№ 45122
гр. София, 17.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110161188 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ищцата – В. М. Н., за изменение на
протоколно решение № 17461/26.10.2023 г. по гр. дело № 61188/2022 г. на
Софийския районен съд, 28. състав (настоящото дело), в частта за разноските,
като на адвокат М. М., осъществил „безплатна“ правна помощ, да се присъдят
480 лева разноски за адвокатско възнаграждение, като същите се присъдят на
адвоката, а не на страната.
В молбата се сочи, че заплащането на адвокатско възнаграждение било
установено с представен по делото договор за защита и съдействие, съдържащ
клауза за защита по чл. 38 ЗАдв. Не можело да се сподели разбирането на
настоящия съд, че не бил обвързан от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, тъй като ВКС в
„многобройни свой определения“ (правописът запазен) бил тълкувал
решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 ЧЕЗ електро България и бил приел, че тарифата е приложима. Твърди
се, че наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
имала за цел да гарантира високо равнище на качеството на адвокатската
услуга.
В законоустановения срок ответникът – „фирма“ ООД, оспорва
молбата. В отговора не се взема становище по аргументите на молителя, а
само се излагат съображения, че съдът не следвало да присъжда
възнаграждението с ДДС, като съгласно друго цитирано определение на ВКС
такова не се дължало, а и адв. М. не бил представил доказателства за
регистрация по ДДС.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение
от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени
разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е представен
списък на разноските (на лист 27 от делото).
1
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от
пълномощник с пълномощно по делото (на лист 4 от същото).
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
На първо място председателят на настоящия съдебен състав трябва да
направи, в контекста на съдържанието на изявленията на страните, една
уместна бележка за честността в юридическата професия, като констатира, че
становищата по същество на страните по делото се простират в общо три
страници и един абзац, а спорът по разноските горещо се развива в аргументи
от 11 страници (без изложеното от съда). Както казва адвокат – приятел на
председателя на състава , не е нормално развита правна система, в която
основните процесуални въпроси се свеждат до това ще бъде ли допуснато
решението до касация и как се определят разноските. При това явното
желание на страните да „усвоят“ повече разноски от всяко дело, очевидно е
подкрепено от богата съдебна практика, която за удоволствие на усвояващите
е трайно противоречива, а по традиция вместо да реши съществения въпрос –
какво е справедливо да се присъди и плати, започва да се свежда все повече
до това дали по делото се намират подходящите листове хартия с вълшебни
заучени фрази на „формуларния“ процес за разноските. Единствената
надежда на страна за усмиряване на страните от последваща кавалкада от
процесуални молби в обем поне пет страници (върху които, слава Богу, ще
разсъждава въззивния съд, към когото настоящият изразява искрено
съчувствие за това), е предстоящото решение на Съда на Европейския съюз
(СЕС) по дело C-438/22 Ем акаунт БГ, което следва да се обяви на 25.01.2024 г.
Дотогава съдът ще се наложи да се осланя на собствените си познания
за правото на Европейския съюз, като припомни заключението на СЕС по т. 1
от Решението от 05.10.2010 г. по дело C-173/09 Елчинов, съгласно което
всякакви указания на висшестоящи съдебни инстанции в рамките на
националната правна система за тълкуване на въпроси от правото на
Европейския съюз са напълно незадължителни. Следователно настоящият съд
по никакъв начин не е обвързан от преценката, дадена според ищеца от ВКС,
че целта на определяне на тарифи на адвокатите на гилдиен принцип от
ръководния орган на професионалната им общност била „да гарантира високо
равнище на качеството на адвокатската услуга“. Само един поглед към
последните изменения в тарифата, на които ищецът се позовава –
минималното възнаграждение за безспорно дело за развод по взаимно
съгласие е 800 лева, което е размерът на минималната тарифа и за спорно
исково производство за сумата от 4000 лева. На всеки професионален юрист
му е ясно, че работата по първия вид дело в най-лошия случай се състои в
съгласуване и изготвяне на няколко страници текст и явяване в едно съдебно
заседание, т.е. работа за около два дена. Спорното дело обаче изисква
проучване на доказателства, вероятно изписване на индивидуален текст на
искова молба, проучване на отговора и явяване в поне едно заседание.
Следователно самото съдържание на наредбата ясно показва и целта –
адвокатите да вземат възможно повече пари от „обикновените“ и често
случващи се дела, тъй като разводите са много повече по брой от исковите
2
имуществени дела между физически лица. Толкова за „високо равнище на
качеството на адвокатската услуга“, което ищецът не защитава в молбата си
по никакъв друг начин, освен декларативно и не посочва с какво качеството
ще се понижи, ако няма минимални тарифи или делата без заплащане от
клиента станат наистина pro bono, а не форма на очакване на усвояване на
бъдещ хонорар от насрещната страна (дори и тя напълно да заслужава това).
Поради това няма основание да се приеме, че по дело, развило се в обем
на аргументите от три страници и половина, като исковата молба на адв. М. е
напълно бланкова (настоящият съдебен състав знае това, тъй като разглежда
още едно дело, по което същият адвокат е представител – гр. дело №
68375/2023 г., по което 80 % от текста на исковата молба е идентичен, а за
удобство на въззивния съд същата ще бъде приложена по делото), и
адвокатът не се явява в откритото заседание по делото, неговият труд следва
да бъде оценен на 480 лева. Това е още един аргумент доколко целите на
минималните тарифи на адвокатите могат да гарантират „високо равнище на
качеството на адвокатската услуга“, която молбата защитава като цел на
уредбата.
С оглед на изложеното адвокатският хонорар не следва да се увеличава,
но молбата е основателна в частта, че същият следва да се присъди на
адвоката лично, а не на клиента му, за което съдът е допуснал грешка, която
следва да поправи.
Аргументите на ответника, които не са отговор на молба по чл. 248
ГПК, а представляват на практика нова такава, подадена след срока за това
(решението е връчено на ответника на 07.11.2023 г., отговорът на молбата за
разноските е от 07.12.2023 г.), не следва да се разглеждат по същество.
За пълнота, доколкото обаче по частна жалба контролът на въззивния
съд е напълно и изцяло служебен, настоящият съдебен състав следва да
повтори, че не приема, че тълкуване на българските съдилища, дори и
върховни, като цитираното от ответника такова в Определение №
917/02.05.2023 г. по гр. дело № 1323/2023 г. на ВКС, IV ГО, може да има
обвързващо значение в материи, където нормативно тълкуване се дава само
от Съда на Европейския съюз (в този смисъл вж. и тълкуването на същия съд
по пар. 7 от Решението от 06.10.1982 г. по дело 283/81 CILFIT). Затова
въпросът остава на преценката на настоящия съд, който не приема, че
формалното определяне на правната помощ, за която доверителят не заплаща,
я прави наистина безвъзмездна, щом изключително в съдебната практика се
настоява, че този труд на адвоката трябва възможно най-пълно да се покрие
от другата страна по делото, ако последната го загуби.
Поради това следва да се уважи единственото искането разноските за
адвокатско възнаграждение да се присъдят директно на адвоката, а не на
страната, и размерът на възнаграждението от 120 лева да не се променя от
съда.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно решение № 17461/26.10.2023 г. по гр. дело №
61188/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ, като в диспозитива на същото ВМЕСТО
„ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „фирма“ ООД, с ЕИК: ***,
и адрес на управление: /населено място/ да плати на В. М. Н., с ЕГН:
**********, /населено място/, сумата от 170 лева – разноски по делото.“,
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „фирма“ ООД, с ЕИК: ***,
и адрес на управление: /населено място/ да плати на В. М. Н., с ЕГН:
**********, и адрес: /населено място/, сумата от 50 лева (петдесет лева) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „фирма“ ООД, с ЕИК: ***, и
адрес на управление: /населено място/ да плати на адв. М. В. М., с код по
БУЛСТАТ: ***, и адрес на кантора: /населено място/, сумата от 120 лева (сто
и двадесет лева) – адвокатско възнаграждение.“
УКАЗВА на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК на адвокат М. В. М. да
посочи в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане данни за банкова сметка, по която могат да му се преведат
разноските, или друг начин на плащане, като ако това ще става в брой, да
посочи точен адрес, където приема плащания, както и в кои дни от седмицата
и часове може да бъде намерен.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът може да наложи по реда на чл. 89, т. 2
ГПК ГЛОБА на адвоката.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4