата 1 600 лв. -
държавна такса,а на адвокат М.Т. Т., ЕГН ********** с адрес гр.Х., ул.П. №**,ет.*,е осъден
да заплати на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 1 730лв.-адвокатско
възнаграждение.
Наред с горното,с решението от 14.07.2021 г. ищците З.В. Ж. с ЕГН ********** и Д.
В. АНГ. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на З. к. ”Л. и.” А. -гр. С., ЕИК **********
на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 265,38 лв. разноски.
Настоящото въззивно производство е образувано въз основа на въззивна
жалба,подА.ена от „З.И.” А. – гр.С., с ЕИК ********** срещу осъдителните части на
решение №260093 от 14.07.2021 г.,постановено по т.д.№142/2020 г. по описа на Окръжен
съд-Х.,с които дружеството-жалбоподател /като ответник/ е осъдено да заплати на всяка от
двете ищци-З. В. Ж. и Д. В. АНГ.,сумата от по 20 000 лв. обезщетение за причинените им
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния брат М.В.Ж., настъпила от
пътнотранспортно произшествие, станало на 26.06.2016г. в резултат на виновно поведение
на водача К.Т.Й.,ведно със законната лихва върху всяка от двете присъдени суми,считано от
28.07.2020г. до окончателното им изплащане,а е осъдено да заплати и адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за процесуално представителство на ищцовата страна.
Дружеството-жалбоподател счита,че в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуален закон,както и че е
необосновано,тъй като изложените в него мотиви за обосноваване на правните изводи не
кореспондират с доказаните правнозначими факти.Счита още,че решението в обжалваната
част е постановено и в противоречие с относимата към предмета на правния спор
тълкувателна практика.Заявява,че присъдените с решението парични суми са
недължими,алтернативно завишени, поради недоказаност на нанесените материални
вреди.На самостоятелно основание,жалбоподателят счита,че определеното в полза на
ищците обезщетение е недължимо и като присъдено над лимита,определен нормативно
относно претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,заявени от лица
от разширения родствен кръг на пострадал от ПТП.Отделно счита,че определеното
обезщетение е и прекомерно-както с оглед на установените в хода на съдебното дирене
правнозначими факти,относими с оглед твърденията по основанието на претенцията,така и
с оглед на обективните критерии,определящи приложението на принципа за
справедливост,въведен от чл.52 от ЗЗД.
Основните аргументи на жалбоподателя,изложени във въззивната жалба,са за липса
на материалноправна легитимация на двете ищци по предявените от тях искове от гледна
точка на критериите за присъждане на застрахователно обезщетение при смърт на
близък,установени с Тълкувателно решение №1 от 28.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС.Твърди в тази насока,че според даденото с това решение тълкуване,за да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди лица извън кръга на
лицата,посочени в ППВС №4/25.V.1961 и ППВС №5/24.XI.1969 г.,то същите следва да са
създали с починалия постоянна,трайна и дълбока емоционална връзка,заради съдържанието
2
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките.Счита,че в конкретния случай от
приобщените по делото гласни доказателства-свидетелски показания,не се е установило
ищците и починалия от ПТП техен брат да са имали дълбока емоционална връзка по
смисъла на разрешението,дА.ено с горното тълкувателно решение.Намира,че показанията на
свидетелите са разнозначни и касаещи единствено материални отношения и контакт,който е
естествен в обществените отношения дори и без роднинска връзка,без конкретика на
преживяванията или страданията.Поддържа и аргумента,че въз основа на тези гласни
доказателства,първоинстанционният съд необосновано е приел за установена по несъмнен
начин освен родствената връзка между пострадалия и ищците,но още и съществувала между
тях трайна и дълбока емоционална връзка,като освен това не е обсъдил да са им причинени
поради събитието продължителни душевни болки и страдания,вследствие на което
неправилно е приел,че посочените обстоятелства в достатъчна степен дават основание да се
направи изключение от разрешенията,дадени с двете горепосочени постановления на
ВС.Твърди още,че при обсъждане на делото от фактическа страна,съдът не е обсъдил при
съпоставяне с ангажираните от насрещната страна доказателства,възраженията на ответната
страна с оглед съобразяване на разрешението,дадено в ТР №1/2016 г. по тълк.д.№1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС.Поддържа в тази насока заявените и в първоинстанционното
производство възражения,че по делото не се заявяват твърдения,а и в хода на съдебното
дирене не са установени обстоятелства за възникнали особени житейски обстоятелства,по
причина на които ищците и пострадалия летално да са имали отношения с особена
връзка,различни от обичайните добри отношения между родственици.
