Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 09.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на четвърти
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря
ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 866 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 2019 – 0048717 от 08.08.2019
год. на Цветан Христов Христов – Директор на Регионална дирекция за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол
на пазара” към Комисията за защита на потребителите, упълномощен със Заповед №290/22.04.2015 год. на
Председателя на КЗП, на основание чл.209 от Закона за защита на потребителите на „К***” ООД
град Ловеч е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение
по чл.63 т.3 от Закона за защита на потребителите.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят „К***” ООД град Ловеч, представлявано от управителя
Ц.С.Б., която го обжалва в срок и моли да бъде отменено. Обръща внимание, че
магазинът е бил отворен от сравнително скоро време и за нея това е била първа
проверка, съответно и първо провинение. Счита, че в чл.63 от ЗЗП няма яснота
дали разпоредбата важи само за нови стоки или и за дрехи – втора употреба.
Твърди, че обявените намаления в магазина важат за конкретния ден и се изписват
както на стената в самото търговско помещение, така и на подвижна табела, която
се поставя пред магазина. Моли съда ако приеме, че е налице нарушение, да
отчете неговата явна маловажност.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от Б., в качеството й на
управител, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги
развива. Моли съда да отмени НП.
Ответника – Регионална
дирекция – Русе към КЗП, редовно призована, не изпраща представител, но
представя писмено становище, с което моли жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна. Заявява, че при съставяне на АУАН и НП са спазени всички
изисквания на ЗАНН и ЗЗП. Твърди, че за извършеното нарушение е наложена
имуществена санкция в минимален размер. Излага съображения, че нарушението не е
маловажен случай, тъй като е такова на формално извършване.
От събраните по делото
писмени доказателства, от показанията на свидетелката В.Г.Ч., както и от
становището на страните по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 26.06.2019 година свидетелката В.Г.Ч. - ст.инспектор КЗП РД
Русе, в присъствието на Р.Р.Г. – свидетел при установяване на нарушението и
съставяне на акта, с посочен адрес гр.Ловеч, ул. „Т*** *, съставила АУАН 2019 № К-0048717 против ООД „К***” с ЕИК ********, представлявано от Ц.С.Б. с ЕГН ********** - управител затова, че при направена
проверка на 20.06.2019 година в обект Магазин Б-********в град Ловеч, ул. „Т***,
стопанисван от „К***” ООД с ЕИК ********, за която е бил изготвен констативен
протокол №2019 К-2676724/20.06.2019г. е било установено, че в търговския обект
се предлагат за продажба: употребявани дрехи – панталони, поли, рокли, блузи,
ризи, тениски, якета, потници; употребявани дамски чанти. На 20.06.2019г. на
видно за потребителите място в търговския обект е поставено съобщение за
намаление: „-30% дамски дълги панталони“; „-30% връхни дрехи“. Не е посочен
срокът, през който стоките се продават с намелени цени, с което е нарушен чл.63
т.3 от Закона за защита на потребителите. Актът е съставен в присъствието на управителя
на дружеството, който като възражение е посочил, че при нужда ще представи
възраженията си на по-късен етап.
Въз основа на акта за
нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на
административно нарушение съответстват
на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че
действително към момента на извършване на проверката не е бил посочен срокът,
през който стоките се продават с намалени цени. Това обстоятелство не се
оспорва и от жалбоподателя. Едва в жалбата и пред настоящата инстанция
жалбоподателката заявява, че намаленията в магазина важат за конкретния ден, но
това не е било отбелязано на табелата.
Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на
пазара” към Комисията за защита на потребителите, надлежно упълномощен, видно
от приложената Заповед №290/22.04.2015 год. на Председателя на КЗП.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по
чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка
относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира нарушения.
Спазени са формалните изисквания на
закона, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Актът и наказателното
постановление
съдържат изискуемите по закон реквизити.
При така събраните
доказателства на дружеството е наложено административно наказание имуществена
санкция в минималния предвиден размер от 500 лева, като при постановяване на
наказанието административно-наказващият орган не е взел предвид разпоредбата на
чл.27 ал.2 във вр. с чл.28 от ЗАНН, визиращ т. нар. „маловажни случаи“ на
административни нарушения.
Съгласно ТР №1 от 12 декември 2007 г. на
ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност на случая” по чл.28 от ЗАНН подлежи на
съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН, а когато съдът констатира, че
предпоставките по чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Преценката
за „маловажност” следва да се прави на база фактическите данни при всеки
конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и
стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена
опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на
административно-наказателната отговорност. Предвид горните критерии и фактите
установени в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93 т.9 от НК във
вр. с чл.11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение
като маловажно. В конкретния случай няма данни за настъпили вредни последици за
потребителите от това, че не е бил посочен срокът, през който стоките се
продават с намелени цени. Формалността на нарушението не води до извода за
неприложимост на института на маловажността. Напротив, законодателят не е
изключил по никакъв начин възможността да бъде прилаган този институт по
отношение на формалните нарушения. Дадена е пълна свобода на съда и на
наказващият орган по чл. 28 от ЗАНН
да преценяват това. Безспорно следва да се отчита и законосъобразността, но при
доказана законосъобразност следва да се отчете и целесъобразността във всеки
отделен случай, тъй като всеки един случай е различен и следва да се прецени
как най-пълно и правилно да се постигнат и изпълнят целите, заложени от
законодателя и след това напълно законосъобразно да се прецени дали да се
накаже нарушителя. Според съда не следва толкова лесно да се подвеждат под един
знаменател всички формални нарушения, без да се изследват обстойно въпросите за
липсата или наличието на обществена опасност на деянието и дееца, въпроса за
принципа за справедливост на наложеното наказание. Размерът и вида на
наказанието при всички случаи трябва да съответства на императивните изисквания
на чл.12 от ЗАНН.
В случая това явно не е така. Санкцията, дори в минималния си размер от 500
лева, явно не съответства на извършеното
нарушение и се явява несъразмерно тежка и незаслужена за дружеството, като
поставя под финансов въпрос бъдещата му дейност, което не може да бъде
оправдано само с формалността на нарушението Настоящият
състав на съда намира случаят за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН
поради наличието на смекчаващи обстоятелства, а именно че обектът е работел от
няколко месеца и за този период не са постъпвали сигнали в КЗП, както и че при
извършената на 20.06.2019 година проверка не са били констатирани каквито и да
било други нарушения от страна на търговеца.
Предвид на изложеното съдът
приема, че административно наказващият
орган е следвало да съобрази, че се касае до маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че
при ново нарушение ще бъде санкциониран.
С оглед горното, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, а
съставения акт за административно нарушение да се третира като писмено
предупреждение на жалбоподателя по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2019 – 0048717 от 08.08.2019 год. на Цветан Христов Христов –
Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за
защита на потребителите, упълномощен със
Заповед №290/22.04.2015 год. на Председателя на КЗП, с което на основание
чл.209 от Закона за защита на потребителите на „К***” ООД град Ловеч е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.63 т.3 от
Закона за защита на потребителите като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава
дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: