Решение по дело №133/2024 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 27
Дата: 29 май 2024 г. (в сила от 29 май 2024 г.)
Съдия: Павел Неделчев
Дело: 20244200600133
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Габрово, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Полина Пенкова

Пламен Попов
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно административно
наказателно дело № 20244200600133 по описа за 2024 година
въз основа на данните по делото и на основание чл. 334, т. 2 , във вр. с чл. 336, ал. 1, т.
2 от НПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 69 от 10.04.2023 г. по АНД № 962/2022 г. по
описа на Районен съд – Габрово, вместо което ПОСТАНОВИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия И. Р. С., роден на 25.09.1974 г. в гр. Габрово, живущ
в същия град, българин, български гражданин, с основно образование, женен, работещ,
неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 15.07.2020 г., около 14.30
часа, в гр. Габрово, на кръстовището на ул. „О.” и ул. „О.”, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Ф.”, модел „Т.” с рег. № **, нарушил
правилата за двиЖ.е по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 46, ал. 1 и чл. 104, ал. 1 от
ППЗДвП, като отнел предимството на движещия се по ул. „О.” мотоциклет марка „С.”
с рег. № **, и по непредпазливост причинил на управляващия го Т.Ц.С. от гр. Габрово
телесно увреждане с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от
НК, изразяваща се в разместено счупване на дясната ключица, довело до трайно
1
затрудняване на двиЖ.ето на десния горен крайник за срок на обездвижване един
месец и срок на нетрудоспособност около два-три месеца, като след деянието направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с което е извършил
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, във вр. с 343, ал. 1, б. „б“ предл. второ, във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 1 000 (хиляда) лева.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, ЛИШАВА
обвиняемия И. Р. С., със снета по-горе самоличност, от право да управлява моторно
превозно средство за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на решението в
сила.
ПРИЗНАВА обвиняемия И. Р. С., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН
и го ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение за по-тежко престъпление,
квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА обвиняемия И. Р. С. да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд – Габрово направените в съдебната фаза на процеса разноски в размер на
783,40 (седемстотин осемдесет и три лева и 40 ст.) лева, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, както и 5 (пет) лева държавна такса по сметка на Районен съд - Габрово в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА обвиняемия И. Р. С. да заплати в полза на държавата по сметка на
Окръжна прокуратура – Габрово направени в досъдебната фаза на процеса разноски в
размер на 973,80 (деветстотин седемдесет и три лева и 80 ст.) лева, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, както и 5 (пет) лева държавна такса по сметка на Районен съд –
Габрово в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА обвиняемия И. Р. С. да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово
направени в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 23,60 (двадесет и три
лева и 60 ст.) лева, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и 5 (пет) лева държавна
такса по сметка на Районен съд – Габрово в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Вещественото доказателство – 1 (един) брой оптичен носител на информация
от вид CD-R марка „Freestyle”, приложен в плик на л. 82 от сл. дело № 46/2020 г. на
ОСлО при Окръжна прокуратура - Габрово, да остане на съхранение към материалите
по него.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестира.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ:
Производството е по реда на глава 21, във вр. с чл. 378, ал. 5 от НПК.
С решение № 69 от 10.04.2023 г. по АНД № 962/2022 г. по описа на Районен
съд – Габрово обвиняемият И.Р.С. от гр. Габрово е признат за невинен в това около
14,30 часа на 15.07.2020 г., в гр. Габрово, на кръстовището на ул. „О.” и ул. „О.”, при
управление на МПС – лек автомобил марка „Ф.”, модел „**” с рег. № **, да е нарушил
правилата за движение, визирани в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 46, ал. 1 и чл. 104, ал. 1
от ППЗДвП, като отнел предимството на движещия се по ул. „О.” мотоциклет марка
„Сузуки 600 GSR” с рег. № **, и по непредпазливост да е причинил на управляващия
го Т.Ц.С. от гр. Габрово средна телесна повреда, изразяваща се в разместено счупване
на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен
крайник за срок на обездвижване един месец и срок на нетрудоспособност около два-
три месеца в зависимост от протичането на оздравителния период, поради което и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК е оправдан по така предявеното му обвинение за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
С решението е постановено след влизането му в сила вещественото
доказателство, съставляващо един брой оптичен носител на информация от вид CD-R
марка „Freestyle”, приложен в плик на л. 82 от следственото дело, да остане на
съхранение към материалите по него.
С решението, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените в
производството разноски са оставени в тежест на държавата.
Против решението е депозиран протест от прокурор от РП – Габрово.