Жалбоподателят излага и аргументи,че в обжалваното решение не се съдържат
правни изводи относно това кои установени по делото обстоятелства съдът е определил като
особени,в отличие от обстоятелствата,които определят традиционните за българското
общество семейни отношения.Счита,че доказателства за такива различни обстоятелства по
делото не са ангажирани,което обосновава пълната неоснователност на исковите
претенции.Развива доводи и за аргументиране на становището си,заявено като
евентуално,относно завишен и несъобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД размер на
присъдените обезщетения за неимуществени вреди.Позовава се и на лимита,въведен с
§96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ,обн. В ДВ,бр.101 от 2018 г.,в сила от 07.12.2018 г.
По изложените съображения за неправилност на решението в частта му,касаеща
произнасянето по главните искове,жалбоподателят счита,че неправилно е уважен и
предявения акцесорен иск за присъждане на законна лихва.И отново във връзка с
изложените съображения за неправилност на решението в обжалваната част,счита,че
неоснователно в полза на ищцовата страна са присъдени разноски за процесуално
представителство по реда на чл.38,ал.2,т.2 от Закона за адвокатурата.
И въз основа на всички изложени в жалбата съображения,дружеството-жалбоподател
моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните му осъдителни части
като незаконосъобразно,необосновано и неправилно и вместо това да бъде постановено
3
друго решение,с което да се отхвърлят исковите претенции изцяло,ведно с претенциите за
лихви,като неоснователни и недоказани.Претендира направените от дружеството съдебно-
деловодни разноски,включително и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемите З. В. Ж. и Д. В. АНГ. са подали общ писмен отговор на въззивната
жалба чрез пълномощника им А.в. М.Т.,с който са оспорили жалбата изцяло,считайки я за
неоснователна.Заявили са наред с това,че считат първоинстанционното решение за
валидно,правилно и обосновано.Изложили са аргументи за обосноваване на становището
си,че са неоснователни съдържащите се в жалбата оплаквания за недължимост на
присъдените в полза на ищците обезщетения и алтернативно-за завишен размер и
прекомерност на същите обезщетения поради недоказаност на нанесените морални вреди и
несъобразяване с принципа за справедливост,въведен с нормата на чл.52 от ЗЗД.Считат,че са
налице безспорни доказателства за това,че въззиваемите са претърпели неимоверни болки и
страдания и продължават да търпят такива и към настоящия момент от смъртта на техния
брат и че са легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди по
изключение,тъй като попадат в кръга от лицата,които отговарят на критериите,зададени от
ТР №1/2016 от 21.06.2018 г. на ВКС.Молят въз основа на изложените в отговора доводи да
бъде оставена без уважение въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното
решение.В отговора,а и в писмено становище с вх.№5875/07.12.2021 г.,подаено от
въззиваемите чрез пълномощника им А.в. М.Т.,е поискано в полза на последния да бъде
присъдено Адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за Адвокатурата за оказана
безплатна правна помощ на ищците пред двете инстанции,определено от съда в
размер,предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на Адвокатските
възнаграждения,съобразно изхода на делото.
От страните не са представени писмени доказателства във въззивното
производство,не са заявени и доказателствени искания във въззивната жалба и в подадения
отговор на същата.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице
/юридическо/,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в
осъдителните му части,срещу които жалбата е насочена,а и при подаването й е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и
преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
4
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо в обжалваните му части и в частност-че съдът се е произнесъл в
тези части по исковете,с които е сезиран по конкретното първоинстанционно дело-искове по
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от двете
ищци неимуществени вреди,а самите тези искове въззивният съд счита за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба,както и събраните
по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№142/2020 г. по описа на Окръжен съд-Х.,са предявени от З. В. Ж. и Д. В.
