№ 4804
гр. С., 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110145919 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
231208/16.08.2023 г., предявена от името на „/..../“ АД, ЕИК /..../
/правоприемник на /..../ С.А., клон /..../ с ЕИК: /....//, срещу О. Б. Г., ЕГН
**********, с която ищецът е предявил срещу ответника обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че О. Б. Г., ЕГН
********** дължи в полза на „/..../“ АД, ЕИК /..../ /правоприемник на /..../
С.А., клон /..../ с ЕИК: /....// суми, както следва: 1/ сумата от 1 041,87 лева
(хиляда четиридесет и един лева и 87 стотинки), представляваща главница по
договор за потребителски кредит CARD-17130964, сключен на 12.07.2019 г.
между /..../ С.А., клон /..../, в качеството на кредитор и О. Б. Г., в качеството на
кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 28.03.2023 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 530,49 лева (петстотин и тридесет лева
и 49 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.09.2020 г. до
09.09.2022 г.; 3/ сумата от 57,96 лева (петдесет и седем лева и 96 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 07.09.2022 г. до 16.03.2023 г, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2023 г.
по ч.гр.д. № 17321/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, евентуално
1
съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същите суми.
Със заявление вх. № 90567/31.03.2023 г. /..../ С.А., клон /..../ с ЕИК: /..../
/с правоприемник „/..../“ АД, ЕИК /....// е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу О. Б. Г., ЕГН ********** за суми, както
следва: 1/ сумата от 1 041,87 лева (хиляда четиридесет и един лева и 87
стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит
CARD-17130964, сключен на 12.07.2019 г. между /..../ С.А., клон /..../, в
качеството на кредитор и О. Б. Г., в качеството на кредитополучател, ведно
със законна лихва за период от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 530,49 лева (петстотин и тридесет лева и 49 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 01.09.2020 г. до 09.09.2022 г.;
3/ сумата от 57,96 лева (петдесет и седем лева и 96 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 07.09.2022 г. до 16.03.2023 г. На 09.04.2023 г.
съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми.
Заповедта е връчена на длъжника О. Б. Г., ЕГН ********** по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което ищецът е уведомен за възможността да предяви иск
за установяване на вземането си на 04.08.2023 г., като в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК - на 15.08.2023 г., е предявил искове за вземанията.
Ищецът твърди, че считано от 31.05.2023 г. е правоприемник на /..../
С.А., клон /..../ с ЕИК: /..../. Посочва, че на 12.07.2019 г. между /..../ С.А., клон
/..../, в качеството му на заемодател, и ответника О. Б. Г., в качеството му на
заемополучател, бил сключен договор за потребителски кредит CARD-
17130964, по силата на който заемодателят се съгласил да предоставя на
заемополучателя парични средства чрез издадена кредитна карта. Поддържа,
че по силата на договора на ответника бил предоставен заем в общ размер на
1041,87 лева, който не бил върнат на уговорения падеж. Била договорена и
възнаградителна лихва, като ответникът не заплатил такава в размер на 530,49
лв. за периода 01.09.2020 г. – 09.09.2022 г. Твърди се, че ответникът е
изпаднал в забава за плащането на дължимата главница, поради което дължал
и сумата от 57,96 лева, представляваща мораторна лихва за период от
07.09.2022 г. до 16.03.2023 г.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което
да бъде признато за установено, че О. Б. Г., ЕГН ********** дължи в полза на
2
„/..../“ АД, ЕИК /..../ /правоприемник на /..../ С.А., клон /..../ с ЕИК: /....// суми,
както следва: 1/ сумата от 1 041,87 лева (хиляда четиридесет и един лева и 87
стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-17130964, сключен на 12.07.2019 г. между /..../ С.А.,
клон /..../, в качеството на кредитор и О. Б. Г., в качеството на
кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 28.03.2023 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 530,49 лева (петстотин и тридесет лева
и 49 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.09.2020 г. до
09.09.2022 г.; 3/ сумата от 57,96 лева (петдесет и седем лева и 96 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 07.09.2022 г. до 16.03.2023 г, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2023 г.
