В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Игнат Колчев | |
Административно наказателно дело |
Производството е образувано пред Районен съд - З. по жалба на М. М. Я., ЕГН *, от Г. З., ул. "Б. З. № 5, срещу наказателно постановление № * издадено на 02.09.2011 година от Д. на Агенция за Д. Ф. И. - С.. В жалбата се твърди, че така издаденото наказателно постановление е необосновано, неправилно и незаконосъобразно и се съдържа искане за неговата отмяна изцяло. Твърди се още, че обжалвания административен акт е издаден извън месечния срок от получаване на административно-наказателната преписка, т.е. в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ал. 1 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен за това, че в качеството на Кмет на Община- З. и възложител по смисъла на чл. 7 т. 1 от ЗОП не изпратил в регламентирания седмодневен срок до изпълнителния директор на АОП информация за предсрочно прекратения договор за обществена поръчка, сключен на 27.11.2008 година с изпълнител СК "............................." ЕООД - Г. З.. Твърди се още, че договорът е прекратен, считано от 09.05.2009 година с писмо до изпълнителя изх. № */16.12.2009 година . В него е посочено, че се прекратява поради изтичане на срока за изпълнение, като от този факт жалбоподателят черпи довод, че заради това обстоятелство не е изпълнена и цитираната разпоредба. Предвид това счита, и че деянието не представлява нарушение, както от обективна, ‗ака и от субективна страна. Алтернативно моли ако съдът счете, че нарушението е извършено непредпазливо от субективна страна, липсва изрична законова разпоредба, която да предвижда санкция за подобно нарушнеие, допуснато по непредпазливост. Счита също така, че липсва индивидуализация на наказанието. В съдебно заседание адв. М., в качестовто на процесуален представител и жалбоподателят лично поддържат жалбата. Навеждат се допълнителни аргументи за отмяна на материално-правната норма, предвиждаща санкцията, тъй като чл. 7 ал. 1 т. 3 от ППЗОП е отменена. За въззиваемия гл. юр. К. оспорва жалбата, като навежда доводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. За да се произнесе съдът обсъди доводите в жалбата и тези наведени в съдебно заседание, както и събраните по делото доказателства и установи следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване на наказателното постановление от надлежна страна при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: На първо място е допуснато при издаването на наказателното постановление изключително тежко нарушение на процесуалните правила, което се състои в следното: Наказателното постановление е издадено на 02.09.2011 година. Към тази дата нормата на чл. 7 ал. 1 т. 3 от ППЗОП е отменена. Тази норма визира срока, в който се изпраща информация до изпълнителния директор на АОП за прекратените договори. След като липсва установен срок за изпращане на уведомлението за прекратения договор, не следва да се приема, че е нарушена нормата на чл. 5 ал. 1 т. 10 от ППЗОП. Съгласно чл. 3 ал. 2 ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Съобразно общото учение за наказанието по-благоприятен се явява този закон, който изключва въобще наказуемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като административно нарушнеие, или предвижда по-леко наказание /по вид и размер/ за деяния, които и по стария закон са административни нарушения, или смекчава административно-наказателната отговорност за даден вид деяния, без да засяга вида и размера на установеното за тях административно наказание. Няма съмнение, че в случая изменението на ППЗОП от 2010 година, ДВ бр. 86 , свързано с отмяна на чл. 7, ал.1,т.3 съставлява по-благоприятен закон, доколкото отменя предписано правило за поведение свързано с определяне на срок за изпращане на информация до АОП относно прекратените договори. В тази връзка не може да се възприеме твърдението на процесуалния представител на въззиваемия, че посочената като нарушение разпоредба е била в сила към момента на извършване на нарушението и това е миродавно. Дали тази разпоредба била изменяна във времето било без значение с оглед обстоятелството, че съгласно правилата на административно-наказателния процес, нарушителят следвало да бъде наказан съгласно действащата нормативна уредба към момента на извършване на нарушението. Подобно твърдение не се нуждае от коментар и няма такава уредба, доколкото правилото за приложението на по-благоприятния закон действа в общо основание на административно-наказателния процес и хипотезата на чл. 3, ал.2 ЗАНН изключва приложението на чл.р 3, ал.1. Само това основание е достатъчно, за да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като изобщо съдът не намира за небоходимо да обсъжда другите съществени процесуални нарушения в наказателното постановление, свързани с липсата на каквато и да е била индивидуализация на наказанието, на посочване на смекчаващите или отекчаващи отговорността обстоятелства и пр. При изключително формалния подход на административния орган към административно- наказателния процес резултатът от обжалването би могъл да бъде само един и той е отмяна на обжалвания административен акт. Мотивиран от горното Районенн съд - З. в настоящия си съдебен състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯ наказателно постановление № *, издадено на 02.09.2011 година от Д. на Д. Ф. И. с което на М. М. Я., ЕГН * е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и постановено при изключително грубо нарушение на процесуалните правила за неговото издаване. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Административен съд - С.. РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ |