Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия Димитринка Костадинова-
Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова – Младенова в. гр. дело № 14028 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 135966 от 07.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 27216/2015 г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 45 състав, в частта, в която е признато за
установено по предявения от М.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „У.Б.“
АД, с ЕИК**********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „**********иск
иск по чл. 26, а. 1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 2 вр. чл.
143 ЗЗП, че клаузата на чл. 3.09, ал.
8, б. „б“ от Общите бизнес условия, приложими към договор за ипотечен кредит №
555 от 25.09.2006 г., сключен между М.П.Р. и „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, е нищожна поради
неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП. Със същото решение ответното
дружество е осъдено да заплати ищеца М.П.Р.,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 6 285.78 швейцарски франка -
получена без основание възнаградителна лихва за периода от 20.05.2010 г. до 20.05.2015 г.
по договор за ипотечен кредит № 555 от 25.09.2006 г., сключен между М.П.Р. и „Е.В.Б.Б.Б.“
АД ведно със законната лихва, считано от 19.05.2015 г. до окончателното погасяване
на задължението, като е отхвърлен иска
за сумата от 1735 швейцарски франка, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 6 285.78 швейцарски франка за периода от 20.05.2010г. до
20.05.2015г. С решението ответникът „У.Б.“
АД е осъден да заплати на М.П.Р., на
основание 78, ал. 1 ГПК сумата 2180.39 лева - съдебни разноски.
Срещу
решението в частта, в която е признато, че клаузата съдържаща се в чл. 3.09. ал. 8, б. „б“ от
Община бизнес условия, приложими към
Договор за ипотечен кредит № 555 от
25.09.2006г. сключен между страните и ответното дружество е съдено да заплати
на ищеца М.П.Р. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 6 285.78
швейцарски франка като получена без правно основание възнаградителна лихва е подадена
въззивна жалба от ответника „У.Б.“ АД, чрез процесуалния представител адв. М.Я.
от САК, като са изложени съображения необоснованост на решението, като същото
било постановено при съществени нарушения на материалния закон. Въззивникът
посочва, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че клаузата на чл.
3.09, ал. 8, б. „б“ от ОБУ е нищожна.
Изводът е необоснован, като до него е достигнато при липса на анализ на
събраните доказателства и необсъждане на направените от ответника възражения.
Сочат се неправилно интерпретирани свидетелски показания, които съдът е
възприел и тълкувал само и единствено в полза на тезата на ищеца. В жалбата се
твърди, че е неправилен извода на съда че ищецът е платил на ищеца
претендираната в исковата молба сума без правно основание. Поддържа се, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения при произнасяне по доказателствените искания на ответника за
замяна на вещото лице по назначената Съдебно-счетоводна експертиза и да допусне
задачи, с които да се изясни дали има данни за изменение на размера на
възнаградителната лихва по кредитите
през процесния период и дали кредитополучателите са имали достъп до тази
информация. С оглед на изложеното моли съда да отмени решението в
обжалваната части да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло исковата претенция на въззиваемата страна. Пред
въззивния съд процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната
жалба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна М.П.Р., чрез процесуалния си
представител адв. Я.С. изразява становище по жалбата в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като
счита същата за неоснователна. Посочва, че жалбоподателят не оспорвал, че
договорът не бил сключен при индивидуални условия, като по делото било
безспорно установено наличието на премия която банката била прибавяна незаконно
и без основание към размера на възнаградителната лихва. Установяването, че
клаузата била индивидуално уговорена било в тежест на банката, като в случая не
било доказано, че клаузата била индивидуално уговорена, поради което била нищожна.
По делото не било спорно, че банката едностранно била включила допълнителна
компонента „премия“ в структурата на БЛП, а оттам и на ГЛП. Лихвата се
формирала от два компонента първият бил фиксиран в 0.366 процента пункта, а
вторият бил индекса LIBOR,
като при намаляване на LIBOR е следвал ода се намали и лихвата. Посочва се, че не бил договорен лихвен
процент от 6.62%, като това била лихвата към момента на сключване на договора,
като банката едностранно включила допълнителен компонент „премия“, който не бил
договорен с ищеца. Пред въззивния съд процесуалният
представител на страната поддържа отговора
на въззивната жалба и претендира разноски.
Софийски градски съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявени са искове от М.П.Р. срещу „У.Б.“ АД,
като правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.” АД, с правно основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143 от ЗЗП, че клаузата на чл. 3.09, ал. 8, б. „б“ от общите
бизнес условия, приложими към договор за ипотечен кредит № 555 от 25.09.2006г.,
сключен между М.П.Р. и „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, е нищожна поради неравноправност по
смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с която се
иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 285.78 швейцарски франка, платена
без правно основание, и съставляваща
разликата между първоначалния размер на договорените месечни вноски и изменения
такъв в резултат на едностранно
увеличаване от страна на банката на дължимата възнаградителна лихва за периода
от 20.05.2010г. до 20.05.2015г. ведно със законната лихва върху главницата от 19.05.2015г. до
окончателното плащане на сумите.
По делото е несъмнено установено, че
между ищеца и „Е.В.Б.Б.Б.“ АД е бил сключен процесния договор за ипотечен
кредит, към който са приложими Общите бизнес условия, включително чл. 3.09, ал.
8, б. „б“, както и че „У.Б.“ АД е правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, встъпил в
правата и задълженията му по договора.
По делото е представен договор за
ипотечен кредит № 555/25.09.2006 г., сключен между „Е.В.Б.Б.Б.“ АД и М.П.Р. в
качеството му на кредитополучател, съгласно който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 54500 швейцарски франка за лично и семейно
ползване. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за усвоените суми по кредита
кредитополучателят заплаща на банката през първите 12 месеца, считано от
21.10.2006 г. до 21.09.2007 г., съгласно чл. 4, ал. 3, фиксирана лихва в размер
на 2.9% на годишна база. В ал. 2 е предвидени, че за останалия период, след
този посочен в ал. 1, до окончателното погасяване на кредита,
кредитополучателят заплаща на банката, лихва, определена на база променлив, в
хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, образуван от Базовия
лихвен процент /БЛП/ на банката намален с 0.366 процента пункта. Към момента на
подписване на договора БЛП за швейцарски франка е в размер на 6.62 %.
Представени са общи условия на „Е.В.Б.Б.Б.“
АД в сила на 01.09.2006 г. В раздел III от тези общи условия чл. 3.09, ал. 1 е
уредено, че при олихвяването на кредитните продукти банката използвала базови
лихвени проценти, съответни в български левове, евро, щатски долари и
швейцарски франкове. Базовите лихвени проценти в различните валути
представляват сумата от два компонента:пазарен индекс и надбавка. Съгласно чл.
3.09, ал. 5 от общите условия базовият лихвен процент в швейцарски франкове се
формира от сумата на тримесечни LIBOR за швейцарски франкове и
надбавка от 5.10%. Съобразно чл. 3.09, ал. 8, б. „а“ дължимата от клиента лихва
по ползвания кредит се формирала от сбора на БЛП за съответната валута на
кредита и определената надбавка в процентни пункта. В чл. 3.09, ал. 8, б. „б“ е
посочено, че в случай, че разходите по ликвидността при 10-годишно финансиране
се увеличат в сравнение с размера им към датата на сключване на договора за
кредит, банката имала право едностранно да увеличи първоначално определената
над базовия лихвен процент надбавка с размер на увеличените разходи. Всяка
последваща промяна в надбавката се извършва на основание последното извършено
по реда на разпоредбата изменение.
С писмо с изх. № 16-001909 от
22.04.2015 г. изпратено до ищеца, ответникът е посочил, че на основание чл.
3.09, ал. 8, б. „б“ от общите условия, тъй като кредитът е с договорен срок, по
дълъг от 10 години, банката била извършила промени в стойността на БЛП, като
била извършила следните завишения – считано от 13.11.2008 г. – с 1 процентен
пункт, считано от 09.03.2009 г., с още един пункт и считано от 15.06.2009 г., с
още един процентен пункт, като в писмото в табличен вид е посочено промяната на
лихвения процент към договора.
По делото е представен протокол № 8 от
14.10.2008 г. от заседание на управителния съвет на „У.Б.“ АД, от който е
видно, че при кредити в чуждестранна валута – при съответните базови лихвени
проценти едноседмичен /едномесечен/ тримесечен/ шестмесечен EURIBOR, LIBOR, прилагани на международните кредитни пазари за
определения от банката срок плюс премия установена от ГОД или овластено от него
лице. По делото е представен протокол № 9 от 26.02.2009 г. от заседание на
управителния съвет на „У.Б.“ АД, от който е видно, че е одобрено предложение за
повишаване на надбавката към основния лихвен процент от 1% на 2 % за група
непогасени кредити на физически лица в евро и швейцарски франкове, като
промяната влизала в сила от 09.03.2009 г. Представен е и протокол № 14 от 01.04.2009
г. от заседание на управителния съвет на „У.Б.“ АД, съгласно който е одобрена
политика за промяна на ценообразуването на кредитите на физически лица, като се
повиши премията като компонент на базовия лихвен процент по кредитите на
физически лица, считано от 01.04.2009 г. Представен е и протокол № 25 от
05.06.2009 г. от заседание на управителния съвет на „У.Б.“ АД съгласно, който е
взето решение да се повиши премията като компонента на базовия лихвен процент
със 100 базисни пункта за определени непогасени кредити на физически лица.
По делото е установено въз основа на
представените писмени доказателства и заключението на назначената в
първоинстанционното производство съдебно счетоводна експертиза, че за периода
от 15.05.2010г. до 15.05.2015г. ищецът е заплатил на ответната страна в повече от договореното между
страните сумата от 6285.78 франка.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
При осъществената дължима
служебна проверка въззивният съд приема, че решението на СРС е недопустимо в
частта, в която съдът се произнесъл п опредявените искове с правно основание чл.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143 от ЗЗП, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
299, ал. 1 ГПК повторен иск относно спор, разрешен със сила на пресъдено нещо,
е недопустим. Силата на пресъдено нещо е пречка за съществуването на правото на
иск, като в този смисъл същата се явява отрицателна процесуална предпоставка,
за която съдът е длъжен да следи служебно. Защитната функция на силата на
пресъдено нещо се състои преди всичко в задължението на страните спрямо
държавата да преустановят правния спор.
В разглеждания случай е несъмнено, че с решение № 5517 от 14.07.2019 год., постановено по гр.дело №16524/2018 год. по описа на СГС, ГО, III-Б въззивен състав, което е влязло в сила на 24.09.2019 год., е потвърдено решение на СРК, постановено по гр.дело № 90132/2017 год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в, с което е прогласена за нищожна като неравноправна клаузата на чл. 3.09, ал. 8, б „б“ от Общите условия, тъй като в този текст е уредено в случай, че разходите по ликвидността при 10-годишно финансиране се увеличат в сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката едностранно да увеличи първоначално определената над базовия лихвен процент надбавка с размер на увеличените разходите.
При осъществената служебна
проверка СГС констатира, че исковата молба, по която е било образувано гр.дело
№ 90132/2017 год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в, е била депозирана на
28.12.2017г. след исковата молба по настоящото производство, която е от
19.05.2015г. Съдът констатира, че е налице пълна идентичност между договора за
кредит и приложимите към него Общи условия на въззивка, предмет на
производството по настоящото дело и договора за кредит и приложимите към него
Общи условия на „У.Б.“ АД, за което е било водено горепосоченото дело, както и
между ищеца и ответника по двете дела. Следователно спорът между страните за нищожност
на клауза на договорно правоотношение,
същуествуващо между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо – чл. 298, ал.
1 ГПК. От това следва, че повторният иск за на ищеца срещу същия ответник е
процесуално недопустим. Образуваното по него производство подлежи на
прекратяване съгласно чл. 299, ал. 2 ГПК. Ето защо и на основание чл. 270, ал.
3 ГПК решението на СРС следва да бъде обезсилено в тази част, а производството
по делото – прекратено.
Въззивната жалба на въззивника-ответник е неоснователна в частта, в която се иска отмяна на обжалваното решение по втория предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел, че е налице неоснователно обогатяване на длъжника – ответник, произтичащо от извършено неправомерно едностранно изменение на механизъм за определяне на лихва като възнаграждение на кредитодателя – банкова финансова институция. От съвкупния анализ на представените писмени доказателства безспорно е установен сложният фактически състав на неоснователното обогатяване. Доказано е несъмнено наличие на имуществено разместване между страните – обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, и общ за обогатяването/ обедняването правопораждащ юридически факт, без да има нужда между едното и другото да има пряка причинно следствена връзка както при непозволеното увреждане. След като посочената клауза е прогласена за нищожна, отпада с обратна сила основанието за престация от страна на ищците на възнаградителната лихва, изчислена съобразно нововъведения размер; тъй като нищожната клауза в договора не е породила действие, то има изначална липса на основание за така реализираното разместване на блага по смисъла на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите. Разместването на имуществото между страните почива на общ факт – едностранното изменение на договора, нещо, недопустимо от гледна точка на чл. 20а ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Позовавайки се на силата на пресъдено нещо по отношение на нищожността на клаузата от общите услови, по делото се установи разместване на блага, липса на основание за това разместване, и общ (и за обогатяването на длъжника, и за обедняването на кредитора) правопораждащ факт. От това следва, че изводът на първоинстанционния съд за осователност на исковата претенция за правилен. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е било да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а ответникът – да докаже, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.
Поради изложеното с оглед несъмнено установената нищожността на клаузата по сключения между
страните договор за кредит, то заплатените от ищеца суми, равняващи се на разликата между заплатената от
него възнаградителна лихва за процесния период и сумата на възнаградителната
лихва, която би се получила, ако се отчете действителната стойност на базовия
лихвен процент (тримесечния LIBOR), са заплатени от кредитополучателя при начална липса на основание по чл.55,
ал.1, пр.1-во ЗЗД. Съгласно
приетото по делото заключение на вещото лице, което настоящата инстанция напълно кредитира, несъмнено
е установено, че размерът на на възнаградителната лихва, определен от сбора
на тримесечния LIBOR за
швейцарски франка плюс надбавка от 5.10
%, намален с 0.366 процентни пункта за периода от 20.05.2010г. до 20.05.2015г.
възлиза на 21 003.54 швейцарски франка, а реално заплатената от ищеца за
същия период е в размер на 27 257
швейцарски франка. От това следва, че ищецът е заплатил без основание на
въззивника сумата от 6 285.78
швейцарски франка.
Предвид изложеното поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение
на предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД въззивната жалба следва да бъдат
оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС в тази част – потвърдено като правилно.
При този изход на спора с неоснователността на
въззивната жалба на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски. На въззиваемата страна с
оглед неоснователността на въззивната жалба на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски от 800 лв., която сума
представлява заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Решението може бъде обжалвано
пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 135966 от 07.06.2019 г., постановено по гр. д. № 27216/2015
г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 45 състав, в частта, в
която е признато за установено по предявения от М.П.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу „У.Б.“ АД, с ЕИК**********, със седалище и адрес на
управление ***, пл. „**********иск по чл. 26, а. 1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 2
вр. чл. 143 ЗЗП, че клаузата на чл. 3.09, ал. 8, б. „б“ от общите бизнес
условия, приложими към договор за ипотечен кредит № 555 от 25.09.2006 г., сключен
между М.П.Р. и „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, е нищожна поради неравноправност по смисъла на
чл. 143, т. 10 ЗЗП. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 135966 от
07.06.2019 г., постановено по гр. д. № 27216/2015
г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 45 състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, с ЕИК**********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „**********да заплати на М.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв. съдебни разноски във въззивното производство.
Решението може бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.