Решение по дело №740/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. От ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба, подадена от ЕВРОПА ВТ ООД гр.В.Т. против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ **********-1/4.5.2023г. издаден от И.И., мълчаливо потвърден на основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директор на Дирекция МДТ при Община В. Търново, с който са определени за довнасяне общо данъчни задължения, представляващи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в размер на 52 282,84 лева и лихва за просрочие, изчислена към 4.05.2023г. в размера на 14 644,70 лева -.

. Оспорващият поддържа становището си за нищожност на обжалвания АУЗД , тъй като същият е издаден от некомпетентен орган. По делото е представена Заповед на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК № РД-22-198/20.1.2023г. , с което И.И. е оправомощена да издава актове от посочения вид. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ Кметът на Общината упражнява правомощията си на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК , а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната Община на ТД на НАП. След като в ЗМДТ не са описани подробно правомощията на Кмет на Община и Ръководител на звеното за местни приходи, то следва да се приложи по аналогия ЗНАП,тъй като съгласно чл. 4, ал. 3, предл. 1 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. След като в ЗНАП са описани правомощията на Директор на ТД на НАП, на която длъжност се приравнява Ръководителят на звеното за местни приходи, то оправомощаващата Заповед следва да се издадена от него, а не от Кмета на Община В. Търново. На следващо място налице са съществени процесуални нарушения, които също водят до нищожност на оспоравния акт. Всеки един АУЗД се предхожда от издаване на резолюция за започване на производството или от Заповед за възлагане на ревизия ЗВР , като такива актове по делото не са налични. След като не е налице надлежно връчена ЗВР или резолюция, то събраните в хода на прозиводството доказателства са недопустими, а съответно крайният акт АУЗД се явява нищожен. Съгласно чл.110 , ал.1 от ДОПК органите по приходите осъществяват данъчно- осигурителен контрол чрез извършване на ревизии и проверки, а съгласно ал. 2 – ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Намира, че в цитираната разпоредба ясно се очертава как и от кого се установяват публичните задължения, като по делото няма спор, че имотът с административен адрес гр. В. Търново, ул. Независимост № 3 е деклариран с такава по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/20.4.2023г. Следователно в случая е следвало да започне производство по данъчна ревизия ,а не такова по чл. 107 от ДОПК. В последната хипотеза има установена данъчна основа и органът следва да приложи съответната ставка, като в този случая е налице неизпълнение на задължението за внасяне в срока, предвиден от закона. В настоящия казус намира, че това не е приложимо, тъй като подаването на Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е станало не преди започване на производството, а в хода на самото производство, при което е било установено актуалното състояние на процесния имот, което рефлектира върху стойността, определяща данъчната основа за облагане с ДНИ. С оглед на горното става ясно, че издаването на АУЗД е възможно или при вече подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ или ако такава въобще не е подадена. Вероятно основанието за издаване на акта е неплащането на ДНИ и ТБО, но безспорно е, че имотът е в лошо техническо състояние, същият не се ползва, но тези факти могат да се установят само в хода на ревизионно производство, а не в настоящото такова. По тази причина имотът е предеклариран през 2023г. и администрацията е дължала проверка на посочените факти и обстоятелства в тази Декларация. Такава проверка обаче е изключена в хода на производството. Намира, че абсолютно недопустимо е в хода на това производство да се определя данъчната основа за всеки един имот, като се съпоставят данъчната оценка и отчетна стойност. Както сочи по- горе, това може да стане само в хода на ревизионно производство, при спор между двете величини. Тези въпроси са извън компетентността на служителката издала АУЗД . Този порок също води до нищожност на оспорвания акт. Освен това намира, че е нарушен и принципа на служебното начало и на обективност, тъй като при издаването на АУЗД не е съобразена разпоредбата на чл. 20 от ЗМДТ , съгласно която данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно Приложение № 2 в зависимост от вида на имота , местонахождението му , площта, конструкцията и овехнтяването и се съобщава на данъчно задължените лица, Както посочва по- горе това не може да стане в това производство,а само в производството при осъществяване на данъчна ревизия. С оглед на така изложеното от съда се иска да прогласи обжалвания АУЗД за нищожен. Претендира разноски.

В о.з. се представлява от ... И., който поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Посочва, че в преписката са налични доказателства, като писмо до Директор Дирекция „Строителство и устройство на територията“, отдел „Устройство на територията „ при Община В. Търново и него отговор, с който се констатира, че на горепосочения административен адрес на сградата на доверителя. Следователно производството е започнало четири месеца преди подаване на Декларацията, като жалбоподателят е бил притискан да подаде такава . Може да се види, че данъчните задължения посочени в АУЗД иса идентични с тези по Декларацията. Всичко гореизложено според жалбоподателя води до нищожност на постановения акт, тъй като е следвало същият да има характеристиките на РА. В срока представя подробна писмена защита.

Ответник жалба Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община В. Търново чрез юк Илиева оспорва така подадената жалба. Посочва, че към първоначалната Декларация от 1.1.2018г. , подадена от жалбоподателя за този имот не са приложени Протоколи, които са служебно изискани преди да започне настоящото производство. Едва след като същите са представени е подадена втората коригираща Декларация. Намира, че издаденият акт не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения , вкл. И на материалния закон. Посочва, че жалбоподателят не оспорва размера на самите данъчни задължения ДНИ и ТБО. Смята, че при така създадената фактическа обстановка, липсват основания за провеждане на данъчна ревизия, за да се установят задълженията.Претендира разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с § 2 от ДОПК. В указания от съда срок представя подробна писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ **********-1/4.5.2023г. издаден от И.И., мълчаливо потвърден на основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директор на Дирекция МДТ при Община В. Търново, са определени за довнасяне общо данъчни задължения, представляващи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в размер на 52 282,84 лева и лихва за просрочие, изчислена към 4.05.2023г. в размера на 14 644,70 лева -.

По делото няма спор, че жалбоподателят се явява собственик на имот с идентификатор 10447.511.118 в УПИ I кв. 239 по КК и КР на гр. Велико Търново с административен адрес гр.В. Търново , ул.Независимост № 3 състоящ се от Склад № 1 , Склад № 2, Склад № 3 – за негорими материали и Склад – зала за шумни игри – на ниво в сградата кота -11,4 м. Същият се легитимира като такъв съгласно Договор за продажба на обособена част от имуществото на Община В. Търново по реда на чл. 30 от ЗППДОП във вр. с §2а от ДР на закона, Протокол от общо събрание на съдружниците на ОСМАР ВЕЛИКО ТЪРНОВО ООД и Решение № 2 на СГС по ф.д. 7320/2003г. Жалбоподателят е подал Декларация за имота по чл. 14 от ЗМДТ от 1.1.2018г. , като обаче, към същата не е приложил изискуемите от него Протоколи за състоянието на имота. Такива са издадени по негова молба вх. № 5300-3768-1/18.3.2022г. Констативен протокол КП № ВТ-3347/6.04.2022г. на място и Констативен протокол КП № ВТ -3410/19.12.2022г Посочената в тези КП комисия е описала фактическото състояние на обекта и по документи, като е констатирала, че същите са в лошо техническо състояние в дълъг период от време с налични компрометирани части, като посочва, че същите са негодни за ползване и е необходимо извършване на СМР по възстановяване, усилване и привеждането им във вид, отговарящ на техническите норми и изисквания за експлоатация и безопасност.