АНГ. против „З.И.” А. – гр.С., с ЕИК ********** субективно активно съединени осъдителни
искове по чл.432,ал.1 от КЗ,с които е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на
всяка от двете ищци по 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в
причинени болки и страдания вследствие смъртта на техния брат М.В.Ж.,причинена при
ПТП от 26.06.2016 г.,ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното
изплащане на сумите.Претендирани са и направените по делото разноски.
Исковете са базирани на следните основани твърдения:
Твърди се,че на 26.06.2016 г. на път ***-***,км 71+80 в участъка между гр.С.. и
гр.Х.,обл.Х. е настъпило ПТП межу влекач марка „В. **“ с рег.№********* и прикачено
към него полуремарке марка „С.***Ф.“ с рег. №*********,управлявано К.Т.Й. с ЕГН
********** и лек автомобил марка „Ф.Т.“ с рег.№*********,управляван от М.Б.М. с ЕГН
**********,при което е причинена смъртта на М.В.Ж. с ЕГН **********-возещ се пътник в
л.а. „Ф.Т.“ с рег.№********* и на водача на същия автомобил М.,и двамата бивши жители
на гр.С...Твърди се,че с присъда по НОХД №74/2017 г. на ОС-Х.,потвърдено с решение по
ВНОХД №226/2017 г. на Апелативен съд-П. и изменена с решение по КНД №1043/2017 г.
на ВКС,К.Т.Й. е бил признат за виновен в извършено престъпление по изброените в
исковата молба разпоредби от НК и му е било наложено съответното наказание,като тази
присъда на основание чл.300 от ГПК е зА.ължителна за гражданския съд,който разглежда
гражданските последици от деянието,относно това дали е извършено,неговата
противоправност и виновността на дееца.
Твърди се още,че към момента на процесното ПТП виновният водач Й. е бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно
застрахователна полица №************** на „ЗК Лев Инс“А.-С.,валидна към момента на
събитието,а двете ищци са сестри на починалия вследствие на процесното ПТП от
26.06.2017 г. М.В.Ж..Ищците заявяват в исковата молба,че са материално легитимирани по
смисъла на ТР №1/2016 от 21.06.2018 г. на ВКС да получат обезщетение за търпените от тях
неимуществени вреди от причинената смърт на брат им М.Ж. и твърдят,че тази смърт е била
5
внезапна,ненА.ейна и травмираща за тях,а починалият приживе е бил в топли и сърдечни
отношения със своите по-малки сестри и между тях е съществувала дълбока емоционална
привързаност.Твърдят,че макар да са живели приживе в отделни домакинства,починалият
брат и двете му сестри /ищците по делото/ са поддържали прекрасни семейни отношения и
между тях е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка,а от смъртта му двете
сестри търпят продължителни болки и стрА.ания,продължаващи и към момента на подаване
на исковата молба.Връзката помежду им,както се твърди,се характеризирала с взаимна
обич,морална подкрепа,духовна и емоционална близост.Те-сестрите и брат им,живеели в
едно малко населено място,домовете им били съвсем близо един до друг и те създали една
общност между семействата си,а привързаността,която имали и като деца,не само че не е
отшумяла,но е станала толкова силна и осъзната,че смъртта на техния брат им е причинила
морални болки и стрА.ания,нА.хвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка.
Освен горното,в исковата молба се твърди,че преди предявяването на процесните
искове,ищците на основание чл.380,ал.1 от КЗ са предявили претенция пред ответното
застрахователно дружество,чрез клона му в гр.Х.,като тази претенция била заведена с вх.
№173 от 27.04.2020 г.В законоустановения 3-месечен срок по чл.496,ал.1 от КЗ,изтекъл на
27.07.2020 г.,застрахователят не се произнесъл по претенцията,въпреки представените
доказателства по чл.496,ал.3,т.1 от КЗ,което според ищците,обосновава правния им интерес
от предявяване на процесните искове.
Ответникът „ЗК Лев Инс“А. с ЕИК **********,с подА.ения отговор на исковата
молба,е оспорил предявените срещу него искове изцяло-по основание и размер.Оспорил е
наличието на причинно-следствена връзка между смъртта на брата на ищците и настъпилото
ПТП,както и механизма на настъпване на произшествието и причинените във връзка с него
телесни увреждания на праводателя на ищците при и по повод на настъпилото
събитие,довели о леталния изход.Ответникът е навел в отговора си и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия брат на ищците,твърдейки
че същият сам е изложил на риск живота и здравето си,като е пътувал в автомобила без
поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП,с оглед на което е
допринесъл в значителна степен за настъпилия вредоносен резултат.Оспорил е и
възникването на материално право на иск на ищците за претендиране на неимуществени
вреди в резултат от загубата на М.В.,като в тази връзка ответникът е изложил
твърдението,че ищците не попА.ат в кръга на лицата, визирани в Постановление №4/1961 г.
и Постановление №5 от 1969г на Пленума на ВС и имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техен близък,а освен това не се твърдят и да са налице
такива особени жетейски обстоятелства,о причина на които ищците и пострА.алия да са
имали отношения с особена връзка,различни от обичайните между брат и сестри или да са
довели до проявление на неимуществени вреди,различни от обичайните,присъщи на добри
отношения между родственици.Или,казано обобщено,ответникът е заявил,че ищците не
разполагат с материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за
6
неимуществени вреди съгласно разрешението,дА.ено с ТР №1/2016,постановено от
ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018 г.Оспорил е и претендирания размер на застрахователните
обезщетения,като прекомерен,както и акцесорните претенции на ищците за законни лихви
като неоснователни.
От ищците не е подА.ена в законния срок допълнителна искова молба.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел исковете за доказани по
основанието,като в тази е приел,че предвид влязлата в сила присъда на наказателния съд и
събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от
ЗЗД,а освен това по делото е установено и наличието на договорно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента с ответното застрахователно
дружество за периода 03.06.2016г. до 02.06.2017г., съгласно което застрахователят е
пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявените срещу него
искове.Наред с това е приел,че настъпилите неимуществени вреди, “претендирани от
ищците“ са в пряка причинна връзка от настъпилото ПТП и че самите ищци попА.ат в
разширения кръг от лица,които има предвид разпоредбата на чл.493а от Кодекса на
застраховане и ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС,за получаване на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на близък,настъпила при ПТП.До последния извод
първоинстанционният съд е стигнал,като е приел за доказано,че между двете ищци и техния
починал брат е била създА.ена силна емоционална връзка във времето,като интензитетът на
тази връзка е сравним с този на най-близките хора.Приел е в този контекст още,че в случая
са налице особени фактически отношения,които следва да бъдат справедливо обезщетени
съгласно чл.52 от ЗЗД.Основанието за това е изключителност,както е приел
първоинстанционният съд е такава,според него,се доказва от разпита на
свидетелите.Относно размера на дължимите на ищците обезщетения за неимуществени
вреди,първоинстанционният съд е приел за справедлив съгласно чл.52 от ЗЗД размера от по
20 000 лв. обезщетение за всяка от ищците и именно в този размер е уважил исковете,а за
разликата до предявения размер от по 26 000 лв. е отхвърлил исковете като
неоснователни.Относно заявеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат,първостепенният съд е счел,че то е неоснователно по
аргументи,изложени в решението,порА.и което не е извършил намаляване на обезщетенията
на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.А относно лихвата за забава върху присъдените
обезщетения,окръжният съд е счел,че такава е дължима с изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне на застрахователя по предявената пред него извънсъдебна претенция с вх.
№173 от 27.04.2020г.,който срок е започнал да тече от датата на сезиране на застрахователя
с претенцията и е изтекъл на 27.07.2020 г.С оглед на това е прието,че лихвата е дължима от
28.07.2020 г. и от тази дата е присъдена върху уважения размер на всяко от двете
обезщетения,до окончателното им изплащане.
