Решение по дело №93/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 81

 

  Гр. Пловдив, 15. 06. 2020 г.,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                     ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                                                          

при участието на съдебния секретар Нина Стоянова и прокурора Николай Божилов сложи за разглеждане докладваното от съдия РАНЧЕВ ВАНД № 93 по описа за 2020 година.

Производство по реда на Глава четвърта от ЗАНН.

С Решение №5/30.01.2020 г. по АНД №7/2020 г. на Кърджалийския окръжен съд на „Д.“ ЕООД, с ЕИК:* със седалище и адрес на управление в гр. К., комплекс „О.“, бар „Д.“, бл.*, представлявано от управителя Б.Е. С. с ЕГН:********** е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 22 549,60 лева, представляваща равностойността на имуществената облага, която би била получена от юридическото лице в резултат на извършено от представляващия дружеството Б.Е. С. престъпление по чл.255, ал.4, вр. ал.1, т.2, 3 и 5, вр. чл.26, ал.1 от НК. 

Недоволен от решението е останал пълномощника на „Д.“ ЕООД – К. – адв. Г.П. ***, който го намира за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, защото е постановено в противоречие с ангажираните по делото доказателства и закона. В допълнението към жалбата се акцентира на това, че нанесените вреди за бюджета са били заплатени от представляващия дружеството Б. С. изцяло така, че „Д.“ не се явява длъжник към фиска, за да му се налага и имуществена санкция в същия размер, за изтекла погасителна давност по съответните разпоредби на НК, ЗАНН и ДОПК, както и за наличието на забраната за „не бис ин идем“. В тази връзка се иска отмяната на атакуваното решение и апелативната инстанция да се произнесе по съществото на спора като отхвърли предложението на ОП – Кърджали за налагането на имуществена санкция на представляваното от него дружество.

На ОП – Кърджали е изпратен препис от постъпилата жалба, но не е взето отношение.

Представителят на „Д.“ ЕООД – К. Б. С. се явява лично и с адв. Г.П. ***, като поддържат жалбата във всичките й части, като молят за отмяната на обжалваното решение и оставянето без уважение на искането за прокуратурата за налагане на имуществена санкция на представляваното от тях дружество.

Прокурорът от АП – Пловдив изразява становище, че подадената жалба е неоснователна, като предлага да се потвърди постановеното решение като обосновано, законосъобразно и правилно.  

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по постъпило предложение на ОП-Кърджали, с което се иска налагане на имуществена санкция, по реда на чл. 83б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, на юридическото лице „Д.“ ЕООД, с ЕИК:* със седалище и адрес на управление гр.К., комплекс „О.“, бар. „Д.“, блок *,  в размер равностойността на облагата, с която се е обогатило юридическото лице, в резултат на извършеното от собственика и управителя на дружеството Б.Е. С. престъпление по чл.255. ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.2, 3 и 5, вр. чл.26. ал.1 от НК.

Законосъобразно е преценено, че предложението е допустимо, тъй като е отправено от компетентен орган – от окръжната прокуратура до окръжния съд по седалището на съществуващо юридическо лице, което не е заличено от търговския регистър поради ликвидация или несъстоятелност и отговаря на законовите изисквания по смисъла на чл.83а, чл.83б, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН.

Правилно е прието за установено от събраните по делото доказателства, че с Решение №53/08.07.2019 г. по нахд №104/2019г., подсъдимият Б.Е. С. е признат за виновен в това, че през периода от 01.06.2012 г. до 14.11.2014 г., като представляващ и управляващ „Д.“ ООД - гр. К. със седалище и адрес на управление - гр.К., ЕИК * и от 10.12.2012 г., като управляващ и представляващ „Д.“ ЕООД - гр.К. със седалище и адрес на управление - гр.К., ЕИК *, в гр. К., при условията на продължавано престъпление, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 22 549,60 лв. по ЗДДС, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, необявеното и неплатено данъчно задължение с дължимите лихви е внесено в бюджета, поради което и на основание чл.255, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.2, 3 и 5, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.78а, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба” от 1500 лв.

Коректно е съобразено, че Б. С. за цялостния инкриминиран период от 01.06.2014г. – 14.11.2014г. е признат за виновен в качеството си на представляващ и управляващ, първоначално на „Д.“ ООД - К., а впоследствие и на дружеството правоприемник „Д.“ ЕООД – К. да е извършил престъпление по чл.255 от НК, което е едно от посочените в разпоредбата на чл.83а, ал.1 от ЗАНН.