С писмо изх.№ 80-689-4/8.12.2022г. е изискана информация от Отдел УТ към Дирекция СУТ , във връзка със служебно установяване на задължения на посочения имот. С него се изисква следната информация: 1.Степен на изграденост на инфраструктурата общо за имота- елементи и около недвижимия имот – електрификация, водопровод, канализация, достъп до пътна мрежа с трайна настилка , 2.площ на УПИ3предназначение на построените в имота сграда със съответните идентификатори, 4. Година на построяване на сградите 5 етажност на всяка сграда 6. Ръзгъната застроена площ на всеки от самостоятелните обекти с посочени идентификатори, 7. Височина на изброените самостоятелни обекти 8. Конструкция на сградите, в които се намират посочените самостоятелни обекти, 9. Техническа инфраструктура на изброените самостоятелни обекти – електрификация ,водопровод, канализация, телефонизация 10. извършвани основани ремонти на самостоятелните обекти – години на ремонта 11. Заверена служебна страница на недвижимия имот с посочения административен адрес 12. Копие на всички технически документи, доказващи строеж на сгради с посочените идентификатори и въвеждане в експлоатация.

Отговор е постъпил с изх. № 8—689-471/21.12.2022г. като на въпросите е отговорено по следния начин 1. Изградени са елементи на инфраструктурата общо за имота и елементи около него, площта на УПИ е 579,29 кв.м., предназначението на сградите с посочените идентификатори – обществени 4. Година на построяване 2000г. 5. Блок № 1 е на шест нива, Блок № 2 е на седем нива 6. РЗП на всеки имот е посочена както следва *********.118.1.80-64 кв.м. *********.118.1.83-25,47 кв-м-*********.118.1.84-1063,99 кв.м. *********.118.4.59 -70,17 кв.м. *********.118.4.60 –217,5 кв.м. *********.118.4.61-45,61 кв.м. *********.118.4.55-43,6 кв.м. 7. Височина на изброените самостоятелни обекти- 3,40 м, 8.конструкция на сградата МЗ 9.няма данни за техническата инфраструктура на изброените самостоятелни обекти, 10 – няма данни за извършвани основни ремонти на самостоятелните обекти, приложение са 11. Заверена служебна страница на имота, копие на всички технически документи. Допълнително е представен и КП № ВТ -3410/15.12.2022г. Представени са на стр. 62 от делото служебно попълнена информация досежно самостоятелните обекти, необходима за установяване на данъчната основа за определяне на ДНИ и ТБО, Разрешение за ползване № 23/4.08.2000 ги Протокол обр. 16 на ДПК

Въз основа на горепосочените данни от жалбоподателя е подадена нова актуализирана Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/20.4.2023г.

По делото за установяване компетентността на органа, издал акта е приложена Заповед № РД 22-198/20.1.2023г. издадена от Кмет на Община В. Търново , в която в т. 15 старши експерт И.И. е определена с правата и задълженията на органи на приходите по установяване , обезпечаване събиране на местни данъци и такси,както и заверена длъжностна характеристика и сключен трудово договор № 363/29.8.2023г. .

За установяване на дължимостта на ТБО са представени копия на Заповеди за границите и районите на организираното сметосъбиране, и сметоизвозване за съответните години както следва : Заповед № РД 22-1804/18.10.2017г. за 2018, Заповед № РД-22-1803/24.10.2018г. за 2019г, Заповед № РД 22-1795/25.10.2019г. – за 20220г. Заповед № РД 22-1615/27.110.2020 г. за 2021г. Заповед № РД 22-1909/25.10.2021г. – за 2022г. ПРедставени са заверени копия на договор за възлагане на обществена поръчка за вяска една от годините : 15.09.2017,14.09.2018,г15.09.2021,Копие на график и маршрут за обслужване на главна улица Независимост изготвен от Чистота АД, копие на схема на границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Представени и приети като доказателства и Справки – декларации за освобождаване от ТБО за периода 1.1.2018-31.12.2022г. 5 бр, СД за освобождаване от ТБО към 12.12.2023г. 1 бр, СД за определяне на ТБО спрямо количеството отпадъци към 12.12.2023г.

Производството е приключило с издаване на оспорения пред съда АУЗД на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК в който са определени както данъчната основа за ДНИ и ТБО, така и съответните дължими данъци и такси. В подадената жалба не се съдържат оплаквания както за определения размер на данъчните основи, така и за приложения размер на ДНИ и ТБО. Напротив изрично е изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя в последното о.з. че тези размери са идентични с посочените от самото дружество в подадената от него коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Срещу посочения АУЗД е подадена жалба по административен ред пред ответни в настоящото производство 23.05.2023г., по която в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК -60 дневен от изтичане на срока по чл. 146 от ДОПК – 7 дни от подаване на жалбата. Срокът е започнал да тече от 30.5.2023г. и е изтекъл на 30.7.2023г., а жалбата до Административен съд Велико Търново е подадена на 4.12.2023г. извън срока за обжалване, но със същата се иска прогласяване нищожност на акта.Съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК непроизнасянето на органа в горепосочения срок се счита за мълчаливо потвърждение на акта.

В съдебната фаза на производството като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, която съдържа горепосочените Декларации на жалбоподателя.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация - адресат на акта, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административно оспорване. Въпреки, че жалбата е подадена извън срока по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 156, ал. 4 от ДОПК , доколкото със същата се иска прогласяване на нищожност тя се явява допустима. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:

За да бъде един административен акт нищожен, е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици. В този случай при направена претенция за нищожност на издадения административен акт, съдът следва да извърши преценка за наличието на такъв съществен порок на всички основания предвидени в нормата на чл.146 от АПК, касаещи неговата незаконосъобразност, тъй като други не са установени от законодателя.

Първият въпрос е дали актът е издаден от компетентен орган. Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон.

Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата форма. За да бъде налице нарушение на формата, трябва изискването за форма да бъде въведено в закон. Само тогава, когато законът поставя изискване за определена форма на акта, и тя не е спазена, ще е налице нищожност на акта, тъй като в този случай изискването за форма е условие за действителност (ad solemnitatem).Член 59, ал. 2 АПК изрично установява формата на административния акт и това е писмената форма. Писмената форма е външния начин на изразяване на акта. Визираните в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК изисквания са изисквания към писмената форма, но самите те не са форма на акта, поради което наличието им в материализирания вид на акта имат отношение към неговата редовност. Липсата на разпоредителна част и на подпис на издателя на акта се приравняват на липсата на акт.

Съществено нарушение на административно- производствените правила, означава , че ако същите не бяха допуснати, би се издал акт с различно съдържание от обжалвания.

Що се отнася до порока противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. Само до унищожаемост може да доведе и противоречие с императивни правни норми. Но противоречието на един акт с императивна материалноправна норма не може само по себе си да доведе до нищожност. До нищожност не може да доведе и допуснатото от органа нарушение на принципа на съразмерност. В този смисъл е Решение № 701 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2015 г., V

Процесният АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 107, ал. 1 ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Съгласно чл. 107, ал. 3, изречение трето, предложение трето, акт за установяване на задължението може да се издаде служебно от орган по приходите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Процесните задължения на дружеството за ДНИ и ТБО са именно такива, които се установяват въз основа на подадена от задълженото лице декларация.

Освен това задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно регламентираното в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 и чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за процесния данък този ред е предвиден в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Според ал. 3 на чл. 4 на ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4 от същия член, тези служители се определят със Заповед на Кмета на Общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Тоест, в процесуалния закон има специални правила за оспорване, които са приложими в случая и имат приоритет пред общите такива по АПК. Редът за установяване, обезпечаване и събирането на местните данъци е приложим и по отношение на местните такси, в т. ч. за такса "битови отпадъци", по аргумент от чл. 9б от ЗМДТ. Съдът в производство от вида на настоящото извършва проверка на законосъобразността на АУЗД, доколкото същият е мълчаливо потвърден от горестоящия орган. .

В конкретния случай АУЗД е издаден от И.И. старши инспектор при Община Велико Търново определена със Заповед № РД-22-198/20.1.2023г. на Кмета на Община Велико Търново да извършва дейности по чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, и чл. 9б от ЗМДТ. С оглед на това, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия. Основното възражение на жалбоподателя е, че след като в нормата на чл. 4,, ал. 4 от ЗМДТ ръководителят на звеното за общински приходи има качеството на Директор на ТД на НАП, то същият е следвало да издаде горната Заповед за оправомощаване, като се позовава за прилагане по аналогия чл.11,ал.1 т. 4 от ЗНАП, че ТД организира и ръководи възлагането и извършването на проверки и ревизии.

Правомощието на определения по реда на чл. 4, ал. 4 ЗМДТ орган по приходите да установява местни такси следва не от заповедта на кмета, а от изричната закона разпоредба - чл. 9б ЗМДТ. Щом съответният общински служител е определен от Кмета на общината за орган по приходите, той, с оглед на чл. 9б ЗМДТ е компетентен да установява и задълженията за местни такси. След като е налице изрична правна уредба в ЗМДТ, не следва по аналогия да се прилага ЗНАП. В този смисъл е и траайната съдебна практика на ВАС напр. Решение № 515 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1650/2014 г., V Решение № 666 от 26.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5705/2021 г Решение № 701 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2015 г., V

Настоящата инстанция не намира съществен порок в изискването за форма. Както се посочи по- горе, формата за действителност на ИАА по ЗМДТ е писмена такава, която да посочва собствеността на задълженото лице, неговата данъчна основа и приложените спрямо нея определени от съответната Наредба на Общинския съвет размери на ДНИ и ТБО, както и окончателните размери на тези публични задължения. След като актът е подписан от издалия го служител, съдържа изложение на фактическите и правни основания и съдържа диспозитивна част, с която определя размера на дължимите ДНИ и ТБО, както и акцесорното задължение за лихви, съдът намира, че липсва основание същият да бъде обявен за нищожен. Мотивите в акта, са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен подробни, за да може от тях да стане ясна преценката на органа относно установените факти и приложимото право. При издаването на процесния акт административният орган изрично се е позовал на съответните считани от него за приложими законови разпоредби от ЗМДТ, ДОПК, решенията на Общинския съвет и НОАМТЦУТО ВТ Наредба за определянето и администрирането на местни данъци на територията на Община В. Търново – НОАМДТОВТ и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново /НОАМТЦУТО ВТ/, определящи съответните данъчни ставки и послужили за определяне размера на публичните задължения. Изложени са значимите за определянето на вземанията факти, касаещи индивидуализиране на недвижимите имоти, подадените за тях декларации. Конкретизиран е и периода, за който се отнасят установените задължения, като данъкът и таксата са определени отделно за всеки обект, включен в партидния номер, след което е определено и общото задължение. Независимо, че в АУЗД не са отграничени конкретните стойности на трите вида услуги, формиращи ТБО, то посочването на общата й стойност не рефлектира върху неговата законосъобразност. В оспорения акт административният орган е отразил механизма, по който е изчислил размера на данъка и таксата за съответния данъчен период и за всеки конкретен имот на жалбоподателя. Съобразно това, съдът намира, че от тези данни може да установи налице ли са били основанията за издаване АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, кой е данъчният обект, данъчният период, данъчната ставка и начинът на определяне на ДНИ и ТБО. С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни и направените оплаквания за липса на конкретизация на недвижимите имоти, същите са описани подробно вкл. И с партиден номер, определен е и периодът, за който същите се отнасят –определен е размерът на всяко едно задължение конкретно, отразен е и фактът, че същото не е внесено от жалбоподателя, който факт не се спори от него.

При извършената служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт за установяване на задължения, е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Тоест, за органите по приходите съществува възможността да определят дължимия от жалбоподателя по силата на закона местен данък, без да провеждат ревизионно производство. В конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт. Еднозначно и непротиворечиво от АУЗД се установява, че е извършена служебна проверка на жалбоподателя по данни от декларациите, подадени от самия него в ответната администрация, относно притежаваните от него недвижими имоти, както и въз основа на данни, получени от трети лица и организации. Проверката е констатирала, че съответните публични общински задължения не са платени, което по смисъла чл. 107, ал. 3, изр. последно, предл. последно от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно фактическо основание за съставяне на АУЗД. Приходният орган, е взел предвид всички относими за облагането факти и обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно спецификите на този вид производство за установяване на задължения, и са определени дължимите задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.

Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за наличието на съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита, които сами по себе си да водят до нищожност. Първото оплакване е,че след като е започнало производство преди подаване на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, то в този случай същото не може да се развива като такова по установяване на публични задължения с АУДЗ , а е следвало да бъде извършена ревизия и производството да приключи с издаване на РА. Фактите, от които черпи тези свои възражения са неверни, доколкото се касае за подадена Декларация от страна на жалбоподателя към 1.1.2018г. за посочените имоти, която обаче е била коригирана с оглед становището на трети лица ТСУ и определените от тях параметри. Следователно производството е започнало именно въз основа на подадена Декларация, но тъй като в същата са съществували множество пропуски, органът в изпълнение на служебното начало е поискал информация от посочената Дирекция ТСУ, за да се конкретизират в най- точна степен показателите, от които зависи определянето на данъчната основа. На следващо място, като съществен порок на производството, жалбоподателя е посочил, че в това производство е недопустимо ад се определя данъчната основа, и това може да стане само в отделно ревизионно производство. Това твърдение не намира законова опора, тъй като изрично ЗМДТ е посочил , че данъчната основа се определя от служител на местната администрация, който е надлежно оправомощен по реда на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, което в настоящия казус е налице. Без да определи в настоящото производство данъчната основа за всеки един от имотите в имотната партида на жалбоподателя, органът няма по какъв начин да определи дължимите публични задължения.Освен това от самия жалбоподател не са правят каквито и да било възражения относно така определените данъчни основи, както и тяхната съпоставка с отчетните разходи на дружеството. И не на последно място, съществено процесуално нарушение би било налице тогава, когато ако не беше допуснато би се издал акт с друго съдържание. Самият жалбоподател посочва, че данъчните основи и дължимите данъци и такси, както и акцесорното задължение за лихви са правилно установени, поради което дори ако се беше развило ревизионно производство, актът би бил със същото съдържане. По отношение съответствието на оспорения акт с материално-правните разпоредби на закона. Както се посочи по- горе съгласно чл. 107, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК, органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от лицето декларация. В издаденият в резултат АУЗД подробно е описано как е изчислен ДНИ и ТБО, коефициентите за овехтяване и местоположение са нормативно определени, следователно и тяхното влияние върху резултата от изчисленията не подлежи на контрол от административния орган. В хода на съдебното производство не е поискана от жалбоподателя експертиза, която да направи повторни изчисления, и тъй като от останалите доказателства и от развитите мотиви в издадения акт за съда не възниква никакво съмнение по отношение правилното прилагане на коефициентите, получените като дължими суми ДНИ и ТБО съдът приема за вярно и законосъобразно изчислени. В акта за установяване на задължения е посочен всеки един самостоятелен обект и за всеки един от тях е определена данъчната оценка. . Изчисленията в случая се правят автоматично с компютърна програма, ако жалбоподателят е считал, че има допусната грешка е следвало да поиска преизчисляване от вещо лице, назначено от съда. Макар с разпореждането за насрочване на делото съдът да е указал доказателствената тежест на жалбоподателя и възможността да иска назначаване на експертиза, по отношение твърденията за неправилно изчислен коефициент на застроеност на земята също не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергават изчисленията на административния орган. Размерът на таксата за всяка услуга се определя за всяка услуга поотделно /чл. 62, чл. 66 от ЗМДТ/: -събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; -третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; -поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. За да възникне задължение за такса за сметосъбиране и сметоизвозване е необходимо да са изпълнени кумулативно следните предпоставки: правният субект да е лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ – имотът му да е на територията на общината; услугата да е посочена като предоставяна от общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; имотът на правния субект да попада в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически да е предоставяна на правния субект. Предпоставките, при наличието, на които възниква задължението за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са правният субект да е лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически да е предоставяна от общината. Предпоставките за дължимост на таксата за ползване на депо за битови отпадъци са: правният субект да е лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Това следва от разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Дължимостта на тази такса, за разлика от другите две услуги, не е обвързана с доказване на фактическото предоставяне на услугата. Приема се, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Член 71, т. 3 ЗМДТ изрично сочи, че таксата не се дължи единствено, когато общината няма депо или друго съоръжение. Безспорно основният принцип за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, е съобразяването му с количеството генерирани битови отпадъци. Този принцип съответства на принципа "замърсителят плаща", възприет в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците. Съгласно т. (1) от общите разпоредби на посочената Директива, наред с други принципни положения, се сочи установено с оглед принципа "замърсителят плаща" и изискването, че разходите за обезвреждане на отпадъците трябва да се поемат от настоящия притежател, предишните притежатели на отпадъците или от производителя на продукта, от който се образуват отпадъците. Директивата е транспонирана в българското законодателство, в частност визирания принцип в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), според който лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци, и притежателите на отпадъци, ги третират самостоятелно или ги предоставят за събиране, транспортиране и третиране на лица, които имат право да извършват тези дейности в съответствие с този закон. Проявление на същия принцип е и регламентацията на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Според ал. 2 размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62. Размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката. Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Според ал. 5 Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането /. Въпрос на преценка на собственика на недвижимия имот, попадащ в границите на район, в който общината предоставя услугите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, е дали ще декларира своевременно ползването на определено количество съдове за съхранение на битови отпадъци или ще предпочете таксата за предоставяната му услуга да бъде определяна пропорционално върху определена от общинския съвет основа. За да бъде приложен принципът за определяне на таксата, според количеството битови отпадъци е необходимо това количество да бъде надлежно отчетено. В конкретния казус не е спорно, че жалбоподателят не е подал Декларация, с която да поиска да му бъдат предоставени определен брой контейнери, поради което правилно и законосъобразно задължението му за ТБО е определено въз основа на данъчната оценка на всеки един от имотите. Естествено, че актът би бил нищожен, ако органът бе определил дължимите публични задължения на база данъчна основа, ако жалбоподателят бе декларирал, че иска да ползва определено количество съдове за сметосъбиране и сметоизвозване. По делото е доказано, реалното предоставяне на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване „, както и тази „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", за което са изпратени от органа изрични доказателства, подробно описани във фактическата част на решението съответно решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ,Заповеди на Кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ,за всяка една година, Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет "Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на общината. Самият жалбоподател не оспорва горните констатации. С оглед предметния обхват на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 9 от нея, следва да се приеме, че принципът "замърсителят плаща", закрепен в чл. 14, е приложим само по отношение на първите два компонента от таксата за битови отпадъци, събирана по ЗМДТ, а именно - за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Според Директивата управление на отпадъци включва събирането, превозването, оползотворяването и обезвреждането на отпадъци, включително надзорът върху тези дейности и следексплоатационните дейности по депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер. Поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване не е включено в дефиницията на чл. 3, т. 9 от Директива 2008/98/ЕО, а е свързано с гарантирането на устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на гражданите в населените места и не е елемент от управлението на отпадъците. Ето защо, с прилагането на регламентираното в ЗМДТ и НОАМТЦУПСО изключение от принципа "замърсителят плаща" по отношение на този компонент на ТБО не са нарушени изискванията на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците, нито това противоречи на даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 16.07.2009 г. по преюдициално запитване по дело С-254/08. Предвид изложеното, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, а на ответника се дължи поисканото юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Водим от горното АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново осми състав в Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕВРОПА ВТ ООД гр.В.Т. с искане за прогласяване на нищожност на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ **********-1/4.5.2023г. издаден от И.И., мълчаливо потвърден на основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директор на Дирекция МДТ при Община В. Търново, с който са определени за довнасяне общо данъчни задължения, представляващи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в размер на 52 282,84 лева и лихва за просрочие, изчислена към 4.05.2023г. в размера на 14 644,70 лева -. ОСЪЖДА ЕВРОПА ВТ ООД гр.В.Т. да заплати на Община Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: .