Настоящият съд,след самостоятелна преценка на събраните в първоинстанционното
производство доказателства и на приложимите спрямо случая правни норми,както и на
7
относимите към случая тълкувателни актове на ВКС,приема първоинстанционното решение
за неправилно в атакуваните му осъдителни части по следните съображения:
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания срещу изводите на
първоинстанционния съд за установен в случая фактически състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД,както и за наличието на договорно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответното застрахователно
дружество за периода 03.06.2016г. до 02.06.2017г.,съгласно което застрахователят е
пасивно,материално правно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове.Не
се съдържат и оплаквания срещу извода на съда за неоснователността на заявеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия
брат на ищците,нито е спорно наличието на твърдяната родствена връзка между ищците и
починалия вследствие на процесното ПТП М.В.Ж..С оглед на това,в настоящото решение
няма да бъде подлагано на повторна преценка осъществяването на обстоятелствата,с които
са обосновани описаните правни изводи на първоинстанционния съд.Както по-горе се
отрази,главните оплаквания в жалбата са такива като съдържание,че поставят като спорни
пред въззивната инстанция основно материалноправната легитимация на двете ищци за
получаване на исканото от тях застрахователно обезщетение и приетите в тази връзка
фактически и правни изводи от първоинстанционния съд.А настоящият съд,по изложените
по-долу съображения,счита за неправилна извършената от първостепенния съд преценка,че
ищците разполагат с такава легитимация,съответно на което е неправилна и преценката
му,че предявените от ищците искове са доказани по основание.Конкретните съображения на
въззивния съд в тази насока са следните:
Тъй като ищците З.Ж. и Д.А. са сестри на загиналия при настъпилото на 26.06.2016 г.
ПТП-М.В.Ж.,то несъмнено за преценка на материалноправната им легитимация по
процесния иск следва да бъдат съобразени зА.ължителните за съдилищата разяснения по
тълкуване и прилагане на закона,дА.ени с Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018 г.
на ОСНГТК на ВКС,на които се позовава и ответника в подА.ената от него въззивна жалба
по повод на основното му оплакване за липса на материалноправна легитимация на ищците
и за неправилна преценка на първоинстанционния съд,че такава легитимация в случая е
доказана.Съгласно същото тълкувателно решение,материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго
лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо продължителни
болки и стрА.ания от неговата смърт, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че обезщетение се
присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му неимуществени вреди, а в съобразителната му част е разяснено, че възможността
за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., следва
да се допуска само по изключение – когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина за възникване на особено близка привързаност между родствениците /баби, дядовци
8
и внуци, братя и сестри/, нА.вишаваща трА.иционната за българските семейни отношения
такава, изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
така че смъртта на единия да причини на другия морални болки и стрА.ания, нА.хвърлящи
нормално присъщите за съответната родствена връзка и сравними по интензитет и
продължителност с неимуществените вреди, търпени между най-близките – лицата от
цитираните постановления. Съществуването на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в подобна
хипотеза, следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай, въз основа на
наведените и установени по делото факти, а обезщетение е дължимо само при условие, че
ищецът е провел главно и пълно доказване относно наличието й.
В случая,за установяване на твърдените от ищците обстоятелства относно връзката
им с техния брат приживе,както и на обстоятелствата относно понесените от ищците
морални и емоционални болки и стрА.ания вследствие смъртта на брат им,по
първоинстанционното дело са разпитани свидетелите С.М.Х. /във фактическо съжителство с
ищцата Д.А./ и С.А. А.-съседка и приятелка на двете ищци.Настоящият съд преценява като
непротиворечиви помежду си и базирани на преки впечатления показанията на същите
свидетели,порА.и което счита,че те правилно са били кредитирани от първоинстанционния
съд,но намира,че е неправилна преценката на същия съд за фактите,изнесени от свидетелите
чрез дА.ените от тях показания.Или,казано с други думи,неправилно първоинстанционния
съд е приел,че установените чрез свидетелските показания факти за отношенията между
ищците и починалия им брат водят до извод,че двете ищци разполагат с материалноправна
легитимация по предявените от тях искове.Напротив,чрез тези свидетелски показания не се
доказва в живота на ищците и брат им да са съществували такива житейски обстоятелства и
ситуации,които да са станали причина за възникване на особено близка привързаност между
всички тях,нА.вишаваща трА.иционната за българските семейни отношения привързаност
между братя и сестри,нито пък тези показания установяват смъртта на брата на ищците да е
причинила на последните такива морални болки и стрА.ания,които да нА.хвърлят нормално
присъщите за подобна родствената връзка болки и стрА.ания и да са сравними по
интензитет и продължителност с неимуществените вреди,търпени между най-близките-
лицата от цитираните по-горе постановления на Върховния съд.Това,което най-общо
казано,се установява от показанията на горните двама свидетели,преценени в тяхната
съвкупност, е че двете ищци и брат им М.,който е по-голям от ищцата З.Ж. с три години и
от ищцата Д.А. с пет години,са живеели заедно в един дом като деца и до момента,в който
всеки от тях е създал свое семейство,а и след това са продължили са поддържат близка
връзка помежду си,всички живееки в едно населено място и в съседство един от друг,като
ищците помагали на брат си за отглеждането на неговите деца /близнаци/ и като цяло те
винаги са били в топли и зА.ружни отношения с брат си,основани на обич и взаимопомощ.И
двамата свидетели заявяват,че М. като по-голям брат се грижел за двете си сестри и им бил
като баща,тъй като,според показанията на св.Х.,техните родители постоянно работели и
порА.и това не се прибирали често в къщата си,а според показанията на св.А.-бащата
отсъствал от къщи,а майка им била в чужбина /неясно откога/.Свидетелят Х. е посочил
9
още,че по времето,когато ищците и техния брат са живеели в една къща,там е живеела и
тяхната баба,която също се грижела за тях.
Така споделеното от свидетелите очертава една фактическа картина,от която може да
се направи извод,че двете ищци и брат им М. действително са били привързани един към
друг,обичали са се и са полагали грижи един за друг,но тези отношения помежду им не
обосновават извод за изключителност в близостта между ищците и починалия им брат по
смисъла,разяснен в Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,а сочат на
нормална и обичайна за българската трА.иция духовна и емоционална близост между брат и
неговите сестри,която се характеризира с взаимна обич,разбирателство и морална
подкрепа.За да се приеме,че между едно починало в резултат на ПТП лице и
лицето,претендиращо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на първото и
попА.ащо извън кръга на лицата по Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г.
на Пленума на ВС,е съществувала особено близка връзка,необходимо е освен формалното
родство с произтичащата от него близост между лицата,да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства,обусловили създаването на по-голяма от близостта,считана за
нормална за съответната родствена връзка.Такова обстоятелство например,относимо към
връзката между братята и сестрите,е израстването им сами като деца порА.и продължително
отсъствие на родителите им с оглед работа в чужбина или порА.и друга причина /в този
смисъл-решение №92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т.д.№12752019 г.,II т.о.,ТК,постановено по
реда на чл.290 от ГПК/.В случая подобни житейски обстоятелства не се установяват.Както
по-горе се посочи,свидетелят Х. е посочил,че родителите на ищците и на техния брат не се
прибирали често,понеже постоянно работели,но това не навежда на извод,че те са
отсъствали изцяло от живота на децата си и че е липсвал всякакъв контакт на децата с
родителите,а и както същият свидетел сочи,през времето,когато ищците и брат им са
живеели заедно,с тях е живеела и баба им,която се е грижела за тях.От своя
страна,свидетелката А.,както се отрази по-горе,е заявила,че бащата на ищците и брат им М.
е отсъствал от къщи,а „майка им е в чужбина“,но изобщо не става ясно от тези показания за
какъв период от време е било отсъствието на бащата и откога майка им е в чужбина.При
това положение,дА.ената от свидетелите оценка,че М. е бил за двете ищци като техен
баща,не може да бъде приета като достатъчна за обосноваване на извод,че между ищците и
техния брат реално е била установена такава фактическа връзка,при която брата да е
заместил бащата на ищците в ролята му на такъв и фактически да е полагал заместваща
родителска грижа спрямо ищците.Освен това,в показанията на свидетелите липсва
конкретика относно съдържанието на полаганите от брата спрямо ищците грижи,а и в
самата искова молба не са изложени твърдения за съществували такива отношения между
ищците и техния брат,при които последният да е имал заместваща родителска роля спрямо
двете си сестри.
На следващо място,от показанията на горните двама свидетели не се установява и
понасянето на морални болки и стрА.ания от ищците,нА.хвърлящи болките и
стрА.анията,които обикновено е нормално и присъщо да изпита едно лице от загубата на
10
своя брат /или сестра/.Това,което става ясно от показанията на свидетелите е,че ищците са
приели много трудно смъртта на брат си М. /както заявява св.А./,плакали са много на
погребението му /според показанията на св.Х./ и всяка събота ходят на гроба му /според
показанията и на двамата свидетели/.В допълнение на изложеното,свидетелката А. е
заявила,че на двете ищци им е мъчно за техния брат и преди неговата смърт те са били по-
рА.остни.Това е всичко,което се представя от показанията на свидетелите за психо-
емоционалното състояние на ищците след и вследствие смъртта на брат им,настъпила при
процесното ПТП от 26.06.2016 г.И тези данни,извличащи се от показанията на
свидетелите,не очертават понасянето на такива морални болки и стрА.ания от ищците в
резултат смъртта на техния брат,които да нА.хвърлят по интензитет и продължителност
болките и стрА.анията,изпитвани обичайно от едно лице вследствие смъртта на своя сестра
или брат.Наред с това е основателен изложения в жалбата аргумент,че показанията на
свидетелите не съдържат конкретика на преживяванията или стрА.анията на двете ищци
вследствие смъртта на техния брат,а са твърде общи и по-скоро оценъчни,отколкото
установяващи конкретни фактически проявления на психо-емоционалното състояние на
ищците след смъртта на брат им.
Всичко изложено по-горе налага извода,че в случая са недоказани и двете
кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди,предвидени в зА.ължителната съдебна практика /коментирана по-горе и обективирана
в цитираното тълкувателно решение/.От това следва и извода,че двете ищци не разполагат с
материалноправна легитимация да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на техния брат М.В.Ж.,настъпила вследствие на ПТП от 26.06.2016 г.А липсата на такава
легитимация обосновава и извода,че предявените от ищците осъдителни искове по
чл.432,ал.1 от КЗ са изцяло неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне
изцяло.Противно на този извод,първоинстационният съд е приел исковете за доказани по
основание,респективно е приел за установена материалноправната легитимация на ищците
по същите искове и е уважил последните частично по размер,като тези изводи на
първоинстанционния съд,предвид гореизложеното,се явяват необосновани и
неправилни,съответно на което и решението в обжалваната му осъдителната част,с която
исковете на З.Ж. и Д.А. са уважени до размера от по 20 000 лв.,ведно със законната лихва
всяка от тези суми,считано от датата 28.07.2020 г. до окончателното плащане,е неправилно и
като такова следва да се отмени в същата част.Вместо това,с настоящото решение и предвид
възприетата от въззивния съд пълна неоснователност на исковете,същите следва да бъдат
отхвърлени и за уважения им от първоинстанционния съд размер от по 20000 лв.,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от посочената в ИМ дата-28.07.2020 г. до
окончателното плащане.
За останалата част нА. сумата от по 20 000 лв. до пълния претендиран размер от по
26 000 лв. предявените искове,както по-горе се посочи в настоящото решение,са отхвърлени
с първоинстанционното решение и в отхвърлителната му част решението не е
обжалвано,съответно на което е влязло в законна сила в същата част.
11
Предвид пълната неоснователност на процесните искове, първоинстанционното
решение следва да се отмени и в частта,с която ответното дружество е осъдено да заплати на
пълномощника на ищците-А.в. М.Т.,А.вокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на
1 730 лв.С оглед неоснователността на исковете,първоинстанционното решение подлежи на
отмяна и в частта,с която ответникът е осъден на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати по
сметка на Х. окръжен съд сумата от 1600 лв. държавна такса.
С оглед пълното отхвърляне на исковете,ищците З.Ж. и Д.А. /настоящи въззиваеми/
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника /настоящ жалбоподател/ допълнителни
разноски за производството пред първата инстанция и допълнителна сума за ирисконсултско
възнаграждение за представителство от юрисконсулт пред същата инстанция.Както е
посочено в мотивите на първоинстанционното решение,ответникът е направил разноски от
750 лв.,включваща възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение от 400
лв.,като със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответника част от посочената
обща сума,т.е. да му заплатят 265,38 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от исковете.А с оглед изхода от спора след произнасянето на
въззивната инстанция,ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника още 484,62
лв. като разноски и юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата
инстанция.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция,въззиваемите следва да бъдат
осъдени да заплатят на дружеството-жалбоподател разноски за въззивното производство в
размер на 800 лв.-платена ДТ по въззивната жалба,а предвид обстоятелството,че пред
настоящата инстанция жалбоподателят е представляван и защитаван от
юрисконсулт,въззиваемите следва на основание чл.78,ал.8 от ГПК да му заплатят и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.,определен от съда съгласно
приложимата в случая разпоредба на чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260093 от 14.07.2021 г.,постановено по т.д.№142/2020 г. по
описа на Окръжен съд-Х.,в частта,с която ответникът „З.И.” А. – гр.С.,с ЕИК ********** е
осъден да заплати на ищците З. В. Ж. с ЕГН ********** и Д. В. АНГ. с ЕГН ********** на
основание чл.432,ал.1 от КЗ,вр.чл.45 от ЗЗД сумата от по 20 000лв., за всяка една от тях,
представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди-болки и стрА.ания от
смъртта на брат им М.В.Ж., настъпила от пътно-транспортно произшествие, станало на
26.06.2016г, в резултат на виновно поведение на водача К.Т.Й., същият признат за виновен в
извършено престъпление по чл.343а,ал.1,б.”г”,вр.чл.343, ал.3,пр.2,алт.2-ра, б.”б”,
пр.1,вр.ал.1,вр.чл.342,ал.1 от НК с влязла в сила присъда по НОХД №74/2017г. на ОС-Х.,
12
потвърдена с решение по ВНОХД №226/2017г на Апел.съд – П. и изменена с решение по
КНД №1043/2017г на ВКС, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от
28.07.2020г. до окончателното изплащане на главниците,като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от З. В. Ж. с ЕГН ********** и Д. В.
АНГ. с ЕГН ********** против „З.И.” А. – гр.С.,с ЕИК ********** осъдителни искове по
чл.432,ал.1 от КЗ и до уважения от първоинстанционния окръжен съд размер от по 20 000
лв. за всяка ищца,ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното
плащане,които суми са претендирани като обезщетение за претърпените от всяка от двете
ищци неимуществени вреди-болки и стрА.ания,от смъртта на брат им М.В.Ж., настъпила
при ПТП от 26.06.2016 г.
За разликата нА. сумата от по 20 000 лв. до пълния им предявен размер от по 26 000
лв. осъдителните искове по чл.432,ал.1 от КЗ,предявени от З. В. Ж. с ЕГН ********** и Д.
В. АНГ. с ЕГН ********** против „З.И.” А. – гр.С.,с ЕИК **********,са отхвърлени с
първоинстанционното решение №260093 от 14.07.2021 г.,постановено по т.д.№142/2020 г.
по описа на Окръжен съд-Х.,и в тази част решението не е обжалвано.
ОТМЕНЯ решение №260093 от 14.07.2021 г.,постановено по т.д.№142/2020 г. по
описа на Окръжен съд-Х.,и в частта,с която е осъден ответника „З.И.” А. – гр.С.,с ЕИК
********** да заплати на А.в. М.Т. Т. с ЕГН ********** на основание чл.38,ал.2 от Закона
за А.вокатурата сумата от 1730 лв. А.вокатско възнаграждение,както и в частта,с която е
осъден да заплати по сметка на Х. окръжен съд на основание чл.78,ал.6 от ГПК сумата от
1600 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА З. В. Ж. с ЕГН ********** и Д. В. АНГ. с ЕГН ********** да заплатят на
„З.И.” А.,с ЕИК **********,със седалище и А.рес на управление гр.С. 1407,район
К.с.,бул.“Ч.в.“№*** допълнително сумата от 484,62 лв. /четиристотин осемдесет и четири
лева и 62 стотинки/ като разноски и юрисконсултско възнаграждение за производството
пред първата инстанция,както да му заплатят и сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ съдебни
разноски за въззивното производство по възз.т.д.№782/2021 г. по описа на Апелативен съд-
П.,а също да му заплатят и сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за осъществена защита на дружеството от
юрисконсулт пред въззивната инстанция по възз.т.д.№782/2021 г. по описа на Апелативен
съд-П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14