№ 11
гр. А., 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100943 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по ИМ на Х. Р. Н., ЕГН **********, чрез адв. Д.В.,
със съд.адрес: гр. А., ***, против Л.Ф.И., ЕГН **********, чрез адв. М.С., със съд. адрес: гр. Б.,
***. Твърди, че на 14.9.21г. ответницата подала жалба срещу нея до МВР, целейки да я злепостави
и приписвайки й извършване на престъпление на същата дата – закана с убийство и опит за
убийство, представляващо според страната клевета. Твърди, че процесната среща между страните
се случила на 10.09.21г. в гр. А., както и че разбрала за жалбата на 13.10.21г., явявайки се в
полицията на следващия ден, поради което се притеснила, почувствала стрес, вдигнала кръвно,
имала сърцебиене, главоболие, безсъние и задух, продължили няколко дни (около седмица).
Поддържа, че в следствие на извършеното (написаното) от ответницата изпитвала срам,
притеснения, унижение и оскърбление, търпейки неимуществени вреди от увреждането. Моли
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 2 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, в резултат на извършеното увреждане, ведно със законната лихва от деня на увреждането
(13.10.21г.) до окончателно плащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 и сл. ГПК ответникът е подал ОИМ. Счита иска за неоснователен.
Поддържа, че липсвало клеветническо твърдение, доколкото е упражнила конституционното си
право на жалба до полицията, явяващо се правомерно действие. Сочи, че жалбата била подадения
от нея до органа, но не била разгласена до обществено знание. Оспорва наличието на твърдените
вреди и причинната връзка между вредите и поведението на ответницата. Счита предявения иск за
завишен по размер. Оспорва акцесорния иск за лихва като неоснователен. Моли за отхвърляне на
претенцията, претендирайки разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Оплакванията на ответницата са били насочени към ищцата, като в сигнала на ответницата
1
от 14.9.21г. се сочи, че при срещата между страните на 10.9.21г. ищцата се опитала да я блъсне с
колата, но не успяла, както и че я обидила и й казала, че ще я убие. Не се твърди и установява на
процесната случка да е имало свидетели.
Във връзка със сигнала ищцата била призована за даване на сведения на 14.10.21г. по
случая, като й е бил съставен протокол за предупреждение по чл. 65 ЗМВР.
Нито се твърди, нито се установява въз основа на сигнала срещу ищцата да е било
предприето наказателно преследване. Установява се, че с постановление на РП Б., ТО А., по
подадения сигнал от ответницата до РУ-Руен, е отказано образуване на ДП и е прекратена
преписката на осн. чл. 24, ал.1, т.1 НПК, доколкото не били събрани данни, обуславящи извод за
извършено престъпление от Х.Н. по чл. 144 ал.3 НК.
От показанията на свид.Н., преценени съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че страните са
се срещнали на 10.9.21г. в гр. А. (в близост до „Зумпаловия площад“), но той не присъствал на
срещата, когато си разменили помежду си реплики (за случката знаел от ищцата, а с ответницата
не били в добри отношения). Дава показания, че ищцата разбрала за жалбата след около месец, че
съпругата му била притеснена от жалбата срещу нея, както и че в известен период от време след
това не можела да се грижи за децата, пиела хапчета, плачела и не спяла нормално.
Представени са медицински документи за състоянието на ищцата към 13.10.21г.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
В случая липсва ФС на осъществен деликт, обуславящо извод за неоснователност на иска.
Поведението на ответницата не е нито противоправно, нито виновно, а почива на конституционно
закрепени нейни права да търси защита от компетентните държавни органи, доколкото прецени, че
правната й сфера е накърнена. Липсата на елемент от ФС на непозволено увреждане прави
безпредметно обсъждане наличието на останалите кумулативно изискуеми предпоставки за
реализиране на отговорността по чл. 45 ЗЗД. Макар да е възможно посочения сигнал до РУ да е
бил възприет субективно от ищцата като неправомерно действие на ответницата, нормата на чл.
45 ЗЗД предвижда санкция само за такова, което е неправомерно от гл.точка на закона, т. е. с
поведението си ответникът трябва да е нарушил законова забрана, респ. общото задължение да не
вреди другиму. Ответницата е упражнила конституционното си право да потърси защита по
законовия ред пред компетентните органи, за да защити свои субективни права, за които е
преценила, че са нарушени – с цел обстоятелствата да бъдат проверени. Правата й на жалба до
компетентните органи и на защита са изрично закрепени в основния закон на Р.България (чл. 45 и
чл. 56 от КРБ). Когато едно лице подаде неоснователна тъжба, то не носи отговорност по чл. 45
ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения и душевни страдания, тъй като
искането за защита на накърнени права представлява една правомерна дейност, която е
конституционно гарантирана, а отговорността за причинени вреди по чл. 45 ЗЗД се поражда само
при виновно противоправно поведение на причинителя на вредата (в т.см. Решение № 1347 от
18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5006/2007 г., II г. о.). Казаното обаче не изключва възможността
за злоупотреба с право, респ. и ангажирането на отговорността по чл. 45 ЗЗД. Злоупотребата с
право е противоправна и тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат
увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 КРБ), както и в противоречие с
интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Противоправно е поведението, когато жалбата не е
отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки, а когато
гражданинът знае, че обстоятелствата са неверни, но въпреки това сезира съответния орган, за да
2
навреди другиму, или да накърни друг обществен интерес (в т. см. е практиката на ВКС - Решение
№ 758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., Решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. №
1734/2014 г., III г. о., Решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г., ІІІ г. о.). В случая нито
се твърди, нито се доказа, че ответницата е злоупотребила с правата си – т.е. че е действалата с
единствената цел да навреди на ищцата. Възможно е ищцата да е преживяла притеснения от
извършената по повод сигнала проверка от компетентните органи, но явяването на гражданите
пред тези органи и даването на обяснения по повод подадени жалби представлява изпълнение на
законова процедура, необходима във връзка с извършване на проверка на постъпилия сигнал.
Доколкото се установи, че ответницата е отправила жалбата, в която е изложила
обстоятелства по начин, по който е възприела обективната действителност и искайки да се защити,
и при липсата на каквито и да е доказателства, установяващи, че ответницата е съзнавала
неверността на изнесените от нея твърдения и че е целяла ищцата да бъде увредена, претенцията за
обезвреда на неимуществени вреди е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. За пълнота
следва да се посочи, че дори хипотетично да се приеме, че е налице противоправно поведение на
ответницата, то ищцата не установи при условията на пълно и главно доказване неимуществените
щети, както и наличие на причинна връзка на вредоносните последици, описани в ИМ, с
твърдяното противоправно поведение на ответницата.
При този изход на спора на ищеца не се следват разноски. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК поради
отхвърляне на иска в полза на ответницата следва да се присъдят направените разноски в размер на
400 лв. – действително заплатено адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.45 ЗЗД, предявен от Х. Р. Н., ЕГН **********, чрез адв. Д.В., със
съд.адрес: гр. А., ***, против Л.Ф.И., ЕГН **********, чрез адв. М.С., със съд. адрес: гр. Б., ***, за
заплащане на сумата от 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
извършено увреждане от ответницата, подавайки срещу нея жалба на 14.9.21г. до РУ-Руен, ведно
със законната лихва от 13.10.21г. до окончателно плащане.
ОСЪЖДА Х. Р. Н., ЕГН **********, чрез адв. Д.В., със съд.адрес: гр. А., ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Ф.И., ЕГН **********, чрез адв. М.С., със съд. адрес: гр. Б., ***, сумата от 400
лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б. в 2-седм. срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
3