Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……….11.2019
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1717 по описа на ВОС
за 2019 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 55832/30.07.2019г.
на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез
пълномощника му адв. В.М. срещу Решение № 3192 от 11.07.2019г., постановено по
гр.дело № 4836/2019г. на Варненския районен съд, 49-ти състав, с което е прието
за установено в отношенията между страните, че въззивникът дължи на С.Г.Д.,ЕГН ********** вземането присъдено с издадената Заповед за изпълнение № 1108/12.02.2019г. по
ч.гр.д. № 1293/2019г. на Варненски районен съд за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 3005,92 лв. (три хиляди и пет лева и деветдесет и две
стотинки), представляваща
главница, платена на 07.11.2018г. без
основание въз основа на фактура № **********, издадена на 16.10.2017г. с падеж
06.11.2017г., сумата от 305,60 лв.
(триста и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща лихва за забава,
начислена върху главницата от 3005,92 лева за периода от падежа на фактурата –
06.11.2017г. до момента на плащането й – 07.11.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от 29.01.2019 г. – датата на депозиране на заявлението
в съда, до окончателното изплащане, на осн. чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявения иск за
неоснователен. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение
и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане
на направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено
становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което
намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане
на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, моли жалбата
да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски.Прави
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от С.Г.Д. с ЕГН:**********
против „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК103533691, иск с правно основание чл.422 ГПК, за установяване в отношенията
между страните по делото, че ответникът дължи
на ищеца сумата 3005,92 лв. (три хиляди
и пет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща главница,
платена на 07.11.2018г. без основание
въз основа на фактура № **********, издадена на 16.10.2017г. с падеж
06.11.2017г., сумата от 305,60 лв.
(триста и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща лихва за забава,
начислена върху главницата от 3005,92 лева за периода от падежа на фактурата –
06.11.2017г. до момента на плащането й – 07.11.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от 29.01.2019 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане,
на осн. чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В законоустановения срок
длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес да
предяви настоящия иск.
Твърди,
че узнал
за извършена от „Енерго – Про Мрежи” АД
проверка на измервателния уред, обслужващ имот, находящ се в
гр.Белослав, ул."Никола Вапцаров" №22, с кл.№ ********** и аб. №
**********, на които той е титуляр, при която проверка било констатирано
неточно измерване на електрическа енергия. Във връзка с проверката бил съставен
протокол и била извършена корекция на потребената от абоната електроенергия,
като на потребителя била начислена сумата 3005.92 лв. –стойност
на коригирана ел. енергия за периода от 22.02.2016г. до 21.02.2017г.Ищецът
твърди и че липсва правно основание за заплащане на исковата сума и излага
съображения за това, поради което претендира уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
В
отговор на исковата молба, депозиран по реда и в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „Енерго Про Продажби” АД оспорва изцяло предявения срещу него
иск. Счита предявения иск за изцяло неоснователен, поради наличието на правно
основание за възникване на оспорваното материално право. Не оспорва факта, че
между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение,
по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество
ел.енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на
изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба
адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен
протокол. В резултат на направените констатации е извършена корекция на
количеството потребена ел.енергия в сметката на абоната, за което ответникът е
издал дебитно известие. Сочи, че корекционната процедура има законово
основание, тъй като корекционните клаузи в Общите условия са валидни и
действителни. На базата на тези клаузи е извършена корекция, съобразно
относимата за конкретния случай методика. Счита, че правилната експлоатация на
средството за търговско измерване е задължение и на потребителя, като негов
ползвател. Не оспорва заплащането от страна на ищеца на процесната сума. Моли
за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
присъждане на сторените по делото разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1108/12.02.2019г. по ч.гр.д. № 1293/2019г. ВРС, е
разпоредил длъжникът „Енерго-Про продажби” АД да заплати на въззиваемия, сумата
3005,92 лв. (три хиляди и пет лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща главница, платена на 07.11.2018г. без основание въз основа на
фактура № **********, издадена на 16.10.2017г. с падеж 06.11.2017г., сумата от 305,60 лв. (триста и пет лева и шестдесет
стотинки), представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от
3005,92 лева за периода от падежа на фактурата – 06.11.2017г. до момента на
плащането й – 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2019г. – датата на
депозиране на заявлението в съда
.
Между страните не се спори, че С.Г.Д. е потребител на ел. енергия, с кл.№ ********** и
аб. № ********** и адрес на потребление гр.Белослав, ул."Никола
Вапцаров" №22.
По делото е представен КП № 1102785/21.02.2017г.,
от който се установява, че във връзка с извършена проверка от служители на „Електроразпределение Север“
АД, на горепосочения адрес на потребление.Записани са показанията в регистри 1.8.1.,1.8.2. и 1.8.3, както и тези в регистри
1.8.4. и 1.8.0. Посочено е,
че СТИ е демонтирано и подменено с изправно такова. Протоколът е бил подписан
от служителите извършили проверката, един свидетел и лицето Боянка Димитрова Димитрова – посочена
като член на домакинството на абоната.
От констативния
протокол № 856/03.10.2017г. на БИМ,
Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр. Русе, се
установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера. Отразена е преминала електроенергия на тарифа – 1.8.4 – 20319.1
кВтч, които не са визуализирани на дисплея. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето. СТИ не
съответства на техническите
характеристики.Изстекъл срок на техническа проверка.
Със становище, изготвено на 11.10.2017 г. е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия в размер на 20319 кВтч за периода 22.02.2016
до 21.02.2017 г. Корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерен
прочит на паметта на СТИ.
Въз основа на това становище, за
допълнително начисленото количество ел. енергия и за посочения период е
издадена фактура с № ********** от
16.10.2017г. на стойност 3005.92
лв. с ДДС.
Представен е Констативен протокол № 82041 от м.07.2013г., от който се
установява монтажът на процесния електромер като е видно, че при монтирането на
електромера в обекта, показанията за тарифи 1.8.1,1.8.2 и 1.8.3 са нулеви.
От
заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ се установява, че процесното СТИ е от одобрен тип, трифазен. Същия е
извън метрологична годност срока на която ,считано от производството през
2012г. е изтекъл през 2016г. Електромерът тип МТ
174 - „ISKRA ЕМЕСО" е произведен с фабрични настройки да показва
потребяваната ел.енергия по трите визуализиращи се на екрана регистри
1.8.1,1.8.2 и 1.8.3. Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.4 е
възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно
проникване в паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно
претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения
порт на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества
ел.енергия по нощна и дневна тарифни зони. Препрограмирането осъществява
прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър 1.8.4, който не се визуализира на
дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. В
конкретния случай не може да се даде категорично стгановище дали установените
показания по тарифа 1.8.4 са от действително преминала през СТИ ел.енергия, или
е налице софтуерно нанасяне на тези данни. Типа електромер е такъв, че не може
да бъде установена евентуална софтуерна манипулация върху него. Не може да бъде
отречена възможността установеното количество ел.енергия в тарифа 1.8.4 да не е
реално преминала през ел.инсталацията и СТИ, а по софтуерен път да е била
въведена тя. В същото време не може да бъде категорично установено кога и по
какъв начин е извършена тази манипулация, както и от кого.
Между страните
няма спор, а е и доказано от представените писмени доказателства, че 3311.52/3005.92 + 305.60/ лева е заплатена на ответното дружество от ищеца.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна
до следните правни изводи:
За да се приеме, че предявеният иск е
основателен в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство е да
установи главно и пълно, че е платил процесната сума като стойност служебно
начислено /след корекция/ количество ел. енергия за процесния обект и периода. В тежест на ответника – въззивник е да
установи чрез главно и пълно доказване, че е налице основание за плащането,
респ. налице е основание да задържи платената сума.
По
делото не се спори, че ищеца е
потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има
задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Спорно е налице ли са предпоставките за
възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел.
енергия за минал период, като основание за платената му от ищеца сума.
Ответното
дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год.
в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за
коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за
изминал период при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от ищеца количества ел.енергия.
Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР
по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл.
83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а
именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила
имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен
за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с
Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. Т.е. към дата на извършване на проверката
обективирана в КП – 21.02.2017г., с констатациите от която, ответното дружество обосновава
правата си за начисляване на
определеното количество ел. енергия за минал период, отменените членове не
могат да намерят приложение. За пълнота
следва да се посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018
год.,са отменени и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.
От представените по делото писмени доказателства -
констативни протоколи и заключението на вещото лице се установява,че
след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са отчетени
показания в регистър 1.8.4 – 20319 кВТч, който не е бил визуализиран подобно
на другите три тарифи-дневна и нощна и 1.8.3. респективно не са били заплащани
от абоната. Натрупаното количество енергия в регистър 1.8.4 се дължи
на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно
на тарифната схема.
В хода на производството, ответника не е
представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват
извода,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е
потребил ел.енергия в размер на 20319 кВТч, съдържащата се в
регистър 1.8.4., установена след софтуерното му
прочитане. Липсват данни за показанията на тарифа 1.8.4 /скрит регистър/
на електромера към датата му на
монтиране в обекта на ищеца. Начислената стойност на електроенергия само по
показанията, снети от регистър 1.8.4 невизуализирани за потребителя, е
приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период,
несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Проверката чрез софтуерен продукт,
дори формално да е извършена в присъствието на абоната/потребителя или негов
представител, на практика го лишава от възможността да упражни контрол върху
показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в
измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп
чрез пароли, определени от собственика на измервателната система.Следва да се
има предвид , че видно от заключението на БИМ , както и това на вещото лице към
дата на проверката , на която се позовава ответникът процесното СТИ е било
извън срока на метрологичната си годност, т.е. не съответства на техническите
характеристики.
По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго
основание, породило твърдяното право в полза на ответника, да получи и задържи платената
сума.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността
на главния иск, основателен се явява и акцесорния такъв за заплащане на лихва
за забава в размер на 305,60 лв. начислена върху главницата от 3005,92 лева за
периода от падежа на фактурата – 06.11.2017г. до момента на плащането й –
07.11.2018г.,за който по делото няма спор, както и законната лихва от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на
задължението.
Поради съвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Съвпадането на
изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, не предпоставя основание за
коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лева – заплатено
възнаграждение за един адвокат ,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3192 от 11.07.2019г.,
постановено по гр.дело № 4836/2019г. на Варненския районен съд, 49-ти състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.Д.,ЕГН ********** сумата от 400.00 /четиристотин/ лева – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: