Р Е
Ш Е Н
И Е № 83
Гр.П., 25.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13 по описа на 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Ищците- И.И.П. и З.В. Р.-П., и двамата от гр.П., твърдят в исковата молба, че на 19.05.2020г. с ответницата М.С.Д.,
която действала и като пълномощник на
двете си дъщери-Д.П.Д. и Н.П.Д., първият от тях сключил предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, находящ в гр. П.,
кв.Н. и представляващ: Дворно място, цялото от 1 067 кв.м. заедно с построените
в него жилищна сграда и стопански постройки, в квартал 13 по плана на гр. П.,при
съответни граници и съседи, срещу заплащане на продажна цена общо в размер на
33 000лв., от която при подписване на договора била внесена авансово сумата от
3 000лв., по личната банкова сметка *** М.Д.,***, като остатъка от 30 000лв. се договорили да
заплатят в срок до 30.11.2020г., когато трябвало да се прехвърли и
собствеността на имота по предвидения в закона нотариален ред.
Тъй като двамата ищци
живеели в чужбина, поради пандемията от „Ковид
19" и въведените ограничения, твърдят, че не могли да се приберат в
Република Б до 30.11.2020г. Твърдят още, че по телефона се чули с М.Д., и
същата им заявила, че има и друг купувач за имота, и ако не й заплатят остатъка
от сумата, щяла развали договора и да
продаде имота на друго лице. Ищците
твърдят, че тогава заявили,че ще се опитат да се върнат в Република Б в края на
месец декември 2020г., но ако желае Д.
можела да продаде имота на друго лице.
На 24.12.2020г. се
върнали в Република Б, а на 29.12.2020г. на И.И.П.,
му била връчена Нотариална покана от М.С.Д. от 04.12.2020г., с която им давала
двуседмичен срок да й заплатят остатъка от договорената продажна цена, и да се
прехвърли собствеността на имота, като при неизвършване на това, договора
щял да прекратен по тяхна вина.
Ищците твърдят, че след
справка на 30.12.2020г., установили, че собствеността на горепосочения имот
била прехвърлена от ответниците на трето лице, а на
04.01.2021г. провели телефонен разговор със М.С.Д., като я поканили да им върне сумата от 3
000лв., която заплатили авансово по сключения предварителен договор, но тя отказала.
Ищците считат, че с горепосочените действия ответниците неоснователно
са се обогатили за тяхна сметка, тъй като получили без правно основание
сумата от 3000 лв.
Във връзка с изложеното
ищците молят съда да осъди ответниците да им
заплатят сумата 3000лв., представляваща авансово получена от тях част от
продажна цена общо в размер на 33 000 лв. за описания имот, находящ
се в гр. П., кв. Н. ведно със законната лихва,считано от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира и за направените разноски в производството.
В с.з. ищецът Р.-П. се явява лично, както и
упълномощен от тях представител-адв.Р.Р. от ТАК, който по
същество излага съображения за уважаване на предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от М.С.Д. ***, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ищците не разполагат с възможността по
чл.87 от ЗЗД за разваляне на договора с едностранно волеизявление с подадената
ИМ. Твърди, че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ищеца П..
Последния не изпълнил своето договорно
задължение да заплати цената за закупувания имот в уговорения срок до
30.11.2020г., бил в забава след тази
дата по заплащане на цената, и рискът преминавал в ищците. Твърди още, че предварителния договор обективирал и акцесорно
съглашение, съобразно което сумата от 3000 лв., която била получила имала
характера на капаро, макар и да
представлявала част от продажната цена от 33000лв.
Това било и основанието вписано във вносната бележка на ОББ П. за предварително платена сума.
Ответникът твърди, че не ищците,
а той като изправна страна по предварителния договор упражнила правото си да
задържа капарото, като част от продажната цена, и разполагала с правата по
чл.93, ал.2 ЗЗД. Договорът бил развален
по силата на юридически факт, настъпил преди предявяване на иска на ищците.
Твърди се, че през месец октомври и ноември, в разговор с ищците многократно ги
канела да заплатят сумата 30000, и в началото на декември, след 30.11.2020г.,
след като правото й да иска разваляне станало изискуемо, поради виновно
неизпълнение от страна на ищците, устно заявила, че има друг купувач, и ако не
се плати остатъка от сумата, разваля договора и ще продаде имота на друго лице.
Твърди, че при вече развален договор, и със съгласието на кредитора, на
30.12.2020г. продала имота на трето
лице.
Поради това счита
иска за неоснователен, и моли съда да го
отхвърли като такъв изцяло. Претендира разноски.
Редовно призован за с.з. отв.Д. се явява
лично и с упълномощен представител-адв.Г.Д. от ТАК, който по същество пледира за
прекратяване на производството,
алтернативно за отхвърляне на предявения иск
В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен
отговор от назначени особен представител на ответниците
Д.П.Д. *** и Н.П.Д. ***-адв.С.С.
от ТАК, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Особения представител
на двете ответници
счита че така сключеният договор между ищците и ответницата Д. нямало
обвързваща сила по отношение на тях, доколкото в него не се съдържали никакви
подробни данни и доказателства относно представителната власт на ответницата Д..
Единствено било записано, че същата действала и като техен пълномощник, без
обаче да е посочено основанието за това, а именно по силата на кое пълномощно
тя извършвала тези правомощия от тяхно
име. Твърди, че договорът би сключен от лице без представителна власт, и като
такъв същият се явявал унищожаем, като последиците от
правните действия, които представителят бил извършил не можели да възникнат за
тях. Предвид това, и предявената спрямо тях претенция от ищците за връщане на
платената на ответника Д. при сключване на договора сума в размер на 3 000 лв.
се явявала неоснователна.
Алтернативно, ако се
приемело за доказано, че договора между страните бил валидно сключен, то претенцията на ищците отново била неоснователна поради
обстоятелството, че в настоящия случай се касае до т.нар. фикс-сделка,
когато било уговорено, че ще се изпълни в точно определено време. Твърди, че
в настоящия случай, ищците не оспорвали
факта, че не са изпълнили поетото с договора задължение, визирано в пункт I
като заплатят остатъкът от продажната цена в срок до 30.11.2020г., когато е
следвало да се прехвърли нотариално и собствеността на имота, като дори са
заявили на ответницата Д., че може ако желае да продаде имота на друго
лице. Или те били причинили
неизпълнение, и то виновно на договорните задължения. Продавача се явявал
изправна страна по договора, и съобразно
уговорената клауза в пункт IX от същия не дължал връщане на полученото по него,
а именно капарото в размер на 3 000 лв. Твърди , че макар и не изрично
упоменато въпросната сума, платена при сключването на договора се явявала
именно капаро/или задатък. В случай купувачът бил
неизправна страна, и губел платената сума.
Предвид изложеното моли
съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен
В с.з. се явява
назначения особен представител, който по същество поддържа депозирания от него
отговор, и моли съда да отхвърли така предявения иск
След
като прецени събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Не се спори,
а и от приложения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот се
установява, че на 19.05.2020г., между ищеца И.
П и ответницата М.С.Д., действаща лично за себе си и като пълномощник на Д.П.Д.
и Н.П.Д., сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ в гр. П., кв.Н. и представляващ: Дворно място,
цялото от 1 067 кв.м. заедно с построените в него жилищна сграда и стопански
постройки, в квартал 13 по плана на гр. П.,при съответни граници и съседи,
срещу заплащане на продажна цена общо в размер на 33 000 лв., от която сума
продавачите са получили от купувачите сумата от 3000.00лв. по лична банкова
сметка *** Д., а остатъка от 30 000лв. ще получат в срок до 30.11.2020г.,
когато ще се осъществи и нотариалното прехвърляне на собствеността върху имота.
В пункт III от договора отново е
записано, че И.П. купува от М.Д. подробно описания имот за сумата от 33 000 лв., от която сума
преди подписване на договора е изплатил на продавачката Д. сумата от 3000 лв.,
а остатъка от 30 000лв. ще им изплати в срок до 30.11.2020г., когато ще се
осъществи и нотариалното прехвърляне на собствеността върху имота.
Уговорено било, че нотариалното прехвърляне на имота ще се осъществи
в срок до 30.11.2020г., а владението на имота ще се предаде, при
окончателно изплащане на договорената продажна цена. Съгласно договора от
датата на подписване на този договор, продавачите нямат право да прехвърлят
собствеността или да учредяват в полза на трети лица ограничени вещни права
върху имота
В пункт IV от този договор, страните договорили, че при
виновен отказ на която и да е от двете страни, всяка една от тях има право да предяви иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, а в
случай на неизпълнение на поето с този договор задължение неизправната страна дължи връщане на
полученото по договора (изречение предпоследно от договора).
От приложената на л.17
по делото вносна бележка, се установява, че
И.П. превел по банкова сметка *** М.Д. сумата от 3000 лв. Като основание
за внасяне е записано: „капаро за покупко-продажба на къща“.На гърба на тази
бележка е отбелязано, че договорената сума за цената на къща в кв.Н.-33 хил.
лв., срок за изплащане на останалата сума от 30 хил.лв.-30.11.2020г., след
което следват подписи на продавач-м.Д., купувач-И.П. и свидетели-З.П. и Н.М..
От приложената
нотариална покана от М.Д. до И.П., съставена на 04.12.2020г., се
установява, че Д. поканила П. в двуседмичен срок да се яви, като заплати
продажната цена за недвижимия имот, предмет на предварителния договор от
19.05.2020г., а тя от своя страна да
прехвърли собствеността върху имота, като при неизвършване на това договора
следвало да се счита за прекратен, по вина на П.. Видно от приложената
разписка, тази нотариална покана е връчена на П., на 29.12.2020г.
Не спори и за това, че
на 30.12.2020г. ищците се явили при нотариус Й. за подготвяне на документ за
прехвърляне на имота, но при справка било установено, че този имот вече е
продаден на трето лице.
От приложеното
удостоверение за сключен гр.брак, се установява, че И.И.П.
и З.В. Р.-П., са съпрузи от 28.03.2009г.
По делото са разпитани и
свидетели, на двете страни. От показанията на св.Р. се установява, че през
м.май 2020г., придружил сестра си и зет си до кантората на адв.Х.,
за да прехвърлят някаква къща. Тогава платили първоначална вноска, а другите
пари следвало да дадат , в края на годината. Според свидетеля едната страна не
била готова с парите, а другата с документите за имота, като се чакали
пълномощни. След това двамата ищци заминали за чужбина, и заради пандемията не
могли да се върнат тогава, когато трябвало.
По-късно разбрал, че имота бил продаден
на друго лице, и уговорката между страните била да се върнат парите.
От показанията на св.Н.М.
се установи, че тя лично придружила Д., на 20-ти май 2020г., до кантората на
нотариус Й., за да сключи договор за покупко-продажба на къщата. На тази среща присъствали и двамата ищци. Тъй
като този ден нотариуса не дошъл в кантората си, П. предложил да отидат до
банката, за да внесат парите. След като парите били внесени, на гърба на бележката било отбелязано, че
покупко-продажбата трябвало да се извърши на 30.11, понеже ищцата П. чакала
голямо възнаграждение от чужбина, което изплащане щяло да отнеме около 6
месеца. След това отбелязване св.М. се подписала. За сключения между страните
предварителен договор свидетелката заяви, че
знае, че е сключен такъв, но нито
го е виждала, нито го е чела. По-късно разбрала, че Д. ходила при нотариус Й. за консултация, но не
знае за какво са разговаряли. По нейни данни през м.декември или м.януари,
присъствала на телефонен разговор между Д. и П., в който разговор П. бил
афектиран, и заявил на Д., че ще заведе дело, за да му върне парите.
От показанията на св.Ц.Х.
(адвокат), се установява, че именно тя е изготвила предварителния договор, като имота бил описан
на базата на нотариален акт за собственост. По нейни данни към момента на изготвяне на този
договор, Д. не е разполагала с
пълномощни от двете си дъщери, като на място провела телефонен разговор с една
от тях, която потвърдила, че е съгласна. Според свидетелката между страните по
този договор било договорено, че част от продажната цена ще бъде заплатена при
подписване на този договор, като условия за неустойки при неизпълнение на
задълженията, страните заявили, че не желаели да договарят. По данни на
свидетелката пари пред нея не са броени, нито пък пред нея бил подписан
договора.
Съдът кредитира показанията всички изслушани
свидетели, тъй като същите са обективни, последователни, взаимно непротИ.речиви и не са оборени от
останалите събрани доказателства по делото.
При
така установените факти, съда направи следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание по
чл.55, ал.1, изр. трето от ЗЗД, за
връщане на парична сума в размер на 3000лв., на отпаднало основание.
След
преценка на всички доказателства по
делото, съдът намира предявения иск за допустим, като в този смисъл възраженията на процесуалния
представител на отв.Д. са несъстоятелни. Съдът
намира, че по отношение на ищеца П. иска не
е предявен преждевременно, като доводи за това ще изложи по същество на
спора. Не е недопустим иска и по
отношение на ищеца Р.-П.. Не се спори, а и от доказателства по делото се
установява, че двамата ищци са съпрузи, както
към момента на сключване на предварителния договор, към момента на
подаване на иска, така и към настоящия момент. И двамата съпрузи твърдят в
исковата си молба, че са засегнати в материално правно отношение, поради което
съдът намира, че макар и същите да не са задължителни другари, то участието на
двамата не води до недопустимост на иска, респ. до неговата
незаконосъобразност, доколкото всеки
един от тях може да участва, респ. да защитава своето нарушено право. В
този смисъл съда намира предявения иск за допустим.
Разгледан по
същество същия е основателен само по отношение на отв.Д., но не и по
отношение на останалите двама ответника,
по следните съображения:
В конкретния случай, безспорно е
установено, че на 19.05.2020г, между П. и Д. е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, за
сумата от 33 000 лв., като
нотариалното прехвърляне на имота е следвало да се осъществи в срок до 30.11.2020г.
Установи се по делото, че към
момента на сключване на този договор, отв.Д. не е разполагала с представителна власт от двете
си дъщери-отв.Д.Д. и отв.Н.Д., за сключване на този договор. Това не се оспорва от нея. Напротив в
обясненията, които даде по делото изрично заяви, че към момента на сключване на
този договор не е имала писмени
пълномощни от дъщерите си, а такива са получени доста по-късно. В този смисъл са и показанията на св.Х.,
която също заяви, че към момента на сключване на договора, Д. не е имала пълномощни от двете си деца, и точно липсата на документи била една от причините, да се сключи
предварителен договор. В този смисъл са и показанията на св.Р., който заяви, че
едната страна не била готова с парите, а другата с документи, като се чакали
пълномощни.
В този смисъл сключения от Д.
договор не обвързва отв.Д.Д. и отв.Н.Д., тъй като от тяхно
име, този договор се явява сключен без представителна власт, и без спазване на
изисквания, установени за това-писмени пълномощни. Т.е договора по отношение на тях се явява унищожаем, поради което
няма как за тях да възникнат правните последици от изпълнение, респ. от
неизпълнение на този договор. Дали са знаели, или не за този договор е ирелевантно, доколкото закона изисква упълномощаването за
сключване на договори, за които закона изисква особена форма, да бъде дадено в същата форма (чл.37 от ЗЗД).
И след като в чл.19, ал.1 от ЗЗД предполага сключване на писмен договор, то и
упълномощаването следва да е в писмена форма. А такова не е било налице към
19.05.2020г. Нещо повече, не се спори по делото, че претендираната
сума от 3000.00 лв. е получена лично само от ответника Д., като няма данни дали
част от тази сума е предоставена на останалите двама ответника, и каква част,
поради което съдът приема, че и на това основание те не следва да отговарят
по така предявения против тях двете иск
за връщане на тази сума.