по ч.гр.д. № 17321/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, а в условията на
евентуалност – ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника,
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в
производството – адвокат Р. К. от САК, е депозиран отговор на исковата
молба. Оспорва се на ответника да е предоставяна кредитна карта и
последният да е усвоявал заемни средства чрез същата, като се обръща
внимание, че представеното с исковата молба приложение към договора за
кредит не било подписано от кредитополучателя, поради което същият не бил
обвързан от уговорките в него. Прави се възражение за нищожност на
договора за кредит, поради нарушение на чл. чл. 11 ЗПК и чл. 10, ал. 1, т. т. 9,
10, 11 ЗПК. Развиват се доводи за нищожност на клаузата в чл. 21 от
договора. Поддържа се, че кредитното правоотношение е недействително на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвала ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в приложението към договора ГПР от 44,90 %/. Съдът обаче не
можел служебно да приложи чл. 23 ЗПК, поради което не следвало да се
присъжда дори чистата стойност на кредита. Навеждат се съображения, че
клаузата от приложението към договора за дължима договорна лихва в
размер на 35 % е в противоречие с добрите нрави, тъй като е по-висока от
трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора.
3
Оспорва се да е обявявана предсрочна изискуемост по надлежния ред чрез
покана, която да е получена от ответника.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
евентуално съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е правоприемник на /..../ С.А., клон /..../ с ЕИК: /..../, че между
/..../ С.А., клон /..../ и О. Б. Г., ЕГН ********** е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на
заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че
длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава;
настъпване на обстоятелства, водещи до възникване право в полза на
кредитора да обяви предсрочна изискуемост на задълженията по кредита и
надлежното обявяване на същата на кредитополучателя.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
От представените писмени доказателства, в това число договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-17130964 и Приложение към
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-17130964, се
установява в производството, че между ищцовото дружество, в качеството на
кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-17130964. В
4
представеното по делото и приобщено към доказателствения материал
Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-
17130964 е уговорено, че кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1000 лева при годишна лихва и такси за
ползването му, посочени в самото приложение, и му издава кредитна карта
Мастъркард. Съгласно уговореното, картата позволява чрез нея да бъдат
извършвано теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални
устройства и други услуги, като кретидополучателят може да използва
услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в
рамките на съответните наличности. За да се използва картата е необходимо
същата да бъде активирана съгласно условията на договора. За осъществените
с издадената на кредитополучателя кредитна карта, кредитодателят издава
месечно извлечение до 15-то число на месеца, което е уговорено да се
изпращана електронна поща на кредитополучателя, а при изрично негово
искане или при липса на електронен адрес – в хартиена форма на посочен от
него адрес. Срещу ползването на револвиращия кредит, кредитополучателят
се задължава да прави месечни погасителни вноски до 1-во число на месеца в
минимален размер съобразно усвоения кредитен лимит – до 1000 лева е в
размер на 60 лева месечно. Също така дължи и годишна лихва в размер на 35
%, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето
на ползването му, както и посочените в тарифата такси – месечна за
обслужване от 4 лева, за теглене на пари в брой от банкомат – 2 лева + 2 % от
изтеглената сума, за справка за разполагаем лимит на банкомат в страната –
0,40 лева. Годишният процент на разходите е в размер на 44,90 %, а при
забава се дължи обезщетение в размер на 10 % + ОЛП на БНБ, което се
равнява на законната лихва за забава.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като ясно, обосновано и компетентно изготвено. Въз
основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установява по делото, че
от страна на ответника, в качеството му на картодържател по процесния
договор, са усвоени суми в общ размер от 1201,43 лева. Установява се още,
че за срока на договора е начислена договорна лихва в общ размер от 906,50
5
лева. Установява се също, че за целия срок на действие на договора, са
начислени такси за обслужване на кредита, начислявани при извършени с
картата транзакции в общ размер от 152,00 лева, както и лихва за забава
върху непогасената част от дължимата главница в размер на 58,36 лева. От
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установява още, че от
страна на ответника са заплатени/възстановени общо 936,01 лева по договора,
като последното плащане в размер на 95,00 лева е извършено на 12.10.2020 г.,
като след извършените плащания, в счетоводството на ищеца е отразено, че
ответникът остава да дължи суми, както следва: 1/ сумата от 1041,87 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-17130964; 2/ договорна лихва в размер на 530,49 лева за периода
15.09.2020 г. – 15.08.2022; 3/ обезщетение за забава в размер на 58,36 лева за
периода от 07.09.2022 г. до 16.03.2023 г.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал и при съобразяване на извънсъдебното поведение на
ответника, изразяващо се доброволно погасяване на задължения по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-17130964, съдът намира, че
между страните в производството е бил сключен договор за издаване на
кредитна карта Мастъркард, по силата на който ищецът се задължил се да
издаде на ответника кредитна карта Мастъркард, чрез която ответникът да
извършва сделки за заплащане стойността на сделки в търговски обекти, за
извършване на сделки чрез автоматични терминални машини и за теглене на
суми в брой на кредит срещу насрещното задължение на ответника да върне
получените на кредит суми, ведно със съответната уговорена между страните
възнградителна лихва, по уговорените условия и начини. Налице е и
извънсъдебно признание на обстоятелството, че О. Б. Г. е получил сумата по
кредита, а именно – извършените от същия плащания по договора,
установени от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по
делото.
Изложените съображения за недействителност на целия договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-17130964, респективно на
6
отделни негови клаузи, поради противоречието им с разпоредби на Закона за
потребителския кредит, съдът намира за неоснователни. Съдът приема, че
клаузите в процесния договор относно уговорената възнаградителна лихва са
действителни и не са нищожни като противоречащи на закона и на добрите
нрави. Видно от съдържанието на договора /включително приложимите
спрямо него общи условия/ между страните по същия е уговорен фиксиран
размер на дължимата възнаградителна лихва от 35 % годишно върху всички
усвоени суми. Лихвата е уговорена в абсолютен фиксиран размер, посочен
ясно в договора в процентно изражение, поради което липсва необходимост
от уговаряне на компоненти и методика за нейното изменение. Същевременно
лихвеният процент от 35 % съответства на трикратния размер на законната
лихва на годишна база и като се вземе предвид вида на кредита, неговия
размер, и липса на обезпечение, не се явява в противоречие с добрите нрави,
нито е налице очевидна нееквивалентност между размера на предоставената
главница и този на уговореното за кредитора възнаграждение.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установи, че след
12.10.2020 г. ответникът не е извършвал плащания по процесния договор за
издаване на кредитна карта, като е изпаднал в забава относно изпълнението
на задължението си по договора /доколкото е уговорена дата на която следва
да бъдат извършени погасителните вноски по кредита/ и дължи лихва за
забава в полза на ищеца, като от заключението на вещото лице се установява
и размера на дължимата лихва за забава, а именно 58,36 лева за периода
07.09.2022 г. – 16.03.2023 г.
Процесният договор за издаване на кредитна карта е потребителски по
своя характер и по отношение на него са приложими разпоредбите на Закон
за потребителския кредит. От друга страна, горепосоченият Закон за
потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република
България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., относно договорите за
потребителски кредит, в която е установен принципа на информираност на
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава
своите права и задължения по договора за кредит, който от своя страна,
следва да съдържа цялата необходима информация по кратък и ясен начин.
Съдът намира, че разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
7
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., относно договорите за потребителски
кредит, са олицетворение и прокламиране на общи правила за поведение, в
отношенията между кредитор и кредитополучател, които целят гарантиране
спазването принципа на добросъвестността при сключване на договорите за
потребителски кредит, с оглед обстоятелството, че обичайно, едната от
страните в правоотношението е по-слаба, както в чисто икономически аспект,
така и с оглед обстоятелството, че кредиторите обикновено са
професионалисти в тази дейност и се занимават с нея по занятие.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че уговорките между
страните по процесния договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-17130964, с които се предвижда дължимостта на такси за обслужване
на кредита, начислявани при извършени с картата транзакции са
недействителни, поради противоречието им с добрите нрави. Както бе
посочено по-горе, разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., относно договорите за потребителски
кредит /във връзка с чието задължение за транспониране е приет Закона за
потребителския кредит/, представляват прокламиране на общи, неписани
правила за поведение, които следва да се спазват в отношенията между
кредитор и кредитополучател, и които целят гарантиране спазването
принципа на добросъвестността при сключване на договорите за
потребителски кредит, с оглед обстоятелството, че обикновено едната от
страните в правоотношението е по-слаба, както в чисто икономически аспект,
така и с оглед обстоятелството, че кредиторите обикновено са
професионалисти в тази дейсност и се занимават с нея по занятие. С
уговорките между страните по процесния договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-17130964, с които се предвижда дължимостта на такси
за обслужване на кредита, начислявани при извършени с картата транзакции
се цели получаване на допълнителни суми за кредитора, за дейности по
усвояване и управление на кредита, чрез събирането на които би се стигнало
до получаване, от страна на кредитора, на допълнително възнаграждение във
връзка с предоставения заем, вън от уговорения между страните процент на
дължимата възнаградителна лихва, и които такси не е оправдано да се
възлагат в тежест на заемателя, доколкото дейностите, за които се събират,
8
представляват изпълнение на основното задължение на заемодателя по
договор за кредит и за тях не следва да събира допълнителни суми. Още
повече с оглед уговорената между страните възнаградителна лихва, която
представлява процента печалба за заемодателя по предоставения заем.
Предвид всичко посочено по-горе, съдът намира, че уговорките в
процесния договор, предвиждащи дължимостта на такси за обслужване на
кредита, начислявани при извършени с картата транзакции са нищожни,
поради противоречието им с добрите нрави.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установи в
производството, че с извършените от ответника плащания по договора са
погасени такси по договора в общ размер от 152,00 лева.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че със сумата от 152,00
лева, с която са погасени такси по договора, които произтичат от нищожни
клаузи, следва да бъдат погасени на първо място двете лихви – мораторна и
договорна.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установи в
производството, че с извършените от ответника плащания по договора са
погасени застрахователни премии в размер на 236,03 лева. По делото не са
представени доказателства за наличие на предпоставки за възникване в полза
на кредитора по процесния договор за потребителски кредит на вземане за
застрахователни премии.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че със сумата от 236,03
лева, с която са погасени такси по договора, които произтичат от нищожни
клаузи, следва да бъдат погасени на първо място двете лихви – мораторна и
договорна.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че за периода 07.09.2022 г. – 16.03.2023 г. се дължи лихва за забава
в размер на 58,36 лева. От ищеца се претендира лихва за забава в по-малък
размер, а именно 57,96 лева и за периода 07.09.2022 г. – 16.03.2023 г.
Следователно, с оглед спазване принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, и при съобразяване волята на ищеца в производството,
9
съдът намира, че искът за лихва за забава се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер от 57,96 лева и за периода 07.09.2022 г. – 16.03.2023
г.
След извършеното погасяване, претендираната и доказана в
настоящото производство мораторна лихва /57,96 лева/ следва да се счита
погасена изцяло, като с остатъка от сумата /330,07 лева/ следва да се погаси
частично претендираната в производството възнаградителна лихва /в размер
на общо 530,49 лева/, чиято дължимост се установи в производството, от
събраните по делото доказателства.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че в производството
се установи, че в тежест на ответника О. Б. Г., ЕГН ********** съществува
изискуемо парично задължение по договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-17130964, в полза на ищеца, в размер на 1041,87 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-17130964, сключен между страните в производството. Предявеният
иск за възнаградителна лихва за периода 01.09.2020 г. – 09.09.2022 г. се явява
основателен и доказан за сумата от 200,42 лева, като за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 530,49 лева, следва да се отхвърли.
Предявеният иск за признаване за установено, че ответницата дължи в полза
на ищцовото дружество обезщетение за забава в размер на 57,96 лева за
периода 07.09.2022 г. – 16.03.2023 г., следва да се отхвърли.
Като допълнение следва да се посочи, че възражението, направено от
името на ответника, чрез назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, че по делото не са представени доказателства, че
задълженията по процесния договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-17130964 са били обявени за предсрочно изискуеми от кредитора, се
явява неоснователно. Видно от документите по делото се претендират
вземания в полза на ищеца по сключен между страните договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-17130964, който към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /04.04.2023 г./ са били
10
падежирали и дължими. Неоснователно се явява и възражението, че
представената по делото покана за доброволно изпълнение от 09.09.2022 г. не
е връчена на ответника, доколкото същата е представена като приложение
към исковата молба и следва да се счита за редовно връчена на ответника,
чрез назначения му в производството особен представител /в който смисъл е и
константната практика на съдилищата в Република България/.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изхода на спора право на разноски в настоящото
производство имат и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както
следва: 1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер
на 32,60 лева; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по
гр. д. № 17321/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 32,61 лева;
3/ за заплатен депозит за вещо лице по допусната и приета в производството
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400 лева; 4/ за заплатен депозит за
особен представител, назначен на ответника в производство в размер на 400
лева 5/ за юрисконсултско възнагражение в заповедното производство по гр.
д. № 17321/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От
ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът ответникът О. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /..../, бл.
/..../, вх. А, ет. 5, ап. 13, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
/..../ АД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. /..../ № /..../,
сумата от 62,95 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
17321/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал.
11
1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът О. Б. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /..../, бл. /..../, вх. А, ет. 5, ап. 13, следва
да бъде осъден да заплати в полза на ищеца /..../ АД, ЕИК /..../, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. /..../ № /..../, сумата от 710,63 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 45919/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 17321/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав и не са представени доказателства за извършването на
такива, поради което и в полза на ответника не следва да се присъждат
разноски в производството по ч.гр.д. № 17321/2023 г., по описа на СРС, ГО,
160 състав.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство гр. д. № 45919/2023 г., и не са представени
доказателства за извършването на такива, поради което в полза на ответника
не следва да се присъждат разноски в производството по гр.д. № 45919/2023
г., по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „/..../“ АД, ЕИК
/..../ /правоприемник на /..../ С.А., клон /..../ с ЕИК: /....//, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. /..../ № /..../ срещу О. Б. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. /..../, бл. /..../, вх. А, ет. 5, ап. 13, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК чл.
422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че О. Б. Г., ЕГН ********** дължи на „/..../“ АД,
ЕИК /..../ суми, както следва: 1/ сумата от 1041,87 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-
17130964, сключен на 06.07.2015 г. сключен на 12.07.2019 г. между /..../ С.А.,
12
клон /..../ /чийто правоприемник е „/..../“ АД, ЕИК /....//, в качеството на
кредитор и О. Б. Г., в качеството на кредитополучател, ведно със законна
лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането и 2/ сумата от
200,42 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.09.2020 г. –
09.09.2022 г., за които суми на 09.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
17321/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 422 ГПК чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск за
договорна лихва с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 200,42 лева до пълния предявен размер от
530,49 лева, както и предявения по реда на чл. 422 ГПК чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. чл. 86, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че О. Б. Г., ЕГН ********** дължи на „/..../“ АД,
ЕИК /..../ сумата от 57,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода
07.09.2020 г. – 16.03.2023 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2023 г. по ч.гр.д. №
17321/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА О. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /..../, бл. /..../,
вх. А, ет. 5, ап. 13 да заплати в полза на „/..../“ АД, ЕИК /..../ /правоприемник
на /..../ С.А., клон /..../ с ЕИК: /....//, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. /..../ № /..../, сумата от 62,95 лева, представляваща разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д.
№ 17321/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА О. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /..../, бл. /..../,
вх. А, ет. 5, ап. 13 да заплати в полза на „/..../“ АД, ЕИК /..../ /правоприемник
на /..../ С.А., клон /..../ с ЕИК: /....//, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. /..../ № /..../, сумата от 710,63 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 45919/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14