По делото безспорно е установена и нужната свързаност между Б. С. като извършител на престъпното деяние и юридическото лице, което представлява и управлява в инкриминирания период, както и между самото деяние и облагата, което юридическото лице ще получи от него.

В резултат на осъщественото от Б. С. престъпление по чл. 255 от НК, горепосоченото дружество не е платило данъчни задължения в особено големи размери от общо 22 549,60 лв. По този повод е налице и неправомерна облага по смисъла на чл. 83г, ал. 5, т. 1 от ЗАНН, изразяваща се в неплащането на данъчни задължения в сроковете по ЗДДС. И това е така, защото при законосъобразно развитие на данъчните правоотношения, дружеството би заплатило дължимия към фиска ДДС. Заплащането впоследствие на публичните задължения по ЗДДС не влияе по никакъв начин спрямо целеният от дееца резултат за получаване на имуществена облага от престъплението по чл. 255, ал. 4 от НК, чрез избягване заплащането на данъчни задължения в законоустановените срокове.

Проведените други производства - по ДОПК за издаване на ревизионен акт или наказателното преследване за престъпление по НК - не освобождават дружеството от имуществената санкция по реда на чл. 83а и сл. от ЗАНН, която се налага независимо от реализирането на наказателната отговорност спрямо извършителя на престъпното деяние.

Законът предвижда в чл. 83а, ал.1 от ЗАНН, че имуществената санкция се налага на юридическото лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление по чл. 255 от НК.

Не се оспорва обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд в полза на държавния бюджет е внесено дължимото данъчно задължение с лихвите, довело до прилагането на привилегирования състав на чл. 255 ал. 4 от НК, като управителят и представляващ търговското дружество Б. С. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“.

В конкретния случай, обаче необосновано от окръжния съд е преценена за налична втората законова хипотеза на чл.83а, ал.1 от ЗАНН, тъй като впоследствие щетата е била възстановена от обв. Б., дружеството е могло да се обогати, респ. не се е обогатило в резултат на извършеното от неговия представител и управляващ престъпно деяние. Към този извод няма пряко отношение обстоятелството, че деецът по предложение на прокуратурата е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, заради възстановяването на нанесените щети от извършеното деяние.

Преценката за обогатяването или възможността за обогатяване на юридическото лице би следвало да се съобразява към момента на извършване на инкриминираното деяние. При първата хипотеза се изразява в благоприятно настъпило изменение в правната сфера на юридическото лице в резултат на получаването на пряка или неимуществена, респ. непряка имуществена облага от престъплението по смисъла на §1, т.2, т.3 от ДР на ЗАНН. Втората хипотеза е налице, когато е създадена в бъдеще реална възможност за настъпване на благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, която обаче не е реализирана. В този смисъл, за да се приложи привилегированата разпоредба на чл.255, ал.4 от НК, следва преди това деецът да е довършил престъплението по основния състав на ал.1, т.е. вече да го е осъществил в качеството си на управител и представляващ юридическото лице. Реалното обогатяване е налице не само когато е настъпило положително увеличаване на патримониума на юридическото лице, но и при несъстояло се отрицателно изменение в имуществото на дружеството, какъвто е настоящия случай, изразяващ се в неплащане на данъчни задължения[1].

Но възприетата от съда, макар и неправилно, хипотеза на чл.83а, ал.1, пр.2 от ЗАНН, реално е по-благоприятна като квалификация за юридическото лице и при липсата на съответен протест от иницииращата процедурата прокуратура, не би следвало да се коригира от настоящата инстанция в постановения съдебен акт, с оглед на споделения краен резултат.

Правилно е преценено, че възраженията за изтекла давност по чл. 80, ал.1, т.5 от НК, по чл.162, ал.1, т.5 и чл.171 от ДОПК са неоснователни.

 В производството по Глава четвърта от ЗАНН е предвидено реализирането на имуществената отговорност на юридическите лица по особен ред, чиято предпоставка се явява извършено престъпление от физическо лице при условията на чл. 83а, ал.1, т.1-4 от ЗАНН.

Отделно, в чл.83б, ал.1 от ЗАНН изрично е упоменато от кога би могло да се направи предложението от прокурора до съда, като в конкретния случай по т.1, пр.2, това е моментът след внасянето на постановлението с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

Безспорно процедурата е административно-наказателна, но тъй като основанието за провеждането й е свързано с извършването на престъпление, приложими се явяват нормите на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1 от НК, а не разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т.5, вр. т.7 от ДОПК и чл. 171 от ДОПК, касаещи публичните вземания.

В този смисъл, задължителни се явяват указанията в ТП № 1/27.02.2015г. по т.д. №1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, според което съгласно чл.11 от ЗАНН, приложими са сроковете за наказателно преследване по НК[2].

Правилно е съобразено от първата инстанция, че абсолютните давностни срокове за ангажиране на административно-наказателната отговорност на въззивния жалбоподател – санкционираното юридическо лице не са изтекли. И това е така, защото основанието за започване на специалната процедура по чл.83а от ЗАНН срещу юридическото лице не е административното нарушение, както се твърди в жалбата, а престъпление от кръга на посочените в ал.1 от същия законов текст. Поради това, изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване се преценява, не с оглед на разпоредбата на чл. 80, ал.3, вр. ал.1, т.5 НК от 3 години /за наказанието глоба, а според защитата по аналогия и за имуществената санкция на юридическото лице/, а съобразно чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК от 5 години, относима към предвидената отговорност „лишаване от свобода“ до 3 години за престъплението по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което представляващият дружеството Б. С. е бил наказан.

Или съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, срокът, който следва да бъде преценяван е изминаването на 7 години и 6 месеца от прекратяването на продължаваното престъпление на 14.11.2014г., който не е изтекъл не само към момента на внасяне на предложението на прокурора за налагане на имуществена санкция, но и пред настоящата инстанция[3].

Не е налице и основанието за прекратяване на делото при условията на принципа „ne bis in idem“.

За целта е нужно да се съобрази ТР. № 3/22.12.2015г. по т.д. № 3/2015г. на ОСНК на ВКС във връзка с приложимостта на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК при конкуренция между наказателна отговорност и административно-наказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние.

От ключово значение за тази преценка се явяват поясненията, в б.“д“ на тълкувателното решение, че „принципът се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса, които трябва да са проведени срещу едно и също наказателно или административно-наказателно отговорно лице“.

В случая действително подобна идентичност на субектите липсва, тъй като с Р. №53/08.07.2019г. по нахд № 104/2019 г. на Окръжен съд - Кърджали е приключило наказателното производство срещу физическото лице Б. С., докато настоящото административно-наказателно производство е срещу юридическото лице „Д.“ ООД - гр. К..

Законосъобразно е съобразено, че предвид постановеното решение спрямо управителя и представляващ юридическото лице „Д.“ ЕООД за ангажиране на наказателна му отговорност за извършено престъпление, попадащо в кръга на изброените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, сумата, с която би си обогатило /респ. се е обогатило/ същото юридическо лице е установена и доказана в размер на 22 549,60 лв. в резултат на извършените деяния, а това изисква да се ангажира и административно-наказателната му отговорност.

Имуществената санкция се определя в размерите, предвидени в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН и тъй като облагата е имуществена по характер, следва нейният размер да е до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата. Дружеството би получило /респ. е получило/ неправомерна облага в конкретно определения размер от 22 549,60 лв., въпреки че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд в полза на държавния бюджет е внесено дължимото данъчно задължение с лихвите.

Окръжният съд обосновано е наложил на „Д.“ ЕООД - гр. К. със седалище и адрес на управление - гр.К., ЕИК *, имуществена санкция в размер на сумата 22 549,60 лв. за това, че би се обогатило или получило имуществена облага в размер на сумата 22549.60 лв. в резултат на извършено от Б.Е. С., в качеството му на представляващ и управляващ дружеството лице /по чл. 83а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗАНН/ престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съгласно влязло в сила Решение №53/08.07.2019 г., постановено по нахд № 104/2019 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали.

По тези съображения, настоящият състав намира, че следва да се потвърди обжалваното решение като обосновано и законосъобразно, а жалбата на адв. Г.П. *** да се остави без уважение. 

Водим от горното и на основание чл.83д, ал.4 от ЗАНН, Апелативният съд,

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №5/30.01.2020 г. по АНД №7/2020 г. на Кърджалийския окръжен съд.

 

Решението е окончателно.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                        2.