№ 395
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД -. СОФИЯ, 3-.ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Снежана Бакалова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело №
20231001000909 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Мистрал -. 2“ ЕООД чрез
назначения от съда особен представител срещу решение № 261 100 от 09.07.2021г. по т.д.
2160/2020г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 1 състав, с което по
уважен иск по чл. 155, т. 1 ТЗ, предявен от Прокуратурата на Република България, съдът е
постановил прекратяване на търговско дружество „Мистрал -. 2“ ЕООД и осъдил
последното дружество за дължимите по делото разноски.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, предвид
постановяването му по предявен иск при липса на правен интерес. Излага
първоинстанционният съд да е обсъдил установените по делото обстоятелства досежно
смъртта на едноличния собственик на капитала и заявен отказ от наследството му от
неговите законни наследници, но не е приложил относимата към последните факти норма на
чл. 157 ТЗ, която в тази хипотеза и при липсата на уговорено друго в учредителния акт,
какъвто е процесния случай, предвижда прекратяване на търговското дружество по силата
на закона. Сочи предвид последната настъпила по силата на закона промяна да е налице
липса на правен интерес по предявения иск по чл. 155, т. 3 ТЗ от Прокуратурата за
прекратяване на вече прекратеното търговско дружество. По изложените доводи моли
обжалваното решение да бъде обезсилено и въззивният съд да прекрати производството по
делото.
Ответникът Прокуратура на Р България оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Поддържа решението да е правилно като постановено при спазване на
материалния закон и да е обосновано от събраните по делото и обсъдени с решението
доказателства. Сочи да са налице очертаните с нормата на чл. 155, т. 3 ТЗ предпоставки по
предявения иск, предвид на което и моли обжалваното решение, с което искът е уважен, да
бъде потвърдено като правилно.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
1
решение № 261 100 от 09.07.2021 г. по т.д. 2 160/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Tърговско отделение, 1 състав, че съдът е уважил иск по чл. 155, т. 1 ТЗ, предявен от
Прокуратурата на Република България, като е постановил прекратяване на търговско
дружество „Мистрал -. 2“ ЕООД и осъдил последното дружество за дължимите по делото
разноски.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, вкл. и от
извършената от първоинстанционния съд справка в търговския регистър към Агенцията по
вписванията, че като управител на дружеството „МИСТРАЛ-.2“ ЕООД е вписано лицето Б.
Н. К.. От представените към исковата молба доказателства се установява, че Б. Н. К. е
починал на 10.11.2014 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че законният наследник
на починалия собственик на капитала, установим от представеното удостоверение за
наследници -. Д. Н. С. -. брат, изрично да е заявил, че не желае да продължи дейността на
дружеството, за което е представено сведение от 05.10.2020 г., както и удостоверение за
вписан отказ на Д. С. от наследството на починалият му брат Б. Н. К. по ч. гр. д. № 1 286/14
г. по описа на PC -. гр. Лом.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и от
направените от ищецът уточнения същият е предявил конститутивен иск с правно основание
чл. 155, т. 3 от ТЗ.
С атакуваното решение № 261 100 от 09.07.2021 г. по т.д. 2 160/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Tърговско отделение, 1 състав, че съдът е уважил иск по чл. 155, т. 1
ТЗ, предявен от Прокуратурата на Република България, като е постановил прекратяване на
търговско дружество „Мистрал -. 2“ ЕООД и осъдил последното дружество за дължимите по
делото разноски.
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира същата
е процесуално допустима, като подадена от лица, легитимирани в производството и в
установения от закона срок.
По отношение на основателността на подадената въззивна жалба, съдът намира
същата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността
му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното
приложение на относимите императивни материално правни норми. Релевираните в
жалбата доводи са свързани с твърденията за недопустимост на атакуваното решение,
предвид липсата правен интерес от предявеният иск. Така навадените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за
неоснователни.
В закона са уредени две хипотези, при смърт на едно физическо лице, които водят до
прекратяване на неговата дейност. Това са разпоредбите на чл. 157, ал. 1 ТЗ и чл. 155, т. 3
ТЗ, които по същество представляват две различни основания, при настъпване на които се
достига до настъпването на еднакъв правен резултат, а именно прекратяване на търговското
дружество. В хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ прекратяването настъпва по силата на закона, а
в хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ прекратяването настъпва в резултат на упражняване на
потестативно право, което възниква за прокурора. В този случай при надлежно упражнено
право от страна на легитимираното лице и постановено конститутивно съдебно решение
2
настъпва целената промяна.
Съгласно указанията по приложението на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от
31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, предвид посочените в чл. 157, ал. 1
ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД се налага изводът, че смъртта на
едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо
прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от
наличието на две отрицателни предпоставки -. да не е предвидено друго в учредителния акт
или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на
изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка
да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание.
Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за
продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не
може да се счита за прекратено. Това разрешение кореспондира и с разпоредбата на чл. 157,
ал. 2 ТЗ, че когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му
трябва да се прекрати и дружеството, т.е. прекратяването не настъпва автоматично.
След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния
собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за
прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ -. по иск на
прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена
отговорност няма вписан управител. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да
се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща
дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в
регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител (дали същото
има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв) са без значение за основанието
на иска. Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава
упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на
дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ. На първо място, искът по чл. 155, т. 3 ТЗ
подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по
същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. На
следващо място, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона
възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в
производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал. 1, изр. последно ТЗ. С
оглед на изложеното е формулиран извод, че при смърт на едноличния собственик на
капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при
бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ,
дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, т.е.
предявеният от Прокуратурата на Р България иск е допустим. Наведените доводи във
въззивната жалба относно недопустимостта на атакуваното решение, с оглед на липсата на
правен интерес са неоснователни.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът трябва да бъде
осъден да заплати в полза на Софийски апелативен съд разноски по делото в общ размер на
160 лв., от които 40 лева държавна такса и 120 лв., възнаграждение за особения
представител.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 320 от 20.12.2019 г., постановено по т.д. № 2 368/18 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Мистрал-.2“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тодор Каблешков“ № 24 А да заплати по
сметка на Софийски апелативен съд сумата от 160 (сто и шестдесет) лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
за изготвянето пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4