Протестът е формален. В него се прави искане, на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336,
ал. 1, т. 2 от НПК, окръжният съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново
решение, с което да признае обвиняемия за виновен в извършване на инкриминираното
престъпление по транспорта.
На 23.05.2024 г. е депозирано допълнение към протеста, в което се излагат
съображения за неправилност на изводите на районния съд за оправдаването на
обвиняемия. Прокурорът счита, че в случая е налице съпричиняване на престъпния
резултат между обвиняемия и пострадалия, което по никакъв начин не може да
елиминира извършените от обвиняемия нарушения по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 46,
ал. 1 и чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП. В протеста се поддържа искането за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на нова решение, с което обвиняемият да бъде
признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административни наказания – глоба в размер на
1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, на основание
чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
В съдебно заседание пред настоящия състав прокурорът от ОП – Габрово
поддържа протеста. Счита, че изведените в атакуваното решение правни изводи са
незаконосъобразни. Обръща внимание на частта от мотивите, в които съдията от
първоинстанционния съд обосновава заключение за липса на виновно поведение от
страна на водача на лекия автомобил с изразите: „…причините за настъпване на ПТП
се дължат не толкова на извършено от страна на обвиняемия С. нарушение“ и
последващо посочване, че действията на обвиняемия „…не се явяват изключителна
или единствена предпоставка за него“. Прокурорът намира, че изложението на
районния съд налага единствено извод за определена форма на независимо
1
съпричинителство на съставомерния резултат, но категорично не обосновава наличие
на предпоставка за изключване на виновно поведение на обвиняемия. В заключение
претендира за уважаване на протеста.
Обвиняемият И.С. и договорният му защитник адв. П. от АК – Габрово
оспорват протеста и пледират за потвърждаване на атакуваното решение. Защитникът
поддържа позицията, че няма доказателства обвиняемият да е извършил нарушение на
ЗДвП, което да е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Намира за
безспорно установено, че не е било необходимо същият да спира и да дава път на
движещия се на пътя с предимство мотоциклет, тъй като същият е можел
безпрепятствено да премине през лентата му за движение и да заеме тази, отредена за
собственото му движение по ул. „О.“. Счита за правилен извода на районния съд, че
единствено виновното поведение на мотоциклетиста е станало причина за падането му
и причиняването на телесните увреждания, защото: Първо, същият се е движел в най-
лявата част на отредената му лента за движение в нарушение на закона, а според
заключението на експертизата, ако същият се е движел в най-дясната част така, както
му отрежда законът, е щял безпрепятствено да премине зад лекия автомобил, дори
същият да е спрял по начина, по който това се е осъществило. Второ, използвал е
звуков сигнал, което е забранено в населено място и е допустимо единствено и само,
когато няма друга възможност за предотвратяване на ПТП. В случая този звуков сигнал
е донесъл чувството на стрес у водача на МПС и е бил причина той да спре рязко на
пътя за движение на мотоциклета. Трето, движел се е със скорост, която явно не е била
съобразена с уменията му на водач на мотоциклета да го контролира така, че да може
да спре и заобиколни автомобила и да не допусне причиняването на ПТП, като
единствено и само това е довело до загуба на равновесие, съответно падане и
получаване на уврежданията.
Обвиняемият С. изразява съгласие с позицията на защитника си. В последната
си дума моли да бъде потвърдено решението на районния съд.
Въззивният съд, след като разгледа протеста и допълнението към него, обсъди
становищата на страните в процеса и на основание чл. 314 от НПК извърши цялостна
служебна проверка на решението, приема следното:
Протестът е депозиран в установения в процесуалния закон срок. Същият
отговаря на формалните изисквания на НПК. В него не се релевират съображения за
неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, а се навеждат
доводи за неправилно приложение на материалния закон. Оспорването на решението е
насочено към влошаване на положението на обвиняемия, като протестът е достатъчно
конкретизиран и съдържа изрично искане, за да даде основание да се преодолее
забраната за reformatio in peius.
Разгледан по същество протестът е основателен.
Съдебното производство е образувано по предложение на прокурор от РП -
Габрово за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК на И.Р.С. от гр. Габрово за извършено от него
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Производството пред районния съд е проведено по правилата на глава 28 от НПК.
Съобразявайки заетата от обвиняемия, подпомаган от договорния си защитник адв. П.
защитна позиция, в условията на непосредственост първоинстанционният съд е
изслушал обясненията на обвиняемия С., които съпоставил с показанията на свидетеля
Т.С.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
2
местопроизшествие, ведно с приложените към него скици и фотоалбум (л. 5-29 от ДП);
копия от застрахователна полица, част I и II-ра от свидетелство за регистрация на МПС
с рег. № **, удостоверение за техническа изправност и СУМПС на обвиняемия (л. 63-
67); копия от епикриза и от рентгенови снимки (л. 83-84); справка за съдимост на
обвиняемия и изготвената от последния декларация за семейно, материално положение
и имотно състояние; заключението на съдебно-медицинската експертиза;
заключенията на първоначалната и на повторната автотехническа експертиза.
Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото
доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка
кореспондира на събраните по делото доказателства, като я възприема по основните
моменти от предмета на делото, както следва:
Обвиняемият И.Р.С. е роден на 25.09.1974 г. в гр. Габрово и живее в
посоченото населено място. Същият е с основно образование, женен е, не е осъждан и
работи. Видно от приложеното по делото копие от СУМПС обвиняемият е
правоспособен водач на МПС от 24.06.1993 г. за категории „С“„В“, „М“ и „ТкТ“.
На 15.07.2020 г., около 14:30 часа, по ул. „О.“ в гр. Габрово, обвиняемият С.
управлявал лек автомобил „Ф.” с рег. № **. Пътувал сам в превозното средство.
Движел се по посока кръстовището на посочената улица с улиците „О.“ и „Х.“.
Времето било слънчево, видимостта много добра и пътната обстановка била нормална.
Системите, агрегатите и възлите на автомобила, оказващи влияние върху активната и
пасивната безопасност, били технически изправни. В края на ул. „О.“, за навлизане по
ул. „О.“, кръстовището било урегулирано с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по
пътя с предимство!“. Движещите се по ул. „О.“ били с предимство спрямо останалите
участници в движението. При достигане до кръстовището, обвиняемият спрял и
погледнал наляво, а после надясно, в която посока видимостта му била ограничена от
израсла висока растителност.
По същото време по ул. „О.“, от центъра на града по посока гр. В., свидетелят
Т.С. управлявал мотоциклет „С.” с рег. № **. При приближаване на кръстовището
между улиците „О.“, „О.“ и „Х.“ пострадалият видял спрелия в края на ул. „О.“, от
дясна страна по посоката му на движение, лек автомобил „Ф.”. В следващия момент
възприел, че автомобилът потегля и навлиза в кръстовището, като заема неговата лента
за движение по ул. „О.“. Тогава свидетелят подал звуков сигнал и реагирал за спиране
чрез задействане на предната спирачка на мотоциклета, като в този момент, преди
започване на отлагане на спирачна следа, скоростта на двуколесното МПС била 46,3
км/ч.
След потеглянето на автомобила и навлизането му в кръстовището, скоростта
му достигнала до 11,9 км/ч., когато водачът му – обвиняемият С., възприел звуковия
сигнал и предприел спиране.
В процеса на спиране свидетелят С. загубил контрол върху устойчивостта на
движение на мотоциклета и паднал, заедно с управляваното от него превозно средство
на дясната им страна. Последвало плъзгане на мотоциклета по асфалта с ротация,
обратна на часовниковата стрелка и процес на летеж, падане с отделяне от
мотоциклета и последващо плъзгане на тялото на мотоциклетиста. В крайния етап на
това плъзгане скоростта на мотоциклета на практика се нулирала, като същият спрял в
момента на контакт, осъществен между задната му част и долния заден край на
предния ляв калник на автомобила. Тялото на мотоциклетиста достигнало и
осъществило контакт с левия праг на автомобила, като в този момент на практика
скоростта му на движение била пренебрежимо малка, клоняща към нула. Към момента
3
на достигане на мотоциклета и мотоциклетиста до автомобила, последният вече бил
спрял в състояние на покой.
След настъпване на произшествието, обвиняемият С. слязъл от автомобила,
провел разговор с мотоциклетиста и като преценил, че последният се нуждае от
медицинска помощ, подал сигнал на ЕЕН 112. След уведомяването, на място
пристигнали полицейски служители и екип на ЦСМП, който транспортирал
пострадалия до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” - Габрово.
В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествието, за което
е съставен съответен протокол, неразделна част от който са записките и скиците на
участващия при огледа експерт. Били изготвени и фотоснимки.
От заключението на назначена по досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от съдебния лекар д-р Я.К., което не е предмет на
оспорване от страните и се възприема като обосновано и компетентно, се установява,
че при реализираното ПТП свидетелят Теодор С. е получил следните увреждания -
разместено счупване на дясна ключица; охлузвания на дясната предмишница, десния
хълбок и вътрешната повърхност на лявата подбедрица. Счупването на ключицата е
наложило провеждането на оперативно лечение чрез наместване и поставяне на
метална остеосинтеза. Експертът заключава, че поради участието на ключицата в
раменния пояс и движението на дясната ръка в рамото, счупването й е довело до
трайно затрудняване на движението на десния горен крайник със срок на обездвижване
от един месец и срок на нетрудоспособност от около два-три месеца в зависимост от
протичането на оздравителния период, а останалите увреждания са довели до болка и
страдание. Д-р К. приема, че по механизъм на получаването им уврежданията
отговарят на падане надясно странично, с удар и триене в терена, което съответства на
обстоятелствата на процесния пътен инцидент.
В производството са изготвени и изслушани заключенията на първоначалната и
повторната автотехнически експертизи.
В заключението на изготвената от инж. Д.Д. в досъдебната фаза автотехническа
експертиза се сочи следното: 1. Мястото за контакт между двете МПС се е намирало на
2,4 метра надлъжно след ОР 2 и в зоната от 0 до 2,5 метра вдясно от осевата линия в
лентата за движение на ул. „О.”, предзначена за движение към град В.; 2. Преди
момента за предприемане на действия във връзка с неговото спиране, мотоциклетът се
е движел със скорост от 45 км/ч, а скоростта на автомобила при навлизането му по
улицата с предимство е била 27,88 км/ч.; 3. При съществуващата опасна зона за
спиране (от 34 метра) за мотоциклета, ПТП е било непредотвратимо чрез спиране от
неговия водач, който е реагирал правилно от техническа гледна точка, като е започнал
аварийно спиране, но след навлизане на автомобила в лентата му, не е имал достатъчно
надлъжно разстояние за пълно спиране. Посочено е още, че водачът на автомобила е
могъл да вижда и да наблюдава движението на мотоциклета преди своето навлизане на
улицата с предимство, поради което единственият начин за предотвратяване на ПТП е
той да не навлиза в тази улица.
В съдебната фаза на процеса е прието заключението на изготвената от инж.
Б.М. повторна автотехническа експертиза. В това заключение са изведени следните
експертни изводи:
1. Мястото за контакт между двете МПС се е намирало на разстояние от 8
метра преди ориентир 1, отчетено надлъжно на платното за движение, както и на
разстояние от 4,1 метра наляво от десния край на платното за движение по ул. „О.”;
4
2. Скоростта на движение на мотоциклета към момента на реагиране на
мотоциклетиста, преди започване на отлагане на спирачната следа, е 46,3 км/ч., а
скоростта му в края на спирачната следа и в началото на отлагане на следите от
задиране по асфалтовата настилка е 34,5 км/ч. Скоростта на лекия автомобил,
достигната след потеглянето и при реагирането на водача му за спиране е 11,9 км/ч;
3. Видимостта за двамата водачи към момента на възникване и протичане на
произшествието е била ненамалена и неограничена – те са можели да се възприемат на
разстояние не по-малко от 100 метра преди зоната на спиране за мотоциклетиста и не
по-малко от 20 метра преди навлизането в ул. „О.“ за лекия автомобил.
4. Мотоциклетистът предприема спиране с предна гума на мотоциклета;
5. Към момента на съприкосновението между задната част на седалката на
мотоциклета с долната задна част на предния ляв калник на автомобила, последният е
бил спрял, а при достигане на мотоциклета и тялото на мотоциклетиста да автомобила,
скоростта им на плъзгане е клоняла към нула;
Въз основа на приложените механо-математични анализи, вещото лице
определя, че лекият автомобил спира преди спирането на мотоциклета при плъзгането,
като водачът на мотоциклета е реагирал към момента на достигане на предната част на
автомобила до източната граница на лентата за движение на мотоциклета –
мотоциклетистът е реагирал своевременно и това е станало към момента на навлизане
на автомобила в лентата му за движение. Водачът на мотоциклета е реагирал за
спиране с подаване на звуков сигнал, когато мотоциклетът се е намирал на 16,7 метра
преди началото на отлагане на спирачната следа или на разстояние около 32 метра от
лявата страна на лекия автомобил (от мястото на контакт на задната част на седалката
с долната задна част на предния ляв калник на автомобила).
Експертът е приел, че необходимото разстояние за спиране на мотоциклета
зависи от начина на осъществяването му, като в заключението си предлага три
варианта:
1. Ако мотоциклетистът е осъществил ефективно спиране със задействана само
задна спирачка до пълното спиране, без да загуби устойчивостта си на движение и
падане, необходимото му разстояние за спиране при движение със скорост от 46,3
км/ч. е 42 метра;
2. Ако мотоциклетистът е осъществил ефективно спиране със задействана
само предна спирачка до пълното спиране, без да загуби устойчивостта си на движение
и падане, необходимото му разстояние за спиране при движение със скорост от 46,3
км/ч. е 32,6 метра;
3. Ако мотоциклетистът е осъществил ефективно спиране с умерено до пълно
спиране с предна спирачка и пълно спиране със задна спирачка (нормален процес на
максимално ефективно спиране на мотоциклет), необходимото му разстояние за
спиране при движение със скорост от 46,3 км/ч. е 30,5 метра.
При сравняване на резултатите от анализите, вещото лице достига до извода, че
от техническа гледна точка причините за възникване и протичане на произшествието
се явяват:
- От страна на водача на лекия автомобил – предприемане на действия за
навлизане в лентата за движение на мотоциклета, след като е разполагал с възможност
да го възприеме и да го пропусне;
- С оглед възможните начини за спиране на мотоциклетистът –
5
неосъществяване на процес на ефективно спиране с умерено до пълно спиране с
предна спирачка и пълно спиране със задна спирачка. Пояснено е, че при
осъществения начин за спиране с предна спирачка, мотоциклетистът губи
устойчивостта си на движение и пада на платното за движение.
В заключението се посочва, че произшествието е било предотвратимо от страна
на водача на лекия автомобил, ако с оглед на наличие на техническа възможност за
възприемане на мотоциклетиста, е осигурил пропускането му и след това, при липса на
други превозни средства, е предприел преминаването през кръстовището. Също така,
при осъществяване на процес на ефективно спиране с умерено до пълно спиране с
предна спирачка и пълно спиране със задна спирачка, мотоциклетистът е имал
техническа възможност, владеейки движението на мотоциклета, да спре преди да
достигне лявата страна на лекия автомобил.
Възприетата от настоящия състав фактическа обстановка напълно съвпада по
всички основни моменти от предмета на доказване с изложението на фактите,
направено в мотивите на атакуваното решение. Това, което въззивният съд добави е
обстоятелството, че след настъпване на произшествието обвиняемият е сторил
възможното и дължимо от него в конкретната ситуация, като е подал сигнал на
телефона за спешни повиквания и по този начин е съдействал за своевременното
оказване на медицинска помощ на пострадалия. Обстоятелствата, свързани със
състоянието на пътя, организацията на движението и въведената сигнализация се
установяват от данните от протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума
към него, както и от обясненията на обвиняемия и показанията на пострадалия.
Обстоятелствата на протичане на произшествието се установяват при съпоставка на
обясненията на обвиняемия С. и показанията на свидетеля С., които на практика
кореспондират помежду си, както и от заключението на повторната АТЕ. По
отношение съществените експертни изводи, направени въз основа на обективно
установените фактически обстоятелства, за скоростите на движение на двете превозни
средства, механизма на произшествието и предотвратимостта на същото,
първоинстанционният съд напълно правилно се е доверил на заключението на
повторната АТЕ и устните разяснения на експерта в съдебно заседание. Видно е, че в
резултат на задълбоченото изследване от вещото лице инж. Митев са постигнати
убедителни отговори, обвързани с останалите преки обективни находки на
местопроизшествието, експериментални данни и изчисления, както и останалите
доказателствени източници. Вещото лице е използвало специализирани методики,
извършил е собствени проверки, поради което и предоставените в заключението
специални знания допринасят за безспорността на фактическите изводи. Постигнато е
възстановяване на картината на произшествието в необходимата и достатъчна за
нуждите на наказателното производство степен. Правилно районният съд не е ценил
заключението на изготвената в досъдебната фаза на процеса и изслушана и приобщена
към материалите по делото първоначална АТЕ, която по съществени въпроси е
базирана на хипотези и предположения. По отношение вида, характера и механизма на
получаване на телесните увреждания на пострадалия, съдът цени компетентното
заключение на съдебномедицинската експертиза.
Установената по делото фактическа обстановка, както и доказателствата и
доказателствените средства, от които същата се извежда, не е предмет на оспорване от
страните по делото.
При така събраните и проверени по делото доказателства, въззивният съд не
споделя изведените в решението на районния съд правни изводи, според които
6
обвиняемият не е извършил престъплението по транспорта, за което е предаден на съд.
Мотивите в тази им част не кореспондират на установената по делото фактическа
обстановка, като прави впечатление колебливостта на някои от заключенията, тъй като
същите са изведени чрез ползване на изрази, поставящи под съмнение невинността на
обвиняемия и влизащи в противоречие с диспозитива на потестираното решение.
Въззивният съд счита, че така установената фактическа обстановка води до
правния извод, че обвиняемият И.С. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, във вр. с 343, ал. 1, б. „б“ предл.
второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна съдът приема, че обвиняемият С. на инкриминираната
дата и място, при управление на лек автомобил „Ф.” е нарушил правилата за движение
по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 46, ал. 1 и чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, която е преповторена и в нормата на чл. 104, ал.
1 от ППЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път
с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“.
Регламентът на чл. 46, ал. 1 от ППЗДвП предвижда, че пътен знак Б1 указва на
водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да пропуснат движещите се по
пътя с предимство, което може да стане и без спиране. В случая е несъмнено, че за
навлизащите откъм ул. „О.“ кръстовището е било урегулирано с пътен знак Б1. Това
обстоятелство е задължавало обвиняемия да пропусне движещия се по ул. „О.“
мотоциклет, който е бил с предимство. Неспазването на посочените конкретни правила
за движение по пътищата, което от страна на обвиняемия се е изразило в
несъобразяване с пътния знак, навлизане в кръстовището и отнемане на предимството,
е сложило началото на причинно-следствения процес, довел до настъпване на
съставомерния резултат. Отнетото предимството е принудило мотоциклетиста да
пристъпи към екстрено спиране, а това е довело до загуба на устойчивост на
мотоциклета, падане с последвала ротация на превозното средство, както и процес на
летеж на водача му, падане с отделяне от мотоциклета и последващо плъзгане на
тялото му по асфалта. Като последица от произшествието пострадалият С. е получил
телесно увреждане, изразяващо се в разместено счупване на дясната ключица, довело
до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок на
обездвижване един месец и срок на нетрудоспособност около два-три месеца, а това
съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Изпълнени са изискванията за прилагане на привилегирования състав по чл.
343а от НК. Съгласно задължителните указания, дадени в ППВС № 1/1983 г. на ВС, за
да е налице намаляващо отговорността обстоятелство - оказване помощ на пострадалия
по смисъла на чл. 343а от НК, деецът трябва да е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия или пострадалите. Дали е направил всичко зависещо
от него, се преценява конкретно с оглед възможностите му, обстановката, в която е
действал и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил.
Друго изискване е помощта да е била необходима, т. е. да е оказана на жив човек,
независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена субективно и
обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия. В настоящия
случай е установено, че непосредствено след произшествието обвиняемият слязъл от
автомобила си, отишъл до падналия мотоциклетист, установил състоянието, провел
разговор с него, след което незабавно подал сигнал на спешния телефон. Следва да се
приеме, че в конкретната ситуация посочените действия са били възможните, които
7
обвиняемият е можел да стори, за да се погрижи адекватно за здравето на пострадалия.

От субективна страна обвиняемият С. е извършил деянието непредпазливо -
при форма на вината небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Той не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си и не е
желаел настъпването им, но като водач на МПС е бил длъжен и е могъл да съобрази, че
нарушавайки регламента на пътния знак и навлизайки по път с предимство, без да
осигури предимството на движещото се по него друго МПС, съществува опасност от
настъпване на произшествие, при което могат да пострадат и дори да загинат хора.
Обвиняемият е правоспособен водач на моторно превозно средство и е познавал
правилата, регулиращи управлението на пътните превозни средства, но ги е
пренебрегнал, вследствие на което е причинено телесно увреждане на пострадалия С..
В пледоарията си защитникът на обвиняемия навежда доводи за извършени от
пострадалия нарушения на правилата за движение по пътищата, като по този начин
навежда съждението, че в своята съвкупност те, а не допуснатите от обвиняемия
нарушения, са единствената причина за настъпване на съставомерния резултат. Същите
доводи са направени и пред първоинстанционния съд, като прегледът на мотивите на
атакувания съдебен акт сочи, че в значителна степен те са възприети за основателни и
са поставени в основата на решението с оправдателен диспозитив. Настоящият състав
на съда счита, че в случая не са проявени обстоятелства, които да изключат
отговорността на обвиняемия, като във връзка с доводите на защитата излага следните
съображения:
Неоснователно се претендира, че произшествието се дължи на виновното
поведение на пострадалия и не би настъпило, ако последният се е движел в най-
дясната част на лентата му за движение така, както му отрежда законът, в който случай
е щял безпрепятствено да премине зад лекия автомобил, дори същият да е спрял по
начина, по който това се е осъществило. Правилото, уредено в нормата на чл. 15, ал. 1
от ЗДвП, предвижда, че на пътя водачът на пътно превозно средство се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с
пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента. Тук съдът следва да посочи,
че споменатото задължение за водачите на ППС да се движат възможно най-вдясно по
платното за движение се отнася само за случаите, когато пътните ленти не са очертани
с пътна маркировка, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
задължението по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП е да използват най-дясната свободна пътна
лента, като в този случай законът не поставя изискване към тях да се движат възможно
най-вдясно по платното за движение (в този смисъл е решение № 191 от 06.02.2018 г.
по н.д. № 856/207 г., ІІІ н.о. на ВКС). Следователно, обстоятелството, че
мотоциклетистът се е движел в зоната на ляв край на лентата му за движение и близо
до разделителната линия и мислената линия в кръстовището (установено по устните
разяснения на вещото лице; протокол от с.з. от 10.04.2023 г. по първоинстанционното
дело) само по себе си не сочи на нарушение на правилата за движение. Следва да се
има предвид и, че произшествието се реализира в зоната на кръстовище и няма
специално правило за водачите на двуколесни ППС, което да ги поставя в по-различно
положение от останалите водачи на МПС, като ги задължава при извършване на
маневра (примерно за завиване наляво) да подходят от най-дясната част на лентата им
за движение. На следващо място, в устните разяснения на вещото лице инж. М. се
посочва, че между задната част на спрелия в кръстовището лек автомобил и дясната
(източната) страна на платното за движение е имало разстояние от 1,5 метра, през
8
който коридор, при условие че не загуби устойчивост, от техническа гледна точка
мотоциклетистът е можел да премине. Добавя се, че мотоциклетистът е могъл да
ползва и допълнителен коридор, като навлезе уширението в кръстовището и ако
частично напусне платното за движение по ул. „О.“, след което се върне в платното по
посочената улица, като внимава да не се удари в бордюра отдясно по продължението
на улицата. Съдът намира, че посочените възможности за избягване на произшествието
не изключват отговорността на обвиняемия, тъй като те са обвързани с поставяне на
допълнителни изисквания към водача на мотоциклета, каквито не са му нормативно
вменени, а в конкретната ситуация, дори и да е искал, не е могъл обективно да
изпълни, поради това, че е паднал. В заключение по това възражение съдът следва да
посочи, че не намира извършено нарушение от страна на пострадалия на правилата за
разположение на управляваното от него МПС по пътното платно, което да е в
причинна връзка с настъпилото произшествие.
Неоснователно се явява възражението на защитата за нерегламентирано
използване от страна на пострадалия на звуков сигнал. Правилото на чл. 30 от ЗДвП
гласи, че използването на звуков сигнал в населените места е забранено, освен за
предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. В случая в заключението на
повторната АТЕ, което страните не са оспорили, е прието, че водачът на мотоциклета е
реагирал за спиране с подаване на звуков сигнал в момента на достигане на предната
част на автомобила до източната граница на лентата за движение на мотоциклета. От
изложеното следва, че свидетелят С. е ползвал клаксон при възникването на опасност
за движението, тъй като в нарушение на правилата за предимство автомобилът е
навлязъл в кръстовището и е станал предпоставка за настъпване на ПТП, каквото и се е
реализирало в следващия момент. Фактът, че обвиняемият е спрял, след като чул
сигнала, е част от причинно-следствена верига, започнала с отнемането на
предимството и обстоятелството, че поради изцяло субективни причини той не е
забелязал мотоциклетиста в по-ранен момент, въпреки че не е имало обективни пречки
да го стори.
Настоящият състав не намира основание за изключване на отговорността на
обвиняемия и заради това, че скоростта на движение на мотоциклета е била такава,
която не е позволявала с оглед техническите умения на водача му да спре безопасно,
без да падне. Тук първо следва да се направи уточнението, че мотоциклетът се е
движел с разрешена за населено място скорост от 46,3 км/ч. Скорост с посочената
величина не би могло да се приеме еднозначно и за несъобразена, доколкото по делото
не се установяват фактори, които да са задължавали мотоциклетистът да се движи по-
бавно. Както става ясно от доказателствата по делото, в зоната на кръстовището е
имало само един участник в движенето – управляваният от обвиняемия автомобил,
като от показанията на свидетеля С. става ясно, че той е наблюдавал пътната
обстановка, видял е спрелия автомобил и водачът му, който се е огледал, т.е. не е имал
основание да счита, че обвиняемият не го е забелязал. В следващия момент, в който
предимството му бива отнето, мотоциклетистът реагира своевременно и правилно,
като предприема спиране. Очевидно е, че техническите му умения са оказали влияние,
тъй като е загубил устойчивост върху управляваното МПС и е паднал. Това
обстоятелство сочи на съпричиняване, но не е от естество да изключи отговорността на
обвиняемия, защото първопричината за екстреното спиране на мотоциклета с
последвала загуба на устойчивост и падане на водача му са извършените от
обвиняемия нарушения.
Въззивният съд, в обобщение, следва да посочи, че в случая не са налице
9
предпоставките за приложение на чл. 15 от НК. За да е налице случайно деяние е
необходимо водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да
избегне настъпването на общественоопасните последици. За да се изключи виновното
поведение е следвало деецът да се е съобразил с предписанията на правно
регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и да са
налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни
задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. В конкретния
случай не е обективирано първото условие, тъй като при управление на лекия
автомобил обвиняемият С. е нарушил правилата за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и
по чл. 46, ал. 1 и чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП. Тезата, че пътнотранспортното
произшествие и резултатът от него се дължат изключително на пострадалия е
неприемлива. Хипотетичната техническа възможност мотоциклетистът да спре, ако
преди това не е паднал и ако е предприел ефективно спиране с умерено до пълно
спиране с предна спирачка и пълно спиране със задна спирачка, не изключва
виновното поведение и наказателната отговорност на обвиняемия. Поначало
посочените действия на мотоциклетиста следва да се отчитат единствено като
съпричиняване на резултата, респективно да имат значение при индивидуализация на
наказанието.
По изложените съображения съдът отмени изцяло решение № 69 от 10.04.2023
г. по АНД № 962/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, вместо което призна
обвиняемия И.Р.С. за ВИНОВЕН в това, че на 15.07.2020 г., около 14.30 часа, в гр.
Габрово, на кръстовището на ул. „О.” и ул. „О.”, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ф.”, модел „**” с рег. № **, нарушил правилата за
движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 46, ал. 1 и чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП, като
отнел предимството на движещия се по ул. „О.” мотоциклет марка „*R” с рег. № **, и
по непредпазливост причинил на управляващия го Т.Ц.С. от гр. Габрово телесно
увреждане с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
изразяваща се в разместено счупване на дясната ключица, довело до трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник за срок на обездвижване един
месец и срок на нетрудоспособност около два-три месеца, като след деянието направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а,
ал. 1, б. „а“, във вр. с 343, ал. 1, б. „б“ предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
По изложените по-горе съображения и предвид преквалифицирането на
първоначалното обвинение, съдът призна обвиняемия И.Р.С. за НЕВИНЕН и го
ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение за по-тежко престъпление,
квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
За престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, във вр. с 343, ал. 1, б. „б“ предл.
второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до
две години или пробация. Обвиняемият С. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на НК. При това положение са
налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК, в
изпълнение на които съдът освободи И.Р.С. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
При определяне на размера на наказанието съдът отчете липсата на отегчаващи
обстоятелства и наличието на смекчаващи такива, изразяващи се в добрите
характеристични данни за личността на обвиняемия, трудовата му ангажираност,
изолираността на престъпната проява, обстоятелството, че след деянието е направил
зависещото за оказване на помощ на пострадалия, както и съпричиняването на
10
резултата. При отчитане на изложените обстоятелства съдът счете, че за постигане на
целите на наказанието на обвиняемия И.С. следва да се наложи административно
наказание глоба в минимален размер от 1000 лева.
Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, на основание чл.
343г, във вр. с чл. 343а и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, лиши обвиняемия И.С. от право да
управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на решението в сила.
При определяне на размера на това наказание съдът съобрази от една страна
извършените от обвиняемия две отделни нарушения на правилата за движение по
пътищата, а от друга – частичното съпричиняване на резултата от пострадалия.
Съдът счита, че с така наложените наказания ще се постигнат целите на
личната и на генералната превенция, очертани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
С решението съдът осъди обвиняемия И.С. да заплати в полза на държавата по
сметка на Районен съд – Габрово направените в съдебната фаза на процеса разноски за
изготвяне на повторна АТЕ и разходи за явяване и изслушване на вещи лица, в общ
размер на 783,40 лева, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и 5 лева държавна
такса по сметка на РС - Габрово в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът осъди обвиняемия И.С. да заплати в полза на държавата по сметка на
Окръжна прокуратура – Габрово направени в досъдебната фаза на процеса разноски за
изготвяне на АТЕ и съдебно-медицинска експертиза в общ размер на 973,80 лева, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и 5 лева държавна такса по сметка на РС –
Габрово в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът осъди обвиняемия И.С. да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово
направени в досъдебната фаза на процеса разноски за фотоалбум към протокола за
оглед на местопроизшествие в размер на 23,60 лева, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, както и 5 лева държавна такса по сметка на РС – Габрово в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
С решението съдът постанови вещественото доказателство – 1 (един) брой
оптичен носител на информация от вид CD-R марка „Freestyle”, приложен в плик на л.
82 от сл. дело № 46/2020 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура - Габрово, да остане на
съхранение към материалите по него.
В този смисъл съдът произнесе решението си.
11
Съобщи за изтекли лични данни