МОТИВИ към присъда № 1 от 20. 01. 2016 год. по ВНОХД №
188 по описа на Окръжен съд гр. Търговище за 2015 година.
Пред настоящата инстанция делото
е образувано по въззивна жалба от адв. И.Б.
***, защитник на подс. В.Я.Х. с ЕГН ********** ***, срещу присъда № 46 от 04.
09. 2015 год. по НОХД № 1213/2014 год. на Районен съд гр. Търговище.
Считайки присъдата за неправилна,
незаконосъобразна, противоречаща на материалния закон и наложеното с нея
наказание за явно несправедливо, се иска отмяната и, и постановяване на нова, с
която подс. Х. бъде признат за невинен, респ. оправдан.
Жалбата се поддържа на същите
основания в с.з. от адв. Б. и адв. Р.Д. ***, също редовно упълномощен да защитава
подсъдимия. Сочат се многобройни нарушения на процесуалния и материален
закон. Подс. Х. моли за оправдателна
присъда.
Представителя на Окръжна
прокуратура гр. Търговище счита жалбата за неоснователна, присъдата за правилна
и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена а жалбата оставена без
уважение.
НОХД № 1213/2014 год. по описа на
Районен съд гр. Търговище е образувано с
внесен срещу подс. Х. обвинителен акт с обвинение ЗА ТОВА, че на 24. 08. 2014
год. в гр. Търговище държал акцизни стоки – 175 бр. торбички с тютюн за пушене,
тежащ общо 179 килограма, на обща пазарна стойност 7 160, 00 лева, без
бандерол, като такъв се изисквал по закон – чл.
2, т. 2 от ЗАДС , чл. 25, ал. 1 от ЗТТИ и чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ, като
случаят не бил маловажен – престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.
Районен съд гр. Търговище
разгледал делото по общия ред, след което постановил процесната присъда. Подс. Х.
бил признат за виновен по предявеното му обвинение, като на осн. чл. 234, ал.
1, вр. чл. 36 и чл. 54 НК му наложил ДВЕ
ГОДИНИ „лишаване от свобода“, „глоба“
в размер на 10 000/десет хиляди/ лева и „лишаване то право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки“
за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
На осн. чл. 66, ал. 1 НК
наказанието „лишаване от свобода“
било отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Подс. Х. бил осъден да заплати
направените по делото разноски на ДП и пред ТРС.
На осн. чл. 234, ал. 3 от НК
съдът постановил отнемане и унищожение на предмета на престъплението – 175 бр.
прозрачни торбички с тревна маса, с общо тегло 179 килограма, след влизане на
присъдата в сила.
След като се запозна с
материалите по делото, процесната присъда и мотивите към нея, и изслуша страните
по делото в с.з., въззивната инстанция постанови нова присъда, с която призна подс. Х. за невинен и го
оправда по първоначално предявеното обвинение.
Приетата от първоинстанционният
съд фактическа обстановка, с някой изключения, не се спори от страните,
обстойна и правдоподобна е, подкрепя се от доказателствата по делото, поради
което въззивният съд я кредитира изцяло, а в най – общи линии тя е следната:
На 24. 08. 2014 год. сутринта, в
ОД на МВР гр. Търговище бил получен сигнал, че на паркинг пред блок № 65 в кв.
Запад неизвестни лица прехвърляли черни найлонови чували от един автомобил в
друг. На сигнала реагирали двама служители на ОД на МВР – св. М.С. и св. С.С.. Автомобила в който били
натоварени чувалите бил „Фолксваген Поло“ с пловдивска регистрация. Полицаите отишли
на паркинга пред бл. 65 в кв. „Запад“, установили автомобила, като малко след
това /за това, че при пристигането им собственика на автомобила отсъствал/, при
появата му, бил задържан подсъдимият по делото В.Х.. При задържането му той
заявил, че колата е негова, обяснил, че във виждащите се на седалките чували има нарязан тютюн.
Заявил, че тютюна получил от непознато лице и следвало да го предаде на друго,
също непознато лице, от което чакал обаждане. Обаждането на това лице не се
осъществило, явно поради намеса на полицията. Полицейските служители докладвали
в управлението и от там била изпратена следствено – оперативна група. При
извършения оглед на автомобила на подс., в багажника му били намерени 4 бр.
чували /черни/, в които имало найлонови
торбички пълни с нарязана на дребно тревна маса, наподобяваща тютюн, а на
задната седалка имало други 6 чувала, със същото съдържание. Намерената тревна
маса наподобявала тютюн и не била облепена с акцизен бандерол. Тъй като се касаело
за сравнително голямо количество тревна маса, същата била закарана в пункт за
изкупуване на вторични суровини на фирма „Маркес“, където цялото количество
било изтеглено, торбичките били изброени в присъствие на подс. С
протокол за доброволно предаване от 24.08.2014 год. подс. предал чувалите с
тревната маса. С протокол за доброволно
предаване от същата дата подс. предал на разследващите автомобила си
„Фолксваген Поло“ с ДК***
На 29. 09. 2014 год. бил извършен
оглед на веществени доказателства, всички торбички, след изброяване, били
номерирани, като поемните лица /по късно призовани и разпитвани в с.з. пред
първа инстанция/ отделили на случаен принцип за извършване на експертиза за
съдържанието на тревната маса.
В хода на досъдебното
производство е изготвена физико – химична експертиза. Задача на експертизата
била да определи естеството на държаната от подс. Х. тревна маса. Експертизата
била изготвена в Централна митническа лаборатория, но не била приета на
съдебното следствие поради заболяване на вещото лице – експерт, и деклариран от
защитата отказ да бъде приета в отсъствие на експерта. Съдът игнорирал тази експертиза, приемайки,
че същата е изготвена в нелицензирана лаборатория, каквото било изискано на
ЗТТИ, и по тази причина в с.з. назначил нова експертиза.
Изготвената в „Институт по тютюн
и тютюневи изделия“ с. Марково обл. Пловдив експертиза дала заключение в
следния смисъл:
Според заключението на вещото лице представените за анализ проби
представляват нарязан тютюн, който е бил подготвен и предназначен за консумация
/пушене/ и попадали в чл. 12 ал.1 от ЗАДС, т. е. представляват тютюнево
изделие.
Във вида в който са представени за изследване пробите обаче били
неизползваеми за предназначение /пушене/ поради развитието на плесен и протекли
деградивни процеси, довели до оформяне на буци от слепени тютюневи влакна. По тази причина пробите не можело да бъдат
подложени на химичен анализ за определяне показателя никотин.
Тук е мястото да се отбележи, че
вследствие допуснати на досъдебното производство процесуални пропуски, които ще
се коментират по-долу, ТРС в мотивите си е направил опит да санира част от тях,
изпадайки в противоречиви и нелогични изводи.
В мотивите на ТРС четем: В с.з.
вещото лице уточни, че развитието на плесен е в резултат на висока влажност на
тютюна при съхранението му в найлоновите торбички и евентуалното извършване на
химически анализ, няма да отчете реалното съдържание на никотин в пробите.
Експерта обаче бил категоричен, че тревната маса представлявала нарязан тютюн,
който бил предназначен за консумация, но към момента на представяне за
изготвяне на експертизата вече бил негоден.
От приложената по делото оценъчна
експертиза било прието, че стойността на един килограм насипен тютюн е 40,00
лева, от което била определена и стойността на цялото количество предмет на
обвинението – 27,208. 00 лева за 179 килограма тютюн. В с.з. ВЛ – оценител,
изрично е заявил, че точно такива разфасовки тютюн в прозрачни торбички не се
продават в търговската мрежа, и изяснил, че е определил пазарната цена като усреднена
??? цена на база проучванията на търговската мрежа.
В общи линии това е фактическата
обстановка, приета от първостепенният съд. На лице са обаче обстоятелства,
които са поднесени некоректно, т.е. от доказателствата по делото се установяват
други факти и обстоятелства. Същите следва да бъдат посочени, макар, че не тези
разминавания в приетата от ТРС фактическа обстановка са в основа на отмяната на
процесната присъда. На първо място на процесната дата – 24. 08. 2014 год. в ДП
е приложен протокол за оглед на лек автомобил „Фолксваген Поло“ /л.8 на ДП/ и
изготвен фотоалбум, като е записано дословно „ в багажника на колата се
намериха 4 бр. чували – черни на цвят, като в тях са сложени много прозрачни
малки торбички със зелена тревна маса, наподобяваща тютюн. На задната седалка
на колата се намериха 6 чувала в които има малки прозрачни торбички пълни със
зелена тревна маса, наподобяваща тютюн. Тревната маса намираща се в торбичките
във всички чували е нарязана дребно“. От същата дата на ДП са представени и два
протокола за доброволно предаване от 24. 08.2014 год. като с единия подс. Х. е
предал на разследващия личния си автомобил /л.20на ДП/, а с другия – 175 броя
прозрачни найлонови торбички с леко влажна тревна маса, която е нарязана на
дребно и наподобява тютюн /л.18 на ДП/, с общо тегло 179 кг. Не става ясно от
доказателствата по делото кога, как и къде са броени, теглени и описани „доброволно“
предадените вещи.
Чак на 29. 09. 2014 год. е
направен, по реда на НПК, оглед на веществени доказателства /л. 16 от ДП/,
където подробно са описани броя, теглото и съдържанието на всяка една от
торбичките. Същите били номерирани, като поемните лица произволно посочили две,
били изпратени за експертиза. Теглото на
тези две торбички е упоменато в протокола, упомената е везната на която е
станало контролното претегляне. Видно от протокола, на огледа на иззетите като
вецествени доказателства 175 бр. „найлонови торбички с …“ не е присъствал нито
подс., нито негов защитник. Добавяйки и станалите при разглеждане на делото
разминавания при огледа на веществените доказателства, съвсем основателно
защитата на подс. настоява същите да бъдат изключени от доказателствения
материал. /били са представени след поискване от страна на защитата, тогава са
били описани и запечатани/. Не е ясно защо тези веществени доказателства не са
представени в съда ведно с внесения обвинителен акт съгл. чл. 110 ал.3 НПК. Не става ясно защо Районна
прокуратура не е осъществила правомощията си по чл. 111 ал.5 от НПК –
изземвайки представителни проби, и законосъобразно разпореждане с „акцизната“
стока.
Всички тези обстоятелства са
поставяни пред първоинстанционният съд, но не са получили отговор, или дадения
такъв в мотивите към присъдата е поднесен некоректно – доказателствата са
коментирани и анализирани едностранно, в полза на обвинението. Събиране и
приобщаване на доказателствата, начинът им на описване и приобщаване по делото
са в разрез с изискванията на НПК.
За да постанови присъдата си, ТРС
е приел, че експерта от „Института по тютюн и тютюневи изделия“ заявил
категорично, че представената за изследване негодна тревна маса, всъщност представлявала нарязан тютюн,
предназначен за консумация. Към момента на представянето му за изследване
обаче вече бил негоден. Това действие на съда е смущаващо – най-малко защото
предмета на престъплението е негоден такъв. Нещо повече – негодността на предмета
на престъплението опорочава и неговата оценка. Защото стойността на предмета е
основен елемент от обективния състав на престъплението, размера/стойността,
определят правната квалификация, тежестта на самото престъпление, респ.
обществената опасност на деянието. Липсата на химически анализ прави безпредметна
оценъчната експертиза, затова и оценителя е заявил, че е оценявал „усреднено“
спрямо проучвания в търговската мрежа. А
именно показателите на тази акцизна стока – качество, чистота, произход,
обуславят нейната стойност.
Не на последно място следва да се
отбележи, че всички неизяснени или спорни обстоятелства по делото следва да се
кредитират в полза на подсъдимия. Закона задължава съда да оправдае подсъдимия,
когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или, че е извършено
от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Негодният
предмет е равнозначен на липса на предмет на престъплението. Както беше
отбелязано по-горе, предмета е елемент
от обективния състав на престъплението. Негодния предмет прави деянието
несъставомерно, и води до постановяване на оправдателна присъда.
До опорочаване на доказателствата
по делото се е стигнало след множество неправилно проведени процесуално –
следствени действия. Действията на разследващите органи в тази насока са
регламентирани в чл. 109 и сл. от НПК, а неизпълнение изискванията на закона
водят до опорочаване на събраните доказателства. И дори да се приеме, че първоначалните
следствени действия /протокол за оглед, протоколите за доброволно предаване, протокола
за оглед на веществени доказателства/ не са опорочени, то разследващите са били
длъжни своевременно да назначат необходимата физико – химическа експертиза,
както и да вземат необходимите мерки за запазването на иззетите веществени
доказателства. По тези причини въззивната инстанция намира, че атакуваната
присъда е незаконосъобразна и необоснована, поради което я отвени и постанови
нова, с която призна подс. Х. за невиновен и го оправда. Доколкото от
материалите по делото стана ясно, че иззетата
тревна маса е мухлясала и е негодна, следва същата да бъде унищожена, а
разноските по делото да останат в тежест на бюджена на съдебната власт.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.