Поради изложените съображения
съдът намира, че предявения против Д.Д. и Н.Д. иск се
явява неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Не така седи въпроса по отношение на ответника Д..
Основния спорен въпрос по делото
е кой е неизправна страна по този договор, респ. налице ли е неизпълнение и от кого, и
развален ли е договора и от кого.
След преценка на всички събрани доказателства,
съдът намира, че с поведението и действията
си, Д. се явява неизправна страна по
договора, и като такава дължи връщане на
сумата от 3000 лв., получена от
нея, на отпаднало основание, като договора следва да се счита за развален не от
нея, а от ищците с депозиране на настоящата искова молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 ЗЗД: “Който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне”.
В конкретния
случай, съдът прие, че е налице третото предложение от посочената разпоредба, а
именно – че ответника Д. дължи връщането
на получената от нея сума за несъстоялата се прехвърлителна
сделка, като получена на отпаднало основание. Основанието при неоснователното
обогатяване – това е валидното правоотношение между лицето, което дава и
лицето, което получава нещо.
В ППВС №1/28.05.1979г. неизчерпателно са изброени
хипотези на неоснователно обогатяване, при които намира приложение третия
фактически състав по чл.55, ал.1 ЗЗД, при който основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила, напр. при унищожаване на договорите поради пороци на
волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при
такова условие, и в др. Този фактически състав при развалянето на договори
намира приложение, когато то има обратно действие. Развалянето на договора има
такова действие, само когато по него е уговорено еднократно, а не продължително
или периодично престиране – чл.88, ал.1 ЗЗД. В редица решения на ВКС е прието, че
само при надлежно упражнено право за разваляне на договора би могло да
се иска реституция на даденото по него. Прието е и становището, че с исковата
молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора,
имплицитно се съдържат предупреждение и волеизявление за разваляне на договора
поради неизпълнение на задължения на насрещната страна. В този см. Решение №
138/07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г., на ВКС, ІІ т.о., Решение № 178 от
12.11.2010 г. по т.д.№ 60/2010 г. на ВКС, Решение № 64/ 03.06.2011 г. по т.д.№
558/2010 г. на ВКС, І т.о, Решение № 139 от 25.01.2012 г. по т.д.№ 678/2010 г.
на ВКС, ІІ т.о, Решение № 203 от
30.01.2012 г. по т.д.№ 116/2011 г. на ВКС,
ІІ т.о. и др.
Правото да се развали двустранен договор принадлежи
на кредитора, който не е необходимо да е изправен. То възниква при неизпълнение
по причина, за която длъжникът отговаря, в т. ч. и при безвиновна
отговорност, и по правило се упражнява извънсъдебно.
Съдът приема, че по делото е доказано авансовото плащане от страна на ищците
на сумата от 3000 лв., като част от договореното възнаграждение по процесния предварителен договор от 19.05.2020г., като това обстоятелство е изрично
удостоверено в текста на самия договор,
а и то се установява от приложената вносна бележка от 20.05.2020г. Останалата
част от цената в размер на 30 000 лв.
ищците са се задължили да платят
на продавачите, в срок до 30.11.2020г.,
когато е следвало да се осъществи
нотариалното прехвърляне на собствеността върху имота.
Не спори, че в уговорения срок до
31.11.2020г. нито е платена
окончателната цена на имота, нито пък е
сключен окончателен договор под формата на нотариален акт, като без да е развален
процесния предварителен договор за покупко – продажба, на 30.12.2020г. ответниците
са продали на трето лице процесния
недвижим имот.
От доказателствата по делото, съдът прави извод, че
в конкретния случай не е налице разваляне на този договор от страна на отв.Д., по см. на чл.87, ал.1 от ЗЗД доколкото същата е
дала подходящ срок за изпълнение на задължението на купувачите да платят
уговорената цена. Безспорно по делото е, че в така дадения от нея срок, докато
страните са били валидно обвързани от предварителния договор, то имота е продаден на трето лице, което пък е
неизпълнение на поетото от нея задължение в пункт VIот договора. Поради което съдът
приема, че от нейна страна разваляне на този договор не е налице.
Разваляне на договора, обаче има от страна на
купувача, и то с депозиране на ИМ, тъй като продажбата на трето лице
представлява обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на продавача
да прехвърли собствеността върху имота. В случая е налице хипотезата на чл.87, ал.2 от ЗЗД,
която предвижда, че развалянето може да стане и без да е даден подходящ срок, като с получаване на преписа
от исковата молба, договора се прекратява, а вземането за връщане на платената
без основание сума става изискуемо. В този см. Решение №52/01.09.2015г. по
гр.д. №538/2014г. на ВКС, IIт.о.,
Решение №171/29.11.2017г. по гр.д. №1810/2017г. на ВКС, III г.о.
В конкретния случай, доколкото с
исковата молба по настоящото дело се претендират последиците от развалянето на договора,
то съда приема, че в нея се съдържа предупреждение и волеизявление за
разваляне на предварителния договор, поради неизпълнение на задълженията по
него на насрещната страна. Развалянето е станало със
самата искова молба, препис от която е връчен на ответника Д. на 17.01.2021г. С
развалянето на договора подлежи на връщане и дадената като аванс по него сума
от 3000.00 лв., като дадена на отпаднало основание по см. на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл съдът намира, че
предявения иск не се явява преждевременно предявен, и същия е не само допустим,
но и основателен.
Съдът не прие и довода на отв.Д., че тази сума била дадена като капаро, или задатък, и като такава, на осн.чл.93,
ал.2 от ЗЗД не подлежала на връщане, а на задържане от нейна страна.
Съображенията на съда за това са следните:
Капарото (аванса) и
задатъкът имат акцесорен
характер спрямо главното задължение и представляват предаване на вещ, или на
парична сума между страните по договора.
Капарото е част от
главното задължение, платимо предварително и подлежащо на приспадане след
изпълнението. Авансът не изпълнява обезщетителна
функция и следва да се върне при неизпълнение.
Задатъкът има обезщетителна
функция. При неизпълнение на задължението даденият задатък
може да се задържи , или да се претендира в двоен размер, след като изправната
страна се откаже от договора.
Съдебната практика непротИ.речИ. приема, че за да е
налице уговорка за задатък, договорът следва да
съдържа клаузи относно предоставянето на вещ или на парична сума и за
последиците при неизпълнение на задълженията – дали сумата подлежи на
задържане, респ. връщане. С първата
част от уговорката се установява обезпечителната, а с втората – обезщетителната функция на задатъка.
Възможността за отказ от договора според
чл.93, ал.2 ЗЗ, следва да се разбира като преустановяване на
облигационната връзка чрез разваляне на договора поради неизпълнение. За
развалянето не е необходимо спазването на правилата на чл.87 ЗЗД, и може да се
осъществи и с конклудентни действия – задържане на задатъка, или предявяване на иск за заплащането му в двоен
размер. Свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД предоставя право на страните по
договора да уговорят специални правила относно отказа от договора, както и за
отговорността на неизправната страна. Законът не забранява по един двустранен договор функциите на задатъка да бъдат придадени на авансово платените суми. В
този случай, капарото би представлявало част от цената, и ще подлежи на
приспадане при изпълнението, а при неизпълнение – ще се задържи или върне в
двоен размер. Когато в договора не е
употребен термина „задатък“, то волята на страните
подлежи на тълкуване. В този см. Решение №198/17.01.2020г., по гр.д.
№661/2019г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №
106/16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №
12/23.05.2018 г. по гр. д. № 834/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №
64/10.09.2012 г. по т. д. № 193/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
71/09.07.2010 г. по т. д. № 726/2009 г. на ВКС, І т.о.
В така посочените решения на ВКС е прието, че необходимо и достатъчно е в
съглашението да са включени изрични уговорки, според които страните придават на
определена престация (вкл. и на авансова сума за част
от цената) значението на задатък, като на
първо да се стимулират те да изпълнят точно задълженията си, за да не
изгубят даденото ли да бъдат принудени да върнат полученото в двоен размер
и второ място изправната страна да може
да задържи получения или да иска връщане в двоен размер на дадения задатък, след като се откаже от договора. Само при такива уговорки предадената сума,
вкл. и като авансово платена сума за част от продажната цена, ще има качеството на задатък.
В противен случай платената
предварително сума се явява капаро (аванс), и като такава подлежи на връщане.
Тълкуването на уговореното
в пункт I и
пункт III от процесния
предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 19.05.2020г. води до извода, че платената от купувача по
договора сума от 3000.00 лв. представлява капаро (аванс), представляващо част
от главното задължение, платимо предварително и подлежащо на приспадане след
изпълнението. Процесният предварителен договор не
клаузи, чрез които страните да са придали на авансово платената сума от 3000.00
лв. обезпечителна и обезщетителна функция чрез изрично уреждане на последиците
в случай на неизпълнение, за да може да се направи извод, че предадената сума
има и качеството на задатък. Това е така, тъй като
липсва уговорка в предварителния договор от 19.05.2020г. за последиците при
неизпълнение на задълженията – т. е. дали сумата от 3000 лв., платена като
капаро, подлежи на задържане, респ. връщане в двоен размер. Единствената
уговорка при виновен отказ от която и да е от страните, е че всяка едно тях има
право да предяви иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, но е и да задържи даденото капаро.
За това, че страните са уговорили именно предаване на капаро като авансово платена сума, а не задатък са и показанията на разпитаните по делото свидетели. Този извод
на съда не може да се промени и от обстоятелството, че във вносната бележка от
20.05.2020г. е записано капаро, което безспорно представлява авансово платена
сума.
Поради изложените
съображения съдът приема, че процесната сума от
3000.00 лв., платена като капаро по предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот от 19.05.2020г., не изпълнява обезщетителна
и обезпечителна функция по договора, т. е. не изпълнява ролята на задатък, и така направеното възражение, с правно
основание чл.93, ал.2 от ЗЗД се явява
неоснователно.
Предвид на което съда намира, че така предявения
иск по отношение на отв.Д. е доказан, както по
основание, така и по размер, и следва да осъди този ответник да заплати на ищците сумата 3000.00
лв., като дадена на отпаднало основание по см. на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради прекратяване (разваляне) на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 19.05.2020г.
При този изход на делото настоящия състав на съда
счита, че следва да осъди ответника Д. да заплати и претендираните от
ищците разноски по водене на делото, в размер на 560.00лв., включваща д.т. в размер на 120.00 лв. и
заплатено от тях адвокатско
възнаграждение в размер на 440.00 лв., на осн. чл.78
ал.1 от ГПК.
С оглед отхвърляне на предявения от тях иск по
отношение на двамата ответника-Д.Д. и Н.Д., то платения от тях депозит за
възнаграждение за особен представител не следва да им се присъжда. А платения депозит за
призоваване на свидетел от 30.00лв., не е поискан за изплащане от св.Х., и същия подлежи на връщане.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.П., ЕГН ********** *** И З.В. Р.-П., ЕГН **********,*** СУМАТА 3000.00лв. (три хиляди лева и 00ст.), представляваща заплатена авансова сума, по
прекратен (развален) предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.05.2020г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване н иска-05.01.2021г. до окончателно
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.И.П., ЕГН ********** *** И З.В. Р.-П., ЕГН **********,***, против Д.П.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-*** и Н.П.Д., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес-***, ИСК за заплащане на
сумата от 3000.00 лв., представляваща заплатена авансова сума, по прекратен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.05.2020г
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на И.И.П., ЕГН
********** *** И З.В. Р.-П., ЕГН **********,***
СУМАТА 560.00лв. (петстотин и шестдесет
лева и 00ст.), представляващи разноски по
делото , на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на въззивно
обжалване, пред О с гр.Т, в двуседмичен
срок, от връчването му на страните.
СЪДИЯ: