№ 256
гр. Варна, 13.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600365 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по
жалба на адв. С.Л. /АК-Варна/, като повереник на пострадалия Д. ЗЛ. АЛ.,
срещу определение на ОС-Варна, постановено на 25.08.2021г по ЧНД №
20213100200917/2021 год. по описа на същия съд. С атакувания съдебен акт,
на основание на чл.243 ал.6 т.1 от НПК, първостепенния съд е потвърдил
постановление на ВОП от 20.07.2021г по ДП №283/17г. по описа на РУ-гр.
Девня, с което е прекратено наказателното производство срещу Т.П.Т. за
престъпление по чл. 343 ал.1 б“в“ вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
В жалбата се преповтарят развитите съображения пред първостепенния
съд, с твърдения че първоинстанционното определение е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано, като се оспорват изводите на съда,
респективно на прокурора, от фактическо и правно естество: твърди се, че
разследването не е проведено всестранно и пълно, т. к. не са събрани всички
необходими доказателства, а анализът на събраните такива е повърхностен;
отправени са критики към назначените автотехнически експертизи и
проведения следствен експеримент от 17.06.2019г. Прави се искане за отмяна
на атакувания съдебен акт, респ. и прокурорския такъв и връщане на делото
на органите на досъдебното производство за продължаване на разследването.
Жалбата е допустима за разглеждане, като по същество се преценява
като неоснователна по следните съображения:
1
С определение № 378 от 25.08.2021г, постановено по реда на чл.243 ал.5
от НПК по ЧНД № 20213100200917/2021 год., Окръжен съд - Варна е
потвърдил постановление от 20.07.2021г. на Окръжна прокуратура – Варна за
прекратяване на наказателното производство по ДП №283/17г. по описа на
РУ-гр. Девня, по отношение на Т.П.Т., на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка такава,
каквато е била установена на досъдебното производство и отразена в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, а именно:
Пострадалият П.З. А., който живеел в с.Кипра, Варненска област,на
22.11.2017 г. ходил до гр. Варна. Върнал се с влак, който пристигнал на
спирката на с.Кипра /извън селото/ около 17:15-17:20 ч. От същия влак, на
същата спирка слязла и свид.К.К.К, която също живеела в с.Кипра. Двамата
тръгнали зАдно по пътя от жп-прелеза към с.Кипра, а именно път VAR 2131.
Движели се вдясно на пътната лента за движение на МПС към с. Кипра.
Времето било ясно и сухо, но се смрачавало. По пътното платно нямало
никакво движение. Свид. К. се движела бавно, защото носела в ръце две
големи чанти с багаж, затова и постр.П. А. вървял по-бавно след нея. Тъй като
го познавала, свид. К. го попитала защо е ходил в гр. Варна. От начина, по
който вървял и й отговорил, тя разбрала, че бил алкохолно повлиян -говорил
неразбрано, вървял по средата на пътното платно, залитал, криволичел,
трудно пазел равновесие. Когато били на около 425 м след жп-прелеза /където
слезли от влака/, А. паднал в лентата за движение на МПС към с.Кипра.
Тялото му било почти успоредно на оста на пътя, като краката му били към
с.Кипра. Свид. К. чула падането на А.. Виждайки го на пътя, тя се върнала
при него и му казала да стане. Отначало той казал „Ей сега!", но след това
престанал да отговаря на подканванията й да стане от пътя. Свид. К. останала
на около 2-3 метра от него в посока към с. Кипра, в дясната част, на около 50
см в лентата за движение. Скоро след това видяла фаровете на МПС, което се
движело по тази лента. Това бил л.а. „Сеат Ибиза" с per. № В 87 24 KB,
управляван от обв. Т.П.Т.. Свид. К. минала встрани на пътя и се опитала да
предупреди водача за лежащия човек на пътя, като започнала да маха с ръце.
Обв. Т. я видял. Към този момент управляваният от него автомобил се движел
със скорост от около 52 км/ч. Той възприел движения й не като
предупреждение за опасност на пътя, а като искане да бъде откарана на авто-
2
стоп. Тъй като не я познавал, не пожелал да я вземе. Движел се в дясната част
на лентата си, а по пътното платно нямало никакво движение. За да я
заобиколи безопасно, той изместил в ляво автомобила - към средата на
платното. Възприел лежащия на пътя пострадал като “…тъмен предмет на
пътя…“, набил спирачки и извил още наляво автомобила. При тази маневра
дясната част на предната броня на ЛА ударила пострадалия, а автомобилът
преминал през главата и горната част на тялото на лежащия на пътя П. А..
Обв. Т. спрял автомобила в тревната площ в лявата част на пътя и слязъл от
него. Тогава видял, че преминал през човек и отишъл към него. В този момент
дошло друго МПС и той помолил хората в него да уведомят за ПТП.
От заключението на СМЕ се установява, че причина за смъртта на
пострадалия П. А. е комбинираната травма глава, гърди корем, представена
от тежка контузия на белите дробове, счупване на десни ребра и леви ребра,
десностранен хемопневмоторакс, хемоперикард, разкъсване на черния дроб, с
излив на около 800-900 мл кръв в коремната кухина, контузия на мозъка,
счупване на черепни кости, масивна разкъсно-контузна рана по лявата
половина на лицето, масивни кръвонасядания около счупванията и във връзка
с това развила се остра кръвоизливна анемия. Вещото лице е посочило, че
такава травма с тежко увреждане на важни жизнени органи е несъвместима с
живота, като смъртта е настъпила в рамките на минути. Посочено е, че
уврежданията отговарят да са получени при удари от детайли на МПС в
посока отляво-надясно в областта на главата, удар в дясната и лява гръдна
половина. Установена е концентрация на етилов алкохол на пострадалия П.
А.- 4,2 промила в кръвта, 4, 43 промила в урината и 4,29 промила в
гръбначномозъчната течност. Констатираните количества алкохол
съответстват на тежка степен на алкохолно повлияване, при което са
характерни тежки нарушения в координацията на движенията, на рефлексите,
на адекватното възприемане на околната среда и критичната оценка на
собствените постъпки.
С оглед заключението на изготвената ATE, с постановление от
30.10.2018 г. прокурора е прекратил досъдебното производство на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1,т. 1 от НПК. То е било атакувано пред
Окръжен съд –Варна, който с определение № 47/18.01.2019 г. по ЧНД №
1288/18 г. го е отменил и върнал на ВОП за извършване на допълнителни
действия по разследването.
В хода на същото е установено, че свид. К. К. не е била на пътното
платно, а в непосредствена близост, но извън него - в нивата вдясно, махала е
с ръце, а чантата, която носела била оставила на земята. Към момента на
произшествието пътният участък, на който станало произшествието, не бил
осветен от уличното осветление.
С цел максимално приближаване до естествената осветеност на пътя
3
към момента на произшествието, са били събрани допълнителни
доказателства за установяване часовете на залеза на слънцето на
инкриминираната дата - 22.11.2017 г. и на 17.06.2019г., когато е проведен
следствен експеримент. След извършването на последния, по ДП е назначена
повторна ATE /т.2, л. 151-166 от ДП/. Съгласно заключението по нея,
лежащият на пътя пешеходец обективно е могъл да бъде забелязан от водача
на ЛА на разстояние от 60-70 метра при къси светлини и на около 100 метра -
при движение на дълги светлини; че осветеността в конкретните пътни
условия е била: категорична видимост при къси светлини 60,6 метра и 97
метра категорична видимост при дълги светлини. Заключението напълно е
потвърдило това по първоначално извършената АТЕ относно скоростта на
движение на л.а. „Сеат Ибиза" с per. № В 87 24 KB , а именно, че същата е
била около 52-53 км/ч. /52,42 км/ч/., била е технически съобразена /в участъка
на ПТП разрешената от ЗДвП скорост е до 90 км/ч/, пострадалият е могъл да
бъде забелязан когато МПС се е намирало на не по-малко от 50 м от мястото
на произшествието и водачът му е имал възможност да спре в зоната на
осветеност от късите светлини.
Поради това и водачът на ЛА Т.П.Т. е бил привлечен към наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б."В" вр. чл. 342, ал.
1 от НК.
Във връзка с възраженията му, че при проведеният следствен
експеримент използваният макет на пострадалия не е бил облечен по начина,
по който бил облечен пострадалият и това е повлияло на установеното и
заключението на ВЛ, е бил проведен втори следствен експеримент. Той е
извършен на 23.11.20 г. - при условия максимално близки до тези на датата на
произшествието - откъм естествена осветеност и откъм облекло на
пострадалия. Тогава е била назначена допълнителна ATE. Съгласно
заключението й, водачът на ЛА Т.П.Т. е имал техническата възможност да
забележи пострадалия в момента, в който последният е попаднал в обхвата на
осветената зона на фаровете на автомобила му - на не повече от 40 м от
мястото на произшествието. Опасната зона на спиране на МПС при
конкретните условия е била с дължина 41-42 м, но категорично за водача на
МПС не е съществувала техническата възможност да спре. Такава
възможност не е съществувала независимо от това дали уличното осветление
е работело или не.
Видно от мотивите към ревизирания съдебен акт, първоинст. съд изцяло
е възприел фактическите и правни изводи на прокурора и обосновано е приел,
че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими
доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла
на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните
доказателствени средства. Правилен и законосъобразен е изводът за това, че
деянието, предмет на образуваното наказателно производство, не е
съставомерно по отношение на водача на л.а. „Сеат Ибиза" с per. № В 87 24
KB - обв.Т.Т., доколкото той не е имал техническата възможност да спре,
4
независимо от това дали уличното осветление е работело или не. Липсва
установено нарушение от негова страна, което да е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП, респ. и с вредоносния резултат,
доколкото пострадалият П.З. А. също е бил длъжен да спазва правилата за
движение, и в частност, тези за движението на пешеходците, регулиращи
движението им по пътното платно за движение, в случаите когато има или
когато няма тротоар или банкет, или в случаите когато наличните тротоари и
банкети не могат да бъдат използвани. ЗДвП и нормите на ППЗДвП не само
че не предвиждат и не допускат, а изключват възможността пешеходците да
лежат на пътна лента, на платното за движение или на пътното платно и не
вменяват задължения на водачите на МПС в такива случаи. До момента, в
който е възприел свид. К. в нивата, обв. Т.П.Т. е управлявал автомобила си в
дясно на дясната лента от пътното платно при спазване разпоредбите на
ЗДвП. След като забелязал свид. К., вниманието му било насочено към нея, а
действията му като водач на МПС от този момент нататък били с цел да не
бъде причинено произшествие, т. е. да не причини нещо на свидетелката /в
обясненията си е посочил, че допускал тя да изскочи на пътното платно и
затова минал наляво/. Възприел жестовете й не като предупреждение за
наличие на опасност на пътя, а като сигнал от нейна страна да я вземе на
автостоп. Подобно задължение за водачите на МПС по отношение на
пешеходците не е предвидено от закона и тъй като в този момент в лентата за
насрещно движение не е имало МПС /такива не е имало и в неговата лента/,
обосновано е прието, че преминаването му в ляво по пътното платно е
нормална реакция, допустима и обществено неопасна. В резултата на това му
преминаване наляво, водачът е възприел пострадалия, но не като човек на
пътя, а като тъмно петно на пътя - без конкретна форма и обем. Този момент
обаче обективно е бил по-късно от момента на осветяването на пострадалия
от фаровете, предвид факта, че вниманието му е било насочено към свид. К..
В жалбата до АпС-Варна се преповтарят исканията, които са били
отправени и към ОС-Варна, на които вече е даден мотивиран отговор в
постановлението на прокурора и проверяваното определение на ВОС, които
настоящата инстанция споделя изцяло.
Не могат да се възприемат възраженията, наведени в жалбата, за това,
че не са събрани достатъчно доказателства или че анализът на събраните
такива е повърхностен. От цялата събрана по делото доказателствена
съвкупност - гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
фактическите констатации, отразени в огледния протокол и заключенията на
САТЕ, повторната и допълнителната такава, позволяват на настоящия състав
да изгради достоверни фактически и правни изводи за местоположението на
пострадалото лице и движението на водача на на л.а. „Сеат Ибиза" с per. № В
87 24 KB- обв. Т.Т., респ. за механизма на настъпване на ПТП.
Общественоопасните последици, явяващи се престъпен резултат, са в пряка
причинно-следствена връзка с нарушенията на правилата за движение,
извършени именно от пострадалото лице П. Ае. - като участник в движението,
5
съобразно чл.3 от ППЗДвП той е бил длъжен да спазва правилата за
движение, и в частност тези за движението на пешеходците – нещо повече,
той не се е движил, а е ЛЕЖАЛ на пътя!! Съобразно ЗДвП „път е всяка земна
площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци, а пътна лента е
надлъжната част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща
движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно
след друго / Пар. 6, т. 21/. В т. 28 от същия параграф е прието, че участник в
движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или
бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите,
пътниците, пешеходците.
Анализът на тази доказателствена съвкупност по безспорен и
категоричен начин налага и за въззивния съд извода, до който е достигнал
прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
При липсата на доказателства за неправомерно поведение на водача на
ЛА „Сеат Ибиза" с per. № В 87 24 KB- обв. Т.Т., респ. за нарушени от него
норми на ЗДвП, находящи се в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, изводът на ВОС за липса на съставомерни признаци на
деяние по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл. 342 ал. 1 от НК /както и на каквото и да е
друго деяние по смисъла на НК/ се явява правилен и законосъобразен.
Изложеното по-горе обосновава извода за законосъобразност на
постановения от ОС-Варна съдебен акт, същият като правилен и обоснован
следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК,
настоящият състав на АС-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 378 от 25.08.2021г. на Окръжен съд-
Варна, постановено по ЧНД № 917/2021 год. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на контрол.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7